ГАБРОВСКИ КАВАЛ В БРИТАНСКИЯ МУЗЕЙ

Мерсия Макдермот

През 1967 г.. в Лондон е издадена на английски език книгата „Апостолът на свободата. Портрет на Васил Левски на фона на България от ХІХ век.”, осъществена и разпространена по цял свят от престижното издателство „Джордж Алън енд Ънуин”. Тъкмо това издание безспорно е разпространило засега най-пространната представа за Българското възраждане в чужбина.

На 9 юни 2009 г. пред лондончани бе представено ново българско издание на книгата на английски език . Сториха това Общобългарският комитет и Фондация „Васил Левски” според своята дългосрочна програма за запознаване на чуждата общественост с личността и делото на Апостола на българската свобода.

По тази програма на 3 март 2009 г. в Европейския парламент в Брюксел имаше нарочно тържество, което подготвиха група наши евродепутати от разни партии.

Голямата съвременна българистка Мерсия Макдермот всъщност продължава стореното от видни представител на английскатата обществена мисъл от предишните векове като Уйлям Гладстон, Джорджина Маккензи и Аделина Ърби,  Леди Странгфорд, Джеймз Баучер и други. По достойнство тя бе удостоена като почетен доктор на Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Получи високи държавни награди. Нейните книги за Гоце Делче и Яне Сандански ги има във всяка голяма библиотека. Като се завърна след пенсионирането си в Англия тя издаде на английски език илюстрован сборник за български народни обичаи.Чакат своя издател нейни книги за богомилството и Димитър Благев.

Мерсия прояви жив интерес към Габрово. Бе официален гост на града през 1971 година. Разговаря тогава  с кмета Карл Кандулков. Първа се разписа в книгата за почетни гости на Дома на хумора и сатирата. Водеше със себе си дъщерята Александра, по професия инженер-химик, която живее понастоящем в Щатите.

Най-силно Мерсия Макдермот подкрепи тримата майстори, които цели четири десетилетия ваяха паметника на Левски в гората между Етъра и Соколския мнастир. Двамата с Петко Тотев я заведохме да го види. Фотографирахме се край него. Сетне отпечатахме в „Антени” нейния  собственоръчен автограф на български език:

 „Такъв паметник няма никъде по света...”

Братята Кою и Любен Янкови /Георги Танков не беше в града по това време/ подариха на Мерсия един кавал, който бяха доставили от известен шипчански майстор, с гравиран върху  него дарствен надпис.

Неотдавна в писмо до своята близка приятелка Ана Райкова тя потвърди, че е предала своята богата колекция от български носии в Британския музей. Заедно с нея – и този габровски кавал.

Засега това е единственият подобен паметник от земята на Орфей. Не е изложен в някаква експозиция. Съхранява се най-надеждно под номер в музейните фондове.

в."100 вести"  Габрово - 2010г.