БАРОН ДЖАКОБИ ОБВИНЯВА

Наложително пояснение към българското издание на романа „1876” ог Гор Видал

За българина годината 1876 отключва представата за „пиянството на един народ”, когато по думите на Вазов „за няколко дена - тайно и полека – наодът порасте с няколко века”.

За американеца това е първата годишнина от създаването на Щатите, белязана с драматична борба около президентската власт. Такова е и заглавието и на една от поредицата исторчически  хроники на именития съвременен романист Гор Видал – сам той наследник на президент.

През 2002 . издателство „Сиела” предложи на българския читател този роман в превод на известния наш американист Йордан Костурков. Последният добавя  към него кратки пояснения  относно особеностите в избирателната систена на Съединените щати. Ала неясно защо той пропуща да  коментира  рядката връзка с България, която съдържа книгата.

Горного е направено в пространното предисловие и коментарии към руското издание на романа от 1986 г. /Издателство „Прогрес”, тираж 50 000 екз./  с оценката  , че представените с реални действащи лица полтически нрави в годината на 100-летния юбилей на САЩ и най-мръсните в историята на страната президентски избори имат остросъвременно звучене.

ВИДЯЛ С ОЧИТЕ СИ БАРИКАДИТЕ НА ПАРИЖКАТА КОМУНА, написал и книга за това, след като е прекарал дълги години като емигрант в Европа, видният американски публицист Чарли Скайлър – незаконен син на вицепрезидента Арън Бър, се завръща в Америка, за да отрази в пресата предстоящите избори и големия юбилей. Придружен от своята красива дъщеря Ема той попада във водовъртежа на бурни социални събития и в компанията на корумпирани политици. Стремежът му да уреди подходящ брак за дъщеря си и посланически пост за самия себе си се натъква на непредполагани препятствия.

Героят от гражданската война между Севера и Юга генерал Грант след два мандата довежда страната до невиждана корупция и падение на нравите в обществото. Съдбоносно за държавата е властта да премине от републиканската в демократическата партия. За да стане това се прилагат всякави средства – позволени и непозволени.

Ключова фигура в цялата драма играе барон Джакоби – посланик на България, дойаен на дипломатическия корпус във Вашингтон, пребивавал отвъд океана вече  близо половин век!...

По американски своеволно, както прави това и в другите си романи, Гор Видал не държи сметка, че по същото време България като европейска държава все още не съществува, за да има и свой посланик в САЩ.

Всъщност барон Джакоби е взет назаем от романа на  Хенри Адамс „Демокрация”, придобил голяма известност през тези години.

КАТО ИСТИНСКИ АДВОКАТ НА ДЯВОЛА той отправя към сенатора Ретклиф гневна филипика:

„Вие, американците, считате себе свободни от действието на всеобщите закони Отнасяте се с пълно безразличие към миналото. Аз преживях вече  седемдесет и пет години и през цялото време – сред корупция. Самият аз съм корумпиран, само че имам смелостта да си го призная, а другите не смеят да сторят това. Рим, Париж, Виена, Петербург, Лондон – всички са корумпирани, а Вашингтон, видите ли, е чист!

Длъжен съм до ви го кажа, че аз през целия си живот не съм виждал такава корумпирана страна като Съединените щати...

Навсякъде у вас може да се види измамата  и на държавата, и на частните лица. Крадат се  безбожно пари,  укриват се всякакви похищения от държавната хазна.

Вие, господа сенатори, обичате да декларирате шумно, че вашите велики Съединени щати, възглавяват цивилизования свят и няма на какво да се поучат от останалия свят. Наистина вие сте прави, съвършено прави! В това отношение не е нужен пример за великите Съединени щати.

Но аз  безкрайно съжалявам, че не ще мога да поживея още стотина години. Ако тогава бих могъл да се върна отново във Вашингтон, аз бих бил далеч  по-доволен, отколкото сега. Кълна се, че тогава Щатите ще бъдат далеч по-корумпирани, отколкото Рим при Калигула, църквата при папа Лъв Х и Франция при Регентството.”

Посланикът на несъществуващата балканска държава произнася пророчески слова.

Литературният  наблюдател на лондонския вестник „Таймс” открива в свой коментар паралели между описаното в книгата и аферата Уотъргейт, както и с войната във Виетнам. Това може да изненада и самия автор, доказвайки, че истинският писател е и провидец. Без особен труд могат да се открият успоредици между управлението на генерал Грант и управлението на Ричард Никсън. И в двата случая американската политическа система търпи значителни деформации. Могат да се добават и много по-късни примери за същото.

Добре е горното да го знаят и онези нашенци, които тръгват да си търсят късмета отвъд Голямата вода...

ПИСМО ОТ МЕРСИЯ

13.05.2012 г.

Драги Илия,

Много ми беше  драго да те чуя след толкова много години! Какви хубави спомени имам от нашите посещения в Габрово, от далечните времена, когато Домът на хумора се състоеше от една стая в полуразушена фабрика и големи мечти! Помня също онази фабрика, където видяхме картината на Лавренов и стената на Историята в двора! Какви хубави, щастливи дни!

Неотдавна написах статия за Габрово за списанието на дружество „Уйлям Морис”.  Не знам дали ще я включат в следващия брой. Има нов редактор. Ако той приеме статията за печат, ще ти изпратя броя.

Морис е смятал, че щом като фабриките събират много работници на едно място, те са длъжни да им  дават култура, образовоание и пр. Аз смятам, че онази фабрика и Домът на културата в Габрово представляват до известна степен едно въплъщение на идеите на Морис. Той е голям художник, поет, дизайнер от деветнайсетия век. Трябва да бъде по-известен в България, защото той е бил много активен в протестното движение в Англия срещу турските зверства през 1876 г. и срещу английската интервенция във войната на страната на Турция срещу Русия. Всъщност докато Уйлям Гладстон е бил ораторът в парламента и е получил слава в България, Морис е извършил черната организационна работа зад кулисите. Написала съм статия за Морис на български. Ана Райкова я има, но струва ми се тя не е успяла досега да намери къде да се отпечата.

Морис заслужава да има улица по името си някъде в България. Той дори е написал една песен, която се е пеела на протестните демонстрации против Турция в Лондон.

.....................................

Не съм водила разговор на български, откакто бях в Брюксел преди три години. А редовно говоря на френски, защото тук има кръжок за разговор по френски, който се събира всяка седмица. Освен това уча италиански. Чета романи по френски  и италиански и уча келтски /шотландски/. Затова не смея да говоря на български за теми, за които не съм имала време да се подготвя.

Пожелавам ти много здраве и щастие.                               Мерсия

П.П. Знаеш ли, грешките в писмото съм изтривала с габровската сойка, с името на Левски на острието, подарък от ножарите в Етъра.

Додатък от адресата

А за пренасянето на котките без опашка от о-в Мен в Габрово не се е сетила да разкаже за съжаление. Една невероятна проява на Английското дружество за културни връзки с България, чийто председател беше тя. За това може да предаде подробности Посланик Александър Янков.

http://bnr.bg/sites/horizont/Shows/Musical/ImatLiPesniteSpirane/Pages/MarsiaMakdermot.aspx - Разговор с Мерсия  от 28 май 2012г. след който е написано писмото.

ЗА ВЕЧЕН ПОКОЙ

                   Латински надпис

 върху Чешмата на Елия в Никопол

В добра памет - нека я помнят с добро.

Фронтон

римски прокуратор в Долна Мизия

 от времето на Император Марк Аврелий

/161 – 180 г. сл. Хр./

Чуй ми молбата, богиньо,

царице на задгробния мир!

Завинаги сред цветя нека почиват

останките скъпи

на моята Елия мила,

положени в този гроб.

Няа я вече, уви!...

Царице на подземното царство,

моля те за това:

понеже с достойнствота си

тя заслужаваше

от мен много повече.

Моля теб,

дето скъса незаслужено бързо

нишката на богините,

които с кълбото на парките,

тълкувайки го, управляват всичко.

Какъв беше животът й,

колко целомъдрена беше тя!

Ако можех да разкажа с китарата,

щях да убедя подземните богове.

Тя .- толкова непорочна –

как охотно слушаше

и за земните простори,

и за подземното царство.

Моля те да заповядаш

 тя да се върне в Елисейските поля

и с мирта да увенчава  косите си,

 а страните си – с цветя.

Тя бе някога мой лар -  покровител,

надежда, мой единствен живот.

И искаше, каквото исках аз,

и не желаеше, каквото не желаех аз.

Нямаше нищо съкровено,

 което аз  не знам. 

Не й липсваше трудолюбие,

изкусна беше с нишката и къделята,

пестелива в домакинството,

но щедра в съпружеската си любов.

Без мен не й беше сладка храната,

нито даровете на Бакхус.

С удивително благоразумие беше,

остър ум, благородна слава.

Владителю,

свят, свят е Господ – Саваот.

Пълни се небето и земята

с Твоята слава.

Осанна във висините.

 Благословен е идещият в името Господне.

Осанна във висините.

Умна, проницателна, достойна,

без думи тя долавяше  желанията

и мислите ми в сърцето всеки миг...

Когато мене няма да ме има,

който и да си ти,

владетелю над тоя гроб незнаен,

друже мой,

молбата ми, отправена към теб

изслушай.

Моля те да бъдеш благосклонен

към стиха ми.

Окичвай гроба с цветя,

та да остане незасегнат от удара на вековете.

Нека го краси понявга росна роза,

 понявга свежи незабравки,

букет от пролетни цветя,

наесен пък овошки

И всеки шум и суета

с поклон и почит

да отминат край земята,

що навек прибра

останките свщени  на милата ми Елия

през всичките времена на годината.

Из книгата  на Александър Бохачек „Град Никопол през вековете”,

София, Книжарница „Кехлибаров” /1937/

                    

Дежарден

Добавка към надписа на френски език

/ХІХ в./

След хиляда и седемстотин години,

един непознат пътник

дойде да прочете твоите стихове

в края на стария зид.

Молбата ти, Фронтоне, не е била напразна.

Гробът на Елия е превърнат в чешма.

И български невести,

моми и дечица

наливат от нея своите стомни

и пролет, и есен.

Пътеката към нея

е станала алея за разходка.

Другарката ми скъпа

се е  превърнала в нимфа, неяда.

Девойко хубава,

сияй вместо  цветя на гроба.

А твоите сълзи, Фронтоне,

са бистрите струи на чешмата.

Преведе от френски език  Проф. Велизар Велчев

      ОРАТОРИЯ „ЛЮБОВЕН РЕКВИЕМ”

      Тодор Григоров - Терес

      певец и композитор

Традицията на старите майстори да използват древни надгробни плочи за изграждането на чешми е допринесла да се запази и надгробния надпис за младата римлянка Елия, вграден при извора в Никопол.

Видях с очите си преди доста години този надпис. И тогава реших, че тази любов следва да оживее наново. Ползвайки стиховете на прокуратора Фронтон, исках моята музика да спомогне за това. Пожелах да върна слушателя векове назад, за да припомня изключителната нежна любов между Фронтон и Елия и свето убеждение, че тази любов продължава да живее. Нейната сила потвърждава и френския археолог Дежарден.

Навлизайки в Третото хилядолетие мечтата ни е между хората да има мир, любов и щастие. Стремил съм е със своята музика да обединя народите, времето и бъдещето в името на любовта.

Връщане към Византия

Радко Радков

Аз взирам в твоя мъртав век

помръкнали зеници

като в позлата на ковчег

с венец от вощеници.

Изтляха векове, откак

почиваш мълчалива,

откакто жълт свещен варак

лицето ти покрива.

Но теглиш моя дух назад

и той, от теб покръстен,

се връща в Константиноград

като гранат във пръстен.

Византия. Базалтов ек.

Безсънно песнопение.

Заточен съм във други век,

във друго поколение.

Днес скиптъра ти не държат

царе Палеолози

и с властен пурпур не цъфтят

имперските ти рози.

Ала след толкова беди

и днес, когато мръква,

се палят духове-звезди

в небето като в църква.

Безплътният небесен род

излъчва свойта слава

и теб, и твоя обиход

у мене продължава.

1966

Из стихосбирката „Византийски запеви”, „Народна младеж”, 1968г.

СИМВОЛ НА НОВА ЕВРОПА

България с делото на светите братя Кирил и Методий е вградена в духовността на стария континент

"Духовните корени на Европа са християнски" - често повтаряше първият папа славянин в историята Йоан Павел II, добавяйки евангелското "Светлината на вярата идва от Изтока". Нему дължим провъзгласяването на славянските първоучители Св. св. Кирил и Методий за покровители на цяла християнска Европа, редом със Св. Бенедикт Нурсийски - основателя на западното монашество.

Именно Кирило-Методиевото наследство  неотменно е вградено в първоосновите на европейската духовност. Това заключение огласява на тържество в ЮНЕСКО бележитият славист проф. Роже Бернар, наричайки техния принос "грандиозна културна епопея, каквато подобна човечеството не познава".

Напоследък настъпва оживление в попрището на славистиката. Това е свързано с предстоящата 1700-годишнина на Миланския едикт, с който през 313 г. импертор Константин Велики обявява християнството за равноправно вероизповедание на Византия. Неговият царствен указ всъщност препотвърждава едикта на император Галерий, издаден две години по-рано в Сердика. Един странно премълчаван досега исторически факт. А и двамата властители са по потекло тракийци.

София повежда хорото

Международна научна конференция, посветена на Сердикийския едикт (311 г.), уредена в края на април в София, обсъди тази тема с участието на учени от България, Гърция, Италия, Румъния, САЩ. Всеобщо е удивлението, че тези факти остават и до днес почти напълно неизвестни. А под софийските тротоари продължават да се появяват останки от античен форум, древни черкви и улици, дворци, крепостни стени. Жив свидетел е раннохристиянската базилика "Св. София", чиито катакобмби на четири нива под земята разгледаха с любопитство гости и домакини. Професор Александру Маджару от Букурещкия университет донесе току-що излязла книга за император Галерий. Българското изследване по темата все още не е видяло бял свят. А няма време за бавене - историчката от Перуджа Рита Лици Теста разказа за скорошна конференция във Ватиканската библиотека. През март 2013 г. в Милано се свиква световен форум с участието на духовни първенци от Изток и Запад. Очаква се да има научно събитие и в близкия нам град Ниш, родното място на император Константин.

Двадесет и пет годишнината от създаването на Научния център за славяно-византийски проучвания "Проф. Иван Дуйчев" събра в София учени от България, Германия, Австрия, Италия. Конференцията  бе организирана съвместно с Института за източна философия в Токио. Неговият директор проф. Йоичи Камада бе удостоен с титлата почетен доктор на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Издадена е на японски език книгата "Духът на лъва" - диалог на проф. Аксиния Джурова с проф. Дайсаку Икеда, основателя на института, която съдържа разказ за единствени по рода си срещи по Пътя на коприната от Тихия океан до Балканите. Докторът на библиотека "Амброзиана" в Милано дон Франческо Браски разказа за ръководената от него Комисия по славистика, в която участват видни европейски слависти като Кристиан Ханик, Хайнц Миклас, Роланд Марти, Йоханес Райнхарт.

Тези дни стана известно, че от 23 до 26 май 2013 г. в София се свиква Третият международен конгрес по българистика.

Солун- градът на първоучителите

За първи път в родния град на двамата братя бе уредена научна конференция, чиято тема бе обсъждане на Кирило-Методиевото дело като обединяващ фактор за сближението между народите на Югоизточна Европа. В нея участваха учени от Гърция, България, Сърбия, Черна гора, Италия и Албания. Неин организатор е проф. Константинос Нихоритис, който преди години защити научна дисертация с ръководител проф. Петър Динеков върху неизвестни български ръкописи от книгохранилищата на Света гора в Атон. С прякото съдействие на своята съпруга българка и българистка Мариана, той разгръща плодотворна дейност по изучаването и на старобългарски, и на съвременен български език в Солунския университет "Аристотел" и в град Флорина. Издават учебници и учебни помагала за десетки свои студенти. Издирват неизвестни икони, стенописи, черкви, старопечатни книги за единствена по рода си пътуваща изложба. Голяма част от материалите са издадени в самостоятелен сборник, озаглавен "Славистични и българистчини проучвания" (2005).
Тези дни последва научна конференция, посветена на кирилицата, в която участваха и български учени от Центъра за славяно-византийски проучвания "Иван Дуйчев". Тя бе уредена от Гръцката асоциация по славистика, оглавявяна от проф. Йоанис Тарнанидис, почетен доктор на Софийския университет "Св. Климент Охридски".

Будапеща - със сензационно откритие

Единствената научна конференция, посветена на 1100-годишнината от кончината на Св. Наум Седмочисленик, уреди в Будапеща Българският културен форум благодарение на д-р Тошо Дончев. Дългогодишен представител на българското малцинство в парламента, настоящ директор на Унгарския културен институт в София и съветник в посолството на Унгария. В конференцията участваха унгарски и български учени. Сензационно е откриването на десетки неизвестни български икони с образа на Св. Наум, пренесени през ХVIII век от Мосхополе - Албания в областта на град Дебрецен. Сборник с материали от конференцията на унгарски и български език бе представен преди месец в академическата зала на Софийския университет "Св. Климент Охридски" със слово на проф. д-р Анна-Мария Тотоманова - ръководител на единствената по рода си катедра по кирило-методиевистика.
През територията на днешна Унгария преминава "нулевият меридиан" между източното и западното християнство и вековното общуване между тях заслужава задълбочено проучване. А наследеното от Кирило-Методиевия ученик Наум и неговите съратници става необходимо актуално в градежа на нова Европа - подобно заключение правят и унгарски, и български изследователи на старината. По повеление свише от древни книгохранилища извират неизвестни творби на Св. Седмочисленици, белязани с техен авторски акростих.

Лодз почита Св. Седмочисленци

Деен център по българистика се оформя през последните години в Университета на град Лодз в  Полша. Негов двигател е проф. Георги Минчев. За Наумовата годишнина там бе подготвен и издаден сборник с творби на Св. Седмочисленици, преведени за първи път на полски език. Негов съставител е д-р  Малгожата Сковронек. Лодзски българисти взеха участие с доклади на ХХII международен конгрес за византийски проучвания в София, на конференция за Търновската книжовна школа в старата ни престолнина Велико Търново, на летни школи по българистика в Трявна и Банско.
Отново подбудите са свързани с търсене на основания за съжителство в общия европейски дом. Това е поприще за изява и кариера на ново поколение българисти. Нека го имат предвид конкретно организаторите на предстоящия пореден конгрес през следващата пролет в София.

Наследство, спасено от българите

Проф. Димитри Оболенски /1918 – 2001/ "Наследството на Кирил и Методий, претърпяло крушение в Моравия, бива спасено от българския народ. Като дават убежище на техните ученици, и на първо място на Климент и Наум, българите съумяват да осигурят по-нататашно развитие на това наследство и сетне да предадат неговите духовни и културни плодове на другите славянски народи от Югоизточна и Източна Европа. Славистите и византинистите от много страни се радват, като виждат как се възражда в България това велико наследство. София, 19 септември 1989 г."
  

Св. Св. Кирил и Методий, миниатюра в летопис от XV в.

в. "Дума", 19 май 2012г.

приложениа "Пегас"

136 години Априлска епопея в Дряновския манастир

ХЕРОИКА

ЗА  ДРЯНОВСКИЯ МАНАСТИР

                   Радко Радков

Клисурата пушеци бълва,

бушува пожарният ад,

там дето над плочника кървав

висеше се райски палат.

Домът на губител архангел

за всяка престъпна душа.

На ръта побил си е флагът

пияният турски паша.

Той гледа настръхнал отгоре

последния пристъп и сеч.

Архангелът божи се бори

с обнажен сред чадове меч.

Пропуква му пламък крилете

и драконска паплач реве,

но той си зове синовете,

юначната чета зове.

Защото помазал е с миро

за жертва пред жертвеник трон

момците на Даскала Киро

и снажния поп Харитон.

Заклел ги е в бой за Олтаря

душите си да му дадат -

душата на Майка България.

от иго и срам да спасят.

Безсрамен колач на Пророка,

с конячена пот по тила,

от шатъра свой, отвисоко

злорадства пашата Фазлъ.

С извития нож кърджалийски

пожарния вятър лови.

На френски кълне, на английски

и чака юнашки глави.

Далеч е любимата Франция,

студентската младост далеч.

Под него - обител сред пламъци,

от изстрели пукот и сеч...

Познатият блясък на Тартъра,

познатият мирис на леш..

Въвеждат му пленник във шатъра,

от треската зъзнещ младеж.

Неуки, слугите пашови

го тласкат, а учен и благ,

пашата в брадата си рови

и смуче французски коняк.

Безкнижното племе поганово

прослави се с книжен човек.

Гори манастирът на Дряново

и викот отеква и звек.

Пашата, засмян кръвопийски:

„Ти кой си?”- попита. „Младеж

от четата.”- чу на английски.

„Завърших английски колеж.

Париж ти е второ отечество,

на мен  Манчестър, Албион

и знаеш какво е човечество,

какво е човешки закон.

И аз знам, затуй величаво

живея без робски хомот

живот за свещеното право

на всеки човек и народ.

Да бъде свободен в родина

свободна, а тя е една

за мене. С любов ще загина

за нея. За мойта страна.

Пет века й стига теглото,

Пет века й стигат на плен.

Виж долу, паша, заревото,

погледай го с взор просветлен.

Не те ли е срам от Европа,

от тебе не те ли е срам?

През дулото гледаш на топа

към мен, но не ще се предам.

          

Безпомощен в храста намерен,

аз имам по-истинска мощ.

Аз, четникът Тодор Лефтеров,

нехая пред турския нож.

Фазлъ, и след твоята Франция

оставаш си само Фазлъ,

на челото с кръв на въстаници,

с конячена пот по тила.

Едната си чест да заслужа,

получих най-страшния пай.

Знай, аз предпочитам край с ужаси,

отколкото ужас без край.

Залитна Фазлъ и съсече

юнака. Повърна коняк...

Далече Париж е, далече,

дивакът остава дивак.

И в искри живот от пожарния

въртоп, в манастира извил,

с душите, деца на България,

възлита Свети Михаил.

/Поемата е изградена върху очерка за Тодор Лефтеров „С диплома на Оуенз колидж” от книгата на Илия Пехливанов „Преображения Матееви”. Радко Радков е имал намерение да напише цяла драма, посветена на битката в Дряновския манастир. Той e роден във Велико Търново на 31 януари 1940 г., където неговият баща е служел като трудов офицер. Той решава да кръсти сина си в историческата обител край  Дряново. Десетина негови колеги - офицери отиват с файтони дотам, за да участват в ритуала. Те правят шпалир пред черквата, за да бъде пренесен кръщелникът между тях. Жалко, че не е имало тогава фотоапарат, за  да се запечата тази рядка сцена./