ПОВЕЛИТЕ НА КАЛЕНДАРА

Разговор на Борис Данков с Илия Пехливанов, главен редактор на Кирило-Методиевския вестник „За буквите - О писменехь”
в. Дума, 8 януари 2011 г.

"Тайната вечеря" - стенопис от Боянската църква, 1259 г.

Календарът затова е измислен – той ни заставя да си припомним най-съществени за нашата духовност събития през различни векове от нашата история с мисъл за бъдещето според симетрията на времето.

Бор. Д. В. "За буквите" издава за шести път свой стенен календар за 2011 година. Кои са основните български годишни според него?

Ил. П. Календарите са много съществена  и разпространена съставка на българската възрожденска публицистика. Те не са книга, която може да се потули някъде. А през цялата година са пред очите на колкото се може повече хора. Да припомним за Христо-Дановия „Летоструй”, който е своеобразна енциклопедия и за  неговото „Старопланинче”- календар за 1856 г., за Календара на Велко Королеев от Панагюрище, в който за първи път се известява за Кирило-Методиевския празник-11 май.

Единствен по рода си е Календарът за 1875 г., който Христо Ботев отпечатва в Каравеловата печатница „Свобода” В този изключителен паметник той собственоръчно в самата типография вписва редом с древните християнски светци и борци за национална свобода, като достига до рядкото съчетание „Св. Ангел войвода”. И светец, и войвода!..А на датата 9 март редом със светите 40 мъченици от Севастия е представен и ВАСИЛ ЛЕВСКИ МЪЧЕНИК. По такъв начин той представя вековното съседство на езичество и християнство – характерна особеност на нашата  духовност, представена и чрез известната народна песен ”Хоро се вие край манастира”, която стана девиз на народен събор при Петропавловския манастир през юни.

Един-единствен екземпляр от този календар се съхранява в Софийската Народна библиотека. Копие от него летя с българо-съветския космически екипаж на кораба „Союз-33” през април 1979 г. и изгоря в Космоса при аварийното спущане към земята, споделяйки съдбата на стотици български книги от миналите векове.

В Календара за 1877 г., издаден в Болград от един бъдещ опълченец на име Танас Киров, вече е вписан като светец и самият ХРИСТО БОТЕВ.

А от Календара за 1876 . е запазен само един екземпляр, който изглежда понастоящем се съхранява в чуждестранни книгохранилища, както след десетгодишно издирване успя да установи редакцията на седмичника „Антени”.

Б.Д. А кои са главните годишнини в Кирило-Методиевския календар за 2011 година?

Ил. П. Сто и деветдесет години се навършват от рождението на Георги Раковски – зачинател на националната ни революция, балкански дипломат, писател, издател на книги, списания и вестници, етнограф, езиковед и просто Голям българин. През април в Котел и в други градове следва да има достойни за него  прояви. По габровски да добавим анекдот: Направили му веднъж бележка, че много лъже като говори. Той отвръща: „Първом трябва да се чуе, че има едно непознато българско племе, което има свой език, различен от гръцкия и сръбския; сетне  да се види какъв виден човек като мен е родило то подир пет века робия; и чак тогава може да се обсъжда въпроса лъже ли той или не лъже...” Наистина по онова време Европа е била почти забравила за България и е било нужно да й се припомни по всякакви начини и с всякакви средства. Както пише в писмата си Левски, ученикът на Народния войвода: „Ако трябва, ще станем ортаци и с Дявола...”

 Второто главно събитие за настоящата година е 150-та годишнина на Сборника „Български народни песни” от Братя Миладинови, което ни заставя категорично да припомним защо те са именно „български”, а не някакви други. На нашия календар поставяме корицата на първото издание от 1861 година, осъществено с подкрепата на големия хърватски славист Йосип Щросмайер в Загреб. Има какво да се направи за това. Узнах, че певицата Любка Рондова пее техни песни. Предвижда се по Програма „Хоризонт” на БНР те да прозвучат отново неведнъж или дваж с коментари на писатели като Петър Караангов, който  по повод на 100-годишнината на Сборника издава една трета от тях с предислов.

Остава да добавим като съществено културно събитие и 100-годишнината на Съюза на народните читалища, създаден от проф. Иван Шишманов и други бележити българи преди столетие, чието дело  което е живо и до днес.

Бор. Д. Календарът представя репродукция от стенописа „Тайната вечеря” в Боянската черква.

Ил. П. Единствена по рода си сцена, където на трапезата на апостолите има хляб, чеснов лук и ряпа. Това сваля на земята небесните жители и наистина предхожда със столетие Реформацията и Европейския ренесанс с някои богомилски мотиви. Боянската черква е вписана в Листата на световните културни паметници в Луксор през 1979 година. Изследвана  е от Андре Грабар в дисертация, отпечатана през 1924 г. в Париж на френски език и все още непреведена изцяло на български. Междувпрочем неговата съпруга е българка от знатен род – една  илюстрация на френския принцип „Шерше ла фам”. Българистиката като цяло е съществително от женски род – има много примери за това.

Поместваме именно тази фреска, понеже главното културно събитие за следващата година е ХХІІ-ия международен конгрес по византология, който ще се състои в Софийския университет от 22 до 27 август. В София е бил ІV-ият конгрес през 1934 г. , организиран от проф. Васил Златарски и проф. Богдан Филов, който извежда българската наука за Средновековието на европейско равнище. Очаква се да участват в конгреса повече от 1 000 учени от цял свят. За българските учени Министерството на науката прави отстъпка в таксата за участие. Вече 500 души и повече са я заплатили. Председател на националния организационен комитет е акад. Васил Гюзелев, родственик на първия български министър на просвещението Иван Гюзелев от Габрово. Проф. Аксиния Джурова подготвя културната програма с неизвестни средновековни ръкописи и фрески. Изложба на каменни надписи има вече в Националния археологически музей. С две думи  византологията е най-обемната научна област за нашата част на света. Но византинисти има и в Китай-те живо се интересуват от Пътя на коприната към Европа.

В. „За буквите” подготвя специален брой, който ще бъде раздаден на участниците в Конгреса. В него ще бъдат представени най-значителните днешни изследователи на Средновековието и неизвестни фрески от Унгария, Албания, Гърция, както и новоиздадения 10-томен Лицев летописен свод от ХІV век, в който близо стотина миниатюри представят българо-руските взаимоотношения от Х в. до ХVІІІ век. Броят се подготвя съвместно с Научния център за славяно-византийски проучвания „Иван Дуйчев”.

Бор. Д. Тази година се навършват 800 години от Събора против богомилите, който  цар Борил  свиква в Търновград.

Ил. П. На 11 февруари 1011 г. , точно на Празника Неделя православна, търновският владетел свиква този събор с цел да осъди богомилската ерес като наказва десетки нейни представители. Отделна секция на предстоящия конгрес ще обсъжда богомилството, понеже напоследък интересът към него като „българска следа” в Духовността на Европа се засилва, появяват се нови изследвания във Франция, Полша, САЩ. Малцина обаче признават неговия български произход.

Съборът е документиран в Съборник на цар Борил (наричан още Борилов Синодик) – най-богатият исторически паметник на българското Средновековие, който се съхранява в Народната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий”. Той има два преписа: първият е от ХІV в. и се нарича Спиридон-Палаузов препис, понеже е публикуван за пръв път от основателя на българската наука за Средновековието Спиридон Палаузов от Габрово. Вторият препис носи името на проф. Марин Дринов и е от ХІV век. Освен анатемите против богомилите Синодикът съдържа и славослов на най-видните български владетели и църковници , като за пръв път в него писмено са прославени Св. Св. Кирил и Методий и техните първи ученици, наричани Седмочисленици. Факсимиле от този славослов е отпечатан в Календара заедно със кратка справка за самия ръкопис.

Преди месец в Университетската библиотека бе представено пред много учени, студенти и граждани новото издание на „Бориловия синодик”-дело на проф. Анна-Мария Тотоманова, проф. Иван Божилов и Стефан Билярски.

Научен проект на Катедрата по кирило-методиевистика при Софийския университет „Св. Климент Охридски” ще представи на Конгреса 11 нови изследвания  в книга. Те се осъществяват съвместно с учени от различни институти на Българската академия на науките чрез резултатно сътрудничество.

Бор. Д. Варненското издателство „Славена” с управител Наско Якимов-възпитаник на Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий” в съдружие с Кирило-Методиевския вестник „За буквите-О писменехь” осъществи второ разширено и допълнено издание на книгата "Писма за доброто и прекрасното" от Дмитрий Лихачов-велик хуманист на нашето съвремие.

Ил. П. Тази книга е  необикновена по своето създаване и по своето разпространение. Тя е сбор от лични писма до журналисти от седмичника „Антени”, пристигнали по различни пътища и отпечатани последователно за пръв път в неговите страници. Първото нейно издание бе осъществено от Издателство „Народна просвета” през 1986 г. благодарение на неговия директор Цвятко Гагов, бивш консул на НРБ в Ленинград, и художника Евгений Босяцки. Двадесетхилядният й тираж бе разпространен тогава за по-малко от месец. Директорката на Националната гимназия за древни езици и култури Гергина Тончева създаде по нея отделен учебен предмет „Любословие”. Преподавателят по литература в Априловската гимнозия в Габрово Петко Златев я ползваше като учебно пособие в часовете на класния ръководител. Същото е правела и преподавателката по литература в севлиевското средно училище „Васил Левски” Попова. Напоследък узнахме, че тази книга е учебник и за чуждестранните студенти в Московския държавен университет. Тя е издадена вече на десетина езици-шведски, японски, италиански.

Лихачовите уроци по нравственост се оказват въпиющо насъщни за съвременника. Според убеждението на Българолюбеца ХХІ век ще бъде век на духовността. Ако не стане така – цивилизацията ще се възвърне в каменната ера.

Бор. Д. След документалния роман за „Преображения Матееви” могат ли да се прибавят нови щрихи към образа на Отец Матей?

Ил. След като книгата бе отпечатана в 20-хиляден тираж през 1981 г., по различни пътища събрах още толкова материали за едно второ разширено и допълнено издание. Очаквам някои днешни „добродеи”да помогнат с пари за това. Ако наистина го считат, както казват студентите на доц. Пламен  Митев в Историческия факултет на Свети Климентовия университет, за „истински пич”. Най-много ме радват момчетата от неговото родно Ново село. Едно от тях призна: „А бе цели две нощи не съм спал да ти чета книгата!” Повече от всякакви рецензии и отзиви е това наистина. Младият кмет Христо Христов , без да е слушал какво говори писателят Антон Дончев, с верен вътрешен усет уреди до петстотингодишния дъб на площада дядо и внук да засадят млад дъб и той-за изненада на лесовъдите залови корен. А Тошко Георгиев, който снабди с интернетвръзка десетина околни села, подготви с компютър рецитал в един търновски артист половинчасов аудиовизуален спектакъл на голямата местна черква,който е по-ценен дори и от спектакъла „Звук и светлина” на Царевец. Неотдавна на честването на 140-годишнината на местното читалище „Наука”, кръстено от Отец Матей, бе решено то да го приеме  за патрон.

Нашега-наистина днешните новоселски властници предлагат да ме направят почетен гражданин. След като  Сульо и Пульо стават с президентски указ  „старопланински” орденоносци това може да бъде по-високо признание наистина.

Да не забравя: Румяна Николова от Великотърновския университет издаде наново книгата „Защита на православието” и създаде виртуален музей за Отец Матей по Интернет.

Ето истинските продължения на моя роман.

Бор. Д.  Върху каква нова книга работи сега писателят Илия Пехливанов?

Ил. П. Един късноновоприет член на Вазовия писателски съюз е имал възможността да не си губи времето в изясняване на междуличностни отношения , а е синтезирал в седем книги писаното по разни вестници и списания през цели пет десетилетия. Най-важното от тях е второто допълнено издание „Ти от кои хора си. Песните на Ирина Богданова от Царева ливада.” Песните на моята баба по майка станаха два пъти повече, добавих и някои важни нейни добавки и пояснения от нея и от майка ми Дешка. Един покоен именит литератор се изповяда по телевизията, че е издал 20-ина книги, а най-важната – за интимната история на неговия  род от Троянско – нито  е написал, нито издал. Аз сторих тъкмо обратното.

Бр. Д. Коя възрожденска идея днес е повече злободневна отвсякога?

Ил. П. Нека да осъзнаем напълно приноса на Васил Априлов за укрепване на нашата духовност по всякакви начин. Той прави образователна реформа на най-високо европейско равнище. Слушал съм как видни италиански слависти като Рикардо Пикио и Санте Грачоти се възхищават от него. Безкрайно унизително е, че в момента ни сравняват с африкански държавици като Тобаго и Буркина Фасо по състоянието на образователното дело.. Как стигнахме дотам и как ще излезем от тази дълбока пропаст?

Бор. Д. Как ще опазим своята духовна и културна  идентичност в днешния глобализиран свят?

Ил. П. Не е никак ясно. По телевизията скоро чух студент да казва „делийтвам” вместо „заличавам”. Масово се употребяват думи като „сейвам” вместо „съхранявам или запомням”, „даунлодвам” вместо „извличам”, „ъпдейтвам” вместо „осъвременявам или подновявам” и прочие. По улиците шества латиницата. Идете в Одрин или в Солун да видите с какви букви са изписани надписите там... Съученичките на внучката ми Ана-Мария от ХІ клас пишат на компютъра предимно с латински шрифт.

Бор. Д. А какво мислиш за другата България?

Ил. П. Момче от Канада каза пак по телевизията: не познавам емигрант да не е плакал за България. А един дядо-някогашен гурбетчия по Америка и Европа заяви: един лев , спечелен тука, на родна земя, се равнява на 10 долара, спечелен навънка...

Бор. Д. А как ще оцелеем според тебе?

Ил. П. Както сме оцелявали и при много по-тежки условия. Но ще заплатим доста висока цена за това. Само че това ще го заплатят следващите поколения. Длъжни сме душеспасения ради да се потрудим да им оставим в наследство онова, което ние сме приели като наследство от предишни поколения. Трябва да пишем по-кратко и разбираемо за Интернет-поколението. И да не се плашим от новите технологии.

Достатъчен ни е примерът на Васил Априлов, който следва да осъзнаем в цялата му пълнота.
                                                                                     23 декември 2010 г.
                                                                                    Успение на Св. Наум

Илия Пехливанов