ДОБЪР Е ГОСПОД, ЧЕ НИ ТЪРПИ!

Религиозен фолклор

ПОМАГА БОГ! ПОМОЗИ БОГ! (Общонароден поздрав по време на работа)

„Нека запива Света Богородичка!” „Света Богородица ходи с леки кости и пълни ръце!” (Благослов за родилка с богородичен хляб от Тревненско)

В чужд манастир със свой устав не влизай.

Беден като черковна мишка. Тлъст като манастирски котарак.

Да го премолитвиш (сиреч да извършиш едно  духовно обезателство набърже и по чиновнически).

Заради наш Илия – намразих и Светаго Илия.

Българинът пали една свещица на Бога, а две на Дявола. (Емилиян Станев)

Един зина – друг се причасти. (От Славейковия сборник с пословици)

Всички пророци подир Христа са магарета. (Авксенти Манастирски)

Сей свят магарешкий ест . (Поп Гуйо Бански, заклинателят на оборищенци)

Дякон Левски: „Манастирът тесен за мойта душа е...” (Иван Вазов, „Епопея на забравените”)

Питане: Как е влязъл Христос в Йерусалим – на ослица с малко осле или  на осел?. Евангелистите го пишат различно. А за честта на магарешкия род е съществено да се знае това, нали?

Господ върви пред него – пази го... А този дебелак Господ съвсем го е забравил.

Нашенски билки: богородична лъжичка, богордини свещи, великденче лечебно, гергьовденче, еньовче, лазаркиня, почудиче, свещен трън, свещилник, седефче, стамболски здравец, черковно цвете

Господ Бог създаде крокодила, погледна го, изпълни се с ужас, но нищо вече не можеше да се направи. (Африканска пословица)

И пак ще кажа: Добър е Господ, че ни търпи! (Баба Ирина от Царева ливада)

ДАЛ БОГ ДОБРО! (Общонароден поздрав)

ЦЯР ЗА СЪРЦЕ

Възрожденски лековници

„Така аз презрях своето главоболие, от което много време страдах, така и от стомах много време боледувах – това презрях поради голямото желание, което имах да напиша тая историйца.”

Паисий Хилендарски

Послесловие към „История славяноболгарская”

За да не бъдеш гладен: диви смокини размеси с нитром, и да ги изядеш. / /Ръкопис от 

XVвек/.

Когато човек го боли сърцето или стомаха: нека да яде плодове от капина, и то истина е, и от турунче корен нека изсуши и нека гризе и нека гълта
/Ръкопис от ХVІІ век/.

За болестта за сърце или стомах: вземи кърмъз и от 9 братя кръв, и жълта боя от табаците, стълчи ги и пий с ракия. /Попгригориев ликовник, 1800 г./

За сърце, когато боли челяка на нов месец, или на вехт, или на разсип: 3 оки от бъзак корени с 5 оки вода, да ври водата 1 ока, да туриш 5 денка гюверджиле фино и 5 денка замк, а че да пие сутрина, на пладне и вечер по1  чаша. /Самоковски лековник/

Трева като ягнешки език, чукай с листата и сипи малко вода, па цеди, да пие. Вари сакъз с вода да пие. /Лековник на Илийчо Данаилов/

Копър вари с шикер, да пие. /Лековник на Иванчо Килифар, 1835 г./

Овчарска чубрица чукай, вари да пие с шекер. Дива чубрица чукай и вземи смокини да топи, да яде 5 дена. Чубрица вари с вода, да пие. /Лековник на Любен Кефалов/

Седеф оту и на праскови семките, печи ги, па ги чукай като брашно прави, да пие. /Лековник от Сборник на Новакович, Белград/

Из книгата „Средновековни лековници и амулети. Съставителство и редакция Анисава Милтенова, Ани Кирилова. Изд. „Време”, София, 1994.

НЕВЕРОЯТНИЯТ ПИТЪР О,ТУУЛ

„Вие представяте ли си – моят приятел чете книги! Вчера двамата с него ходихме до Лондон и той през цялото време мислеше...”

Тези думи изрича английският крал Хенри ІІ за Томас Бекет, когато решава да го направи архиепископ на Кентърбъри, пред разкапаните от чревоугодие барони на държавната трапеза. Става това в началото на ХІ век. Сто години по-рано България е управлявал възпитаник на школата Магнаура в Константинопол и е сравняван с древния Птоломей, изградил Александрийската библиотека. Осъзнали ли сме ние докрай какво именно означава това?

През далечната 1968 г. българският кинозрител се радваше на срещата си със знаменитите актьори Питър О, Туул и Ричард Бъртън във филма ”Томас Бекет”, посветен на основополагащи за британската история конфликт между кралската власт и църквата. Киноведите определят тази творба като пример за двойна главна роля, изпълнена блестящо. Пиесата на Жан Ануи е пренасяне на големия екран наистина с ненадминато майсторство. Кинокритиците определят играта на двамата актьори като истинско чудо. Все още Холивуд не се бе заел с дълготрайно представяне на исторически сюжети по своему чрез т. нар. „блок-бастъри”.

Питър О,Туул по народност е ирландец. Роден е през 1934 г. в градчето Канимара. Пробвал е разни професии. Занимавал се е на младини и с журналистика. Две години плавал по морета и океани. На двадесет години като възпитаник на Кралската академия за драматическо изкуство в Лондон става партньор на сцената с именити актьори. Във водещия лондонски театър „Олд уик” за три години изпълнява осемдесет и три /!/ роли, включая и на датския принц Хамлет. Самият Лоуренс Оливие след  едно представление признава пред него:

 „Питър, ти го играеш дори по-добре и от мен!”

Запомнящи са ролите и във филмите „Лъвът през зимата” с  Катрин Хепбърн и „Войната на Мърфи” за един моряк, който след края на Втората световна война воюва с укрити  в Бразилия нацисти със своя малък кораб.

Питър О,Туул поучи награда „Оскар” за цялостно творчесгво. При връчване на заветната статуетка той заявява:

„Досега играех неизменно ролята на „шаер” в сватбата /сиреч втора поддързаща роля/. Дойде време най-сетне да изиграя и първата роля.”

ЗА БУКВИТЕ ПО БНТ

И защо следваше да се харчи цял един час скъпоценно телевизионно време на първото предаване по Първа програма  относно основния български влог в европейската култура, за да се води безсмислен разговор с един господин, който си позволавя да не уважи търсенията на поколения учени и изследователи на Средновековието  от разни страни в продължение на два века!

Маргарет  Димитрова, като един от най-дейните днешни кирилометодиевисти  и Пламен Павлов с опита си на водещ телевизионно предаване по друга гледана и в странство  телевизия се опитаха да насочат донякъде  разговора към главното: двете старобългарски азбуки са  създадени като средство за християнизация на половин Европа; в тях е закодирано Христовото учение по неповторим начин; с изкования по такъв начин нов език са пренесени от Византия към славянския свят ценности от най-сложните философски творби на древната литература. (А дали братята Кирил и Методий имат български произход е второстепенен и третостепенен въпрос наистина.)

Появява си реална опасност  предстоящият Трети конгрес по българистика в София, който ще заседава тъкмо около Кирило-Методиевия празннк, да бъде отклонен в погрешна и непродуктивна посока!

/Не за пръв път се отваря дума: „Българи ли са Кирил и Методий?”. Някои твърдят дори, че те са от рода  Дуло. Наши приятели от чужбина се гаврят по този повод с нас: „Добре, Кирил е българин, а Методий - грък...”/

Написано на ранина във вторник сутринта, 14 май 2013 г.

                                                                   

УМБЕРТО ЕКО

Виден писател и философ-семиотик, преподавател в Болонския университет

„Изпитвам голямо любопитство към древните български букви. Поразен съм от графическото съвършенство на глаголицата. Нейната символика – т ТРИЪГЪЛНИК, КРЪГ, КРЪСТ – е твърде многозначителна. Това не може да бъде случайно.

Средновековният „Физиолог” е истински бестселър за онези времена, когато  всички хора са четели книги. Той представлява своеобразна енциклопедия на животните, разглеждани като религиозни и морални символи. Особено ценни са онези животни, които вече са изчезнали от земите ни. Например лъвът, подгонен от ловци, заличава дирите си с опашка.

Не е ли това символът на Христос, който изкупва нашите човешки грехове?

Целият средновековен свят вярва, че животните от „Физиолога” наистина съществуват.  Тогавашните хора са убедени, че лъвът има по-голямо въображение от своя преследвач. Това е една много уместна метафора на средновековната култура.”

Умберто Еко е провъзгласен за почетен доктор на Софийския университет „Св. Климент Охридски”, декември 1992 г.

АНТОАН МЕЙЕ

Френски славист /1866-1936/

 „Кирилицата е една от най-съвършените писмени системи в света.”

ГАБРОВО ПРЕЗ 7О-ТЕ

 Очерк на Мерсия Макдермот в английско списание

Видната съвременна българистка проф. д-р Мерсия Макдермот неотдавна навърши 87 години. Тя живее понастоящем в английското градче Уортинг, северно от Лондон на брега на Ламанша. Есенният брой за 2012 г. на списание, издавано от Асоциацията „Уйлям Морис”, публикува неин пространен очерк за Мерсия Макдермот под заглавие „Заводи подкрепят изкуството и възможностите за развлечение:  възспоминания за социалистическа България.

 Специално за читателите на в. „100 вести”авторката предостави копие от този очерк.

 Преди 40 години един български журналист ми подари материали за Габрово и илюстрована картичка с картината „Васил Априлов и габровски първенци даряват за ново училище”. Това възбуди у мен интерес да видя самата картина. Преди това бях при  художника Цанко Лавренов в неговия софийски дом.

Заедно с моя приятелка – деятел на английските профсъюзи посетихме тогавашния Електротелферен завод „Подем” в северната промишлена зона на града. В приемната на завода  ни показаха картината, поставена в специална витрина пред панорамен изглед на възрожденско Габрово. Разгледахме с удивление и каменната стена в двора, върху която са изсечени ключови събития от българската история от основаването на българската държава през 681 г. до наши дни, древни сентенции и стихове на видни български поети. Това наистина е твърде необичайно и значимо за един завод, красиво и вълнуващо. Изказахме своето възхищение пред домакините, а те скромно отвърнаха, че това е присъщо  за габровските работници, които са предприемчиви по природа  и пълни с всякакви подобни идеи.

В града е построен внушителен Дом на културата. Негов автор е архитектът Карл Кандулков,  председател на градския народен съвт, който през своята младост като студент в Германия попада като затворник в концентрациония лагер „Бухенвалд” и успява да избяга оттам при един масов разстрел. Трудно е той да  бъде  намерен в своя кабинет, понеже непрестанно обикаля града със свои нои проекти в ръка.

Една от неговите най-необикновени идеи е да преустрои бивша фабрика като международен Дом на хумора!

Тук вече се уреждаше биенале на хумора и сатирата и карнавал, в чието начало, естествено, върви кукла на огромна котка – символът на Габпово,  с двамина мъже отстрани, а нейната  опашка се отрязва ритуално под всеобщи радостни възгласи. Аз и моята дъщеря Александра бяхме сред първите посетители на Дома. Разгледахме току-що откритите изложби и галерии в него и получихме честта да се разпишем на първата страница в Книгата за почетни гости.

Видимо през 70-те години  Габрово изглежда беше образец за другите български градове и се доближаваше до моята собствена представа за един социалистически град, отколкото само място за развлечение и забавление. Завод „Подем” и Домът на хумора не бяха изолирани примери за това. Целият град беше обзет от нови идеи и  самочувствие. 

Стремежът към новото обаче не означаваше да се забрави старото. Съхранен бе един стар  квартал в центъра на града с часовникова кула.  Стари занаяти оживяха в етнографски парк  със стари къщи и работилници, в който посетителите  можеха да видят воденичари, златари, обущари и много други майстори, които работят с традиционни инструменти и техника, включително падаща вода. На всичко отгоре тук дори имаше двойка от котките Манкс – подарък от Спикера на парламента на о-в Мен в Ирландско море Джордж Керуиш, който бе посетил официално Габрово със своята съпруга.

А какво собствено .се случи след всичко това, че капитализмът се върна отново в България, аз самата не знам, но  се боя, че не е на добро. Възвърна се безработицата.  Високо образовани млади българи тръгват да търсят препитание в чужбина.

Извлечение от очерка направи със свои думи Илия Пехливанов.