СЪЮЗ НА БЪЛГАРСКИТЕ ПИСАТЕЛИ

  

СЪЮЗ НА БЪЛГАРСКИТЕ ПИСАТЕЛИ

Писмо  № 05/03.01.2011

София 1000, п.к. 608

Ул.”6 септември”35

УВАЖАЕМИ ИЛИЯ ПЕХЛИВАНОВ,

Позволете ми от името на Управителния съвет на Съюза на българските писатели и лично от свое име най-сърдечно да Ви поздравя по повод щастливия Ви 70-годишен юбилей  и най-искрено да ви пожелая здраве, лично щастие и нови талантливи творби!
                            
                                                                     НИКОЛАЙ ПЕТЕВ
                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
                                                  СЪЮЗА НА БЪЛГАРСКИТЕ ПИСАТЕЛИ

В. „СЛОВОТО ДНЕС”

Бр.   /28 октомври 2010 г.

На своето заседание на 23 октомври 2010 г. Управителният съвет на СБП взе решение да бъдат приети като нови членове на Съюза….................................../последен/ Илия Пехливанов.

Препоръки: Румен Балабанов и Борис Данков.

Поздравления поместват в. „100 вести”-Габрово и в. Дряново нюз”-Дряново.

Със сърдечен и ин­телигентен човек винаги е приятно да си приятел. Болшинството от приятели­те ми са такива. Един от тях е Илия Пехливанов. Преди повече от 40 години в Со­фия ме запозна с него жур­налистът Стефан Димитров – били състуденти в Со­фийския университет. През тия дълги години пътищата ни ту се пресичаха, ту се разделяха. Кое е общото помежду ни? И той родом селянче от с. Горни Върпи­ща, Дряновско, и неговият баща дърводелец, и той чо­век на перото… Искрен, откровен, сърдечен и прям, талантлив и работлив родолюбец. И макар че целият му творчески живот да протече в столица­та, той не скъса с родното, габровското, бих казал провинциалното. Дълги години работи като редактор във в. “Антени” с друг талантлив и родолюбив габровец /бичкинец/ - Петко Тотев. Откри пътуваща книжарница “Матей Миткалото” и като него омитка цяла България, проповядвайки българската книга. Заедно с другия скъп мене габровец – Борис Данков, оцениха и пох­валиха пред света моите антологии, превода на “История во кратце…”. Тази габровска троица направи най-много, за да се чуят имената на габровски­те автори в “меката” на литературата – София. Но Илия не се задоволи с това, той разшири територията на своите най-свещени интереси – задълба надълбоко в историята българска – основа и продължава да издава в. “ЗА БУКВИТЕ – О ПИСМЕНЕХЪ”, на който биха завидели най-изтъкнати естети и издатели, предостави на нашите издания - “АРТ-страниците” в "100 ве­сти" и алманах “Зорница”, десетки интересни материали, членува в нашето дружество, макар че стана член на СБП…

И какво друго да кажа по повод 70-годишния му юбилей?… Дерзай, сине дърводелски, нали и бащата на Исус е бил дърводелец!… Това са не­гови думи, отправени към мен. Сега му ги връщам. Да си ни жив и здрав, приятелю!

Минчо Г. Минчев - Габрово 2011 г.