Дядото на Стоян Шиеков от Златица през бунтовната пролет на 1876-а е майсторил черешов топ. Сто години по-късно внукът, без да го подсеща някой, направи също черешов топ.
Откарахме го с екип на седмичника „Антени” до Перущица. Заложихме го на площадката пред историческия музей всред града. Натъпкахме го с бял барут. И като дойде тържественият момент на тържеството гръмнахме нашега-наистина с него.
Разполагахме за тази цел с нарочен докумчент, издаден от Министерството на вътрешните работи: „Разрешава се стрелба с черешови топове в населено място...” Снабдсен съответно с подпис и печат. Командирован беше един лейтенант, за да следи да не би да стане нещо извънредно. Този единствен по рода си документ още се пази у в архива на Яков Янакиев. Чака се момент да бъде обнародван. Засега липсва издание, което да го оцени истински.
А Стоян Шиеков си взе за съпруга една англичанка на име Вивиан. Три деца му роди тя и след време реши да се прибере при своите на Острова.
Междувременно тогавашният посланик на Великобритания в София узнава за този образец на дървената артилерия. На поляните край Златица е демонстрирана специално пред него и семейството му стрелба с черешов топ.
Работата стига дотам, че по идея на посланика топчето е откарано оттатък Ламанша, за да бъде изложено в музея Тауър при брега на Темза с големия мост. Всякакви оръжия пази той в единствената по рода си колекция, само не и такова оръжие. То работа не върши, както е разказано това и във Вазовия роман „Под игото”. Но си е чиста проба от духа на Българското възраждане, когато дедите ни са сторили възможно невъзможното.
Стотици българи търсят сега прехрана и щастие на гурбет в Албион. Все някой от тях ще се намери да потърси топчето от Златица в Тауър. Нека ни извести за това.
Илия Пехливанов
Няма коментари:
Публикуване на коментар