НАРОДНИ ПЕСНИ ЗА  ЛЕВСКИ

                            Апостолът във фолклорното съзнание на народа

ВАСИЛ НА МАЙКА ГОВОРИ:

- Мамо ле, стара мамо ле,

мене ме хабер достигна

да идем, мале, да идем,

земята да разлюлеем,

българско царство да стане.

Майка му тихом говори:

- Да идеш, сине, да идеш

още на здраво да дойдеш

                                                и да докараш, Василе,

 църна робиня със робче

 и биволица с  биволче.

Васил й тихом говори:

- Мамо ле, стара мамо ле,

аз като, мале, отида

и жив нема да дойда –

млад ще да  ме уловят,

та млад ще да ме обесят

във тая пуста София

на черна, мамо, бесилка.

Да слушаш, мале, да слушаш

гарван кога  да заграчи

на наште порти големи,

тогаз ще мене да хванат,

ще хванат и ще обесят.

Па ойде Васил хайдуче,

седем години походи,

та си дружина поведе

по тая гора зелена.

Па си Василя хванали,

та закарали млад Васил

у тая пуста София,

та обесиха млад Васил

на черната бесилка.

Гарван грачи на порти.

Като го майка видяла

дребни си сълзи порони,

че си са Васил хванали,

хванали и обесили.

Тази песен е  изпята от народната певица Бона Василева от софийското село Негован. Записана е през 60-те години на миналия век от  проф. Стойко Стойков Обнародвана от Николай Ликовски. Певицата Найда Анджарлийска от село Войняговци е пяла две непознати песни за Левски. В село Долни Богров също е пята подобна песен.

                  

ПРОВИКНА СЕ КОДЖА ВЕЛКО

от Мургаш планина:

- Ой, Стояне, мили сине,  

                                               Желявска комито!

Не находи ли се, сине,

                                                с Панайот войвода,

                                                гдето байрак носи, сине,

                                                дякон Васил Левски?

 Не наноси ли се, сине,

 пушка дългобойка,

 не настреля ли се, сине,

 срещу турски орди...

Заплакала от Желява

Стоянова майка:

- Ой, Стояне, мили сине,

 българска войводо!

 Где загина с твойта чета

 за народ поробен,

 где е твоя гроб незнаен

 из Мургаш планина -

 сълзи да пороним, сине,

 цвете да положим,

 цвете да положим, сине,

 поклон да ти сторим.

                                    Обнародвана от  Николай Ликовски

                                                                                                                                  

                                 

                                                             С почит и вина

                                                                       

Всяка  година на 19 февруари в Манастира с 40-те извора „Св. Петка” в Родопите над Асеновград става единствен по рода си народен събор в памет на Апостола.

Жените от карловското село Войнягово, където Левски е учител  две години след  разкалугеряването си, носят цяла година черни забрадки, жалеейки го като най-близък човек. На Гергьовден става в негова почит годишният селски събор.

Народен събор става на рождения ден на Левски – 18 юли  в село Ябълково край Марица, където на строежа на Барон-Хиршовата железница Левски съставя първия интернационален комитет на Вътрешната революционна организация под преседателството на Даскал Димитър Ралов с участието на чешките инженери Иржи Прошек и Антонин Пелц и полския граф  Станислав Домбровски.

Географският център на България е бил отбелязан в минолото  с каменен знак при гроба на Гина Кунчева – майката на Левски до черквата „Св. Николай” в Карлово, поставен през 30-те години на ХХ век.

Родопчанинът Згуро Згуровски от Широка лъка е запаметил от свой учител любимото песнопение на Левски „Достойно есть” / 2 глас/, което е реставрирано и изпято от камерния ансмбъл „Иван Кукузел” и издадено за пръв път през 1976 г. на грамофонна плоча съвместно от Редакция „Антени” и Балкантон.