МОДЕРНИ ВРЕМЕНА

ДЕНИЦА ПЕХЛИВАНОВА

Дипломна работа по диалектология в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Научен ръководител гл. ас. Георги Колев,

2006 г.

Информатори: Дешка Илиева Пехливанова, 77 г., Васила Димитрова Христова, 80 г., Иванка Панева Шкьопова, 78 г., от село Горни Върпища

Дата на записите: 22 декември 1990 г., София и януари 1991 г., с. Горни Върпища

Интервюиращ: Илия Пехливанов (Речта на интервюиращия не е фонетично транскрибирана.)

1990 г., София

Чу̀дну ми й чу̀ду ста̀нълу/ го̀ри ми го̀ри фъф Тр’а̀внъ,/ нъ гул’ѐмити Бѝжуфци, / нъ чу̀тумнити кулѝби./ У Къ̀н’ъ у чула̀читу,/ у Къ̀н’ъ у д’улгѐрчиту./ То̀й ѝмъ едно̀ мумѝчи./ Н’ѐгу гу Р̀айни вѝкъхạ./ Дудѐ бѐ Ра̀йнъ мъ̀ничкъ/ нъ кнѝгъ съ йъ у̀чили,/ нъ кнѝгъ, нъ гръма̀тикъ./ Чи ра̀сти Ра̀йнъ, пура̀сти./ Чи тръ̀гнъ Ра̀йнъ дъ хо̀ди/ пу хуро̀ и пу сидѐнки,/ пу тлъкѝ и пу бѐл’енки/ дъ лѝби Ра̀йнъ ергѐни./ Зълѝби Ра̀йнъ, зълѝби/  Зълѝби Ко̀л’ạ Бо̀н’увạ...и Ко̀л’ạ Дѐн’увạ и тъ̀й нъта̀тък. Т’а̀ ни штѐ Ко̀л’ạ Дѐн’увạ,

...Та̀м ги бъ̀ркъм куго̀ й ѝскълạ, куго̀ ни ѐ ѝскълạ, ъмъ .....

т’а̀ ни штѐ Ко̀л’ạ Дѐн’увạ,/ на̀й ѝскъ Ко̀л’ạ Бо̀н’увạ.../Ду̀мъли, приду̀мъли йъ,/ Ка̀ръли, нъка̀ръли йъ/ дъ зѐми Ко̀л’ạ Дѐн’увạ./ И къту нъ ф чѐркуви утишлѐ/ Ра̀йнъ нъ по̀пъ ду̀мъши:/ Венча̀въй, по̀пе, венча̀въй, / а̀лъ мъ недувенча̀въй/ А̀с ни штъ̀ Ко̀л’ạ дъ во̀д’ъ – Ко̀л’ạ ми Дѐн’увạ/ и па̀к штъ Ко̀л’ạ дъ зѐмъ – Ко̀л’ạ ми Бо̀н’увạ.

... И туга̀с по̀пъ и ка̀зъл – т’а̀ трѝ пъ̀ти бу̀лу фъ̀рл’ълạ - нълѝ та̀м бѐши, ко̀ бѐши – по̀пъ ка̀зъл:

Ра̀йн’о, ле, бу̀лкъ ху̀бъвъ,/ А̀с, мѐн мъ й влъдѝкъ зъклѐвъл,/ Къту си дѐти кръшта̀въм,/ ху̀бъву дъ гу кръшта̀въм,/ Къту си бу̀лкъ венча̀въм, / ху̀бъву дъ йъ венча̀въм./ А къту си смръ̀тник уп’а̀въм,/ ху̀бъву дъ гу уп’а̀въм.

...И то̀лкус – ду ту̀к зна̀м... По̀-пудѝр’е т’а̀ съ ужѐнвъ зъ нѐгу, ъмъ гу уста̀вилạ, по̀-нъта̀тък и ни зна̀̀йъ... дру̀гътъ сва̀дбъ ни зна̀йъ. Ду ту̀к писентъ̀, ду тук йъ зна̀йъ.

Илия: Чувала ли си, че тя си е пеела песента?

Дешка: Еˉ, чу̀лạ съм, ъмъ уд о̀рътъ – а̀с ни съ̀м йъ чу̀лạ...Да̀, съма̀тъ си й пѐелạ писентъ̀ и си ръспра̀в’ълạ, нълѝ, ръспра̀в’ълạ си исто̀рийътъ. Ужѐнилạ съ зъ дру̀ги. Зъ съ̀штийъ ли, то̀с ли й зѐлạ Ко̀л’у, дѐт гу ѝскълạ, или зъ дру̀ги? Къко̀ й по̀-нъта̀тък не зна̀йъ, но тъка̀...

Илия: Туй само от тебе го знам, че са я пращали да се учи, че тя била учена.

Дешка: Да̀, била̀ у̀ченạ – нъ кнѝгъ съ йъ у̀чили, нъ кнѝгъ, нъ гръма̀тикъ. Зна̀чи о̀дилạ нъ учѝлишти – туга̀с ни съ̀ о̀дили, мумѝчеттъ нъ учѝлишти ни съ̀ о̀дили, ъмъ т’а̀ била̀ нѐшту по̀, по̀ уд дру̀гити.

Илия: Ама и хубавица е била?

Дешка: Ѐ, чи била̀ и. Чу̀тумнъ, у̀бъвъ..

Илия: Чутумна, като кажеш, какво разбираш?

Дешка: Чу̀въ съ ут сѐлу нъ сѐлу – ѐди куйа̀, тъква̀с, у̀бъвъ, дубръ̀, ни зна̀м къква̀... чу̀въ съ зъ нѐйъ. Пручу̀тъ, зъту̀й чу̀тумнъ.

Илия: Ти от баба Ирина я знаеш таз работа?

Дешка: Да̀, да̀, уд ба̀ạ ти Ирѝнъ йъ зна̀йъ.

Илия: Друга да си чувала да я пее?

Дешка: Аˉ чѝ, дѐ дъ по̀мн’ъ, дру̀ги ни съ̀м, а̀с уд нѐйъ йъ зна̀м.

Илия: А баба Ирина обичаше ли да я пее таз?

Дешка: Чи пѐеши йъ, т’а̀ съдѐ йъ путкъчѝ дъ пѐй, куйа̀ пѐсен дъ пѐй – т’а̀ пѐеши мно̀гу пѐсни!

Илия: Пее се на трапеза?

Дешка: Нъ тръпѐзъ, да̀. Кът сѐднът, йъдъ̀т и пѝйът и.... Нѐ са̀му нъ сва̀дбъ, ъми нъ го̀сти, нъ къкво̀ту дъ било̀. Нъ тръпѐзъ, кът съ зберъ̀т, нълѝ. То сега̀ ѝмъ ли тъквѝс тръпѐзи? То̀ нѐмъ. Сѐднъли съ нъредѝли мъжѐ, жинѝ...пѐйът, цигула̀р’ъ свѝри – зѐмът си цигула̀р, дъ си ѝмът цигула̀р, със гъду̀лкъ.

Илия: Както казал онзи – попил бях си, мамо, попял бях си, таман си бях кефа понаправил....

Дешка: ...къхъ̀ри зъбра̀вил...

Илия: На министъра майка му каква се пада?

Дешка: Нъ ба̀бъ ти Ца̀нъ, ба̀бинъ ти Ца̀нин мъ̀ш и ба̀бъ му нъ минѝстеръ съ бра̀т и систръ̀, ръзбѝръш ли? Бра̀т и систръ̀. Минѝстеръ сѝн нъ систръ̀тъ нъ ба̀бинъ ти Ца̀нин мъ̀ш.

Илия: А таз у Каля където е живеела?

Дешка: У Ка̀л’ạ къдѐту и живѐлạ, чи т’а̀ къква̀ и? Тѐ йъ ка̀звът, чи т’а̀ нъ..., мъ т’а̀ нъ систръ̀ му, нъ дру̀гъ систръ̀ и. Т’а̀ ни ѐ уд нѐйъ, ни ѐ ут тъ̀с. Н’а̀къквъ дру̀гъ, па̀к блѝскъ нъ т’а̀х, ъмъ ни ѐ ут тъ̀с, уд ба̀бъ Ра̀дъ. Т’а̀ Ра̀дъ съ ка̀звъши ма̀йкъ и.

Илия: На баба Ирина каква ливада беше останала там, че мен сте ме водили един път да събираме сено, на Томчовци?

Дешка: Нъ То̀мчуфци ли? Ба̀ạ ти Ирѝнъ нълѝ ѝмът ба̀штинъ – ръзделѝạ та̀м ба̀штинътъ. И съ па̀днъ и съ д’а̀л та̀м – нѝвъ. Чи о̀диши та̀м, о̀дихми дъ кусѝм с’ено̀. И а̀с съм о̀дилạ. Ут тъква̀с лива̀дъ ѝмъ – ба̀штинъ. Нълѝ утѝду д’а̀ду Къ̀н’у в Га̀бруу, Илѝйъ ф Плѐв’ен, ба̀бъ ти Ирѝнъ нъ Въ̀рпиштъ, ба̀бъ Ца̀нъ си ѝмъ имо̀т та̀м. Уста̀виạ имо̀тъ. Имо̀тъ пък да̀нъци гул’ѐми. Д’а̀ду Го̀йу н’е пла̀штъ да̀нъкъ, н’е пла̀штъ да̀нъкъ – ни мо̀жи къкво̀ дъ плътѝ. И оста̀въ и ги вѝквът ги фъф съвѐтъ нъ Скурцѝти дъ плът’ъ̀т да̀нъкъ. И тѐ тугѝс пудѐл’ът имо̀тъ – сѐки дъ си пла̀штъ да̀нъкъ нъ имо̀тъ. Ръзбѝръш ли? И утта̀м ба̀бъ ти Ирѝнъ о̀ди та̀м дъ кусѝ с’ено̀, ура̀ нѝвъ ѝмъши.

Илия: На каква местност беше?

Дешка: Нъ Лумъ̀. Нѝвътъ нъ Лумъ̀.

Илия: Лом?

Дешка: Лумъ̀, Лумъ̀ съ ка̀звъши.

Илия: А Пипеляна?

Дешка: Пипил’а̀нъ т’а̀ по̀-нъса́м. То̀ нъ Пипил’а̀нъ н’ѐмъши нѝвъ т’а̀. ...Пипил’а̀нъ, т’а̀ н’ѐмъ – чи то̀ Пипил’а̀нъ бѐши гуръ̀. Придѝ дъ ѝдиш ф То̀мчуфци, утса̀м мижду Събо̀ткуфци и То̀мчуфци - ий та̀м и Пипил’а̀нъ.

Илия: То какво е – име на местност ли е, на село ли?

Дешка: Ъм чи м’ѐснус, м’ѐснус. Пък идно̀ врѐми ръспра̀йът ѝмълу та̀м н’ѐшту ма̀лку – къ̀шти ли, къкво̀. Н’а̀̀куй гу вѝкъли не зна̀м къкъ̀в д’а̀ду Пипил’ѐницъ. Ъмъ къкъ̀ф и бѝл? Кът чи лѝ ут То̀т’увъ ро̀т кът чи ли съ билѐ та̀м. То̀т’у Симео̀нуф.

Илия: Друго за Пепеляна да си чувала?

Дешка: Ъм чи дѐ? Ни съ̀м чу̀лạ зъ Пипил’а̀нъ.

Илия: Те ходят там злато да търсят.

Дешка: Нъ Пипил’а̀нъ? Чи мо̀ дъ ѝмъ, ни зна̀йъ. Дъ укупа̀йът.

...

Дешка

Илия: Сега искам да разправиш на Деница таз приказка – Срал пат на лидец. Ама от кого я знаеш?

Дешка: Од д’а̀ạ Дѐн’ạ.

Илия: Кажи нещо за дядо Деньо.

Дешка: Д’а̀ду Дѐн’у – бѝл е кува̀ч. Едно̀ врѐми съ кувѐли – нълѝ имъ̀ у дума̀ едно̀ та̀м – нъкува̀лн’ъ, жил’а̀зу. То̀ е нѐгувуту. То̀й е бѝл кува̀ч нъ Върба̀нуву. То̀й е уд Др’а̀нуву, ъмъ у Др’а̀нуву ѝмъ и дру̀ги кува̀чи и то̀й та̀м н’ѐмъ то̀лкус муштерѝи. То̀й съ премѐствъ нъ Върба̀нуву, н’ѐмъ къ̀штъ нъ Върба̀нуву, а̀мъ съ премѐствъ та̀м, пуд на̀ем живѐе ф еднъ̀ ма̀лкъ къ̀штичкъ ду рекъ̀тъ. И та̀м кувѐ. А то̀й е бъшта̀ нъ д’а̀дувътъ ти Дѐн’увъ ма̀йкạ. Ръзбѝръш ли? И по̀сл’е, къту умѝръ ба̀бътъ му... Д’а̀дувътъ ти Дѐн’увъ ма̀йкạ, ба̀бъ Мѝнкъ, т’а̀ му дъштер’а̀. И то̀й дудѐ дъ живѐй при дъштер’а̀ си, дъ си иска̀ръ стъринѝти, уста̀въ съмѝчък.

Илия: Ама тя баба Минка е дъщеря му, а неговата жена как се казва?

Дешка: Н’а̀гувътъ жинъ̀ т’а̀ пучѝнъ. И т’а̀ бѐши ба̀бъ Мѝнкъ. Ъмъ т’а̀ му бѐши фто̀ръ жинъ̀. Ба̀бъ Мѝнкъ бѐши о̀т пъ̀рвътъ му жинъ̀. И тъка̀, то̀й и дица̀тъ къту ма̀лки - то̀й сѐднъл тъка̀ кът мѐн биз ра̀бутъ стуѝ - и дица̀тъ, чѝчу ти Бѐлчу, бѐши ма̀лък то̀й кръй нѐгу, и то̀й им ръспра̀в’ъ прѝкъски. Дъ по̀чвъм ли прѝкъс...?

Илия: Ама вечер? Кажи малко така да си представим.

Дешка: Ъми сѐднъл тъка̀ - въ̀три ѝмъ жъма̀л. Па̀ли съ жъма̀лъ съз дърва̀ – то̀пъл. И тѐ гу пѝтът – д’а̀дọ, къжѝ прѝкъскъ, д’а̀дọ, къжѝ прѝкъскъ. И то̀й им ка̀звъ прѝкъскити.

Илия: Знаеше ли много приказки?

Дешка: Ам чи, зна̀еши. А̀с съм ги зъбра̀вилạ а̀с. Зна̀еши, ка̀звъши ги...Сра̀л па̀т нъ лидѐц, чи съ дѝгнълу димѐц- то̀й, къту па̀днъл нъ лидъ̀ и съ дѝгъ пу̀шек, што̀ту...И къту... Оˉле, къту вѝд’ел пу̀шекъ, рѐкъл – т’а̀ съ зъпа̀лилạ ца̀рскътъ зим’а̀. Оˉле, б’а̀гъй, па̀тọ, дъ б’а̀гъми, чи съ зъпа̀лилạ ца̀рскътъ зим’а̀! Б’а̀гъли, б’а̀гъли, стѝгнъли ко̀ткътъ. Б’а̀гъй, ма̀цọ, дъ б’а̀гъми, чи съ зъпа̀лилạ ца̀рскътъ зим’а̀! Па̀к б’а̀гът - б’а̀гът, б’а̀гът, б’а̀гът и стѝгнъли ку̀читу, по̀-нъта̀тък къквѝ живо̀тни, и б’а̀гът, чи съ зъпа̀лилạ ца̀рскътъ зим’а̀...Та̀м ка̀к бѐши? Зъбра̀вих. Мѐчкътъ и вълкъ̀ и б’а̀гъли, б’а̀гъли...

Илия: Паднали в един трап...

Дешка: Тъ̀й бѐши, да̀ – нъфъ̀рл’ъли съ въф едѝн тра̀п. И Ко̀ситу Бо̀ситу и то̀ било̀ със т’а̀х.

Илия: Ама най-напред те взели да се изкупват....

Дешка: Аˉ, тѐ зѐли дъ испѝтвът....углъднѐли, н’ѐмъ къкво̀ дъ йъдъ̀т. И по̀чнъли – Лисѝцътъ, т’а̀ къту на̀й-ѝтръ, по̀чнълạ дъ ги испѝтвъ. Куго̀ шъ из’ъдъ̀т сиа̀? Куѐту и ѝми на̀й-гро̀зну. По̀чвъ – Кума̀ Лѝскъ, Лѝскъ – у̀бъву ѝменци. Въ̀лчу Вълча̀н – у̀бъву ѝменци. Мѐчкътъ – у̀бъву ѝменци. За̀йу Ба̀йу – ло̀шу имẹнѝшти – дръ̀шти дъ гу из’ъдѐм. И нътѝскът за̀екъ.

Илия: Зайо Заище, лошо именище?

Дешка: За̀йу Зъѝшти – ло̀шу имẹнѝшти! И гу из’а̀дът за̀екъ. Стуѐли, стуѐли, па̀к углъднѐли. Тъ̀с зъпо̀чнълạ па̀к дъ ги нърѝчъ. Мѐцъ, Меца̀нъ – у̀бъу ѝмẹнцẹ. Ко̀ситу Бо̀ситу – у̀бъу ѝмẹнцẹ – ѝмълу и Ко̀си Бо̀си при т’а̀х. Въ̀лчу, Вълча̀н – ло̀шу имẹнѝшти! И гу нътѝснъли, и гу изѐли вълкъ̀. Кът гу изѐли вълкъ̀...или бѐши мѐчкътъ по̀-нъпрѐт? Мѐчкътъ по̀-нъпрѐт изѐли, чи вълкъ̀ - пудѝр. По̀чнълạ лисѝцътъ па̀к дъ ги нърѝчъ – Въ̀л’у Вълѝшти – ло̀шу именѝшти! И гу нътѝснъли... не съ̀ гу нътѝснъли тѐ, ъми т’а̀ си е скрѝлạ, къту йѐли уд мѐчкътъ, скрѝлạ си пуд мѝшницътъ черъфца̀. И по̀сл’е, къту уста̀нъли тѐ с Ку̀мчу Въ̀лчу два̀мътạ, т’а̀  вѝкълạ... т’а̀ си ва̀делạ черъфца̀ и си йедѐ. Ку̀мчу Въ̀лчу вѝкъл - Еˉ, Лѝске, чи къкво̀ йедѐш? Уд дѐ зѐмъш? Ъм прубѝх си инъ̀ ду̀пчицъ пуд мѝшкътъ и си ва̀д’ъ уд мо̀йти черъфца̀ дъ си йа̀м. То̀й рѐкъл вълкъ̀ – ъм чи да̀й, йа̀ прубѝй и нъ мѐн’е и а̀с дъ си ва̀д’ъ. И т’а, къту му прубѝлạ пуд мѝшцътъ дъ си ва̀ди у̀ш уд нѐгувити черва̀, и т’а̀ гу прубѝлạ и гу из’а̀лạ и н’ѐгу. И на̀й-пудѝр уста̀нълạ съма̀ фъф тръпъ̀. И къкво̀? Едно̀ Ко̀си Бо̀си приска̀чъ утту̀к – утту̀к пукръй тръпъ̀ и т’а̀ му ка̀зълạ: Ко̀се Бо̀се, ила̀ дъ ми нъпра̀виш стъпълца̀, дъ изл’а̀зъ утту̀къ. И Ко̀ситу Бо̀ситу утишло̀. А̀с къту излѐзим шъ ти ка̀жъ едно̀ чѐсту тръ̀нчи дъ си измъ̀тиш пѝл’енцъ. Ко̀ситу Бо̀ситу утишло̀ – ут ту̀к пра̀вилу тръпчѝнкъ – ут та̀м. Нъпра̀вили стъпълца̀ и т’а̀ изл’а̀злạ ут тръпъ̀ лисѝцътъ. И къту изл’а̀злạ ут тръпъ̀ и Ко̀ситу Бо̀ситу утишло̀ дъ си снисѐ ейца̀ фъф тръ̀нчиту, дѐт му ка̀зълạ лисѝцътъ. И т’а̀, къту съ нъу̀чилạ, снѐслу си то та̀м ейца̀, и утѝвълạ уддо̀лу и: Ко̀се Бо̀се, да̀й ми ино̀ ейчицѐ, чи ми дудо̀ạ ма̀мạ и та̀ти нъ го̀сти. То̀й да̀въ ейчицѐ. По̀сл’е мѝни съ ко̀ съ мѝни, т’а̀ па̀к, па̀к утѝвъ. И на̀й-по̀сл’е Ко̀ситу Бо̀ситу – да̀лу си то̀ ейца̀тъ, н’а̀мъ с кво̀ дъ си измъ̀ти пѝл’енцъ и сѐднълу дъ пла̀чи. Пла̀чи, пла̀чи. И мѝнълу ино̀ ку̀чи. Ка̀зълу: Ко̀си Бо̀си, зъшто̀ пла̀чиш? То̀ ка̀зълу: Лисѝцътъ ми зѐ сѝчкити ейчица̀ ми изѐди и а̀с н’а̀мъ ут къкво̀ дъ си измъ̀т’ъ пѝл’енцъ и ка̀зъ сига̀ и мѐн шъ изидѐ. Ку̀читу ка̀зълу: Ни бо̀й съ, Ко̀се Бо̀се, а̀с шъ йъ улув’ъ̀! Аˉ, не мо̀жеш, ка̀к шъ йъ улувѝш тѝ? И т’а̀ ка̀зълạ...лисѝцътъ утишла̀ па̀к дъ ѝскъ нъ Ко̀ситу Бо̀ситу. И то̀ ка̀зълу: Кума̀ Лѝске, ей та̀м ѝмъ, ей та̀м фъ̀рлиạ м’есо̀ – ни зна̀м къво̀, ни зна̀м што...И т’а̀ къту утишла̀ дъ тъ̀рси та̀м, пък то̀ ку̀читу, къту йъ пудго̀нилу ку̀читу. Го̀ни йъ, т’а̀ б’а̀гъ и то̀ тѝчъ пудѝр’е и, т’а̀ б’а̀гъ и то̀ тѝчъ пудѝр’е и...и т’а̀ съ скрѝлạ в ду̀пкътъ си. Ку̀читу вѐчи сѐднълу удвъ̀н дъ йъ ча̀къ. И т’а̀ къту фл’а̀злạ въ̀три и вѝкълạ - Кръчка̀, кра̀ченцъ, вѝй ка̀к вѝкъхти, къту нъ го̀ниши ку̀читу? Те рѐкли: Б’а̀гъй, Лѝске, дъ б’а̀гъми, б’а̀гъй, Лѝске, дъ б’а̀гъми...Пупѝтълạ упа̀шкътъ: Упа̀шке, упа̀шченце, тѝ ка̀к вѝкъши, кът нъ го̀ниши ку̀читу? Упа̀шкътъ ка̀зълạ - дръ̀ш, ку̀че, Лѝсъ, дръ̀ш, ку̀че, Лѝсъ! Т’а̀ рѐклạ: Тъ̀й ли? Ча̀къй дъ ви ка̀жъ! И къту изл’а̀злạ и си пука̀зълạ упа̀шкътъ нъ ду̀пкътъ и ку̀читу, къту йъ фа̀штъ зъ упа̀шкътъ и йъ извл’а̀клу и йъ издъ̀рпълу....

Илия: Те нанизани много приказки една след друга.

Дешка: Ъми да̀.

Илия: Много мъдра приказка. На друго място я няма така записана. Може да им се е видяло неприятно за пата...Тука как го възприемаш ти – трябвало ли е да се уплашат толкоз много, че да хукнат. Той патът нищо не е направил толкоз?

Дешка: То̀й нѝшту ни ѐ нъпра̀ил, ъмъ тѐ къту ни зна̀йът. Къту съ иза̀къл то̀й нъ лидъ̀ и съ дѝгнълу, лидъ̀ мо̀кър, и съ дѝгнълу пушѝлкъ – димѐц.

Илия: Ти устрел на какво казваш?

Дешка: У̀стрел – тъ̀й съм чу̀лạ ду̀мътъ у̀стрел.

Илия: Ама има клетва – да те устрели...

Дешка: У̀стрел дъ тъ устрелѝ, зна̀чи нѐшту ло̀шу – дъ тъ устрелѝ.

Илия: Не е стрела то, устрел?

Дешка: Ъм чи ту̀й то̀ – у̀стрел – бо̀л’ест нѐшту, бо̀л’ест.

Илия: Не е ли животно, някакъв дявол, караконджул?

Дешка: Н’ѐмъ тъко̀с. Нѐшту бо̀л’ест.

Илия: Ами уструк?

Дешка: Чи устру̀к ни съ̀м чу̀лạ. Къко̀ дъ й устру̀к?

Илия: Някакво стръмно място в гората? Уструги?

Дешка: У̀струги, то̀ съ ка̀звъ у̀струги. Стръ̀мну м’а̀сту, ей тъ̀й, нипрухудѝму.

Илия: Има ли такваз местност?

Дешка: Ъм чи ѝмъ из гурѝти, ъм чѝ ка̀к! У̀струги – нипрухудѝми – ни мо̀ж дъ съ вървѝ. У̀струги, да̀. Къту ис Кумѝн’ъ. Н’а̀къди ни сѝ ли срѐштъл пък из гурѝти? Върѝш, върѝш и...Нъ̀л по̀мниш, кът о̀дихми дъ...нъ рекъ̀тъ...

Илия: Ами, като кажеш по-чески какво значи?

Дешка: По̀- чѐски зна̀чи по̀-пудѝр.

Илия: А чески можеш ли да кажеш?

Дешка: Шъ ка̀ш: Ѐ, шъ до̀дъ, ъмъ по̀-чѐски. Илѝ - шъ до̀дъ, ъмъ по̀-пудѝр. Ъй тъ̀й.

...

Илия: Брудница какво е?

Дешка: Бруднѝцъ зна̀чи гро̀знъ. Бруднѝцъ – жинъ̀ гро̀знъ, ло̀шъ, гро̀знъ, бруднѝцъ.

Илия: Магьосница?

Дешка: Да̀, мъг’о̀сницъ – ей тъква̀с.

Илия: Ти, като се караш на добитъка, какво му казваш?

Дешка: Вѝкъм - чу̀мъ дъ тъ зѐме, га̀рги дъ тъ йъдъ̀т – ей тъ̀й вѝкъм.

Илия: А какво значи “Сто кила сливи и двеста кила костилки”?

Дешка: Ту̀й ни съ̀м чу̀лạ, ни зна̀йъ.

Илия: Ами “Хитро куче на голяма сватба не лай” чувала ли си?

Дешка: Нѐ. Тъква̀с прѝкъскъ не зна̀йъ.

Илия: “Ще те направя на дърмон” какво значи?

Дешка: Дърмо̀н съ ка̀звъ о̀фчъ ко̀жъ, упъ̀нътъ нъ ино̀ кул’ело̀, зъкува̀нъ, и нъ н’ѐгу съ чѝсти съ н’ѐшту – сѐми, изл’а̀звъ удо̀лу. Нъду̀пчену. Ко̀жътъ нъду̀пченъ, нъ ду̀пки. И съ сѐй, сѐй и съ прес’а̀въ.

Илия: Значи – ще те направя на решето?

Дешка: Да̀ – нъ дърмо̀н.

Илия: Сега да ни кажеш как се прави бял мъж.

Дешка: Шъ ви ка̀жъ. Б’а̀л мъ̀ш съ пра̀ви ут пр’а̀сну мл’а̀ку. Сла̀гъ му съ мъйъ̀ зъ сѝр’ени и съ путсѝрвъ, ста̀въ нъ сѝр’ени. И съ прицѐждъ сѝр’ениту, ука̀пвъ съ уд вудъ̀тъ сѝчку. И туга̀с съ сла̀гъ фъф тѐнжерътъ, дѐту шъ гу върѝш. Шчу̀пвъ съ ено̀ ейцѐ и ту̀й б’а̀луту сѝр’ени, пр’а̀снуту сѝр’ени съ убръ̀квъ със ейцѐту. И по̀чвъ дъ съ върѝ. Къту й по̀-мно̀гу шъ шчу̀пиш двѐ ейца̀, къту й ма̀лку – ено̀ ейцѐ. И съ бъ̀ркъ, нипрекъ̀снъту съ бъ̀ркъ, и съ върѝ, върѝ, върѝ нъ о̀гън’ъ, въ̀ри съ. И към кра̀йъ то по̀чвъ тъка̀ – ста̀въ гъ̀сту. И съ сла̀гъ иднъ̀ бу̀чкъ кура̀ву сѝр’ени – сулѐну сѝр’ени, нѐ са̀му пр’а̀сну – сулѐну сѝр’ени. И сулѐнуту сѝр’ени ста̀въ нъ бу̀чкъ тъка̀ ис пр’а̀снуту. И съ бъ̀ркъ, бъ̀ркъ, бъ̀ркъ, то̀ съ згъст’а̀въ, згъст’а̀въ съ и нъкра̀йъ му съ пу̀штъ ма̀лку бръшно̀. Нъкра̀йъ му съ пу̀штъ ма̀лку бръшно̀ и па̀к съ бъ̀ркъ и то̀ ста̀въ нъ бу̀цъ тъка,̀ съ удѐл’ъ. Пу̀штъ съ ма̀лку ма̀сълци, ма̀лку ма̀с съ пу̀штъ фъф тѐнжерътъ, дѐт гу върѝш. И гуто̀ву бѐлийъ мъ̀ш.

Илия: Добре, ами как се прави кътък?

Дешка: Кътъ̀к съ пра̀и па̀к ут сѝр’ени и уд мл’а̀ку. Зълѝвъ съ сѝр’ениту със пр’а̀сну мл’а̀ку. То̀ си пу̀штъ ма̀лку сулѐничку ут сулѐнуту мл’а̀ку, ут сѝр’ениту – нѐ пр’а̀сну сѝр’ени, сул’ѐну сѝр’ени съ зълѝвъ със пр’а̀сну мл’а̀ку. И къ̀т пуседѝ и тъка̀ ста̀въ ма̀лку кѝселичку, сулѐничку и тува̀ е кътъ̀к. Мо̀ж дъ си нъпра̀ити...

Илия: Баба Ирина го правеше?

Дешка: Ѐ, ем чи и а̀с пра̀ех, а̀с и сига̀ удома̀ пра̀в’ъ. 

Илия: Аз баба Ирина я знам – един долап такъв, дето имаше един долап. Се в долапа имаше една голяма паница с кътък.

Дешка: Със кътъ̀к. Тъ̀й...б’а̀х нъпра̀илạ ма̀лку – тѐ гу йъдъ̀т – Пѐтку гу ърѐсвъ и гу йъдъ̀т, ъмъ ма̀лку бѐши уста̀нълу, ш ти нъпра̀в’ъ дру̀ги.

Илия: Това са все върпешки рецепти, ами черешъница?

Дешка: Чер’ѐшъницъ – шъ зълѐйш чер’ѐшити със вудъ̀ и шъ ги уста̀виш дъ пуфкѝснът.

Илия: Ама те са диви череши?

Дешка: Ъм чи дѝви. Тѐ и ут пѝтумнити, кът съ сла̀тки...Са̀му с вудъ̀ ги зълѝвъш. Кът пустуйъ̀т н’а̀кулку дѐнъ нъ слъ̀нциту мо̀жи, нъ то̀плу, и ста̀вът ма̀лку резлѝви и съ йъдъ̀т – чер’ѐшънцъ.

Илия: Ами крушеница?

Дешка: Чи кру̀шенцътъ пу съ̀штийъ на̀чин. Зълѝвът съ кру̀шити със вудъ̀. И стуйъ̀т, стуйъ̀т, дудѐ съ ма̀лку фкѝснът. Дѝви кру̀ши. Мо̀же и ут пѝтумни. Ут кру̀ши. Кру̀шенцъ. Ено̀ врѐми н’ѐмъши дъ съ пра̀в’ът бурка̀ни тъ̀й.

Илия: Те затуй са ценни тези рецепти. Ами цвол? От цвола какво правиш?

Дешка: Аˉ, съла̀тъ - учѝствъ съ цво̀лъ, пупа̀рвъ съ. То нѐ цво̀л, ъми шуша̀н съ ка̀звъ. Цво̀лъ е едно̀, и шуша̀нъ е дру̀гу. Шуша̀н. Цво̀лъ му е гла̀тку стъбло̀ту, пък нъ шуша̀нъ ѝмъ ко̀съмчетъ. Със мъ̀х. Учѝствъ съ, пупа̀рвъ съ, пусул’а̀въ съ и съ зълѝвъ със сул’ѐнъ вудъ̀ и уцѐт. И съ йедѐ зъ съла̀тъ.

Илия: А тарузът как се гледа, тарузът?

Дешка: Та̀рузъ съ сѐй ут ко̀р’ен, не съ̀ сѐй ут с’ѐме. Ръса̀ждъ съ в гръдѝнътъ, пулѝвъ съ, нътур’а̀въ съ, купа̀е съ и тъ̀й.

Илия: А чувала ли си, че трябва да се открадне?

Дешка: Кът съ уткра̀дни и съ тъко̀с...Ко̀йту гу уткра̀дни и съ зъгу̀бвъ съ та̀рузъ, кът гу нъкра̀д’ът... Дъ гу нъкра̀д’ът. И то̀й по̀чвъ дъ съ̀ъни, дъ съ гу̀би.

Илия: Ама има и таквоз – че за да се хване, трябва да е краден.

Дешка: Аˉ, нѐ, нѐ, нѐ. Дъ нѐ е кра̀д’ен, фа̀штъ съ.

уд змѝйътъ, дѐту свърѝлạ. Т’а рѐклạ - Уб’а̀двъй, ка̀кọ, уб’а̀двълạ съм. Нѝ е гла̀днъ, ни штѐ дъ йъ...Мѝнъ съ пла̀дн’ъ, душла̀ е вѐчер. Ста̀ръ етъ̀рвъ па̀к вѝкъ - Йа̀ ила̀, бу̀лкạ, дъ вичѐр’ъми. Т’а̀ ка̀зълạ - Вичѐр’ъй, ка̀кọ, н’ѐмъ дъ до̀дъ дъ вѝчер’ъми. И

Илия:  Ами остава да кажеш за Игнажден. Какво се прави на Игнажден?

Дешка: Нъ Игна̀жден слето̀бедъ, вичертъ̀, съ нъгла̀с’ът тр’ескѝ, дърва̀, дѐту стуйъ̀т дърва̀тъ и сутринтъ̀, ко̀йту ста̀ни на̀й-ра̀ну, утѝвъ, зѐмъ тр’ескѝ, дърва̀ и вървѝ дудѐ си флѐзи фкъ̀щи та̀м, ду угнѝштиту шъ ѝди и вѝкъ: “Ко̀п, ко̀п, ко̀п, но̀с’ъ а̀гнетъ, ѐретъ, тѐлетъ...” – къку̀иту и живо̀тни ѝмъ фъв дво̀ръ, - “пѝл’етъ, пу̀йчетъ, па̀тетъ и рѐт ра̀бути.” И на̀й-пудѝр шъ ка̀жи: “Но̀с’ъ здра̀ви, слѝви, кру̀ши, йа̀бълки.” И с’а̀дъ ду угнѝштиту и у̀шким шъ мъ̀ти пѝл’етъ та̀м. Ба̀бътъ е свърѝлạ пъпу̀р, жѝту, иˉ шъ му дъдѐ нъ по̀л’езникъ дъ йъдѐ ду угнѝштиту.

Илия: Може ли да си пазариш полезника, да кажеш на някой да дойде?

Дешка: Аˉ, нѐ, то̀ ни ѐ тъка̀, ни съ̀ глъсѝ тъ̀й.

Илия: Ами ако влезе някой лош човек?

Дешка: Ъ чи, ло̀ш чувѐк дъ флѐзи – то̀й пул’а̀звъ, то̀й тъ пул’а̀звъ.

Илия: Случвало ли се е да дойде някой човек, дето не го чакаш, и цялата година да върви наопъки?

Дешка: Чи ѝмъ и тъквѝс, ѝмъ и тъкв̀ис ка̀к! И вѝкъ, кълнъ̀т гу по̀сл’е – Йѐди ко̀й мъ пул’ѐзи, ѐди ко̀й мъ пул’ѐзи!

Илия: Защото това е първият ден на годината – по стария календар тогава започва, от Игнажден. Когато аз съм се родил, е началото на годината. Тя затова баба Ирина е бързала тя да влезе.

Дешка: Бъ̀рзъ, бъ̀рзъ, т’а̀ бъ̀рзъ, тѝ куга̀ту съ рудѝ, т’а̀ бъ̀рзъ. Та̀тку ти дъ йъ вѝкъ, дудѐ т’а̀. Ъ̀м чи тъ̀й, ъм чи ка̀к! Н’ѐмъм лѐкър, н’ѐмъм ъкушѐр, н’ѐмъм нѝшту та̀м! Ба̀бъ ти Ир̀инъ бѐше сѝчкити. Ъкушѐркъ. Тѝ съ рудѝ, то̀й мъ угъ̀нъ мъ, зъвѝ мъ, легло̀ту, и утѝди дъ йъ вѝкъ. Ту̀й то̀!

Илия: А защо се казва “Илия и пуйче най-мъчно се отглеждат.”?

Дешка: Чи што̀, што̀ту тъ̀й. Илѝйъ и пу̀йчи – тъ̀й прѝкъскъ.

Илия: Чувала ли си?

Дешка: Ъм чу̀въм йъ.

Илия: Защо с пуйчето се сравнява?

Дешка: Чи што̀ту пу̀йчиту то̀. Пѝл’ету по̀, по̀-л’ѐсну – ста̀въ, утѝвъ и чо̀къ. Пу̀йчиту на̀й-нъпрѐт тр’а̀въ му сла̀гъш ф уста̀тъ. Дудѐ зѐми дъ йъдѐ съмо̀. По̀-тру̀дну, да̀, по-тру̀дну.  То̀ ѝскъ то̀плу – дъ му то̀плиш. По̀-мъ̀чну, по̀-мъ̀чну съ глѐдъ... Тъквѝс ра̀бути.

Илия: Ами баба Ирина, дето ме е слагала на чутурата отгоре, тя ли го е измислила или то си има таквоз нещо?

Дешка: Е, чи чу̀лạ е уд нѐйде, дѐ дъ йъ зна̀йъ. Т’а̀ гу пра̀еше – пувѝвъ гу дѐтиту и гу сла̀гъ нъ чу̀турътъ и гу нъкѝт’ъ със кѝткъ и тъ̀й нъта̀тък.

Илия: И казва ли нещо?

Дешка: Ъм чи дѐ дъ йъ зна̀йъ, мо̀же си прика̀звъ нѐшту нъ умъ̀.

Илия: А ти там ли си?

Дешка: Та̀м съм, мъ ни чу̀въм нѝшту. Дъ пура̀сте, дъ пуръстѐ, дъ...нърѝчъ, да̀, нърѝчъ.

Илия: Тя другите всичките ли ги е правила тъй?

Дешка: Ем чи мо̀йти ги пра̀ви, пък нъ дру̀гити ни зна̀йъ.

Илия: Що да е на чутурата?

Дешка: Чу̀турътъ - дъ и чу̀тумен. Чу̀турътъ, дѐт съ гру̀и жѝту, чу̀туръ. Фъф чу̀турътъ гру̀въạ жѝту. Сига̀ гу пруда̀вът гру̀ану. Туга̀с гу гру̀ъạ с чу̀турътъ.

Дешка: Ут черѐшъ ста̀въ. И уд дру̀гу мо̀же, ъмъ ут черѐшъ гу пра̀веạ. На̀й-мно̀гу ут черѐшъ – уд дѝвъ черѐшъ, куръ̀тъ, ка̀кту й ....дървоту. Издълба̀вът.

Илия: Виж какви работи. Голямо село с три къщи – такваз песен чувала ли си?

Дешка: Нѐ. Ѝмъ и тъквѝс. Пѝтълạ гу ма̀йкạ му, къкво̀ му бѐши ѝмиту?:

зъшто̀ ти й ко̀нчи зъпр’а̀лу, / зъпр’а̀лу и зъпустъл’а̀лу? / Дълѝ ут многу ка̀ръне / илѝ ут лошу гл’ѐдъне / То̀й ка̀звъ:/ Ни ѐ ут ло̀шу гл’ѐдъне,/ ъми ут ло̀шу ка̀ръне,/ зълѝбил съм лѝби дълѐку,

...зъ сѐлуту ни зна̀м, зъ гул’а̀му сѐлу с трѝ къ̀шти...

ду та̀м и пъ̀т’ъ зъ трѝ днѝ,/ пък а̀зи о̀д’ъ, ма̀йнọ ле,/ зъ едѝн дѐн хо̀д’ъ и си ѝдъ

...ка̀ръл ко̀нчиту мно̀гу и зъту̀й ко̀нчиту - призо̀рил гу, и зъпр’а̀лу и зъпустъл’а̀лу.

Илия: Тази хубава мома била на Балкана – голямо село с три къщи.

Дешка: Та̀м съ ра̀ждът ху̀бъвити.

....

Дешка: Пък ѝмъши иднъ̀, пѐеши па̀к ба̀ạ ти Ирѝнъ: Срет мурѐ тъ̀мнъ тъмнѝцъ/ Тъмнѝцъ но̀въ пра̀венъ,/ пра̀венъ недупра̀венъ./ Врътѝти и неукъчѐни,/ врътѝти и прузо̀рцити./ Фъф нѐйъ лежъ̀т два̀ бра̀тạ,/ два̀ бра̀тạ, ду два̀ близна̀кạ./ Стѐфън и Стуйа̀н двамътạ.

...зна̀чи тѐ близна̀цити ги кръшта̀вът нъ едно̀ ѝми – Стѐфън и Стуйа̀н....

Стѐфън Стуйа̀ни ду̀мъши:/ Бра̀тко ле, бра̀тко, Стоѐне,/ зна̀еш ли, бра̀тко, зна̀еш ли,/ зъшто̀ сми ту̀къ зъпрѐни?/ Нѝй сми бра̀тку зъпрѐни/ зъ енъ̀ кѝткъ смѝнувъ,/ ц’а̀лътъ не ѐ смѝнувъ,/ пулвѝнътъ е бусѝл’ък./ Днѐс пѐтък, у̀три съ̀бутъ,/ дру̀ги дѐн света̀ нидѐл’ъ./ Хо̀ръ ф чѐркуви шъ ѝдът,/ Свиштѝцъ дъ си зъпа̀л’ът,/ нъ бо̀гъ дъ съ пумо̀л’ът./ Пък на̀зи, бра̀тко Стѐфъне,/ нъ бесѝлкъ шъ нъ зъка̀рът,/ глъвѝти дъ ни прикъчъ̀т. - Дубрѐ, ъмъ̀ ф ту̀й врѐме душла̀...- Уддѐ съ зѐлạ еднъ̀ мумъ̀,/ еднъ̀ мумъ̀ ца̀рскъ рубѝн’ъ./ Т’а̀ нъ тъмнича̀ри ду̀мъши:/ О̀й въ ва̀зи, тъмнича̀ри,/ дѐв’ет гудѝни ста̀нълу,/ ут ка̀к при ца̀р’ъ рубу̀въм,/ рубу̀въм и му слугу̀въм./ Ца̀р’ъ ви хъбѐр испра̀ти, / мумцѝти дъ си пу̀снити.

...Иˉ пу̀снъли ли съ ги, ни съ̀ ли, ни зна̀йъ. Ду ту̀к, ду ту̀к по̀мн’ъ.

Илия: Началото как беше – сред морето тъмница?

Дешка: ...чи ка̀к е нъпра̀венъ? Тъ̀й съ по̀чвъши...

Илия: От баба Ирина я знаеш?

Дешка: Да̀, т’а̀ йъ пѐеши мно̀гу тъ̀с пѐсен.

Илия: Ако трябва да се сетиш кои песни най-много е пяла, кои ще кажеш? За Георги Грозния?

Дешка: Зъ Г’о̀рги Гро̀знийъ, ей тъ̀с пѐеши, зъ тъмнѝцътъ. Пѐеши мно̀гу т’а̀ пѐеши. Мъ нѝй ни мужа̀хми, дъштирѝти ни мужа̀ дъ нъу̀чи дъ пѐйъ а̀с.

Илия: Има ли такваз работа – на единия баир пее майката, а на другия дъщерята и дъщеятя пее, че кога ме чуеш да пея, да знаеш, че съм много кахърна.

Дешка: Да̀, то̀ пѐсен бѐши: Куга̀ мъ чу̀иш, ма̀йно ле,/ чи съм пузъп’а̀лạ,/ тѝ дъ ни ка̀жиш, чи съм мно̀гу вѐселъ,/ ъм дъ ка̀жиш, Ра̀дъ - тъка̀, Ра̀ткъ йъ вѝкъли - Ра̀ткъ е мно̀гу къхъ̀рнъ.

Илия: Значи не е от добро пеела?

Дешка: Нѐ уд дубро̀ пѐелъ, нѐ.

Илия: Тя жътварска песен – от другия баир?

Дешка: Жътва̀рскъ – дру̀гийъ бъѝр ли й била̀, де й била̀? Еднъ̀тъ нъ бъѝръ, дру̀гътъ нъ...

Илия: Ама има такава песен?

Дешка: Ѝмъши, ѝмъши. Ѝмъши пѐсен.

...То̀ ѝмъши о̀шти нѐшту та̀м, къкво̀ бѐши, къкво̀ съ йе упла̀квълạ, нълѝ. Ей тъквѝ̀с ра̀бути... Нѐ е пѐелạ уд дра̀гус... Нѐ е пѐелạ уд дра̀гус, ъми ут къхъ̀р пѐелạ.

Илия: Драгост? Какво значи драгост?

Дешка: Дра̀гус зна̀чи дъ и вѐселу, дъ и дра̀гу. Пѐелạ ут жа̀лбъ, ут къхъ̀р. И то̀лкус...И пѐеши о̀шти Бо̀гдънувътъ. Бо̀гдънувъ зна̀иш ли йъ пѐсен? Ка̀к съ по̀чвъши т’а̀?

Зълѝби Бо̀гдън, зълѝби,/ зълѝби Бо̀гдън дв’ѐ мумѝ./ Зълѝби Бо̀гдън Вилѝчкъ,/ ъ пък Мил’а̀нкъ шъ зѐми.

....Еднъ̀тъ лѝбил, дру̀гътъ шъ зѐми...

Ду̀мъли му, приду̀мъли гу,/ ка̀ръли гу, нъка̀ръли/ и то̀й з̀ел Мил’а̀нкъ.

....Дубрѐ, ъмъ̀, то̀й йъ ни штѐ. Чи на̀ кък бѐши та̀м? Аˉ, ка̀к бѐши сиа̀ то̀й:

Нъ мръ̀твъ йъ присто̀рил/ чи и свиштѝцъ зъпа̀лил/ дъно̀ му съ сърцѐ смекчѝ, дъ йъ убѝкни.

...Но нѐ, па̀к не йъ̀ убѝчъ. И то̀лкус. Зъбра̀илạ съм йъ нѐйъ. Нѐйъ съм йъ зъбра̀илạ, Бо̀гдънувътъ.

Илия: За Георги Грозния?

Дешка: Г’о̀рги Гро̀знийъ, дѐт гу ма̀йкạ му испъ̀дилạ.

Илия: А за фронта, за войните нещо пееше ли?

Дешка: Чи ѝмъши зъ фро̀нтъ. Ѝмъши инъ̀ зъ Къ̀нчу Плѐнникъ. Нѐйъ зна̀ш йъ?

Илия: Ами една за Кирчо на чердак седеше?

Дешка: Т’а̀ нѐйъ йъ пѐеạ мно̀гу, т’а̀ тъка̀ бѐши...пѐчену а̀гни йъдѐши, червѐну вѝну пийѐши.

Илия: А там една карала колело – де се е чуло, видяло, мома колело да кара? Чувала ли си?

Дешка: Нѐ. То̀ нѐмъши едно̀ врѐми кул’ел’ѐтъ. ..Мо̀ж дъ ѝмъ пѐс’ен.

Илия: По кое време може да е било за Райна?

Дешка: См’а̀тъй – по̀-гул’а̀мъ йе била̀ о̀д ба̀бъ ти Ирѝнъ. Ба̀ạ ти Ирѝнъ съ й жѐнилạ нъ шесна̀йсе гудѝни – дисѐтъ гудѝнъ. См’а̀тъй йъ куйа̀ гудѝнъ е била̀ рудѐнъ. Унъ̀с е била̀ по̀-гул’а̀мъ.

Илия: Значи се е случило преди войните?

Дешка: Аˉ, предѝ вуйнѝти. Придѝ, придѝ... Тъ̀й... Та̀м пу тѐс села̀ по̀ йъ зна̀йът, ъмчѝ, ка̀к... Сѐ предѝ ба̀ạ ти Ирѝнъ е била̀...Пѐпъ дудѐ ли си, бѐ?

Илия: Ний ще спираме вече, че аз те изморих.

Дешка: Ем чи, стѝгъ, дру̀гийъ пъ̀т – па̀к...

2

Дешка: Ка̀к бѐши? Ил’ѐнкинтъ...Дѐту зъкла̀л систръ̀ си о̀нзи. Систръ̀ си ни зъкла̀л, ъми сѐстринту дитѐ.

Илия: Е, казвай!

Дешка: Ръзбул’а̀л съ то̀й, бо̀л’ен. Синъ̀ съ ръзбул’а̀л, бо̀л’ен, ко̀лку гудѝни лижа̀л, бул’а̀л, ма̀йкạ му гу пупѝтълạ.

Сѝнку Стуѐне, Стуѐне,/ дълѝ си мно̀гу жълувѝт/ илѝ си мно̀гу грехувѝт. - То̀й ка̀зъл - Ма̀йно ле, ста̀ра ма̀йно ле,/ а̀с ни съ̀м мно̀гу жълувѝт,/ ъми съм мно̀гу грехувѝт./ Зна̀иш ли, ма̀мо, по̀мниш ли,/ куга̀ту бѐши су̀шътъ,/ нъ слът су̀шътъ кѝшътъ,/ нъ слът кѝшътъ гла̀днити,/ гла̀днити, ма̀му, гудѝни./ Тѝ бѐши клѐтъ дувѝцъ,/ нѝй б’а̀хми дрѐбни дичѝцъ./ И тѝ нъ събра̀, ма̀йно ле, и ни ка̀зъ:/ Дичѝцъ мѝли ма̀мини,/ вървѐти, ма̀мъ, къдѐту штѐти,/ вървѐти, ма̀мъ, търсѐти,/ търсѐти дъ съ хрънѐти,/ а̀с въ не мо̀гъ исхра̀ни./ Нѝй тъ, ма̀мъ, пупѝтъхми,/ чи ко̀й к’а̀р е на̀й-л’ѐсен, /на̀й-л’ѐсен и на̀й-пичѐл’ен./ Пък тѝ ни ка̀зъ, ма̀йно ле,/ хъйдутлу̀к к’а̀ръ на̀й-л’ѐсен./ И нѝй си, ма̀мъ, тръ̀гнъхми,/ тръ̀гнъхми из гуръ̀ зилѐнъ, / хо̀дихми хъйдуту̀въми./ В’а̀рнъ съ клѐтвъ зъклѐхми/ дѐ куго̀ стѝгним и срѐшним/ със са̀б’ъ шъ гу пумѝлвъми.

....И вървѐли тѐ, тръ̀гнъли, бра̀т, сестръ̀ му и зѐт’ъ дъ ѝдът нъ го̀сти у ма̀йкạ си. Тѐ унѐс утишлѐ из гуръ̀тъ вѐчи. И то̀й, къту ги вѝд’ъл, уддълѐч е пузна̀л и глъвъ̀ и зъвърт’а̀л нъ систръ̀ си нънъза̀д дъ съ въ̀рнът. Амъ т’а̀, ма̀му, не ръзбра̀. - И туга̀с къту ги фа̀нъли, вървѐли и си прика̀звъли куго̀ шъ зъко̀л’ът. Дъ зъко̀л’ът систръ̀тъ – дѐтиту ма̀лку шъ уста̀ни. Дъ зъко̀л’ът зѐт’ъ – жинъ̀ без мъжъ̀ ни мо̀жи, ни мо̀жи дъ съ пуддъ̀ржъ. И ка̀зъли шъ зъко̀л’ът дитѐту. И зъкла̀ли Стуйѐнчу, ма̀мъ, нъ мѐн’е кръ̀стену. И гу фа̀нъли и нъкла̀ли бу̀йен о̀гън и гу упѐкли. И нъка̀ръли систръ̀ му пѐсен дъ пѐй, пък зѐт’ъ с къва̀л дъ свѝри. Пък т’а̀, ма̀йкọ, вѝкнъ, чи зъпла̀къ. - Стуйѐнчо, мѝло ма̀мино,/ тѐбе те гурѝ ву̀йчу ти,/ пък н’ѐгу Го̀спут дъ изгурѝ.

...И тъка̀, ръзбул’а̀л съ и лежа̀л бо̀л’ен.

Илия: Я разправи на Увидене с кого ходихте?

Дешка: Ъми – ут сѐлуту ба̀бити – Никулѝнъ, Мъргърѝтъ, Пѐнкъ, ву̀йнъ ти Ра̀ткъ и а̀с – п’ѐт ба̀би. Нъ Въведѐние Бугуро̀дичну. Ъми ста̀нъхми, тръ̀гнъхми сутринтъ̀, та̀м приз гуръ̀тъ, приз вуденѝцътъ, тъ̀й, тъ̀й, тъ̀й. Нѝй сми зъбра̀вили пъ̀текътъ, ъмъ Никулѝнъ о̀дилạ по̀-ско̀ру и нъ привѐди нъ зъвѐди и ...прѐс Про̀лезъ.

Илия: Отгори на високото минавате, крепостта минахте ли?

Дешка: Да̀, да̀, уттам мѝнъхми...И съ смъ̀кнъхми съ пу стъпъла̀тъ, ис Про̀лезъ, пу стъпъла̀тъ.

Илия: Пролез на какво ще кажеш?

Дешка: Ъми Про̀лес, излѝзъ съ ис стенъ̀тъ нъго̀ри.

Илия: Друго място има ли да се казва пролез?

Дешка: Ъм чи мо̀же дъ съ ка̀звъ н’а̀къде про̀лес, ъмъ ту̀къ, та̀м, ту̀й – Про̀лезъ, дѐту излѝзъми ис стенъ̀тъ нъго̀ри – със стъпъла̀.

Илия: Тез стъпала кой ги е правил?

Дешка: То̀ ни бѐши стъпъла̀ едно̀ врѐми. То̀ бѐши тъка̀ ис стенъ̀тъ – ту̀к ка̀мък, та̀м ка̀мък, чи по̀сл’е ги пра̀вехạ стъпъла̀тъ. А̀с по̀мн’ъ куга̀ ги пра̀вехạ.

Илия: Кой ги прави?

Дешка: Ъм чи мънъстѝр’ъ. Нѐ уд Въ̀рпиштъ, уд мънъстѝр’ъ съ ги пра̀вили. По̀мн’ъ, куга̀ту ги пра̀веạ стъпъла̀тъ.

Илия: По-рано там нямаше като сега мост, а имаше едно дърво?

Дешка: Върв’а̀хме пу дърво̀ – мо̀стъ дѐту и.

Илия: Имаше ли на какво да се държите?

Дешка: Ъбе, ѝмъши ено̀ кво̀ дъ йѐ съ л’улѐй. Шъ вървѝш пу дърво̀ту и шъ съ държѝш. Шъ съ държѝш – ѝмъши утстрънъ̀ дръфцѐ ѝмъши.

Илия: От едната страна или от двете?

Дешка: То̀ ѝмълу уд двѐте, ъмъ едно̀ту беши съ шчу̀пилу, па̀днълу.

Илия: То не е ли страшно?

Дешка: Ъм чи стра̀шну, ъмъ ут та̀м върѐхме.

 Чи нѐ е ѝмълу н’а̀куй дъ съ уда̀ви в рекъ̀тъ. Ни съ̀ и чу̀лу дъ съ уда̀ви. Тѐ нъско̀ру гу пупра̀вихạ, де, нъпра̀вихạ мо̀стъ. И до̀лнийъ мо̀с – и уддо̀лу съ върѐши пу едѝн къкъ̀в дъ йѐ мо̀с, ъмъ нъпра̀вихạ до̀лнийъ мо̀с.

Илия: Аз се сетих, дето съм паднал от колата с пъпуренцата. Я разкажи.

Дешка: Ка̀ръхми уд нѝвътъ, ут Стѐжеръ, пъпурѐнцъ. Нъ Стѐжеръ, зъд Върба̀нуву – нълѝ зна̀йш дѐ бѐши? И тѝ нъ пъпур’ѐнцътъ удго̀ри. Дубрѐ, ъмъ, тѐ пра̀веạ пъ̀т’ъ туга̀с. Пра̀в’ът пъ̀т’ъ и гу ...със ва̀л’ъкъ. Пък то̀й, то̀с, дѐт ка̀ръ ва̀л’ъкъ, то̀й мъ ърѐсвъл – а̀с во̀д’ъ кула̀тъ, мла̀дъ съм та̀м, во̀д’ъ и то̀й дъ съ тъко̀въ.

 Нъ Кѝселцътъ, дѐт вървѝм нъго̀ри – пу шусѐту, то̀ бѐши нъ шусѐту. И то̀й къту...ва̀л’ъкъ бѐши спр’а̀н, ъмъ то̀й, къту испу̀фкъ ва̀л’ъкъ, и кра̀вити, къту съ крѝвнъъ дъ тъко̀с и а̀с ги държъ̀, ъмъ тѐ...и съ исжувълѝ ис пъпурѐнцътъ… Удза̀т па̀днъ, удза̀т. Ни сѝ нъ кра̀вити ф кръка̀тъ.

Илия: Само двамата ли сме биле?

Дешка: Нѐ, т’а̀ бѐши и ба̀бъ ти, и Мѝнкъ бѐши, ъмъ тѝ съ исшувълѝ дъ па̀днъ.

Илия: Виж го какъв хулиган!

Дешка: Еми тъ̀й.

Илия: Стежера – таз нива от къде е чак на Стежера?

Дешка: Чи дѐ дъ йъ зна̀м дѐ съ йъ ку̀пили, ка̀к е било̀ – та̀м бѐши, та̀м о̀дехми.

Илия: Баба Ирина ходеши чак по Дряново, там по...

Дешка: Луз’а̀тъ. Да̀, да̀ – тѐ та̀м съ ѝмъли ут сѐлуту луз’а̀ едно̀ врѐми.

Илия: От чушмата, коя беше?

Дешка: Нъ Света̀  Мърѝнъ. И та̀м ѝмъши двѐ нѝви със луз’а̀. Ба̀ạ ти Ѝнъ, кът душла̀, сва̀рилạ та̀м, о̀дили, бра̀ли ло̀зи. Утѝвът дъ купа̀йът та̀м. Мо̀йтъ ба̀бъ и ръспра̀йълạ - зъд’а̀нълạ мутѝкътъ и л’а̀бъ нъ гърбъ̀ си и пък у̀ркътъ нъ ту̀й и дудѐ ѝдът ду та̀м, шъ върѝ и шъ придѐ.

 Пу пъ̀т’ъ, ъм чѝ, тъ̀й. Тр’а̀въ дъ тъчѐ га̀шти нъ мъжѐти, рѝзи, тъкос – шъ върѝ и шъ придѐ, дудѐ ѝди нъ ло̀зиту...Дру̀гу дъ ти ка̀жъ, пък – ту̀къ е ѝмълу луз’а̀ и утса̀м Върба̀нуву. Нъ Ба̀л’ъ, ей тъ̀й нъго̀ри пу стръ̀мнуту. Къту по̀чнът дъ беръ̀т луз’а̀тъ, сѐки н’емъ ко̀ръп. И тѐ по̀чнъли дъ беръ̀т луз’а̀тъ, ъмъ ба̀бъ, т’а̀ не мо̀же дъ търпѝ, дъ ча̀къ дъ усубуд’ъ̀т ко̀ръбъ, дъ и гу дъдъ̀т, ъми ...

Илия: Коя баба?

Дешка: Мо̀йтъ ба̀бъ, ба̀бъ Дѐшъ. Та̀м съ ѝмъли ло̀зи. И шъ ѝдът, шъ беръ̀т, и шъ пустѐл’ът еднъ̀ чѐргъ и шъ беръ̀т гро̀здиту нъ чѐргътъ, дукъту усубуд’ъ̀т ко̀ръбъ – нъ дру̀гийъ дѐн шъ усубуд’ъ̀т ко̀ръбъ, дъ гу зѐми, дъ гу сма̀чкът гро̀здиту фъф ко̀ръбъ, дъ пра̀в’ът вѝну. И утѝвът дъ беръ̀т гро̀зди та̀м, ъмъ т’а̀ вичертъ̀ шъ си ѝди ф сѐлуту дъ ѝди дъ приберѐ дубѝтъкъ, дица̀тъ, пък д’а̀ду шъ лѐгни та̀м дъ ва̀рди гро̀здиту, нъ ло̀зиту – нъ Ба̀л’ъ. Дубрѐ, ъмъ, то̀й съ умурѝл, л’ѐгнъл и зъспа̀л приз нуштъ̀. И къту утѝвъ еннъ̀, ча̀к уд До̀бренци – дѐ й сѐлуту До̀бренци, инъ̀ свин’ъ̀. Къту утѝвъ, чй йа̀лạ гро̀здиту, чи гу тъ̀пкълạ, чи гу тъ̀пкълạ, лѐле....Ба̀бъ ста̀въ, т’а̀ бѐши пъ̀ргъвъ, ста̀въ сутринтъ̀ и утѝвъ и гу зъва̀рвъ – спѝ. И шту̀ дъ вѝди – свин’ъ̀тъ ума̀чкълạ гро̀здиту. И свин’ъ̀тъ та̀м. И т’а̀ по̀чнълạ дъ му съ ка̀ръ, нълѝ – “Абе, пу̀стъ свин’ъ̀, зъмъънѝ, чи йъ убѝй, бе!” И то̀й, ка̀зъ, държѐши със л’а̀вътъ ръкъ̀ бълтѝйътъ. Ка̀кту държѐши с л’а̀вътъ ръкъ̀ бълтѝйътъ и къту ка̀зъ тъ̀й, и йъ уда̀ри свин’ъ̀тъ ф чѐлуту и т’а̀ съ тръку̀лнъ и умрѐ. “Ами сига̀!? Къкво̀ нъпра̀ви, бѐ, къкво̀ нъпра̀ви!” То̀й рѐкъл: “Ъм, чи нълѝ тѝ ми ка̀зъ!” Ами то̀ вѐчи съ̀мвъ – т’а̀ утишла̀ ра̀ну ис тъ̀мнуту. То̀ вѐчи съ̀мвъ. Дру̀гити, дѐт си беръ̀т луз’а̀тъ, тръ̀гвът о̀рътъ – шъ ги вѝд’ът. “Чи къту йъ пувлѝчъми - ка̀зъ, - нѝ тъ̀с свин’ъ̀ – т’а̀ гул’а̀мъ, ни мо̀жим дъ йъ вла̀чим!” Зъвлѐкли йъ та̀м, фъв гуръ̀тъ йъ фъ̀рлили...

Илия: Не могат ли да я скрият там?

Дешка: Ъми чи дѐ дъ йъ скрѝйът? Тѐ луз’а̀ та̀м дѐ? В гуръ̀тъ йъ скрѝли. “Дубрѐ -  ка̀зъ, - ạмъ то̀, дѐт сме йъ вла̀чили – кръфтъ̀ личѝ.” Улувѝли гѝ. И т’а̀ нъ куго̀, нъ едѝн Къра̀ Га̀нчу уд До̀бр’енци. Утишла̀ ча̀к та̀м. Утѝвъ Къра̀ Га̀нчу и утѝвът дъ съ̀д’ът д’а̀дъ. Д’а̀ду то̀й гу стра̀х, нълѝ шъ гу съд’ът, къкво̀-што̀. Къкво̀ дъ гу усъ̀д’ът? Дъ му плътѝ нъ о̀н’ъ пъпу̀р’ъ, дѐту ра̀нил свин’ъ̀тъ. Пък о̀нзи дъ ка̀жи, д’а̀ду дъ ка̀жи, ъм дъ ми плът’ъ̀т пък гро̀здиту, дѐту...Н’ѐ, то̀й глѐдъл дъ съ утървѐ. Плътѝл пъпу̀р’ъ нъ о̀нзи. И о̀нзи си зѐл зъкла̀нъ свин’ъ̀тъ и то̀лкус. ...И свин’ъ̀тъ зъкла̀нъ, свин’ъ̀тъ гуто̀въ. И му плътѝл пъпу̀р’ъ.

Илия: Тя смешна работа, гледай! Само да не се занимава със съда.

Дешка: Дъ ни съ̀ зънима̀въ със съдъ̀. То̀й нѐ е о̀дил ф съдъ̀, ни мо̀жи дъ...

Дешка рецитира песен: Ма̀мъ слъ̀нчици ду̀мъши:/ Къдѐ съ, ма̀мъ, зъба̀ви,/ зъба̀̀ви, чи съ зъбра̀ви?/ Изгурѝ, ма̀мъ, слъ̀нчице, / ху̀бъви мумѝ ф румън’ъ̀,/ Бу̀лкити пу белѝлкити/ бѐл’ехъ плътна̀тъ./ Мъжѐти в Зла̀тнъ До̀бружъ. – То̀ ка̀зълу, чи - Ни зна̀иш, ма̀мъ, ни зна̀иш,/ къкво̀ си дубро̀ нъмѐрих,/ Дубрѝнкъ, дубро̀ гул’а̀му.

...И ду та̀м зна̀йъ – либо̀вницътъ му Дубрѝнкъ.

Дешка казва Господната молитва, която е учила наизуст в училище: (много тихо, не се чува)... Амин! Живо̀т и здра̀ви и сѝчку ху̀бъву!

Илия: Как беше точно молитвата?

Дешка: О̀тче на̀ш, ко̀йту си нъ нибѐту, дъ бъ̀ди во̀л’ътъ ти, дъ бъ̀ди ца̀рствуту ти,  ка̀кту нъ нибѐту, тъка̀ и нъ зим’ъ̀тъ. Путрѐбнийъ хл’а̀п, ко̀йту си гу да̀л сѐки дѐн, да̀й ни гу и днѐс. И прустѝ на̀шти грехувѐ, ка̀кту и нѝй прушта̀въми нъ на̀шти длъжнѝци. Не нѝ увѐждъй в грѐх, но ни избъвѝ ут с’а̀ку зло̀... Што̀? Тѝ ка̀к йъ зна̀ш? Тъ̀й съм йъ у̀чилạ, тъ̀й йъ зна̀йъ. Вѝй зна̀ити у̀ченъ...

....

Илия: Ти как знаеш за Увидене, какво е станало на тоз празник?

Дешка: Зна̀йъ, чи туга̀с е въвѐденъ Света̀ Дѐвъ Мърѝйъ фъф хра̀мъ. Йо̀сиф и Мърѝйъ, къквѝ б’а̀хъ? Йо̀сиф и Мърѝйъ н’ѐмъли дъ̀лгу врѐми дица̀ и съ мо̀лили нъ Бо̀гъ, къту дъдѐ дитѐ, шъ гу зъведъ̀т фъф хра̀мъ дъ слу̀жи нъ чѐркувъ. И рудѝлạ съ Света̀ Дѐвъ Мърѝйъ, ра̀слạ, пура̀слạ, ста̀нълạ нъ дѐв’ет гудѝни ли бѐши, ни по̀мн’ъ. Нъ трѝ ли? А̀с мѝсл’ъ, чи по̀-гул’а̀мъ бѐши. Нъ трѝ дъ й. Зъбра̀вилạ съм. И тѐ йъ зъвѐли фъф хра̀мъ и йъ уста̀вили та̀м дъ слу̀жи и т’а̀ мет’а̀лạ, чѝстелạ, слу̀желạ ф чѐркувъ и чет’а̀лạ, зъпо̀чнълạ дъ читѐ черко̀вни кнѝги. И едѝн пъ̀т и съ йъвѝл а̀нгел Гуспо̀д’ен и ка̀зъл “Ра̀двъй съ, Мърѝйо, тѝ си на̀й-чистѝтътъ жина̀! И шъ рудѝш Спъсѝтелъ нъ чувѐцити!”

Илия: То това е Благовещение.

Дешка: Ка̀к Блъгувештѐние? То̀ ту̀й туга̀с ли бѐши? ...Тѐ йъ уста̀в’ът нъ хра̀мъ. Пудър’а̀вът йъ нъ хра̀мъ. А-а, тъка̀, то̀ ту̀й бѐши дѐту а̀нгелъ и съ йъвѝл нъ Блъгувѐштене – бла̀гъ вѐс и съ йъвѝл...

Илия: На Горни Въприща сборът кога е?

Дешка: Нъ фто̀рийъ дѐн нъ Вилѝкден.

Илия: На Долни Върпища?

Дешка: Читвъ̀ртъкъ слѐт Вилѝкден.

Илия: На Царева ливада?

Дешка: Нъ пъ̀рвийъ д’ѐн нъ Вилѝкден.

Илия: На Куманите?

Дешка: Нъ Ку̀мънти – нъ Сретѐние Гуспо̀дне.

Илия: На Бучуковци?

Дешка: На фто̀рийъ дѐн нъ Ко̀лъда.

Илия: Значи и на Колъда има сборове? То студено по зимата.

Дешка: Студѐну, ъмъ нъ Бучу̀куфци туга̀с бѐши. Вилѝкден н’ѐмъши.

Илия: На друго място по Колъда има ли?

Дешка: Ѝмъши нъ Стѐфънувдѐн нъ...?... Зѝмнити збуро̀ви.

Илия: На друго място?

Дешка: Нъ дру̀гу м’а̀сту н’ѐмъши приз зѝмътъ.

Илия: На Скорците кога е?

Дешка: Нидѐл’ътъ слѐт Вилѝкден.

Илия: Тя каза на Димитровден...На Стайновци?

Дешка: Нъ Ста̀йнуфци – нъ Светѝ четѝреси бѐши, Светѝ четѝреси мъченѝци.

Илия: На друго място има ли на Св. четиридесет мъченици?

Дешка: Чи нъ дру̀гу м’а̀сту н’ѐмъши нъ Светѝ четѝреси мъченѝци.

Илия: А на Костенковци?

Дешка: На̀ Мр’а̀муръ бѐши нъ Мѝшиндѐн. Нъ Мѝшин – нъ Димѝтрувдѐн нъ дру̀гийъ дѐн. Нъ Мѝшиндѐн нъ Мр’а̀муръ уро̀ту.

Илия: А на Стойчовци?

Дешка: Нъ Сто̀йчуфци – нидѐл’ътъ слѐт Вилѝкден.

Илия: На Лисичарка?

Дешка: Нъ Лисча̀ркъ бѐши нъ трѐтийъ д’ѐн нъ Вилѝкден. Нъ Купа̀читу му вѝкъхми, Купа̀читу.

Илия: Велковци – имаше ли сбор?

Дешка: Нъ Вѐлкуфци ф четвъ̀ртък бѐши. Куга̀ту и нъ До̀лни Въ̀рпиштъ.

Илия: Кулишовци имаха ли сбор?

Дешка: Н’ѐ – то̀ бѐши по̀-ма̀лку сѐлу, н’ѐмъши...

Илия: А на Архангеловден има ли някъде?

Дешка: Нъ Ъръха̀нгелувдѐн нъ Върба̀нуву бѐши. Нъ Ъръха̀нгелвдѐн, да̀. Нъ Бугуро̀дицъ па̀к, нъ два̀йс о̀сми а̀вгус, па̀к нъ Върба̀нуву.

Илия: На Харачерите има ли?

Дешка: Нъ Ъръчѐрти бѐши ф съ̀бутъ слѐт Вилѝкден, ф съ̀бутъ....

Илия: Добре де, ти как знаеш за случката с Дядовата Дойнова ливада, дето е разгонил сбора?

Дешка: Ам чи ка̀к зна̀йъ, ка̀кту съм чу̀лạ. Та̀м съ събѝръли уро̀ту. Дубрѐ, ъмъ̀, д’а̀ду До̀йну утишъ̀л и ги изго̀нил, чи му тъ̀пчът тревъ̀тъ пу лива̀ътъ, кът съ збирѐ уро̀ту.

Илия: Те са искали да направят нов сбор.

Дешка: Ни зна̀йъ. Сѝгурну но̀в збо̀р съ ѝскъли дъ пра̀йът. И тѐ ги пудго̀нвъ, и тѐ нъта̀тък, нъта̀тък към рикъ̀тъ, чи нъ Б’а̀лмъ́жити ф рекъ̀тъ ѝмъ пул’а̀нъ – та̀м б’а̀ъ нъпра̀или збо̀р. И та̀м о̀дехми, нъ Б’а̀лмъ́жити.

Илия: На кой празник?

Дешка: Нъ Вилѝкден, нъ фто̀рийъ дѐн. Ъмъ по̀сл’е на̀шти си гу зѐхạ. На̀шти си гу зѐхạ. Ка̀зъạ - то̀ ту̀й уро̀ и на̀шту.

Илия: Крадене на сбор?

Дешка: Да̀. И си гу зѐхạ и гу нъпра̀вихạ нъ фто̀рийъ дѐн нъ Вилѝкден. Купу̀вът му̀зикъ, му̀зикътъ зъсвѝрвъ и ѝдът нъ збо̀р.

Илия: Те от кои села са се събрали на Дядовата Дойнова ливада?

Дешка: А чи, куѝ – До̀лни, Го̀рни Въ̀рпиштъ и куѝ съ билѐ, Бучу̀куфци дъ съ билѐ. Дѐ дъ зна̀м, ни съ̀м ги вѝд’ълạ дъ ти ги ка̀жъ куѝ съ билѐ то̀чну.

Илия: То кога ще е станало това нещо?

Дешка: Ѐ, ъми куга̀. Придѝ, придѝ дъ зъпо̀мн’ъ а̀с, уда̀внъ е било̀. Д’а̀ду До̀йну – ба̀бъ ти утишла̀ та̀м дъ гу гл’ѐдъ. Ба̀бъ ти гу испра̀штълạ, ба̀бъ Мѝнкъ.

Илия: Кога да е умрял той?

Дешка: Ъм чи зна̀м ли? Не зна̀м, куга̀ дъ е умр’а̀л – сѐ, о̀семсто̀тин и куйа̀ гудѝнъ дъ и било̀. Придѝ, придѝ, придѝ... Д’а̀дувътъ До̀йнувъ лива̀дъ. Та̀м ѝмъши, чи а̀с ни зна̀м пък ка̀к, ча̀к ут Сто̀йчуфци ѝмъши та̀м лива̀ди, ѝд’еạ дъ кус’ъ̀т.

Илия: Ти не си го запомнила него?

Дешка: Чи дѐ дъ гу зъпо̀мн’ъ – ни съ̀м.

Илия: Кой е ходил с нож в навоите?

Дешка: А̀, чи тѐ ги но̀сиạ сѝчкити – то̀й и та̀тку ти но̀сеши но̀ш фъф нъво̀йъ. Кът мѝни из гуръ̀тъ, дъ гу срѐшни нѐшту. Тъ̀й ъм чи. Ту̀кънък нъво̀и ду кул’а̀нуту нъвѝти и но̀жъ тъка̀ устрънъ̀ зъбѝт със къпѝйътъ нъдо̀лу.

Илия: Дето коли прасето?

Дешка: И дъ нѐ е дѐт ко̀ли пра̀ситу, но̀шче си но̀си ф нъво̀йъ.

Илия: А на Чакалите имаше ли сбор?

Дешка: Нъ Чъка̀лти нѐ. Ѝмъши нъ Димѝтрувдѐн нъ Жу̀руфци. Ѝмъ сѐлу Жу̀руфци – та̀м съм о̀дилъ нъ Жу̀руфци нъ збо̀р. Нъ Димѝтрувдѐн.

Илия: На храмовия празник какво ставаше? То на Архангеловден.

Дешка: Нъ Увидинѐ о̀дехми нѝ...Пък нъ Ра̀нгелувдѐн тъ̀й - хо̀д’ът ут сила̀тъ. Ут сила̀тъ утѝвът п’ѐш ду мънъстѝр’ъ. Върв’ъ̀т прис пиштеръ̀тъ, прис про̀лес, прис стенъ̀тъ. Пѐш съ хо̀ди ут села̀тъ ду мънъстѝр’ъ. Пѐш – ѝмъ пъ̀текъ, ис стенъ̀тъ със стъпълца̀ съ излѝзъ. Стенъ̀тъ нъго̀ри и нъдо̀лу съ слѝзъ до̀ пиштеръ̀тъ...Ѝмъ слу̀жбъ ф чѐркувъ и тува̀ е. По̀-рану, по̀-рану го̀твехъ та̀м и ка̀нехъ, куѝту съ утишлѐ нъ чѐрквъ и им да̀вът йа̀дене. Но сега̀ н’а̀мъ, ни да̀вът сига̀.

Илия: Ами на връх Великден гърмят с топ.

Дешка: Да̀. Спѝрът съ прет па̀м’етникъ.

Илия: Пред паметника на Бачо Киро се спират?

Дешка: Да̀. Със зъпа̀л’енъ свѐш. И фъ̀рл’ът то̀пъ и ка̀звът: “Христо̀с во̀скрѐсѐ...” то̀ кънтѝ та̀м мижду стенѝти.

Илия: Ами надпреварват ли се да си запалят свещ от попа?

Дешка: Едѝн утѝвъ, о̀нзи уд нѐгу, уд нѐгу, а̀йди...И глѐдът дъ йъ зънисъ̀т тъ̀с свѐш зъпа̀ленъ ф къ̀шти. Дъ си зъпа̀л’ът ф къ̀шти о̀гън уд нѐйъ.

Илия: Могат ли да я занесат чак до вкъщи?

Дешка: Ъм чи мо̀жи, кът нѐмъ в’а̀тър, но̀сийъ тъ̀й, свѐти ис про̀лезъ нъго̀ри ис тъ̀мнуту.

Илия: Няма ли да изгори, доде си отидат?

Дешка: Т’а̀ н’ѐмъ дъ и ма̀лкъ – т’а̀ шъ и по̀-гул’а̀мъ. Ъм чи шъ изгурѝ тъ̀с, но̀си си дру̀гъ и си йъ па̀ли и си но̀си о̀гън’ъ, ко̀йту ѝскъ дъ си зънисѐ о̀гън’ъ. Мъ сѐки ни мо̀жи дъ гу зънисѐ...И дъ си зъпа̀ли о̀гън фкъ̀шти уд мънъстѝр’ъ. Нъ угнѝштиту, и къндѝлуту и нъ угнѝштиту.

Илия: Ами като са излизали нагоре, те по тъмното ли се връщат?

Дешка: Пу тъ̀мнуту ъм чи. Но̀с’ът си финѐри. Пу тъ̀мнуту ъм чѝ. Шъ си ѝдим. Куѝту сп’ъ̀т фъф къ̀шти, дъ ни съ̀ утишлѐ ф цъ̀рквъ, шъ ста̀нът, шъ сло̀жим ма̀сътъ, шъ сло̀жим червѐни йъйца̀, шъ съ ристо̀съми. Вѝну шъ сръ̀бним пу енъ̀ глъ̀ткъ вѝну.

Илия: Да се христосаш? Значи да се разменят яйцата?

Дешка: Да̀, дъ съ ръзмен’ъ̀т йъйца̀тъ. И а̀пвът, кво̀ту а̀пвът, и туга̀с ля̀гът дъ сп’ъ̀т, куѝту съ билѐ нъ цъ̀рквъ. То̀ ѝмъ врѐми – чѐтири, пѐт чъсъ̀.

Илия: Ами някой път случвало ли се е да вървят и да пеят нагоре?

Дешка: Ни съ̀м чу̀лạ тъквѝс. Тѐ о̀деạ въ̀зръснити, ко̀й му съ пѐй...Ѝмъ и тъквѝс, млъдѐжи пѐйът, што̀, п’а̀ли съ.

...

Дешка рецитира песен: Скъ̀съл си Чѐрн’у чѐхлити/ зъръдѝ мумъ̀ Милка̀нъ./ Чѐрн’у Милка̀ни ду̀мъши:/ А̀х, леле, лѐле, Милка̀но,/ дълѝ ни шъ̀ тъ улув’ъ̀/ Л’а̀тус, през двѐте нѐдели,/ приз гурѐштити пра̀зници./ Шъ цъ̀фнът вѝшни, чирѐши,/ шъ тръ̀гнът мумѝ, йергѐни/ дъ беръ̀т вѝшни, чирѐши./ Штъ тъ, Милка̀но, улув’ъ̀/ учѝти шъ ти изва̀д’ъ,/ нъ кълпа̀к шъ ги нъбѝйъ,/ зъ дъ съ чу̀д’ът хо̀рътъ/ дѐ съ съ зѐли чирѐши/ сред зѝмъ пу Ива̀нувдѐн.

...А̀с тъ̀й йъ зна̀йъ. Тъ̀с по̀-другу йа̀че е пѝсънъ та̀м.

Дешка рецитира песен: Фчѐръ съ Стуйа̀н ужѐни,/ днѐскъ му хъбѐр дуфта̀съ./ Стуйа̀н нъ вуйнъ̀ дъ ѝди./ И ка̀к штъ Стуйа̀н дъ ѝди,/ къту му й мла̀ду бу̀лчиту/ Мѝлу му дъ гу уста̀ви,/ два̀ж мѝлу дъ гу пувидѐ./ Стуйа̀н ма̀ми си ду̀мъши,/ мулѝ съ, ма̀му, нъ тѐйнъ,/ удм’а̀нъ дъ мъ удменѝ. И т’а̀ ка̀зълạ: Мо̀лих съ, ма̀мъ, ду̀мъх му,/ ала ми ка̀зъ тѐйну ти:/ А̀зи съм, мърѝ, ста̀р чувѐк,/ ни мо̀гъ ко̀нчи дъ йа̀зд’ъ,/ нѝту пък пу̀шкъ дъ но̀с’ъ,/ ни дъ̀лгъ пъ̀т’ъ дъ върв’ъ̀.

...Мо̀лил бъшта̀ си дъ ѝди дъ гу сменѝ, уба̀че то̀й не съ̀ нъйѐл.

Дешка рецитира песен: Нъ ба̀с съ фа̀нъ Мърѝйкъ,/ със трѝмъ ту̀рци йа̀мбулци/ мурѐту дъ си припла̀въ./ Ма̀мъ Мърѝйки ду̀мъши/ не съ̀ зъла̀гъй, Мърѝйке,/ мурѐту и, ма̀мъ, широ̀ку,/ два̀ш и нъдо̀лу дълб̀оку./ Вудъ̀тъ му йе сулѐнъ,/ кусъ̀тъ шъ ти улѐти,/ снъгъ̀тъ шъ ти пужълтѐй./ Мърѝйкъ ма̀мъ ни слу̀шъ/ и със ту̀рцити тръ̀гнълạ./ Ту̀рцити вър’ъ̀т и пѐйът,/ Мърѝйкъ вървѝ и пла̀чи./ Кът съ мурѐту стѝгнъли / чи съ Мърѝйкъ хвъ̀рлилạ/ нъ връ̀х ми дин’ѐ Герг’о̀вден./ Пък Мърѝйкъ испла̀вълạ/ нъвръ̀х ми дин’ѐ Илѝнден./ Хо̀рътъ съ йъ гл’ѐдъли и съ чу̀дели:/ Къкво̀ йе тува̀ чудо̀виште?/ Дълѝ е рѝбъ муру̀нъ,/ илѝ йе.... къкво̀ бѐши дру̀гуту?/ То̀ било̀ съма̀ Мърѝйкъ,/

...Исплу̀вълạ нъ ден’ъ̀ Илѝнден.

...

Йа̀шти и пѝйти, дружѝнъ,/ алъ си умъ̀ пумнѐти,/ дъ ни сто̀рити, нъпра̀ити/ къту на̀шегу Стуйа̀нạ./ Сно̀шти съ Стуйа̀н пунъпѝл,/ чи съ пухва̀ли мла̀т Стуйа̀н,/ чи ѝмъ ко̀нчи хра̀н’ену/ и ѝмъ бу̀лчи ху̀бъву./ Нѝкуй гу ни мо̀жи излъ̀гъ,/ ху̀бъву и ръзу̀мну и акъллѝйъ./ Нѝкуй ни мо̀жи гу излъ̀гъ./ Уддѐ гу зъчу̀ търго̀фчи,/ то̀ при Стуйа̀нạ утѝди/ и нъ Стуйа̀нạ ду̀мъши./ Ба̀йне ле, ба̀т’о, Стуѐне,/ аку ти бу̀лчи излъ̀жъ,/ хърѝзвъш ли гу нъ мѐн’е/ Стуйа̀н търго̀фчи ду̀мъши:/ Аку ни мо̀жиш гу излъ̀гъ,/ хърѝзвъш ли си глъвъ̀тъ/ нъ мо̀йтъ са̀б’ъ фрингѝйъ/ Гул’а̀м съ хъу̀л сто̀рили./ Ста̀нъ търго̀фчи, утѝди,/ със два̀мạ вѐрни друга̀ри./ Нъ по̀рти ло̀пъ и вѝкъ:/ Бу̀лн’у ле, бу̀л’у, Стуѐнце,/ стънѝ ми, бу̀л’у, утвурѝ./ Къкво̀ е чу̀ду ста̀нълу/ нъ йуна̀шкуту михънѐ./ Ба̀т’ạ Стуйа̀нạ зъкла̀ли,/ а̀с му ко̀нчиту дувѐдух./ Стуѐнцъ бу̀лкъ ху̀бъвъ,/ т’а̀ съ уд въ̀три уба̀ждъ:/ Вървѝ си, чувѐк нипузна̀т,/ кът съ Стуйа̀нạ убѝли,/ упуст’а̀лу му й ко̀нчиту./ Бис Стуйа̀н връта̀ не утва̀р’ъм./ Пу̀снълъ й сѝви ку̀четъ,/ ку̀четъ сѝви, умра̀зни./ Бис Стуйа̀нạ чувѐк ни пу̀штът./ Чу̀ди съ търго̀фчи и ма̀и съ,/ къкво̀ дъ сто̀ри, нъпра̀ви,/ чи съ нъза̀т въ̀рнъли./ Друга̀ри ду̀мът нъ Стуйа̀нạ,/ Ба̀йно, ле, ба̀те, Стуйѐне,/ не мужа̀ търго̀фчи дъ ти бу̀лчиту излъ̀жи.

...И Стуйа̀н зима̀л но̀жъ и са̀б’ътъ и му удр’а̀зъл глъвъ̀тъ. Нъ търго̀фчиту, дѐту ка̀зълу, чи шъ йъ излъ̀жи.

Илия: Тук се пееше за турчин.

Дешка: Аˉ, ту̀рчин. Та̀м Стуйа̀нạ и то̀с, и търго̀фчиту – н’ѐмъ ту̀рчин.

...

Илия: Събрали ми се, събрали/ до девет верни другари/ да ходят да хайдутуват./ И се клетва заклеха/ койту се най-напред разболей/ на ръце ще го носим...

Дешка: Н’ѐ на̀й-напрѐт, ъми ко̀йту съ бо̀л’ен ръзбулѐй. Ко̀йту съ ръзбулѐй, шъ гу но̀с’ът, н’ѐмъ дъ гу уста̀йът.

Илия: И на рамене,/ както го й мама му носила/ девет месеца на сърце/ и три години на ръце./ Който се най-много вереше/ вереше и се кълнеше/ той се най-напред разболе./ Разболе се млад Стоян./ Дружина дигва Стояна/ на ръце го носела...как е по-нататък?

Дешка: Стуйа̀н....но̀сили гу ма̀лку ни, мно̀гу, ъмъ ко̀лку сига̀ ...ду трѝ гудѝни ли съ гу но̀сили, ко̀̀̀лку. И Стуйа̀н ка̀зъл: Дружѝнъ в’а̀рнъ, згуво̀рнъ,/ вѝй сти мъ мно̀гу но̀сили/ о̀шти мъ ма̀лку нусѐти./ Ду къква̀ мѐснус бѐши та̀м...Та̀м ѝмъми нѝвъ ба̀штинъ/ срет нѝвъ ѝмъ кру̀шъ./ Пут кру̀шътъ мъ устъвѐти/ на̀шти шъ до̀дът дъ жъ̀нът/ дъ мъ нъмѐр’ът.

...И та̀м...на̀ кък ѝ скруѐнъ, и та̀м...утишлѐ дъ жъ̀нът. Систра̀ му и бу̀лкътъ му.

Илия: Негова булка хубава и негова сестра Марийка.

Дешка: А̀ така̀. И бу̀л’а ...Стефа̀нкъ йъ зна̀йъ а̀с...Бу̀л’ъ Стефа̀нки ду̀мъши...Стефа̀нкъ, Мърѝйкъ, сѐ ино̀...Ту̀к ста̀нъ, бу̀л’ъ трѝ дѐнъ/ утка̀к нъ нѝвъ жъ̀ними./ Сѐ ми нъ мъ̀ршъ мирѝши,/ нъ мъ̀ршъ, нъ чувѐштинъ....То̀й умр’а̀л и къко̀ й ста̀нълу...Тѝ ѝмъш сърцѐ йуна̀шку/ убл’ечѝ ру̀бъ сулда̀шкъ/ чи а̀йди, бу̀л’ъ, дъ ѝдим/ дъ ѝдим дъ вѝдим.

...И утишлѐ, нъмѐрили гу мла̀т Стуйа̀н пут кру̀шътъ...Сѝгурну и умр’а̀л.

Илия: Га̀рги му очѝ изпѝли/ псѐта му месо̀ развлѐкли.

 Пееше ли я таз баба Ирина?

Дешка: Пѐеши йъ, да̀...Вѝ сти мъ мно̀гу но̀сили/ о̀шти мъ ма̀лку нусѐти...

...

Дешка: Бѝлạ ли си Ра̀чạ/ Бѝлạ съм гу и па̀к шъ гу бѝйъ!/ Дъ дука̀ръ с мъга̀риту дърва̀/ Дъ усѝним сѝн’ътъ прѐждъ/ дъ нъпра̀вим нъ Ра̀чạ га̀шти/ пък нъ Ма̀ркạ сѝн’ъ сълтъма̀ркъ.

...

Дешка: Мумъ̀ Дъфѝнкъ...пуд едно̀ дърво̀ мъслѝнкъ...Зъспа̀лạ, зъсъну̀вълạ/ Дрѐб’ен е дъждѐц.../тѝх е в’а̀тър пув’а̀лу./ Дъфѝнкъ ут съ̀н събу̀ди./ Кът съ Дъфѝнкъ събу̀ди, дъждъ̀ л’у̀ту кълнѐши:/ Дѐв’ет гудѝнки ста̀нълу/ утка̀к е ма̀мъ умр’а̀лъ/ ни съ̀м ма̀мъ вид’а̀лъ./ Сига̀ ма̀мъ нъ съ̀н вид’а̀х...и дъждъ̀ йъ събу̀дил...Ма̀мъ мъ пѝтъши:/ Дъфѝнке, мѝлъ ма̀минъ/ та̀тку ти ужѐни ли съ/ ма̀штехъ дувѐде ли ти?/ Ху̀бъву слу̀шъй, Дъфѝнке,/ ма̀штехъ дъ не съ...(не се чува)?

Илия: Маштеха да не те?

Дешка: Ма̀штехъ дъ не йъ̀ уда̀р’ъ със л’а̀въ ръкъ̀ ф лицѐту и тъкво̀с... на̀ кво̀ бѐши та̀м по̀-нъта̀тък...

...

Дешка: Тлъкъ̀ съ й вѝкълạ, ма̀му,/ го̀ри нъ Скурцѝти./ у Мѝн’ъ Тупа̀лъ...ли, къкво̀ бѐши му ѝмиту...Сѝчкити шъ ѝдът/ мумѝти – ку̀мънти/ йергѐни – скурчѐни...ли, къко̀ бѐши...Ра̀дъ ма̀мъ и не йъ̀ пу̀штъ/ Стрѝнкъ и ду̀мъ:/ Пуснѝ Ра̀дъ нъ тлъкъ̀ дъ ѝди...та̀м къко̀ бѐши по̀-нъта̀тък...

Илия: Било празник – празникът Панталея.

Дешка: Аˉ – Сѐдем Мъкъвѐйъ.

Илия: Какво ще рече Седем Макавея?

Дешка: Ѐ, ми тъ̀й съ ка̀звъ – Пънтелѐйъ ѝмъ пра̀зник приз ля̀туту, приз ю̀ни ли бѐши.

Илия: А Макавей?

Дешка: Ем чи па̀к – Пънтълѐй едѝн дѐн, пък нъ дру̀гийъ дѐн пък Мъкъвѐйъ, Сѐдем Мъкъвѐйъ.

Илия: Защо седем?

Дешка: Ми тъ̀й, пу Мъкъвѐи пра̀зници ни съ̀ ра̀бути туга̀с.

...

Дешка: Ел’ѐнкъ бу̀лкъ ху̀бъвъ и Нико̀лъ ба̀ш ергѐнинъ...Стуйа̀н нъ фро̀нтъ зъмѝнъ/ и нъ Ил’ѐнки ду̀мши:/ Ил’ѐнкъ, бу̀лкъ ху̀бъвъ/ тѝ си мла̀дъ, ху̀бъвъ/ ъкъ̀лъ дъ си уплѝчъш/ дъ ни тъ̀ н’а̀куй излъ̀жи./ Къту съ а̀зи нъу̀чъ/ пусрѐт но̀ш фро̀нтът нъпу̀штъм/ у дома̀, л’у̀бе, шъ до̀дъ,/ глъвъ̀тъ шъ ти удрѐжъ./ Ил’ѐнкъ бу̀лкъ ху̀бъвъ/ Нико̀лъ ба̀ш ергѐнинъ/ учѝ му ..?..о̀гнени/ муста̀чки чѐрни мъ̀нички/ куйа̀ту със т’а̀х пуглѐдни/ т’а̀ съ фъф н’ѐгу плен’а̀въ./ То̀й си Илѐнкъ излъ̀гъ/ а̀мъ съ Стуйа̀н нъу̀чи....и си ѝдвъ и ка̀к е скруѐнъ та̀м, не зна̀м...и йъ зъкла̀л. Тѐс тъквѝс идно̀врѐмешнити...

...

Илия: Как ще направиш тиквеник?

Дешка: Шъ нъстъ̀ржъ тѝквътъ, шъ шчу̀към о̀рехи придвърѝтелну, шъ ръсто̀чъ курѝ. И съ нъла̀гът...тѝквити съ испръ̀жвът и съ нъла̀гът пу курѝти нъ едѝн вѐсник. И съ нъдѝгъ вѐсникъ и то̀ съ нъвѝвъ нъ руло̀ и съ сла̀гъ ф тъвъ̀тъ дъ съ пичѐ.

Илия: Става ли от всяка тиква тиквеник?

Дешка: Чи ста̀въ, ъм чѝ, кът сло̀жиш за̀хър и ма̀слу, ста̀въ. Ста̀въ, ста̀въ, што̀м ѝмъ за̀хър дъ съ путслъдѝ.

Илия: Ами житото как става хубаво?

Дешка: Ам чи, и жѝтуту. Умѝвъ съ жѝтуту. Примѐрвъ съ нъ енъ̀ ча̀шъ жѝту – чѐтири ча̀ши вудъ̀. Сла̀гъ съ фъф тѐнжерътъ и съ зълѝвъ и съ върѝ. Дудѐ изврѝ вудъ̀тъ му. И то̀ увѝръ...Съ̀штуту и урѝзъ съ сла̀гъ тъ̀й, куга̀ върѝш са̀му урѝс.

Илия: А ти ориза как го готвиш тъй, че и Деница да го яде?

Дешка: Чи т’а̀ ту̀к ни гу̀ ли йъдѐ?

Илия: От какво става така хубав оризът?

Дешка: То̀й и ху̀бъу ут ху̀бъуту м’есо̀ урѝзъ. Ут куко̀шуту м’есо̀, тъка̀ дъ ѝмъ мъзнинкъ̀, ут пу̀йешкуту – зъту̀й ста̀въ ху̀бъф... Пу съ̀штийъ на̀чин, ъмъ е уд м’есо̀ту. Къту и фку̀сну м’есо̀ту, ѝмъ мъзнинкъ̀.

Илия: Какво е станало там на Томчовци, че тоя си е убил коня ли...имаше такава работа...

Дешка: Аˉ, ни зна̀йъ. Ста̀нълу и та̀м умр’а̀хъ два̀мạ бра̀т’ạ нъ идно̀. Два̀мạ бра̀т’ạ, тѐ въ̀зръсни б’а̀хъ - умѝръ едѝнъ и о̀н’ъ, къту утѝвъ и уд жа̀л па̀дъ и умѝръ и дру̀гийъ, и бра̀т му. Нъ То̀мчуфци. Ту̀й бѐши ско̀ру ту̀къ. Ско̀ру, ско̀ру....Ни съ̀ нъ на̀с руднѝни, ъмъ та̀м живѐехạ.

Илия: И къде го е намерил?

Дешка: Ка̀к къдѐ гу й нъмѐрил? Ф къ̀шти, бе, ф къ̀шти. Умѝръ бра̀тъ, ка̀кту редо̀вну си умр’а̀л – ръзбул’а̀л съ, умр’а̀л. И о̀н’ъ утѝвъ дъ съ прушта̀ъ със бра̀т си – ѝмъл и нѐшту сърцѐ бо̀лну или къко̀, ни зна̀йъ...

Илия: А някъде да има такъв обичай – побратимяване? Да се нарекат, че са братя?

Дешка: Аˉ, ъми чи ка̀к шъ съ нърикъ̀т, чи съ бра̀т’ъ? Ѝма, кът съ зберъ̀т уд двѐ ма̀йки. Зна̀чи – ма̀йкạ му умр’а̀лạ, бъшта̀ му съ ужѐнил зъ дру̀гъ. Фто̀рътъ ма̀йкъ, къту прирудѝ, тѐ, тѐ ста̀вът тъквѝс, нѐ съ̀шти бра̀т’ъ – уд еднъ̀ ма̀йкạ. Ка̀кту сме нѝй – а̀с със мо̀йти бра̀т’ъ. Уд еднъ̀ ма̀йкạ, уд два̀мъ бъштѝ... Тъ̀й.

Илия: Там какво яре се беше удавило в герана?

Дешка: То̀ ни бѐши съ уда̀вилу, ъми ба̀ъ ти Ирѝнъ ва̀дилạ вудъ̀, уста̀вилạ гера̀н’ъ утво̀рен и йерѐттъ – т’а̀ кът ги пу̀сни ут куша̀рътъ и тѐ тѝчът и съ го̀н’ът и игра̀йът. И то̀ тѝчъ дъ игра̀й – путско̀к, путско̀к – и съ пука̀чвъ съ нъ гера̀н’ъ и ско̀чилу - гера̀н’ъ утво̀рен и то̀ ско̀чи въ̀три. Дубрѐ, ъмъ̀, а̀с ни съ̀м била̀ та̀м, ъмъ зна̀йъ как бѐши. И сига̀ тѐ гл’ѐдът удго̀ри – то̀ къту па̀днълу фъв вудъ̀тъ и плу̀въ ѐриту. Нътупѝлу съ и вр’а̀къ уддо̀лу. А̀ми сига̀ къко̀ дъ гу пра̀йът? Чи утѝвъ Пѐнчу Къза̀къ. Утѝвъ, чи Нѐну ма̀лък, чи гу сла̀гът фъф ко̀фътъ, чи гу спу̀штът до̀лу. То̀й Нѐну си вѝкъ: “Пу̀снъли мъ – ка̀й, - дъ съ уда̀в’ъ! Айди т’а̀ ѝмъ дру̀ги.” И гу спу̀штът Нѐнạ фъф...ка̀к гу въ̀рзъли?...а̀с ни съ̀м била̀ та̀м, ъмъ кът си пумѝсл’ъ къкво̀ и било̀! Пу̀штът гу със ко̀фътъ, то̀й колку ма̀лък, ко̀лку й бил – трѝ, чѐтри гудѝшен. И фа̀штъ то̀й йѐриту зъ кръкъ̀ и тѐ тѐгл’ът нъго̀ри ко̀фътъ и истѐгл’ът и Нѐнạ и йѐриту...Тъквѝс исто̀рии ста̀вът...

Илия: Аз помислих, че се удавило, пък те го измъкнали.

Дешка: Аˉми, ъмѝ, нѐ, нѐ, жѝви гу измъ̀кнъạ тѐ...Ба̀бъ ти Ирѝнъ вѝкъ “А̀з дудѐ излѐзи Нѐну вѐчи...” - т’а̀ припа̀днълạ удвъ̀н, ъмъ съглъсѝлạ...Чи што̀ тъ̀й? Чи ма̀йнътъ му йѐри, дъ съ уда̀ви, шт’а̀лу дъ съ уда̀ви, ъми дъ пу̀снът дѐтту

...Мѝнкъ утѝди дъ ги пъсѐ кра̀вити и тѐлиту ма̀лкуту, то̀ приз ма̀ртъ съ, нъ трѐти ма̀рт съ рудѝ. И та̀м фъф дулъ̀ н’а̀къкву къту йа̀мичкъ къкво̀ ду̀пкъ ѝмълу, къде,̀ къкво̀, што̀ и къту утѝвъ дъ съ гу̀швъ тѐлиту... 

1991 г., с. Горни Върпища

Разказват баба Васила , родена в Скорците, и баба Ивана

Васила 

Илия: Светите четиридесет мъченици. Кажи сега за сбора на Стайновци.

Васила: Мчи о̀дили сми къту тъкво̀с... утѝвъми... чи къкво̀ дъ ръспа̀йъм та̀м? Тѐ сига̀ ни гу̀ пра̀в’ът вѐчи.

Илия: Кажи малко така как е. На кое място там?

Васила: Нъ куйѐ м’а̀сту – нъ Ста̀йнуфци, ей тъ̀й дѐту, тъкво̀с, линѐйътъ, уддо̀лу ѝмъ иднъ̀ гул’аˉмъ пул’а̀нъ. Чи нъ пул’а̀нътъ та̀м гу пра̀ехạ...

Илия: И какво имаше? Хоро?

Васила: Уро̀ ѝмъши ъмчи, уро̀... Уро̀, игра̀йът, бѝйът съ, ẹргѐни, къ̀сът туй - уро̀ту... Дубрѐ, ъма̀, на̀ште ту̀й скурчѐни и т’ѐс ту̀къ дѐту - др’а̀нуфцити къ̀сът уро̀ту, пък на̀ште скурчѐни тѝчът дъ ги бѝйът зъшто̀ къ̀сът уро̀ту. Др’а̀нуфцити, уд др’а̀нуфски села̀.

Илия: Ами как прецапвате през реката? То е оттатък реката.

Васила: а̀ми, утса̀м рекъ̀тъ е.

Илия: Някой път не трябваше ли да минете през реката?

Васила: а̀бе през рекъ̀тъ, кът съ сбѝехạ тѐс, ергѐнити, кът тъкво̀с, б’а̀гът през рекъ̀тъ.

Илия: А свирачите откъде бяха?

Васила: Чи уддѐ, свира̀чити, чи дѐ дъ ги зна̀йъ. Не съ̀ билѐ...тѐ със цигу̀лки, с тъквѝс, цигу̀лки свѝрехạ, не са̀ сега̀ къту тъкво̀с със...

Илия: с гъдулки?

Васила: Ива̀н Бѐлчув идно̀ врѐми ка̀к свѝреши тъ̀й съ̀с цигу̀лкъ.

Илия: Той пееше ли или само свиреше?

Ивана: Ива̀н ли? Нѐ. Ива̀нцъ пѐеши, Ива̀н ни пѐеши. Мѝнчу пѐеши. Ива̀н ни п’ѐеши то̀й. Ъмъ Ива̀нцъ у̀бъу пѐеши.

Васила: Т’а̀ ф Тр’а̀внъ и т’а̀...

Илия: На мен ми е много интересно, като сте си изували новите обуща.

Васила: Да̀, да̀, да̀. Бо̀си утѝвъми...

Илия: Като наближите, тогаз се обувате.

Васила: Туга̀с съ убу̀въми.

Илия: То студено бе, по март месец?

Васила: Ъбе чи ма̀рт м’ѐсец...Ѝмъ н’а̀куи с лъпчу̀ни, нъму̀шли ги нъ кръка̀тъ...

Илия: Лапчуни?

Васила: тẹрлѝци...лъпчу̀ни едно̀ врѐми им вѝкъхми. Лъпчу̀ни вѝкъми.

Илия: Ти кажи още един път сега за тоз обичай, за кръщавката. Кръщават детиту...

Васила: Ъм чи кръ̀ст’ът гу, утѝдуạ дъ кръшта̀вът дѐтиту, што̀ту сла̀бичку бѐши ей тъ̀й, ино̀...бѐши гу хва̀нълạ и жълтенѝцътъ ли къкво̀, жъ̀лту бѐши ей тъ̀й, и дъ ни умр’ѐ, и утѝдуạ дъ гу кръ̀ст’ът. Чи идно̀ врѐми тъ̀й, ạ кạт вѝд’ът чи дѐтиту ни ѐ тъкво̀звъ, кръшта̀вът гу. Куга̀ту тъкво̀с, и гу кръшта̀вът. Чи о̀диạ гу кръ̀стиạ и къту гу зъд’а̀нълъ т’а̀ мо̀йтạ ма̀йкạ и кръ̀сницъ Да̀нъ, нъ Гѐнчạ Мѝт’уф ма̀йкạ му. И тъ̀й, кръ̀сницъ, двѐтẹ... И т’а̀ гу зъд’а̀нълạ мо̀йтạ ма̀йкạ и вѝкълạ: “Мърѝ, Мѝнчуицẹ, пугленѝ гу дъ ни умрѐ нъ гърбъ̀ ми...тъкво̀с сла̀бичку, вѝкъ, тъкво̀с, дъ върѝм дъ гу причист’а̀въми, дъ гу тъкво̀с, дъ гу кръшта̀въми.”

Илия: На манастира?

Васила: Оˉ, нъ манастѝр’ъ ъм чѝ. Гу зъд’а̀въми кръ̀сницътъ и т’а̀, и мо̀йтạ ма̀йкạ и утѝдоạ дъ гу кръшта̀вът.

Илия: И като се върнали, какво?

Васила: Кът съ въ̀рнъạ, да̀дуạ ми дѐтту и а̀с изнѐсух чу̀туртъ. Ту̀рих, ту̀й, дѐтиту нъ чу̀туртъ и къкво̀...

Илия: Благославяш нещо?

Васила: Блъгусла̀в’ъм нѐшту, мъ зъбра̀йлạ съм кво̀ блъгусла̀в’ъхми...

Илия: Чутумно да стане, нали?

Васила: О, да̀-да̀.

Илия: Виж тя на колко е от вашто село, ама туй по техните села го няма, в габровските села не си го чувала?

Ивана: Ни съ̀м гу чу̀вълạ и ту̀къ дудо̀х, а̀с пък нълѝ пудѝр нѐйъ съм во̀дилạ дица̀тъ си, а̀с тъкво̀с нѐшту ни съ̀м чу̀лạ, ни зна̀йъ. Сига̀ чу̀въм.

Васила: Ча̀ъй бе, ма̀йкạ ти не ѐ ли пра̀илạ тъкво̀с нѐшту? 

Илия: Баба Ирина го е правила...И какво казват? Без име го....

Васила: Аˉ,  да̀-да̀...Биз ѝми гу зѐхми, със ѝми гу дуна̀с’ъми.

Ивана: Ка̀к бѐше то̀?...еврѐйче гу зѐхми, христийа̀нче гу да̀въми, ка̀к бѐши?

Васила рецитира песен:

Зъспа̀лạ й мумъ̀ Дъфѝнкъ/ пуд дърво̀, пуд дъфѝнуву/ пуд дърво̀, пуд мъслѝнуву./ Сѝл’ен си в’а̀тър пувѐйъ,/ дрѐб’ен си дъждѐц зъвълѐ./ Утчу̀пи кло̀нче мъслѝнкъ,/ уда̀ри Дъфѝнкъ ф чѐлуту./ Дъфѝнкъ съ ут съ̀н събу̀ди/ и нъ в’а̀търъ ду̀мъши:/ Вѐтрẹ л’е, не нъвѐйъл сẹ,/ дъ̀жду л’е, нẹ нъвъл’а̀л сẹ./ Тъма̀н б’а̀х сла̀тку зъспа̀лạ,/ зъспа̀лạ, зъсъну̀вълạ./ Ма̀йкạ си нъ съ̀н суну̀въ.

...сѝгур ма̀йкạ и тр’а̀въ дъ й умр’а̀лạ...

Дъфѝнọ, ма̀мъ, Дъфѝнкẹ,/ ’ку н’ сѝ съ, ма̀мъ, ужѐнилạ,/ дъ до̀диш, ма̀мъ, при мѐн’ъ,/ а̀з дъ тъ, ма̀мъ, ужѐн’ъ/ зъ мо̀йте ро̀зи червѐни.

Илия: Много хубава песен!

Васила: Ъмѝ ѝмъ иднъ̀ пък – Йа̀нкъ, дѐту пъ̀т’ъ збъ̀ркъ.

Йа̀нкъ пъ̀т’ъ збъ̀ркъ/ от пу̀стътъ Тр’а̀внъ/ в Га̀бруву дъ ѝди/ ра̀бутъ дъ тъ̀рси...зъшто̀ту трѐвн’енцити...

...ча̀къй, мъри Бо̀жẹ, кът зъбра̀илạ съм...пу̀стити трѐвн’енци през велѝки по̀сти йъдъ̀т спъна̀к и купрѝвъ, пък а̀с ѝдъ в Га̀бруву и та̀м йъдъ̀т през велѝки по̀сти пѐчени куко̀шки.

Илия: Значи – безбожници.....

Васила: Зъбра̀илạ съм йъ бе, Илѝйчо...

Илия: Гласа ѝ знаеш ли, мелодията да я запееш?

Васила: Глъсъ̀ ѝ...Бо̀жẹ, зна̀ẹх гу а̀с, ъмъ то̀ вѐчи...

Пак рецитира същия текст с малки промени:

Зъспа̀лạ й мумъ̀ Дъфѝнкъ

....

дрѐб’ен си дъждѐц зъвълѐ./ Утчу̀пи кло̀нче мъслѝнкъ,/ уда̀ри Дъфѝнкъ ф чѐлуту,/ ф чѐлуту между вѐждите...../ зъ мо̀йтъ ра̀йскъ гръдѝнъ...

Илия: Можеш ли да я запееш?....

Васила: ...н’ѐмъм гла̀с...

.....

Илия: Рядък обичай – ходене на сокай. Разкажи сега как се прави!

Ивана: Пудѝр сва̀дбътъ. Т’а̀ сва̀дбътъ и ф нидѐл’ъ. И фъф пундѐлник пра̀йът укро̀п гу вѝкъхъ едно̀ врѐми, укро̀п съ ка̀звъши. О̀д’ът уд мо̀минтъ ма̀йкạ утѝвът мумѝ, ергѐни, бу̀лки, утѝвът при бу̀лкътъ – та̀м, дѐту й зъвѐденъ. Укро̀п съ ка̀звъши едно̀ врѐми. Ѝдът ту̀кънки, йъдъ̀т, пѝйът, нѝй сми нъго̀твили нълѝ, срѐштъми ги и си утѝвът. Нѝй о̀дим дъ во̀дим пък зъло̀жникъ, вичертъ̀, пундѐлник...Ту̀й ф пундѐлник, ф нидѐл’ъ сва̀дбътъ.

Илия: Кога се яде петелът?

Ивана: Ъми, ф пундѐлник йъдѐм питѐлъ, нъ зъло̀жникъ. Ъмъ къту испра̀тим тѐс, ут укро̀пъ дъ съ връ̀штът, и утѝвъми си дъ во̀дим зъло̀жникъ дъ йъдѐм питѐлъ. И фто̀рник, ср’а̀дъ, ...четвъ̀ртък ѝдът мо̀минтъ ма̀йкạ, и н’а̀куй та̀м – руднѝнти - ба̀бини, квѝт съ, тъквѝс - итъ̀рвъ и тъквѝс, ѝдът, срѐштъми ги пък нъ сука̀й, ка̀звът гу сука̀й. Го̀твим, къту го̀сти, а̀пвът, сръ̀бвът и си утѝвът нълѝ приз дин’ъ̀. Читвъ̀ртък съ пра̀и сука̀йъ. И фъф п’ѐтък съ мина̀въ съ̀бутъ си утѝвъ бу̀лкътъ със то̀с, със мъжъ̀ си и тѐс, сва̀тъ, утѝвът у мо̀минтъ ма̀йкạ – т’а̀ глъсѝлъ, та̀м а̀пвът, сръ̀бвът и тѐ уста̀вът дъ сп’ъ̀т та̀м. Ạ унѐс си утѝвът, съ връ̀штът съ ста̀рити, пък мла̀дити уста̀вът дъ сп’ъ̀т та̀м – у бу̀лкътъ у ма̀йкạ ѝ.

Илия: На повратки?

Ивана: Нъ по̀врътки дѐт гу вѝкът, да̀, ей ту̀й то̀ - нъ по̀врътки. Ту̀й е пуслѐднуту нъ сва̀дбътъ.

Илия: Ами кога носят кравай?

Ивана: Нъ То̀дурувде́н но̀с’ът кръва̀й...Те ẹдно̀ врѐми ги пра̀вехạ със цигу̀лки. Ива̀н Бѐчлуф и То̀дурạ Ба̀кạ съ дѝгвът, утѝвът у дума̀...Бѐши иднъ̀ бу̀лкъ пла̀кълạ, чи ѝскълạ дъ до̀ди, пък мъжъ̀ и не ръчѝл дъ до̀ди нъ кръва̀й. Ц’а̀лъ сва̀дбъ съ дѝгвът и ѝдът ту̀кънки, кръва̀и съ пра̀йът, тръпѐзъ. Ъмъ едно̀ врѐми н’а̀мъши тъ̀й, те го̀твехъ о̀рътъ, нълѝ, зъкла̀ли живо̀тни. Нъ сва̀дбътъ фсѐки си но̀си, ъмъ нъ ѝнък, нъ кръва̀й, нẹ сѝ но̀с’ът. Но̀с’ът кръва̀и...Нъго̀твили, срѐштът ги, но̀с’ът ги, пудър’а̀вът ги та̀м. Ту̀й съ ка̀звъ нъ Кръва̀ити нъ То̀дурувде́н.

Илия: Краваят кък се прави? Какъв е?

Ивана: Ъми къкъ̀ф и - ут хл’а̀п бе – кръва̀й. Н’а̀мъ нѝшту – ду̀пкъ ѝмъ нъсрѐт кръва̀йъ.

Илия: Птиченца?

Ивана: Тѐ птѝченцътъ съ пра̀йът зъ сва̀дбътъ. Ти тр’а̀бвъши дъ мъ зъпѝтъш ут сва̀дбътъ ут кра̀йъ дъ ти гу ка̀жъ... Пък тѐс не съ̀ пра̀йът птѝченцъ. Кѝтки тъ̀й, то̀ туга̀с цъ̀фнълу кукѝчиту...

Илия: Добре де, ама той Тодоровден се мести, кога се пада?

Ивана: Ъмчи, нъ За̀гувезни нъ ду ндѐл’ътъ, То̀дурувде́н. Според Велѝкденъ. Пъ̀рвътъ сѐдмицъ – За̀гувезни, фто̀рътъ – То̀дурувде́н. Съ̀бутътъ съ ка̀звъ То̀дурувде́н, ф нидѐл’ъ пра̀йът Кръва̀ити.

Илия: Хубаво, сега ще започнеш от началото на сватбата – от какво започва сватбата? Груханки, бръсненки?

Ивана: Ъмчи ѝмъ и бръ̀сненки...Вѝш сега̀, на̀й-нъпре́т пра̀йът гудѐш. На̀й-нъпре́т утѝвът при мумѝчиту. Мумчѐту, нълѝ, зъво̀д’ът там утѝвът свѐкъръ ли, бра̀т му ли...ка̀звът менъ̀...

И ги сла̀гът там, а̀пват. И на у̀трътъ утѝвъми у Га̀бруу – а̀с тъ̀й съм, пу мѐне си. Утѝвъми в Га̀бруу, та̀м съ ка̀звъ – утѝвът дъ круйъ̀т. Дъ и купу̀вът ро̀кл’ъ, едно̀ – дру̀гу, дрѐхи, убу̀фки, фсѝчку. И ту̀й и ф съ̀бутъ, ф нидѐл’ъ пък хо̀дихми нъ збо̀р. Гуденѝцъ ѝмъ мъ та̀м нъ снѝмкъ нъ Мр’а̀муръ, със мъжъ̀ ми на̀й-нъпре́т. И ф пундѐлник пра̀ими гудѐш. Ѝдът ут ту̀к, ут Въ̀рпиштъ, руднѝни, кумшѝи...

Васила: Ива̀но, а̀с пък мо̀йъ гу пра̀ихạ фъф нидѐл’ъ.

Ивана: Мо̀йъ пък ф пундѐлник гу пра̀ихạ. И утта̀м... тѐ пък едно̀ врѐми нъ вѝкъхạ, о̀дихми дъ съ приглѐдвъми. И ф п’ѐтък пра̀йм зъсѐфки, мѐс’ът меденѝк. И при мумчѐту и при мумѝчиту. Меденѝк съ ка̀звъ. Цигула̀р свѝри, мумѝ, ергѐни, бу̀лки съ събѝрът.

Илия: Значи намазват питата с мед?

Ивана: Да̀, да̀, с мѐт. И уро̀ игра̀йът, но̀с’ът пѝтътъ нъ глъвъ̀тъ си със пърълѝйътъ, едно̀ врѐми ѝмъши тъквѝс пърълий̀ки – ма̀лки ма̀сички. И ту̀й п’ѐтък съ ка̀звъ зъсѐфки. И съ̀бутъ вичертъ̀ мина̀вът дъ кълѐсвът. Кълѐсвът съ села̀тъ – те едно врѐми тъ̀й съ кълѐсвъхъ – ц’а̀луту сѐлу. Утѝвът, кълѐсвът и ф съ̀бутъ вичертъ̀ фсѐки зна̀й ту̀къ ут сѐлуту и утѝвъ – тѐ си гу ка̀н’ът мумчѐту, у мумѝчиту съ̀шту тъ̀й пра̀йът. А̀пвът, сръ̀бът, свѝр’ът, пѐйът, игра̀йът и на у̀трътъ ста̀вът – шъ вър’ъ̀т зъ бу̀лкътъ. Утѝвът, нъбу̀л’ът йъ, пуво̀д’ът йъ, утѝвът дъ йъ венча̀вът нъ чѐркувътъ, утта̀м съ връ̀штът ут чѐркувътъ и хо̀д’ът у ку̀мувити, ут сѐлуту, бъшкъ̀ сва̀тувити, бъшкъ̀...те два̀мạ цигула̀ри – едѝнъ утѝвъ зъ тѐс, дру̀гийъ зъ унѐс – дъ ги дувидъ̀т. И съ събѝрът и та̀м фсѐки си но̀си с куко̀шчицътъ... мръ̀фкътъ, куко̀шкътъ, са̀му пѝенту да̀въхạ. И шъ свър’ъ̀т жѝту.

Илия: Като се реди трапезата на сватбата. Кой къде сяда? Има ред.

Ивана: Ѝмъ йа̀! Кръ̀сникъ сла̀гът нъсрѐт и кръ̀сницътъ. Утту̀к ку̀мувити, утта̀м мо̀минти, утта̀м мо̀мкувити – пу бъшкъ̀. Ут еднъ̀тъ стрънъ̀ мо̀мкувити, ут дру̀гътъ мо̀минти. И утта̀м ко̀й къдѐту сва̀ри. Нъ бу̀лкътъ и сла̀гът фъф къ̀шти го̀ри, фъф ста̀ити. И къту а̀пнът и по̀чвът дъ вѝкът дъръ̀. Нълѝ едно̀ врѐми дъру̀въхạ. Дъру̀въхạ рѝзи, тъка̀ну бѐши едно̀ врѐми де, н’ѐмъши тъ̀й купѐшку. И кът съ а̀пнът, дъ сръ̀бнът, ъмъ вѝнуту, ръкѝйътъ гу да̀вът, и тѐ си но̀с’ът и тѐс, свъдба̀рити, фсѐки си но̀си шишѐнци, мъ и сва̀тувити пу̀штът нълѝ – вѝну, ръкѝйъ. И къту съ нъйъдъ̀т, нъпѝйът и по̀чвът дъ игра̀йът – ура̀, ра̀бути и си утѝвът.

Илия: Я кажи как бръснат заложника?

Ивана: Бръ̀снът гу, ка̀чвът гу нъ съйва̀нтъ. Мо̀йъ едно̀ врѐми нъ Б’а̀лмъжити хо̀диши дъ ги бръ̀сни и то̀й. Та̀м нъ Па̀не Мѝлчуф нъ къ̀штътъ. Па̀не сва̀дбъ съ жѐниши. Ву̀йчу Димѝтър та̀м сѝн му съ жѐниши.

Ублѝчъ съ то̀й със еднѝ б’ѐли дрѐхи, га̀шти, тъкво̀с, и припл’ѐштил и зѐл кусъ̀тъ и глъдѐш си сло̀жил и о̀нзи сѐднъл нъ плѐвн’ътъ и о̀нзи утѝвъ шъ гу бръ̀сни. И кът пусѐгни и о̀нзи съ дъ̀рпъ – мъйта̀пи нълѝ, смѐйът съ. Ма̀жът гу със чѐткътъ със бръшно̀.

Мудѐрну бѐши.

Илия: Смешно ли е?

Ивана: Мудѐрну, см’ѐшну – т’ѐ се смѐйът сѝчкити и гл’ѐдът.

Илия: Заложникът какъв се пада на булката?

Ивана: ’М че къ̀ф съ па̀дъ -  бу̀лкътъ...тъ̀с... нъ мумчѐту сестръ̀ му, то̀й съ ка̀звъ зъло̀жник, ба̀ти му се па̀дъ, нълѝ, зъло̀жникъ.

Илия: На момчето на сестрата – мъж?

Ивана: Мъ̀ж да, жинъ̀ му нъ му̀мчету систръ̀.

Илия: Ако няма сестра?

Ивана: Ъми дру̀гъ шъ сло̀жът, н’а̀куй дру̀к.

Илия: Трябва от страната на момчето да е?

Ивана: Ъбе нъ мумчѐту, нѐ нъ мумѝчиту. Нъ мумчѐту. И тъ̀й утѝвът вѐчерну врѐми, тѐ едно̀ врѐми ни съ̀ събѝръхạ – тъй сиа̀ срѐшнъли съ и ....

Илия: Заложникът носи петел?

Ивана: Ъми но̀си пит’ѐлъ. То̀й гу но̀си пит’ѐлъ...Пит’ѐлъ му ту̀р’ът гирда̀н ут пу̀кънци, кръва̀йче му упѐкли, пѝткъ, едѝн пишкѝр му въ̀рзъли.

Илия: Дават ли му да си пийне малко ракийца?

Ивана: Да̀вът му и то̀й кукурѝгъ. Ръкѝйъ ли бѐши, вѝну ли, кво̀, ей тъквѝс ра̀бути.

Илия: Ами носят и една уруглица?

Ивана: Да̀ – да̀, кът си тръ̀гнът вичертъ̀...приз ден’ъ̀ ут сва̀дбътъ, вѐки прикрътѝли сва̀дбътъ ту̀къ нълѝ, и си тръ̀гвът зъ мо̀минтъ ма̀йкạ, зѐмът едѝн..., шъ си вър’ъ̀т...мо̀минтъ ма̀йкạ шъ ги върѝ дъ ги во̀ди зъ цигула̀р’ъ...и едѝн пръ̀т зѐмът зъло̀жникъ та̀м, той не ѐ зъло̀жникъ, ъми дру̀к та̀м - н’а̀куй ут нѐйнити руднѝни. Зѐмът едѝн пръ̀т и с (не се чува)...кълчѝштъ връ̀звът...пишкѝр и куко̀шкътъ връ̀звът, чу̀шки пу нѐйъ, тъкво̀с...и мъму̀л но̀с’ът, лу̀к. И гу но̀с’ът бъйра̀къ гу зъна̀с’ът, и тѐ вичертъ̀ пък кът си ѝдът зъка̀лът куко̀шкътъ та̀м – у мо̀минтъ ма̀йкạ и йъ из’а̀дът...ут мумчѐту дѐт зѐмът куко̀шкътъ йъ зѐмът.

Илия: То петел, бе, каква кошка?

Ивана: То пит’ѐлъ нъ зъло̀жникъ уста̀въ. Туй куко̀шкътъ йъ зѐмът ут мумчѐту. И йъ зъна̀с’ът у мумѝчиту вичертъ̀.

Илия: В кой ден?

Ивана: Ъми вичертъ̀ ф нидѐл’ъ. В нидѐл’ъ вичертъ̀ йъ зъна̀с’ът у мумѝчиту – у ма̀йкạ му, дѐ. Та̀м вичертъ̀ съ събѝрът и йъ зъка̀лът. Те та̀м съ събѝрът па̀к вичертъ̀ ут сѐлуту куѝт съ билѐ нъ сва̀дбъ – кумшѝити. Утѝвът – ко̀й ба̀ницъ нъпра̀йл, ко̀й мръ̀фки, идно̀ – дру̀гу, утѝвът, зъно̀с’ът, зѐли, туга̀с едно̀ врѐми нър’а̀звът зѐли, пипѐрки пу ма̀сити и йъдъ̀т, пѝйът и ча̀кът, куко̀шкътъ йъ ту̀рили дъ йъ вър’ъ̀т и къту йъ увър’ъ̀т, шъ йъ из’ъдъ̀т. Ạ пък пит’ѐлъ, то̀й уста̀въ та̀м у мумчѐту и нъ у̀трътъ пра̀штът дъ гу йъдъ̀т пък у мумчѐту у сестръ̀ му...

Илия: Какъв театър са измислили, а! А груханки кога има?

Ивана: Ъми то̀ гру̀хънкити ту̀й то – зъсѐфкити. Гру̀ът жѝту. Мумчѐттъ гру̀ът жѝтуту. Унѐс мѐс’ът меденѝкъ... Фъф п’ѐтък ти ка̀зъх, бе.

Илия: А кога бръснат младоженеца?

Ивана: Ф съ̀бутъ, бе, сришту ндѐл’ъ,  и тъ̀й.

Илия: В Гостилица има един друг мурафет – каненки му викат.

Ивана: Те ту̀й то̀, ка̀ненки гу вѝкът. Тѐ не гу̀ вѝкът бръ̀сненци – ъми гу вѝкът ка̀ненки. Пък едно̀ врѐми гу вѝкạạ па̀к ка̀ненки, оба̀че бръ̀снът мумчѐту вичертъ̀ та̀м нълѝ, свѝри цигула̀р’ъ, убръ̀свът гу и а̀пвът, сръ̀бът и ся̀ку си утѝвъ, и сутринтъ̀ ста̀вът и съ събѝрът па̀к у мумчѐту и тѐ ги дъру̀вът, зъба̀дът ги нъ с’а̀̀ку къ̀рпичкъ, тилидо̀съни кѝтки, тилидо̀ ѝмъши едно̀ врѐми, купѐшки кѝтки.

Илия: Тилидо? Какво е то?

Ивана: Тѐ гу вѝкъхạ едно̀ врѐми, ча̀къй ка̀к му вѝкъхạ дру̀ги вѝт? Въра̀к гу викъхạ. Бръшл’а̀н..., мно̀го ху̀бъву съ тилидо̀свъши ту̀й – чумшѝр’ъ, чумшѝр. И нъ сѐки нъглъсѝли вичертъ̀, мумѝчетъ нъглъсѝли нъ сѐкигу кът тръ̀гнът сутринтъ̀, ко̀йту утѝди, му зъба̀дът къ̀рпичкътъ и кѝткити – шъ вър’ъ̀т зъ бу̀лкътъ.

Илия: Кажи още един път за сокая.

Ивана: Читвъ̀ртък утѝвът нъ сука̀й. О̀д’ът ут мумѝчиту н’а̀кулку жинѝ, тъ̀й, удума̀ ѝдвъхạ ба̀бинти ми, тѐ нъ сва̀дбътъ ни мужо̀ạ дъ ми до̀дът ба̀бити, пък ми ѝдвъхạ нъ сука̀йъ. Ѝмъм двѐ ба̀би нъ ма̀йкạ ми. Ѝдвът ей тъ̀й, нъго̀твили сми, сѐднъли сми, а̀пнъли сми, ту̀й съ ка̀звъ сука̀й приз дин’ъ̀ и си утѝвът.

Илия: Ти сокай имаш ли? Украшение?

Ивана: Н’ѐмъ, н’ѐмъ тъквѝс ра̀бути, укръшѐнийъ н’ѐмъ, са̀му гуо̀сти. То ту̀й венчѐту съ сла̀гъши нъ бу̀лкътъ нъ едно̀ врѐми нъ сва̀дбити. Нъбу̀л’ът бу̀лкътъ и ту̀р’ът венѐц удго̀ри.

Илия: Туй по кои села го е имало за сокая?

Ивана: Ъмчи ту̀къ пу на̀шти сила̀, га̀бруфскуту, др’а̀нуфскуту ѝмъши идно̀ врѐми. Чи а̀с ут Сто̀йчуфци съм ро̀дум, ут га̀бруфску, дудо̀хạ ту̀к, но̀сихạ ми сука̀й и нъ Въ̀рпиштъ.

Илия: Значи тука около манастиря?

Ивана: А̀с съм уд мънъстѝр’ъ съм венча̀вạạ. П’ѐт по̀пъ мъ ....

Илия: Пет попа! Ми ти богата сватба!

Ивана: Буга̀тъ бѐши ъми, мно̀гу хо̀ръ, то ѝмъши туга̀с. Да̀же Ънто̀н, мъ тѝ ни гу̀ по̀мниш, по̀мниш ли гу? Ънто̀нчẹту – то̀й ми ѝдвъ нъ сва̀дбътъ приз дин’ъ̀ удума̀. Ба̀бъ Мърѝнъ пък До̀йнуицъ туга̀с, срѐшнъми Стѐфън До̀йнуф, утѝвъми дъ съ венча̀въм, пък баạ  Мърѝнъ, нълѝ нъ бра̀тъ ми, нъ мо̀йъ систръ̀. Т’а̀ не мѝ дудѐ нъ сва̀дбътъ. Срѐштъми йъ нъ Про̀лезъ, гу вѝкъми, нълѝ, та̀м до̀лу нъ мънъстѝр’ъ. Зъд’а̀нъли дѐтиту – Стѐфънạ но̀с’ът и дудо̀ạ ту̀къ, пра̀или кръштѐни приз дин’ъ̀ нълѝ, а пък нѝй пра̀ими сва̀дбътъ. И т’а̀ ут кръштѐнту дудѐ нъ сва̀дбътъ у дума̀, нъ на̀штъ сва̀дбъ, кът нъс’а̀дъли...едно̀ врѐми къту нъ кръштѐнту, а̀с съм зъбра̀илạ, ѝмъши ба̀бътạ о̀ди със мутувѝлкъ, ка̀к бѐши Въсила̀гу... и о̀дилạ, вѝкълạ нъ по̀пъ, нъ Ънто̀нạ вѝкълạ - “Ạ̀йде, о̀тчẹ, сѐ нѝй да̀въми, сига̀ шъ да̀въш пък тѝ!”. Дъ да̀ạ пърѝ нъ сва̀дбътъ.

Илия: Каква мотовилка?

Ивана: Дѐту та̀м прѐждътъ, едно̀ мутувѝлчи. То мудѐрну било̀ едно̀ врѐми, дица̀тъ къту пра̀йът кръштѐни, ба̀бити мъйта̀пи пра̀йът. Ѝскъ нъ по̀пъ пърѝ и вѝкъ “А̀йде, о̀тчẹ” - т’а̀ ръспра̀йъ пудѝр’ъ, “сѐ нѝй да̀въми, сига̀ шъ да̀въш пък тѝ!”. Му̀ълạ гу със мутувѝлкътъ...

Илия: Значи Стефан Дойнов, ей тоз тука...

Ивана: Стѐфън До̀йнуф нъ мо̀йтъ сва̀дбъ гу кръшта̀въạ. Трѝйс сѐдмъ гудѝнъ, нъ два̀йс дивѐти февруа̀ри.

....

Ивана

Илия: Как си запомнила Великдена ти? Ходила ли си долу нощия на манастиря?

Ивана: `Од’ехми, чи ка̀к о̀д’ехми, то̀ фъф четвъ̀ртък червѝм ейца̀тъ. И ѝмъ чѐркувъ ф четвъ̀ртък съ четъ̀т двъна̀йсе ева̀нгелиетъ. Туга̀с по̀чвът чѐркувити, ф четвъ̀ртък, и нѝй урѐм, сѐйм увѐс туга̀с и бъ̀рзъми ут нѝвътъ си утѝвъми, мъ ц’а̀луту сѐлу, нѐ саму нѝй, дру̀гуту сѐлу, уд дру̀гити села̀, дѐту о̀д’ът нъ мънъстѝр’ъ, и бъ̀рзъми ш си ѝдим съ убличѐм, съ нъглъсѝм и утѝвъми та̀м и шъ спѝм та̀м. Зъна̀с’ъми си бо̀п, вър’ѐн, н’а̀куи нъпра̀или купрѝвник гу вѝкъхъ, зѐлник, зѐли със купрѝвъ, и утѝвъми, събѝрът съ та̀м жинѝти, с’а̀дът, тѐ душлѐ ут с’а̀ку сѐлу та̀м жинѝ, мъжѐ, и а̀пвът и л’а̀гът дъ сп’ъ̀т. То туга̀с нъ дру̀гътъ су̀тринъ па̀к фъф п’ѐтък пък ѝмъ приз дин’ъ̀ съ ка̀звъ Ръсп’ѐтийъ п’ѐтък, пугрибѐниету ли й туга̀с, прувѝръми съ пуд ма̀сътъ, убика̀л’ъми чѐркувътъ вичертъ̀, пупо̀вити пѐйът, та̀м излѝзъми нъ бдѐние му вѝкът, къмба̀нътъ бѝй, пупо̀вити пѐйът. И съ̀бутъ вичертъ̀ утѝвът н’а̀куи сп’ъ̀т та̀м сутринтъ̀ ра̀ну, чѐркувътъ...

Васила: Ива̀но, ела си зимѝ  уд ей тѐс пък тъко̀с.

Иван: Устъвѝ, бе, ни штъ̀, бе! ...Утѝвът си ут чѐркувътъ сутринтъ̀ и ко̀йту й уста̀нъл ту̀кънки, свърѝл кървъвѝцътъ, упѐкъл мръ̀фкити, тѐ си ѝдът и а̀пвът и л’а̀гът дъ сп’ът туга̀с ча̀к. И тъ̀й.

Илия: Топ гърми ли, топ?

Ивана: Гърм’ъ̀т туга̀въ. Ъмчи в двъна̀йс чъсъ̀, га̀ту “Ристо̀с воскрѐси” ка̀звът. Изл’а̀зът удвъ̀н, ут чѐркувътъ, пѐйът “Ристо̀с воскрѐси”, прет па̀метникъ там, да̀, на Ба̀чу Кѝру прет па̀метникъ.

Илия: Що точно пред паметника?

Ивана: Ạми дѐ? Та̀м хо̀рътъ излѝзът, убика̀л’ът чѐркувътъ и та̀м съ спѝрът дъ читъ̀т, та̀м пѐйът срешту па̀метникъ, тъ̀й бѐши, кръй па̀метникъ.

Илия: На Великден къде казват “Христос воскресе”?

Ивана: Ъми ф чѐркувътъ бе, ка̀звът “Ристо̀с воскрѐси” и зл’а̀зът нъ бдѐнии гу вѝкът па̀к, нъли.

Илия: Не го ли казват отвън пред паметника?

Ивана: Н’ѐ, въ̀три гу ка̀звът “Ристо̀с воскрѐси”...Въсѝлу, тъ̀й бѐши? А̀? Зъбра̀илạ си. А пък а̀с нъ Га̀бруфску, нѝ пък си о̀д’ехми вѐчерну врѐми удума̀. Ут чѐркувътъ си утѝвъми, чѐркувътъ ду двъна̀йс ли ду ко̀лку и си утѝвъми, свиштѝчки, ла̀мби, то къту...пу пъ̀т’ъ ут Ко̀стенкуфци, ут Лисча̀ркъ, ут По̀пуфци, сѝчкити та̀м, свештѝ, нъро̀т, нъро̀т, кът ѝдиш и н’ѐмъ стра̀шну, приз нуштъ̀, вичертъ̀...

Васила: Велѝкден, нъ Ко̀лъда, Бо̀же. Нъ Ко̀лъда, кът тъкво̀с...Мъ ра̀ну о̀деạ нъ чѐркувъ, и съ връ̀штът, а̀пвът и свърѝли кървъвѝцътъ.

Илия: Ама трябва да запалиш свещта от попа ли?

Ивана: Ъмчи но̀с’ът ут по̀пъ ут чѐркувътъ.

Илия: И да я занесеш до вас?

Ивана: А, шъ йъ зънсѐш, т’а̀ шъ изгурѝ ду у ва̀с. Ạмạ но̀с’ът финѐри, къту зъпа̀л’ът финѐри и къту ѝдът и утта̀м па̀л’ът пък.

Илия: Има една песен “Христос воскресе”, пеят ли я?

Ивана: Пѐйът йъ ъм чи...ф мънъстѝр’ъ къдѐ, та̀м нъ чѐркувътъ йъ пѐйът.

Илия: А хората пейат ли я също?

Ивана: Н’ѐ бе, тѐ си йъ пѐйът са̀му пупо̀вете. Не йъ̀ пѐйът.

Васила: По̀пъ пѐй та̀м: “Ристо̀с Воскрѐсе, Ѝстина воскрѐсе”.

Ивана: По̀пъ си йъ пѐй съдѐ.

Илия: Ами как се казва, когато червените яйца за Великден ги разменяте?

Ивана: Нъ ма̀сътъ, зъпов’а̀дъй, “Ристо̀с воскрѐсе” - ” ̀Истинъ Ристо̀с воскрѐсе”..

Васила: Тъ̀с шъ дъдѐ и унъ̀с шъ дъдѐ. “Ристо̀с воскрѐсе”...

Ивана: ...но̀с’ът нъ кръ̀сникъ туга̀с кръва̀й...

Илия: Ей туй нещо как се казва, размяната на яйцата?

Васила: Ъмчи ка̀к съ ка̀звъ?...

Илия: Да се ристосаме?

Ивана и Васила: Оˉ, дъ съ ристо̀свъми. Ристо̀свът съ.” ̀Айде дъ съ ристо̀съми”...

Васила: Денѝчкẹ, зѐмъй си...Зѐмъй си, зѐмъй си...

Илия: А на Увидене какво се прави?

Ивана: Ми о̀ди съ нъ чѐркувъ нъ Увидинѐту. Нъ Ра̀хуфци.

Илия: Другите села кога празнуват черквити? На Лесичарка има черква, кога е празникът?

Ивана: Наˉ Чъка̀лти ѝмъши нъ Светѝ Нико̀лъ.

Васила: Наˉ Бучу̀куфци нъ Светѝ Ива̀н, нъ Ива̀нувде́н.

Ивана: ̀Он’ъ дѐн бѐши. Ф пундѐлник.

Васила: ... събѝръạ тъкво̀с, рънъ̀ и о̀деạ със чува̀лти. Събѝръạ зъ Свето̀гу Ива̀нạ.

Ивана: Ẹдно̀ врѐми пра̀ими и Силивѝстри, нъ Но̀въ гудѝнъ. Нъ Но̀въ гудѝнъ съ събѝрът нъ го̀сти, ко̀йту и Въсѝл тъко̀с, нълѝ. Въсѝл’увде́н. Нъ у̀трътъ гу вѝкът Силивѝстри. ̀Од’ът дъ рѝнът нъ вуло̀вити – ста̀вът и тръ̀гвът ис сѐлуту.

Васила: ̀Од’ът ут къ̀штъ нъ къ̀штъ.

Ивана: Ут къ̀штъ нъ къ̀штъ, тъ̀с нъпра̀илạ ба̀ницъ, унъ̀с – туй-уну̀й. И цигула̀р ги во̀ди, и т’ѐ - куйа̀ уша̀ф да̀лạ, куйа̀ слънѝнкъ, куйа̀ мръ̀фкъ, пърѝ и съ събѝрът приз дин’ъ̀...вичертъ̀ ли бѐши, вичертъ̀ съ събѝрът нъ Силвѝстри, и мръ̀фкити упѝчът и с’а̀дът и а̀пвът, уну̀й гу пруда̀вът, купу̀вът гу та̀м зъ пѝйени, ей тъ̀й муъб’ѐт пра̀ът -  ту̀й съ ка̀звъ Силивѝстри, зъ дубѝтъкъ.

Илия: По кои села го има?

Ивана: ’М чи пу на̀шту сѐлу, ту̀къ гу ѝмъши, а̀с кът до̀дъ нъ Въ̀рпиштъ и ту̀къ ѝдвъхъ...уд Ърчѐрити съ ѝдвъли тукъ.

Васила: ’М чи и ту̀къ.

Ивана: Нъ Сто̀йчуфци съ ѝдвъли уд Ъръчѐрити – ей то̀с Ътъна̀с Пѐнчуф, Бо̀г дъ гу прустѝ, то̀й нъли умрѐ.

Васила: Ъм т’а̀ жѝвъ ли й, мъ̀?

Ивана: Т’а̀ кът чи ка̀звът, чи й жѝвъ. Жѝвъ била̀.

Илия: Празник на животните? Има един Свети Влас пак за животните?

Васила: Пра̀в’ът кръва̀и, нъ вуло̀вити шъ тъкво̀звът...

Ивана: То̀, вѝш кво̀, Ъръла̀мпѐй съ ка̀звъ нъ булестѝте зъ здра̀ве. Нъ Ъръла̀мпѐй. Пичѐм пр’а̀снъ пѝткъ, зъма̀звъми йъ със м’ѐт и съ пуда̀въ нъ кумшѝити та̀м, зъ Ъръла̀мпѐй зъ здра̀вẹ съ казвъ. Нъ у̀трътъ съ ка̀звъ Вла̀сувде́н. Пекъ̀т съ кръва̀и зъ вуло̀вити и съ нълу̀вът нъ руга̀тъ и съ пра̀штът уло̀вити дъ пийът вудъ̀ нъ чушмъ̀тъ до̀лу, нъ Мо̀чуръ.

Илия: Няма ли да ги загубят?

Ивана: И съ връ̀штът, то̀й гу фъ̀рлил ут ругъ̀ си. Н’а̀куй, ко̀йт ги ка̀ръ, шъ ги гл’ѐдъ. И ш съ въ̀рни и шъ нъчу̀п’ът кръва̀йчиту и шъ ги из’ъдъ̀т. 

Илия: За здравето на добитъка, ама само на воловете ли?

Ивана: Ъмиˉ нъ вуло̀вити туй нъ Вла̀сувден, дѐт гу вѝкът, дѐ. Ъръла̀мпѐй съ ка̀звъ зъ булестѝти пѝтъ пр’а̀снъ, а пък зъ вуло̀вити кръва̀йчетъ съ пикъ̀т, нъ̀л ти ка̀звъм, дъ съ пуйъ̀т им съ нълу̀вът нъ руга̀тъ кръва̀йчетъ. И кът съ въ̀рнът и зѐмът кръва̀йчеттъ и ги из’а̀дът.

Илия: Добре, тук идвахме с нея за Игнаждена да приказваме. Повтори го сега какво се прави на Игнаждена. Папур се вари?

Васила: Пъпу̀р съ върѝ, тѝквеник йъдѐм...

Ивана: През нуштъ̀ ко̀йту ста̀ни на̀й-нъпрѐт и но̀си тресчѝци, дръфца̀ и с’а̀дъ ду пѐчкътъ и ка̀звъ – но̀с’ъ пѝл’етъ, а̀гненцъ, пу̀йченцъ, ẹдно̀-дру̀гу, нърѐждъ та̀м, шъ ги мъ̀ти. Пъпу̀р’ъ вечертъ̀ свърѐн, сѝпвът ут пъпу̀р, слѝфки, о̀рехи. И кът ста̀нът сутринтъ̀ и на̀й-нъпрѐт во̀д’ът ку̀читу дъ флѐзи, ку̀читу дъ ги пулѐзи фъф къ̀шти. На̀штẹ ту̀къ, а̀с кът дудо̀х нъ Въ̀рпиштъ, тъ̀й гу пра̀вẹạ. И по̀сле, ко̀йт тъ пулѐзи, ко̀йт до̀ди у вас дъ пувѝкъ, дъ пучу̀къ, шъ гу пувѝкът дъ флѐзи у ва̀с и шъ му дъдѐш, пъпу̀р шъ му сѝпиш, слѝфки, о̀решки, ей тъкво̀с, къкво̀ту ѝмъ шъ му дъдѐш и ту̀й съ ка̀звъ Игина̀жден. Пулѐзник. Пул’а̀зъл гу.

Илия: Ама то какъв да е човек не може да е?

Ивана: Ни ста̀въ, ш съ мъ̀чът...

Илия: Ами, ако вземе да влезе някоя циганка?

Ивана: Ъм чи дѐ дъ зна̀м, кът влѐзи цѝгънкътъ, и нѐйъ шъ пука̀ним, къкво̀ сига̀. Кът фл’а̀злạ, н’а̀мъ ка̀к  дъ н йъ̀ пука̀ним.

Илия: Тя може да е добра циганка.

Васила: ̀Имъ цѝгънки дубрѝ ѝмъ...

Ивана: Ни съ̀ връ̀штъши чувѐк, ка̀нẹши съ.

Илия: Туй от тебе го чувам, че кучето трябва да заведеш.

Ивана: Во̀деạ гу на̀штẹ у дома̀, бе, едно̀ врѐми. Еми ку̀читу тр’а̀въ дъ пулѐзи по̀-нъпре́т, туга̀въ дъ ѝдът кумшѝи дъ тъ пулѐз’ът.  Шъ гу ув’едъ̀т въ̀три и шъ му дъдѐ хл’а̀п и шъ...

Васила: ̀Ас тъ̀й не съ̀м чу̀вълạ.

Илия: То само на Игнажден.

Ивана: Са̀му нъ Игна̀жден съ во̀ди ку̀читу въ̀три, ф къ̀шти.

Васила: ̀Ас ни съ̀м чу̀вълạ, Ива̀нọ.

Ивана: ̀Ас кът до̀дух нъ Въ̀рпиштъ гу пра̀вехạ, мạ̀.

Илия: Вие чували ли сте за попадийката, като сложили детето на крушата там с млякото, чували ли сте? И да жънат на нивата и малките на попадийката и тез могат да ги убият. И тя се катери по дървото и плюе отрова в млякото...

Ивана: Чу̀вълạ съм ту̀й нѐшту.

Илия: И после, ако те запазят малките, и тя утива пак дращи, дращи по дървото и къпичва млякото да се излей.

Ивана: Чу̀вълạ съм гу ту̀й нѐшту къту ф прѝкъскъ ей тъ̀й. Ни гу̀ зна̀м.

Васила: Ни съ̀м гу чу̀вълạ а̀с, сига̀ гу чу̀въм.

...

Илия: Кажи я за Янка ти как я знаеш?

Ивана: Дѐту уд Бълка̀н сл’а̀злъ ли?

Илия: Не, за Трявна.

Ивана: Ъм чи, а̀с йъ зна̀йъ: Тръ̀гнълạ й Йа̀нкъ/ в Га̀бруу дъ ѝди./ Й̀анкъ пъ̀т’ъ збъ̀ркъ/ пъ̀т’ъ зъ Га̀бруу./ Утишла̀ ф пу̀стъ Тр’а̀внъ...И вѝкълạ – Чѝчọ, пукажѝ ми гу/ Чѝчọ, пусучѝ ми гу/ пъ̀т’ъ зъ Га̀бруву.

Илия: И кога я пеят таз песен?

Ивана: Ами, тѐ не йъ̀ пѐйът, ъми тъ̀й мило̀дийтъ йъ свѝр’ът цигула̀рти, къту тръ̀гнът дъ изведъ̀т бу̀лкътъ ут мо̀минти, кът тръ̀т ис сѐлуту, прис сила̀тъ вър’ъ̀т и тъ̀с мило̀дийъ йъ свѝр’ът. Га̀ту во̀д’ът бу̀лкътъ и утѝвът дъ йъ венча̀вът. Кът съ въ̀рнът, па̀к....

Илия: Друга песен каква има по сватбата?

Ивана: Чи дѐту съдѐ йъ пѐйът – къква̀ бѐши, дѐту бу̀лкътъ йъ изво̀д’ът...

Илия: А на кума каква песен му пеят?

Ивана: Къква̀ пѐсẹн дъ му пѐйът, не му̀ пѐйът нѝшту – свѝр’ът.

Васила: Свѝр’ът му, ка̀рът гу

Илия: Кума разкумяват ли го?

Ивана: Н’ѐ

Илия: Кажи за Янка ти как я знаеш – в Габрово да иде, защо да иде в Габрово?

Ивана: Нъ̀л ти ка̀зъ т’а̀.

Васила: Тръ̀гнълъ й Йа̀нкъ/ ут пу̀стътъ Тр’а̀внъ/ фъв Га̀бруу дъ ѝди/ ра̀бутъ дъ тъ̀рси.

Йа̀нкъ пъ̀т’ъ збъ̀ркъ. Чи га̀бруфцити йъдѐли пѐчени куко̀шки, пък трѐвн’енцити йъдѐли, приз вилѝки по̀сти трѐвн’енцити йъдъ̀т спъна̀к и купрѝвъ, пък га̀бруфцити йъдѐли пѐчени куко̀шки.

Илия: Кажи на чушмата как те водиха, на Мочура?

Ивана: Ка̀к мъ во̀диạ. С цигу̀лкътъ мъ во̀д’ът нъ Мо̀чуръ. Утѝвъми нъ чушмъ̀тъ, нълѝвъми вудъ̀тъ. Бу̀лкътъ нълѝвъ вудъ̀тъ та̀м нълѝ. Да̀духạ ми сто̀мнъ. Но̀сеạ кубѝлцъ със тъко̀с с мѐнци, бъкъ̀ри. И утѝвъми и нълѝвъми бъкъ̀рти та̀м, ка̀звът бу̀лкътъ дъ нълѐй вудъ̀тъ. Цигула̀р’ъ свѝри. И ми да̀вът иднъ̀ сто̀внъ, т’а била̀ прубѝтъ удо̀лу, счу̀пенъ била̀, пу̀кнътъ, дѐ дъ зна̀м. И нълѝвъми вудъ̀тъ и тѐ вѝкът, “̀Айде, ма, бу̀лкạ, не съ̀ ли нъпъ̀лни сто̀мнътъ?”. Т’а шу̀ркъ удо̀лу вудъ̀тъ, шчу̀пенъ. И а̀с дъ йъ пу̀хнъ. А тѐ - см’а̀х. Зна̀чи, тѐ ръзбра̀ли, че а̀с съм ръзбра̀лạ, че шчу̀пенъ. И съ връ̀штъми, утѝвъми си и мо̀йъ съ скрѝл зъд връта̀тъ дъ мъ пла̀ши. Тъ̀й бѐши, кът съ въ̀рним. И утта̀м утѝвъми си, бу̀лкътъ шъ мѐси пѝтъ и им йъ ръсчу̀пвът дъ йъдъ̀т. По̀сле зѐмът нъ зъво̀д’ът у кумшѝити нъ го̀сти. Тѐ ма̀ạт бу̀луту, кът съ въ̀рним ут чушмъ̀тъ, ф пундѐлник, и дъ дунсѐм вудъ̀тъ, и ма̀ạт бу̀луту туга̀с.

Ивана: И утта̀м чу̀пвът пѝтътъ, ръзда̀въ съ пѝтътъ нъ куѝт съ та̀м ис къ̀шти. И т’ѐ, сфѐкър, сфекъ̀рвъ тъквѝс, н’а̀мъ, ни съ̀ душлѝ о̀шти ут сѐлуту хо̀ръ, руднѝни. И пувѝквъ нъ кумшѝйкътъ, утѝвъми у кумшѝйкътъ нъ го̀сти. Пука̀нвъ нъ кумшѝйкътъ, утѝвъми нъ го̀сти. Там сла̀гът ни, а̀пвъми, сръ̀бвъми и съ връ̀штъми. И ѝдът пък туга̀с дъ но̀с’ът нъ укро̀п гу вѝкът дѐту – ут Сто̀йчуфци дудо̀хạ нъ Въ̀рпиштъ нъ укро̀п. Мумѝ, ергѐни, бу̀лки и идѝн цигула̀р ги во̀ди, пък идѝнъ уста̀нъл ту̀къ мъ во̀ди м’ѐн нъса̀м–нъта̀тък. Го̀рненски цигула̀ри – го̀рненски цигу̀лкити им го̀рненски. Мъ тѐ и о̀рътạ, ... ни съ̀ ут ту̀кънки, ни б’а̀хъ ут сила̀тъ ту̀къ, уд дѐ б’а̀хъ не мо̀гъ зна̀м. Със ...то̀йъ свѝри нъ....с еднъ̀ цигу̀лкъ тъ̀й....

Илия: Ама не е имбришовка?

Ивана: Нѐ е ибришо̀фкъ. Ту̀й гъду̀лкъ, уба̀че със мно̀гу жѝци. Т’а̀ свѝри – да̀въ ѐху.

Илия: И като те поведоха тука през селата?

Ивана: И кът мъ пувѐду прис сила̀тъ, ту̀къ ни съ̀м то̀лкус зъбил’а̀зълạ, уба̀че къту тръ̀гвъми прис Сто̀йчуфци, нъго̀ри прис По̀пуфци, ...пу̀сти цигула̀ри, къту ги жу̀внъли двѐти цигу̀лки, къту углъсѝли дъ тръ̀гнъли пудѝр им, утѝвъми дъ ка̀ним...Гърм’ъ̀т, свѝр’ът, бѐ. Тъ вѝкъми - гръ̀мнъли. Кът тръ̀гнъли, дъ ги углъсѝли- прис Лисча̀ркъ, нъ Вѐлкуфци. Хо̀дим дъ во̀дим зъло̀жникъ та̀м...Та̀м йа̀духми пит’ѐлъ. И си дудо̀хми вичертъ̀ ут Вѐлкуфци...

Илия: А бръснаха ли го него?

Ивана: Куго̀ дъ бръ̀снът? Ни съ̀ бръ̀сни то̀й, то̀й съ бръ̀сни нъ сва̀дбътъ.

Илия: От вашия род имало един, който е правил на манастира иконостаса. Знаеш ли го?

Ивана: Ъми д’а̀ду Гѐнчу, кмѐтъ.

Илия: Не е Генчо. Той резбар, иконостаса е правил.

Ивана: Аˉ, чи то̀й на̀шъ ̀Ангел бѐше пра̀ил едѝн. Да̀, да̀ пра̀ил бѐши ба̀те ̀Ангел. На д’а̀дạ Гѐнчạ...д’а̀ду Гѐнчу му кръ̀сник... Зна̀м, зна̀м, бѐши пра̀ил, ѝмъ нѐшту та̀м фъф мънъстѝр’ъ уд ба̀те ̀Ạнгелạ. И д’а̀ду Гѐнчу пък о̀дẹшẹ пу мънъстѝр’ъ, пруда̀въше сфештѝ едно̀ врѐми та̀м, то̀й бѐшẹ чẹрко̀вен...

Илия: Те са строили манастиря...

Някоя песен за манстира, нещо да е свързана с манастир, с калугер?

Ивана: Нѐ, ни зна̀йъ, ни съ̀м чу̀вълạ.

Илия: На Костенковци кога има храмов празник?

Ивана: Ам чи куга̀ е пра̀зникъ? ...Уд Димѝтрувдѐн по̀чвът, та̀м, по̀чвъхạ едно̀ врѐми с’а̀къ сѐдмицъ збо̀р. То̀ сѐ нъ едно̀ сѐлу та̀м гу пра̀т, нъ Мр’а̀муръ гу вѝкъạ, Ко̀стенкуфци, ...с’а̀къ сѐдмицъ, прис сѐдмицътъ н’ѐмъ, ми ф нидѐл’ътъ. Та̀м съ събѝрът мумѝ, ергѐни, та̀м съ зъпузна̀ът, та̀м игра̀йът свѝр’ът, глѐдвът ги та̀м бу̀лкити ги зглѐдвът туга̀с свекъ̀рвити, о̀д’ът тѐс утта̀м...тъ̀й бѐши едно̀ врѐми....Димѝтрувдѐн, Мѝшиндѐн, та̀м два̀тạ дѐнạ пра̀йът збо̀р. И сига̀, шъ до̀ди Но̀въ гудѝнъ, па̀к, със му̀зикъ, та̀м еˉ, Въсѝл’увдѐн. ̀Имъ чита̀лишти, ѝдът със тъко̀с – къжѝ гу – зна̀ми излѝзъạ та̀м, му̀зикътъ свѝреạ... и...

Васила: Дру̀ги пъ̀т пу ра̀диуту ръспра̀йвъ зъ Ла̀дуту, пък сига?...

Ивана: Ла̀дуту – то̀ сришту Но̀въ гудѝнъ.

Васила: ...нъ Въсѝл’увдѐн.

Илия: Какво се нарича на ладванките, какво се казва?

Ивана: Утѝвът дъ съ ла̀двът мумѝти.

Илия: Нали казват – Босо зайче на лазурка?

Ивана: Оˉ - бо̀су за̀йчẹ нъ лъзу̀ркъ, кѝселицъ нъ стърнѝшти – къкъ̀ф шъ и съ па̀дни нъ нѐйъ, нъ нѐгу.

Илия: Щрака–щрука чувала ли си?

Ивана: Чу̀вълạ съм, дѐ...пѐехми ги ẹдно̀ врѐми... Да̀, да̀. Събѝрът съ мумѝ, иргѐни вичертъ̀, мѐнчиту със пръ̀стени пу̀штът, и увѐс и вудъ̀, и едѝн ва̀ди пръ̀стенти, унѐс пѐйът, и ко̀йту пръ̀стен нъ куго̀ту къкво̀т му съ па̀дни, къкво̀т пѐйът...

Илия: Киселица на стърнище какво е?

Ивана: Ъми, зул’ѐницъ шъ й н’а̀къкъф, вѝкът гу зул’ѐницъ, прукл’ѐт де. Бо̀су за̀йче нъ лъзу̀ркъ - го̀л, сирума̀х. ̀Ас съм ги зъбра̀илạ, бѐ.

Илия: А сети се, де! Ако е шивач как се казва? За дюлгерин?

Ивана: Зъ сѝчкуту ѝмъши.

Васила: Мъри ѝмъши сѝчкуту и а̀с съм ги зъбра̀илạ.

Ивана: Ни мо̀гъ ти гу ка̀зъ, зъбра̀йлạ съм...Тъ̀й – Ла̀дуту й Ла̀ду ...мо̀мкọ, извъдѝ пръ̀стен...

Илия: Щрака-щрука по къщята - за дюлгерин.

Ивана: Тъ̀й ли й?

...

Илия: Ти как знаеш за повратките?

Васила: ̀Ас ли? Дѐ дъ зна̀йъ. Нидѐл’ъ си о̀дими нъ по̀връткити.

Ивана: Н’ѐ. Нъ по̀врътки съ о̀ди ф нидѐл’ъ - нъ ма̀йкътạ, а пък ту̀й, дѐту гу вѝкъхми сука̀йъ – ф съ̀бутъ съ о̀ди вичертъ̀, сришту нидѐл’ъ. Ф съ̀бутъ сришту ндѐл’ъ съ о̀ди нъ по̀врътки.

Васила: Ка̀к срешту нидѐл’ъ?

Ивана: Ъми сришту нидѐл’ъ си утѝвът нъ по̀врътки, бѐ! Ф съ̀бутъ бу̀лкътъ си утѝвът и мумчѐту нъ збо̀рът и сфѐкъръ и сфекъ̀рвътъ ѝдвъхъ, чи а̀с ни по̀мн’ъ ̀Ангел и ̀Ангелцъ ѝдвъхъ ли`, ка̀к бѐши, ка̀къ Мърѝнъ ли ѝдвъ, ей тъко̀с нѐшту. Съ̀бутъ сришту ндѐл’ъ си утѝвъми нъ по̀врътки у дума̀ спѝм и ...

Илия: Кога се правят сватбите и кога не могат да се направят?

Васила: Ъм чи куга̀? Тѐ ги пра̀в’ът прис...

Ивана: Прис Вилѝки по̀сти ни гѝ пра̀веạ. Ни съ̀ пра̀веши, да̀. Ко̀лъдни по̀сти, ни съ̀ пра̀веạ сва̀дби.

Илия: Лято по вършитба можеше ли да има сватба?

Ивана: Мо̀жи, що̀.

Васила: Мо̀жи, кът съ па̀дни ф нидѐл’ъ дъ тъкво̀звът...

Ивана: Тѐ ф нидѐл’ътъ съ пра̀йът сва̀дби...

Илия: А от есента кога почват?

Васила: Ъбе, исентъ̀ прис Ко̀лъдни по̀сти ни съ̀ пра̀йът.

Ивана: Ни съ̀ пра̀йът. Къту до̀ди За̀гувезни и ни съ̀ пра̀йът сва̀дби вѐчи.

Илия: А пролетта докога?

Ивана: Ъми пролеттъ̀ па̀к, ут Велѝкити по̀сти ни съ̀ пра̀йът, къту до̀ди Вилѝкд’ен и съ пра̀йът сва̀дби па̀к.

Илия: Докога?

Ивана: Ъми дукуга̀? Ц’а̀лу л’а̀ту мо̀гът съ пра̀йът.

Илия: Вие за Илиндена не казахте. Какво се прави на Илинден?

Васила: Чи нѝшту нъ Илѝнде́н ни съ̀ пра̀и. Ко̀йту й Илѝйъ, срѐштъш гу  - Илѝнд’е́н. Нълѝ ѝмъ нъ Пла̀чкуфци, ѝмъ Илѝнд’ен?

Илия: Сбор има на Плачковци. Трябва да свърши вършитбата. Ти за Илия песен знаеш ли?

Ивана: ̀Ас идно̀ врѐми ут мумѝчи съм о̀дилъ нъ Пла̀чкуфци, мумѝчи, и ма̀мạ не мъ̀ пу̀штъши ли, ка̀к бѐши, и а̀с си ку̀пих енъ̀ дѝн’ъ нъ Илѝнде́н ут та̀м. Ут Сто̀йчуфци...ут Илѝнден...ут Пла̀чкуфци си дунѐсух... Пък кът до̀дух тук ни съ̀м о̀дилъ нъ Пла̀чкуфци. Туга̀с о̀дилъ, мумъ̀ кът б’а̀х, мумѝчи съм о̀дилъ.

Васила: И а̀с мумъ̀ съм о̀дилạ.

Илия: На дюлгерите празникът кога е? Дюлгерски празник имаше ли?

Васила: Ъмиˉ то̀ ѝмъши, ъми, ча̀къй куга̀ бѐши?

Ивана: ̀Имъши, ъмъ куга̀ бѐши? Тѐ гу вѝкът д’улгѐрски пра̀зник, ъмъ ни съ̀ пръзну̀въ.

Илия: Щото имали са обущарите, шивачите...

Васила: Тъ̀й де, оˉ, д’улгѐрскийъ пра̀зник!

Ивана: Ни съ̀ ра̀бути, ей тъ̀й...

Илия: Свети Тома?

Васила: Оле тѐ гу, ка̀звъạ гу, ка̀к бѐши, ъмъ и а̀с гу зъбра̀вих!

...

Ивана: Утѝвъми, та̀м фъф еднъ̀ ста̀ичкъ ни увѐди зъло̀жницътъ и зъло̀жникъ със на̀с. И утѝвъми – по̀пъ – едѝн по̀п ѝмъши, нъ̀л ти ка̀зъх п’ѐт по̀пạ б’а̀хъ. Едѝнъ по̀п, то̀й нъ ка̀ръ дъ съ ръспѝсъхми та̀м.

 Нѐ бе, нъ мънъстѝръ мъ венча̀вạạ. П’ѐт по̀пạ, Въсѝло, ръспра̀йъм. ... и а̀с съ упла̀ших, на̀чи, п’ѐт по̀пạ. И Никѝфур бѐши, и Ạнто̀нчету, и ка̀к гу вѝкъхạ о̀̀̀нзи, ма̀?

Васила: Е, тѐ ѝмъши мно̀гу пупо̀ви туга̀с.

Ивана: Гера̀сим, д’а̀ду – ка̀к гу ка̀звạạ? То̀й ми й кръшта̀въл дица̀тъ. Ка̀к гу вѝкạạ?

Илия: Питат ли те съгласна ли си?

Ивана: Даˉ, пѝтът тъ съгла̀снъ ли си.

Илия: Слагат ти корона.

Ивана: Сла̀гът ти куро̀нъ нъ глъвъ̀тъ.

Илия: И обикаляте ли тъй?

Ивана: Убика̀л’ъми. Хуро̀ игра̀йм – по̀пску уро̀.

Илия: Ти на манастира ли си венчавана?

Васила: Да̀-да̀. Нъ мънъстѝр’ъ. Трѝйстъ гудѝнъ съм съ жѐнилъ. Нѝй, тъкво̀с, ут Скурцѝти, със тъкво̀с къру̀цъ нъ ка̀рạạ ут Скурцѝти нъ мънъстѝр’ъ, пък Върба̀нуу...

Ивана: Пък а̀с ут Сто̀йчуфци пу лѝнийътъ нъ мънъстѝр’ъ....

Васила: И сѐ ми ѝди нъ умъ̀, къту... Ива̀н Стуйа̀нуф ми бѐши дѐверъ и къту върѐхми та̀м пък бѐши сѐднъл ф къру̀цътъ въз на̀с беши сѐднъл. Па̀к къту върѐйми та̀м нъго̀ре е-е-й, кът тъкво̀с - “о̀леле - ка̀зъ - спрѐти дъ пика̀йъ, чи ми съ пика̀й!”

Илия: Колко годишен?

Васила: Ъм чи ко̀лку гудѝшен е бѝл то̀й – ни мо̀гъ ти ка̀зъ ко̀лку гудѝшен е бѝл. Ъбе куйѐ мумчѐнци бѐши, ей тъ̀й.

Илия: Ами вие от Царева ливада от къде ще минете за манастира?

Васила: Ут Ца̀ревъ лива̀дъ нѝй мѝнъхми... зъ къдѐ мина̀въми... пу линѐйътъ мѝнъхми. Ду Върба̀нуву - с къру̀цътъ ду Върба̀нуу и уттам...и пудѝр’е па̀к съ връ̀штъми пу линѐйътъ и па̀к с къру̀цътъ си дудо̀хми.

Илия: И от Скорците колко народ идва тука?

Васила: Ъм чи ѝмъши нъро̀т.

Ивана: Ъм чи ц’а̀луту сѐлу ѝдвъ, и уд дру̀гити сила̀, и руднѝнити съ събра̀ли.

Васила: ̀Имъм и гул’а̀м путрѐт.

Ивана: ̀Ас ѝмъм снѝмкъ нъ мо̀йътъ сва̀дбъ, дѐт съ пра̀или...

Илия: Хайде стига толкоз!

...

Илия: За ходенето на сокай не си ми казвала досега.

Дешка: Ъм чи ни съ̀м съ сѐтилъ. Къту съ мѝни сва̀дбътъ ф нидѐл’ъ, ф пундѐлник укро̀п, ръзбра̀ нълѝ, пра̀в’ът. Фъф четвъ̀ртъкạ ут мо̀минтъ ма̀йкạ, ма̀йкътạ нъ бу̀лкътъ и нѐйни та̀м лѐли, стрѝнки, двѐ –трѝ, трѝ жинѝ о̀д’ът. Три жинѝ взѐмът и нѐшту пуда̀рък – н’а̀куй блу̀скъ, нѐшту тъко̀с и зъна̀с’ът и утѝвът, и ка̀звъ съ - но̀с’ът сука̀й. И го̀тв’ът та̀м и уткъм свикъ̀рвътъ, свѐкъръ, куѝт съ фкъ̀щи, и тѐс трѝти жинѝ, уткъм мумъ̀тъ, дѐту утѝвът и тъко̀вът...

Илия: Какви ще са тез три жени?

Дешка: А́м чи, мо̀минтъ ма̀йкạ и н’а̀куйъ нѐйнъ сестръ̀, етъ̀рвъ, ей тъквѝс – блѝски нѐйни. Трѝ жинѝ хо̀д’ът дъ но̀с’ът сука̀й. Тъ̀й съ ка̀звъ - сука̀й. То̀ нѐ сука̀й, ъми но̀с’ът ѝ нѐшту, пу на̀шту врѐми. Едно̀ врѐми съ но̀сили, сука̀ити е ѝмълу, пък сига̀ – пу на̀шту врѐми бѐши - шъ и зънисъ̀т нешту пуда̀рък, н’а̀куй дрѐшкъ, нѐшту тъко̀с, туга̀с...

Илия: Ами тоз сокай, дету ти ни го даде, той на кого е бил?

Дешка: Тоˉ, чи то̀ бѝл мно̀гу уда̀внъ. Ту̀к съм гу нъмѐрилạ, кът съм душла̀, ту̀к. Не е нъ ба̀ạ ти Мѝнкъ, не ѐ нъ ба̀бъ ти Ирѝнъ, ъми нъ по̀-ста́ри ба̀би. Дру̀гъ ба̀бъ, нъ ба̀бъ ѝ зна̀чи, нъ ба̀бъ Мѝнкъ нъ ба̀бъ ѝ е бѝл.

Илия: Тя как се е казвала?

Дешка: Т’а̀ ка̀к съ ка̀звълạ ли? Ба̀бъ Гѐнъ съ ка̀звълạ тъ̀з ба̀бъ...И тъка̀, дру̀гу къкво̀ дъ ти ка̀звъм?

Илия: Да ми кажеш как се нареждат на трапезата, като седнат на сватбата?

Дешка: Наˉ тръпѐзътъ съ с’а̀дъạ свѐкъръ, кумъ̀ и ут кумъ̀ нъта̀тък нъ тръпѐзътъ съ нърѐждът ку̀мувити хо̀ръ, ку̀мъ, къту тръ̀гни, то̀й си во̀ди със нѐгу хо̀ръ – пука̀нил си ги и ги во̀ди нъ сва̀дбъ. Тѐ се ка̀звът ку̀муви. И съ нърѐждът ку̀мувити. И ут мо̀минъ бъшта̀ и той с’а̀дъ та̀м ду т’а̀х, до свѐкъръ, съ нърѐждът пък мо̀минти, мо̀минъ бъшта̀, дѐту си во̀ди хо̀ръ със нѐгу – блѝски та̀м, куѝту й пука̀нил. И кът съ нъред’ъ̀т ку̀мувити и мо̀минти ду т’а̀х съ нърѐждът пък мо̀мкувити – нъ свѐкъръ блѝскити та̀м – хо̀рътъ, куѝту й пука̀нил нъ сва̀дбъ – ту̀й съ. Тъ̀й, тъ̀й съ нърѐждъ тръпѐзътъ.

...Бу̀лкътъ, ъку йѐ у̀бъвъ, шъ йъ о̀д’ът зъ вудъ̀ нъ кла̀денцъ със цигу̀лкъ – цигу̀лкътъ свѝри и йъ во̀ди. Свѝри нъ ръкѝйъ. Нъ писентъ̀, нъ ръкѝйъ.

Илия: Благата ракия?

Дешка: Да̀. И йъ во̀д’ът нъ кла̀денцъ. Кът н’ѐ у̀бъвъ, не ѝ свѝр’ът.

Илия: На кладенеца какво прави?

Дешка: Ми ка̀рът йъ дъ нълѐй вудъ̀, ут кла̀денцъ дъ нълѐй, и дъ дунисѐ вудъ̀, бу̀лкътъ. И о̀д’ът дица̀тъ с нѐйъ, т’а̀ фъ̀рл’ъ та̀м ено̀ мѐнчи, с увѐс пъ̀лну, ей тъко̀с, ей тъквѝс ра̀бути пра̀йът. И нълѝвъ бу̀лкътъ. Т’а̀ нълѝвъ, н’а̀куй шегубѝец излѝвъ и вудъ̀тъ, у̀ш ни ѐ нъл’а̀лъ, т’а̀ па̀к нълѝвъ, то̀й па̀к йъ излѝвъ – ей тъко̀с пра̀веạ...

Илия: А после “окроп” какво е? То е друго?

Дешка: Па̀к ту̀й то̀ – кът съ въ̀рнът уд вудъ̀тъ шъ ушъ̀тът, шъ нъго̀тв’ът и нъ бу̀лкътъ нѐйнити друга̀рки утѝвът нъ укро̀п съ ка̀звъ. Утѝвът та̀м нъ го̀сти. Йедъ̀т, пѝйът и игра̀йът и си утѝвът. И съ свръ̀швъ сва̀дбътъ туга̀с.

Илия: А повратките кога са?

Дешка: По̀връткити – пъ̀рвътъ нидѐл’ъ сва̀дбътъ, нъ дру̀гътъ нидѐл’ъ – ф съ̀бутъ вичертъ̀ пра̀в’ът по̀врътки. Дутуга̀с бу̀лкътъ ни прика̀звъ нъ ма̀йкạ си и нъ бъшта̀ си. И къту ѝдът та̀м и ка̀звът нъ ма̀йкạ и нъ бъшта̀ и, чи “Нѝй во̀дим ту̀къ енѝ н’ѐми хо̀ръ, н’ѐми хо̀ръ - сига̀ шъ ви пруду̀мът.” И тѐ им цълу̀вът ръкъ̀ и по̀чвът дъ ка̀звът: “До̀бър вѐчер, ма̀йкọ! До̀бър вѐчер, та̀ткọ!”. И дутуга̀с не ѝм гуво̀р’ът.

Илия: Ами кога сваля булото?

Дешка: Бу̀луту – ф пундѐлникъ. Със бу̀луту о̀диши зъ вудъ̀, ма̀й бѐши. Със бу̀луту о̀ди зъ вудъ̀ и кът съ въ̀рнът уд вудъ̀ и гу сва̀л’ът в гръдѝнътъ пуд йа̀бълкътъ. Със тучѝлкътъ дѐверъ шъ и гу ма̀ъни уд глъвъ̀тъ.

Илия: Деверът какво друго прави?

Дешка: Во̀ди бу̀лкътъ, къкво̀! Тъка̀ – върѝ със нѐйъ.

Илия: Не е ли кумът?

Дешка: Н’ѐ, дѐверъ зъ бу̀лкътъ.

Илия: Ами, имало ли е червено було?

Дешка: Ба̀бъ ти е венча̀вънъ с червѐну бу̀лу. А̀с не съ̀м. Ба̀ъ ти Мѝнкъ. С червѐну бу̀лу е венча̀вънъ. Ба̀ъ ти Ирѝнъ нѐ.

Илия: А червени ботуши?

Дешка: Червѐни буту̀ши ни зна̀йъ. Ни съ̀м вѝд’ълạ, тѐ ни но̀сеạ буту̀ши жинѝти туга̀с. Ни съ̀м вѝждълạ червѐни буту̀ши. Но зъ бу̀луту тъка̀ – къту утѝвът нъ мънъстѝр’ъ двѐ бу̀лки, еднъ̀тъ йъ зъвѝвът дъ ни вѝждъ дру̀гътъ. И ба̀бъ ти ръспра̀в’ъ – ба̀бъ ти Бѐлчуицъ Къза̀чкътъ, кът била̀ пред нѐйъ венча̀нъ и си утѝвълạ наго̀ри ис Про̀лезъ, а ба̀бъ ти йъ скрѝли дъ н съ̀ срѐштът двѐти бу̀лки.

Илия: Е те как са изскочили там през Пролеза нагоре?

Дешка: Ъм чи ка̀к – ей тъ̀й! Тѐ ни съ̀ кът сига̀шнити бу̀лки дъ ни мо̀гът дъ вър’ъ̀т, тѐ туга̀с вър’а̀ạ бу̀лкити. Нѐмъ дъ ги во̀з’ът, нѐмъ нѝшту – та̀м и бу̀лкътъ и свъдба̀рити ис Про̀лезъ нъго̀ре излѝзът – пу съ̀лбити. То̀ ни бѐши и тъ̀й съ̀лби нъпра̀йени, ъми къквѝ дъ йѐ ка̀мъчетъ нъгръдѐни.

Илия: И все из Пролеза?

Дешка: Ъм чи сѐ ис Про̀лезъ, ъм чѝ!

Илия: Ако се срещнат баш на Пролеза, как ще се разминат?

Дешка: Еˉ, ни зна̀йъ – шъ скрѝйът еднъ̀тъ нъ тъ̀й, нъ ѝнък – шъ йъ зъвѝйът. Тѐ след’ъ̀т дъ ни съ̀ срѐштът.

Илия: Оттам са носени и да ги кръщават?

Дешка: Мъ ръзбѝръ съ! Утта̀м ъм чѝ! Зъд’а̀вът бѐбиту със цидѝлкътъ нъ гръ̀п и гу но̀с’ът та̀м – н’а̀мъ кул’ѝчкъ, н’а̀мъ нѝшту. Ис про̀лезъ, нъ мънъстѝр’ъ.

Илия: Баба Ивана разправя, че трябва на Игнажден кучето да се въведе в къщи...

Дешка: Дъ пулѐзи ли? А̀с туй ни съ̀м зна̀елạ, ни съ̀м чу̀лạ ту̀й. Т’а̀ уд дру̀гу сѐлу, зна̀й дру̀ги ра̀бути.

...

Дешка рецитира: Мумчѝл си ко̀нчи кувеши/ със пузлътѐни путко̀ви./ Вѐчер си ко̀нчи путкувѐ/ Су̀трин ко̀нчи буса̀е./ Буса̀е ко̀нчи, рума̀е.

Хрума̀йъ, да̀. Ъм чи та̀м по̀сле къкво̀ бѐши, зъбра̀вих гу....Чи дъ̀л бу̀лкътъ му гу пѝтъши или ма̀йкạ му?

Дѐ хо̀диш, ма̀мạ, дѐ хо̀диш?/ Вѐчер си ко̀нчи путкувѐш./ Су̀трин си ко̀нчи буса̀е./ То̀й ка̀зъл: Зъл’у̀бих л’у̀би дълѐку/ Ца̀р Кунстантѝнувътъ дъштер’а̀/ през дѐвет села̀ ф десѐту, ли къко̀ бѐши?

Илия: Минчо Русинов ли я пееше?

Дешка: То̀й йъ пѐеши.

...

Дешка рецитира: Срет мурѐ тъ̀мнъ тъмнѝцъ,/ тъмнѝцъ но̀въ пра̀венъ,/ пра̀венъ недупра̀венъ,/ врътѝти и не зъкъчѐ̀ни./ Фъф нѐйъ лежъ̀т два̀ бра̀тạ,/ два̀ бра̀тạ ду два̀ близна̀кạ,/ Стѐфън и Стуйа̀н два̀мътạ./ Стѐфън Стуйа̀ни ду̀мъши,/ Бра̀тку ле, бра̀тку, Стуйа̀не,/ Зна̀еш ли, бра̀тку, зна̀еш ли/ зъшто̀ сме ту̀къ зъпрѐни?/ Нѝи сми, бра̀тку, зъпрѐни/ зъ еднъ̀ кѝткъ смѝнувъ,/ ц’а̀лътъ ни ѐ смѝнувъ,/ пулвѝнътъ и бусил’ек/ Днѐс пѐтък, у̀три съ̀бутъ,/ дру̀ги дѐн Света̀ нидѐл’ъ/ хо̀ръ ф чѐркуви шъ ѝдът/ сфештѝцъ дъ си зъпа̀л’ът/ нъ Бо̀гъ дъ съ пумо̀л’ът./ Пък на̀с, бра̀тку, Стѐфъне,/ нъ бесѝлкъ шъ нъ зъка̀рът/ глъвѝти дъ ни прикъчъ̀т./ Уддѐ съ й зѐлạ една̀ мума̀,/ една̀ мума̀ ца̀рска рубѝн’а./ Т’а̀ нъ тъмнича̀ри ду̀мъши:/ О̀й въ ва̀зи, тъмнича̀ри,/ дѐвет гудѝни кръшта̀въ/ ка̀к при ца̀р’ъ рубу̀въм,/ рубу̀въм дъ му слугу̀въм./ Ца̀р’ъ ви хъбѐр испра̀штъ/ мумцѝти дъ си пу̀снити.

...Ѐй ду ту̀къ и пѐсн’ътъ, ду ту̀к йъ зна̀йъ.

Илия: Баба Ирина пееше ли я?

Дешка: Пѐеши, т’а̀ мно̀гу йъ пѐеши.

...

Дешка рецитира: Зъчу̀ли ми съ, зъчу̀ли/ мно̀гу гулѐми к’а̀руви/ фъф слѝвнинскити бълка̀ни./ Чула̀к Нидѐлчу вуйво̀дъ/ збѝръ Нидѐлчу мумчѐтъ,/ мумчѐтъ сѐ нижѐнени./ Дъ н’а̀мът бу̀лки дъ пла̀чът,/ дъ н’ѐмът бъштѝ и ма̀йки./ Чи ги Нидѐлчу зъвѐди/ фъф слѝвн’енскити бълка̀ни./ Хо̀дили хъйдуту̀въли/ цѐли ми дѐв’ет гудѝни./ Тръ̀гнъли го̀ли и бо̀си,/ ста̀нъли гла̀дни и жа̀дни./ Мумчѐтъ ду̀мът Нидѐлчу/ Чула̀к Нидѐлчу дръгума̀н,/ н’ѐмъми нѝкъкви к’а̀руви./ Ѝскъми нѝе дъ си ѝдим/ пу на̀шти мѝли думувѐ./ Нидѐлчу ду̀мъ мумчѐтъ/ Я̀ си ни го̀ избирѐти/ зъ бу̀лкъ ко̀йту му й тъ̀нкъ снъгъ̀тъ/ и ко̀йт му б’а̀лу лицѐту/ нъ бу̀лкъ шъ гу нъпр̀авим/ и при пъшъ̀тъ шъ ѝдим./ Нидѐлчу съ избра̀ли/ чи му и б’а̀лу лицѐту / и му е тъ̀нкъ снъгъ̀тъ./ И гу бу̀лкъ нъпра̀вили/ и при пъшъ̀тъ испра̀тили./ Нидѐлчу при пъшъ̀ утѝди/ и нъ пъшъ̀тъ ду̀мъши./ Па̀шо, л’о, па̀шо слѝвн’енскъ,/ то̀йъ Нидѐлчу уд Дръгума̀н,/ дѐт съ и Нидѐлчу зъчу̀л./ Сѝчки пъ̀тиштъ и зъпр’а̀л./ Мѐн ми сва̀дбътъ присрѐшнъ/ сѝчки свъдба̀ри искла̀хъ/ са̀му съ а̀зи утърва̀х./ И та̀м къкво̀ и ка̀зъл пъшъ̀тъ....Нъдѝгнъ бу̀лкъ ро̀кл’ътъ,/ изва̀ди са̀б’ъ фрингѝйъ/ и му глъвъ̀тъ удр’а̀зъ./ И нъ мумчѐтъ ду̀мъши/ зѐмъйти ко̀лкуту ѝскъти. И тува̀ е.

....

Дешка рецитира: Сънда̀л Мърѝйки ду̀мъши:/ Мърѝйо, л’у̀бе, Мъ̀рийке/ нѐшту шъ тъ пупѝтъм/ пра̀вичку дъ ми уба̀диш./ Трѝ пъ̀ти си съ жѐнилạ,/ жѐнилạ и венча̀вълạ,/ куйѐ и венчѝлу на̀й-дубро,̀/ на̀й-дубро̀ и на̀й-рѝсиму?/ Мърѝйкъ ду̀мъ Сънда̀л’е:/ Не смѐйъ, лѝбе, дъ ка̀жъ,/ тѝ ште ми глъвъ̀ удрѐжиш./ Сънда̀л нъ Мърѝйкъ съ кълнѐ/ нѝштичку н’а̀мъ дъ ти ка̀жъ./ Мърийкъ думъ Сънда̀л’е:/ Пъ̀рвийъ бѐши сирума̀х,/ сирума̀х, сѐлски гуведа̀р./ Сѐлски гувѐдъ пъсѐши,/ по кило̀ бръшно̀ купу̀въши,/ ъмъ гу сла̀тку йъдѐхми,/ йъдѐхми, о̀ште, пийѐхми./ Фто̀рийъ бѐши бугъта̀ш,/ пъ̀лни му ъмба̀ри със жѝту,/ пъ̀лни му бъ̀чви със вѝну,/ ъмъ съ пу̀сту не йъдѐ, / не йъдѐ, о̀ште не пийѐ./ Пък тѝ си, лѝбе, на̀й-буга̀т,/ На̀й-буга̀т, либе, на̀й-свидлѝф./ Фчѐръ нъ сва̀дбъ утѝдухми,/ Пък тѝ ме, лѝбе, нъка̀ръ,/ ръ̀женъ пѝтъ дъ мѐс’ъ,/ гъ̀бенъ го̀збъ дъ свър’ъ̀./ Къту нъ сва̀дбъ утѝдухми,/ с уста̀ ми вѝкъш пѝтътъ дъ изва̀д’ъ,/ с учѝ ми свѝвъш – ни бу̀тъй./ Нѐкъ дру̀гити дъ изва̀д’ът,/ пък на̀штъ пѝтъ дъ уста̀ни.

... Ей ду ту̀къ е. Ни ѝ да̀л дъ изва̀ди пѝтътъ, чи т’а̀ ръ̀женъ. Дру̀гити но̀с’ът бѐли пѝти, пък то̀й буга̀т, амъ пѝтътъ ръ̀женъ.

Илия: Колкото по-богат, толкова по-свидлив.

Дешка: А тъка̀ – ай ту̀й е то̀. И сига̀ е тъ̀й. И сига̀ е тъ̀й.

....

Сватбата на Дешка Илиева и Деньо Белчев (1931 г.)

Дешка рецитира: Пѐтко Ра̀ди пръ̀стен да̀ди,/ дъ гу ча̀къ б’а̀лъ Ра̀дъ,/ дъ гу ча̀къ зъ гудѝнъ, / зъ гудѝнъ и пулвѝнъ./ Ни гу̀ ча̀къ б’а̀лъ Ра̀дъ/ нѝ гудѝнъ, нѝ пулвѝнъ./ На̀й гу ча̀къ дѐн ду пла̀дн’е./ Пѐтку Ра̀ди нъ по̀ртътъ със крива̀къ: Да̀въй, Ра̀дọ, што̀ си зѐлạ/ пърѝчкити с пънѝчкити,/ грушо̀вити с кушо̀вити./ А Ра̀дъ му удгува̀р’ъ: А̀бре, Пѐткọ, лу̀ди Пѐткọ,/ Лѝбил си мъ – да̀въл си ми,/ Ни тъ̀ лѝб’ъ – ни тѝ връ̀штъм!