Нов руски филм за Гогол – дело на Наталия Бондарчук
В края на октомври т.г. в София,. Варна и Бургас имаше прекрасно уредена Седмица на руските филми в България. Показани бяха шест съвсем нови киноленти, които за жалост няма да се появят по нашите екрани. Честити бяха онези, които единствени се срещнаха с тях.
Главно събитие беше показването на филма „Гогол. Приближеният.” Негов сценарист и режисьор е Наталия Бондарчук – дъщерята на Сергей Бондарчук. В екипа й са все нейни близки. Филмът трае 105 минути и се гледа на един дъх. Произведен е от Продуцентски център „Златен век”.
Ето какво сподели със зрителите Наталия Бондарчук в препълнената зала на Дома на киното при първото показване на филма:
„Един Златен век има в руската литература: Державин, Пушкин, Гогол, Некрасов, Тютчев, Достоевски, Чехов, Толстой.
По-късно се явява и Сребърният век: Борис Пастернак, Ана Ахматова, Зинаида Гипиус, Осип Манделщам, Игор Северянин, Иван Бунин. И среброто е благороден метал - аз самата много го обичам - но все пак си остава сребро...
Филмът е вдъхновен от това, което малцина знаят, че в знаменитата картина на Александър Иванов „Явлението на Христос сред народа” е изобразен Николай Василиевич Гогол. Той седи вдясно, има остър профил, обърнат е към Спасителя като неговия най-приближен от тълпата. Двамата са дружали всекидневно по време на тяхното пребиваване в Париж. Обсъждали са всячески ценностите на християнството и най-вече на православието.
Главната тема на филма са духовните и метафизически търсения на Гогол, неговия стремеж да живее по християнски. Представени са последните дни на писателя с ретроспекция на миналото му.
В съветско време се разпространяваше версия за последните години на Гогол: видите ли, той се е умопобъркал и преди смъртта си приема православната вяра като дори изгаря втория незавършен том на „Мъртви души”. Това се правеше според доктрината на държавния атеизъм. Внимателното проучване на документи, спомени и разни материали обаче води до друга истина за този гениален мислител и писател.
Той общува с монасите от известната Оптинска пустиня, посещавана и от Достоевски, и от Толстой също. Дори изявява желание пред игумена сам да се замонаши в нея, но получава отказ. Тогава дава втория том на „Мъртви души” на монаха Матей за мнение. След време последният му връща ръкописа с преценката, че той не бива да се печата. И тогава огънят превръща хартиените страници в пепел...
Обзет от мистицизъм, Гогол се подготвя да се яви пред Бога чист духовно. Смята, че смъртта е очищение и опрощение за греховете на човека. Заживява с убеждението, че неговите герои всъщност са навредили на народа. Според замисъла за продължението на „Мъртви души” те е следвало да се преродят духовно. Плюшкин например заминава за Сибир да гради там православни храмове. Ала възможно ли е да стане това наистина?
Писателят престава да се храни, отказва всякаква лекарска помощ, взима причастие...Оставя като наследство на приятелите си само един-единствен чадър за дъжд. И подарява 2 000 рубли за подмомагане на начинаещи писатели.
Последната Гоголева творба е описание на Божествената литургия. Тя е отпечатана след кончината му в малък формат, за да бъде разпространявана масово сред вярващите. И днес могат да се намерят екземпляри от това издание в Троицко-Сергиевата лавра и другаде. Имат го и някои българи.
Завещанието на Гения е:
„Човекът не е добитък някакъв - главното у него е духовността. И демокрацията не е свобода, главното е вътрешната свобода на човека.”
Залата отвърна със спонтанно ръкопляскане на гореспоменатото съждение, пресъздадено художествено на екрана.
Наталия Бондарчук сподели също, че идва за първи път тук, но разбира българския език без преводач. Смята себе си за половин българка. Баща й е роден там, където са живели волжски българи. И гените проговарят...
Додатък
Тридeсeт и шест години са минали без да се появи нов филм за Пушкин. Когато всичко изведнъж се срутва с развалата на СССР, никой и не помислял за това. Календарът обаче повелявал за предстоящата 200-годишнина от Пушкиновото рождение все пак нещо да се направи. И Бондарчук с триста зора за цели осем години успява да осъществи филма „Пушкин. Последният дуел” . А преди доста години във филма „Звездата на пленителното щастие” – за жените на декабристите, които последват осъдените си съпрузи на заточение в Сибир – тя е изиграва Мария Волконска, също приближена на Пушкин. Тази част от лентата обаче неизвестно защо била изрязана.
Има нова руска пословица: „Если Бога нет, то хоть бы ... Пушкина.” Кое е нейното българско съответсвие, да се попитаме накрая.
Предаде със свои думи след като гледа филма Илия Пехливанов /в деня на избора/
Няма коментари:
Публикуване на коментар