В СЪЗАКЛЯТИЕ С БАРОН ХИРШ

Първият интернационален комитет в Организацията на Васил Левски

През 1870-1872 г. българи, чехи и поляци от строежа на Баронхиршовата железница Цариград-Одрин-Пловдив-Белово създават първия интернационален таен революционен комитет в Организацията на Васил Левски.

Присъствието на видния австрийски магнат-строител барон Хирш осигурява една реално свободна територия в пределите на Османската империя. Създателят на единствената по рода си за ХІХ-то столетие революционно-демократична народна партия се свързва напълно естествено със спонтанно съставеното съдружие от чешки инженери, местни учители и свещеници. С помощта на Георги Данчов Зографина и комитета в Чирпан той  прекосява река Марица откъм село Алтън чаир /дн. Златна ливада/, предрешен като невеста, с помощта на доверен комитетски лодкар. Той лично се среща с европейските инженери. Те остават очаровани от напредничавостта на неговите идеи и спомагат дейно за тяхното въплътяване в живо дело.

Председателят на революционния комитет Димитър Хубенов Ралов става учител в хасковското село Ябълково през 1869 г. и с жар се захваща за работа. Той се стреми да дава разностранни познания на млади и стари. Води светско обучение по най-модерните  за времето системи /т.нар. метода на Бърт и Ланкастер, взаимоучитените таблици на Неофит Рилски и пр./. За кратко време Ябълковското училище се превръща в привлекателно средище за разпространяване на нови идеи и сред учителите в околността. Даскал Ралов работи редом с поп Калин, който пътешества из Русия, като посещава и град Самара, с намерение да привлече съмишленици в борбата за освобождението на България от турско робство.

През 1971 г. на строежа на на Баронхиршовата железница пристигат чешките инженери Иржи /наричан впоследствие по нашему Георги/ Прошек, Антонин Пелц, Антонин Свобода, и полският граф Станислав Домбровски.

В двора на поп Калин е построена сграда за тях, която Иржи Прошек символично назовава

                                              СЛАВЯНСКИЯТ ДОМ

Освен стаите за живеене на инженерите тук има голям хол, който служи за библиотека-читалня и за разни тържества и увеселения. Тук идват  не само будни хора от селото, но  и от цялата околност; тук могат да се четат издания на на Петко Рачов Славейков, Христо Ботев и Любен Каравелов;  тук се раздават безплатно, учебници и помагала на сиромашки деца; тук е съставен детски хор, който разучава бунтовни песни; тук Прошек записва български народни песни и обичаи.

В Славянския дом е честван подобаващо  тържествено празникът 11 май.  По същото време свободните западни славяни отпразнуват 1000-годишнината от Великоморавската мисия на Кирил и Методий със създаването на славянската азбука и хилядогодишнината от кончината на славянския първоучител Кирил. Вдъхновено слово произнася Даскал Ралов. Надълго и нашироко той говори за общославянското значение на Кирило-Методиевото дело.

 Според описанието на съвременници домът е обкичен с цветя и венци. Премалелите от вълнение дечица запяват песни, на които ги е учил Прошек. Свалили капи, бащите клатят доволно глави, а майките прибърсват по някоя сълза. След Ралов  Прошек говори за величието на българския народ, за мощта на славянското племе, за неговото славно минало, както е разказвал неведнъж за това в училище на малките си ученици. Прибавя и други думи – за скорошния край на робството, който трябва да стане тяхно дело. За всеобщата отговорност  към бъдещето, когато свободата ще озари тяхното битие.

Редом със заниманията в училище Прошек води скрито край селото с младeжите „солдатски” сиреч военни упражнения. Едновременно с горното той събира всевъзможни сведения за турските безчинства над българското население и по тайни канали ги изпраща в Прага на своя брат Богдан, а той от своя страна ги разпраща по европейските весници. Това подготвя европейското обществено мнение в защита на българите, особено след зверствата не поробителите след  Априлското въстание през 1876 година.

Очаквайки осъденият на процеса в София Васил Левски да бъде откаран по железницата в Цариград за среща с Високата порта, ябълковци се подготвят да участват в акцията на старозагорци и чирпанлии да бъде нападнат влакът и бъде освободен Апостолът. Ала Левски  бива задържан и обесен в София.

През август 1877 г., по време на Руско-турската освободителна война, хората от ябълковския комитет демонтират 300 метра от железницата край селото и по такъв начин забавят с няколко дни придвижването на армията на Сюлейман паша от Цариград към Шипченския проход. Когато съдбата на България е била замряла в колебание, това решава  изхода  на цялата война. Какво би станало наистина, ако „Сюлейман безумни” беше атакувал Орлово гнездо преди да пристигнат конниците на генерал Радецки!

 А  граф Домбровски, който е имал белег  от руска сабя на лицето си от полското въстание, събира конна чета, която се сражава на страната на руската армия в битката с армията на Вейсел паша край Шейново, където и загива.

                                 --------------------------------------------------------------------