И НИВГА ЛЕВСКИ ВЕЧ СЕ НЕ ВЪРНА...

КАЖИ МИ, ГОРО, КАЖИ НА МЕНЕ

Защо Балканът сърдито стене.

Там буря вие и кърши клони.

Защо жалее и сълзи рони?

Юнак ли някой там е поминал,

или тук храбро той е загинал?...”

„Юначе младо, какво да кажа,

та мойта болка да си изкажа...

Аскер ми страшен тук снощи беше,

юнак в окови напред вървеше

и мойте буки кога погледна

на мене тихом той си прошепна:

„Прощавай, горо, недей ти плака,

Бесило черно мен утре чака.

Кажи на всички, че тук аз минах,

за родни братя и род загинах.”

И НИВГА ЛЕВСКИ ВЕЧ СЕ НЕ ВЪРНА...

Песента е пята от Елена Момчева из  колибарските селища на Еленския балкан в в началото на ХХ век. Обнародвана е във в. „Земя” /бр. 41 от 18 февруари 2005 г./

Има народни песни за Левски!

Дълго време нашите  кабинетни учени са поддържали становище, че Апостолът Левски е останал извън фолклорното съзнание на народа ни поради своята изключителност. Това  тяхно  убеждение се оказа прибързано и невярно.

През 1962 г. фолкористът Илия Манолов от Благоевград – един от организаторите на първия народен събор „Пирин пее”, записва в село Полена край Симитли от Илинка Заякова народната песен „Е, комита, море, Васил Левски”. Изпята от мъжки хор върху основата на неговия нотен запис, тя многократно е излъчвана по Българското национално радио. Коментиранта бе от писател Генчо Стоев в седмичника „Антени”.  Друга народна песен Илия Манолов записва в село Мулетарово – тя е посветена на предателството на Дякона. Изпълняваше я камерният хор „Иван Кукузел” с художествен ръководител Таня  Христова, без да й бъде направен студиен запис.

През лятото на 1987 г. Младежката редакция на БНР и редакцията на в. „За буквите” предприеха символично пътешествие по повод на 150-годишнината от рождението на Левски с пътуващата книжарница „Матей Преображенски” . Анета Янакиева записа на магнетофон десетина неизвестни песни за Апостола от Южна България. Те бяха представени документално в поредица  радиопредавания и включени в скромна книжка на Младежкото издателсгво от Мирослав Иванов. Понастоящем се съхраняват в личен архив, като се нуждаят от допълнителна техническа обработка.

Народният певец Данаил Кехайов от Несебър изпълнява народна песен от Стрелча.

Оказа се, че в Софийско са пяти четири други  песни.

Вероятно другаде са същедствували и все още могат да се документират пряко или косвено подобни песни.

Но не е останал Левски извън фолклорното народно съзнание...

Даскал- Ботьовото училище

Мъжкото класно училище е открито през 1848 г. Изградено е изцяло с дарения и доброволната помощ на калоферци. В училището учат или учителстват видните български възрожденци: Ботьо Петков, главен учител до 1869 г., Димитър Фингов, Иван Чунчев, Спас Съйков, Никола Касапски, Иван Вазов, Христо Ботев, акад. Никола Начов и много други. През 1980 г. архитектурата на сградата е възстанове на във вида от 1865 г. и училището е превърнато в музей. В него се проследява развитието на просветното дело в България и конкретно в Калофер. /в. За буквите/

Празник на Народните будители

http://zabukvite.org/newspapers/48-Noemvri-2016.pdf

ГОЛЕМИЯТ ВЕСТНИК - ЗА БУКВИТЕ, ЗА БУДИТЕЛИТЕ И ЗА ВСИЧКО, КОЕТО ТРЯБВА ДА ЗНАЕМ И ПОМНИМ!
ЧЕСТИТ ПРАЗНИК!

Харесва ми

Любов

Ха-ха

Еха

Тъжно

Ядосана

Картина на Цанко Лавренов

ЗАЩО МУРМАНСК?

                                                            
НА 11 юли 2016 г.  беше представен сборникът "Мисия без край", посветен на първия в СССР Ден на славянската писменост, който стана на 24 май 1886 г. в северния руски град Мурманск благодарение на съвместните усилия между руски писатели и журналисти и кръга около българските издания "Антени" и "За буквите-О писменехь".
По време на обсъжданията направих кратко изказване.

Защо наистина този духовен порив дойде именно откъм Северния ледовит океан?
Мурманск е най-голямото пристанище на Арктика, което никога не замръзва заради топлото морско течение Голфстрийм, което достига до него. Там дебаркират по време на Великата отечествена война оръжията, с които Съединените щати подпомагат разгрома на хитлеризма.
Според разработен план за трета световна война там е трябвало да бъде нанесен и първият ядрен удар срещу СССР.
В Мурманск е стоянката на първите съветски атомни ледоразбивачи. Писателят Виталий Маслов - вдъхновителят на Празника служи 20 години като началник на радиостанцията на атомохода "Ленин", превърнат неотдавна в музей.
В свое радиопредаване той представя трактата "За буквите" на Черноризец Храбър.
В библиотеката на Соловецкия манастир, който отстои недалеч на юг, се съхранява препис на това съчинение, открит от българския изследвач проф. Куйо Куев, който включва изречението
                   "ЖИВИ СА ОЩЕ ОНЕЗИ, КОИТО СА ВИДЕЛИ КИРИЛА И МЕТОДИЯ",
което доказва неговата първичност.
В своето "Похвално слово на Патриарх Евтимий" Киевският и литовски митрополит Григорий Цамблак, родом българин от Търновград, потвърждава , че неговите книги са познати
                          "НА СЕВЕР ДО ОКЕАНА И НА ЗАПАД ДО ИЛИРИК"
Ирилик в древността е наричана  е днешна Албания.
През 17 в. руският митрополит Никон предприема мащабна ревизия на славянските книги, за да ги отдалечи от техния старобългарски първоизточник и да ги доближи съзнателно към гръцки съчинения. Той обаче не е успял напълно да стори това - и на север българските книги са останали непроменени. Запознава се с някои от тях и Дмитрий Лихачов по време на своето 4-годишно заточение в лагера Соловки, за да стане след години един от най.големите изследователи на Търновската книжовна школа, оценявайки нейното общоевропейско и световно значение.
По откровение свише радиостанцията на на първия руски атомоход улавя духовното излъчване на търновските книги.
Следва да се има горното предвид на всяка цена. Понеже преди време група български журналисти се бъха възмутили, виждайки паметника на Кирил и Методий пред библиотеката в Мурманск и написаха без смущение за това...

Първият руски атомЕн ледоразбивач " ЛЕНИН"

Св. Патриах Евтимий - българска икона

Не е свършил пътят на Кирил и Методий

Васил Попов  - вестник "Дума" от 27.05.2016г.

Измина четвърт век, откакто България подари паметник на Кирил и Методий на руския град Мурманск. По този повод наскоро се появиха публикации за историята на монумента, издигнат в далечния северен град. В тях е допусната една груба фактологическа грешка за осъществяването на дарението. Посочено е, че идеята и реализирането са дело на мурманския писател Виталий Маслов. Това не е точно така. Огромната заслуга на мурманските писатели, начело с Малсов, е в това, че там за първи път преди повече от 30 години в бившия СССР 24 май е честван като Ден на славянската писменост и култура. В съветското време за подобна дързост се изискваше много кураж и мъжество. Мурманчани го проявиха, което даде повод няколко години по-късно в София да се роди идеята да подарим паметник на Кирил и Методий, който да е точно копие на монумента пред Народната библиотека в София. Тази идея я изрекоха журналистите Калина Канева, Илия Пехливанов, Петко Тотев и още някои и тя бе прегърната от тогавашния министър на културата Георги Йорданов.
В много кратки срокове бе направено копие с участието и на скулптора Владимир Гиновски, който е автор на оригинала. Монументът от 8 тона бронз бе натоварен на руски камион "Камаз" и транспортиран по шосе от София до Мурманск. Това пътешествие продължи 18 дни през април 1990 г. Единственият журналист, който придружи паметника от първата до крайната точка, бе Васил Попов. Така преди четвърт век този паметник стана първата лястовица на нескончаемата съвременна мисия на светите братя Кирил и Методий. След него в различни точки на света се появиха още около 70 паметника, от които около 20 на територията на бившия СССР. Мурманският паметник е уникален и с това, че е единственото копие на софийския в мащаб едно към едно. Същия паметник, но в умален мащаб, е издигнат в Рим.
Обръщаме внимание на това събитие заради неговия огромен културен и исторически заряд, защото едва ли в близко бъдеще може да се случи нещо подобно. Освен ако държавното ръководство на днешна България не реши да подари подобно копие на същия паметник някъде по света, където има огромна българска диаспора. Например в Чикаго живеят повече от 200 000 българи. Нека не забравяме, че над 300 милиона земни жители използват кирилицата като своя писменост. Може би ще се намери млад български репортер, който да направи едно подобно пътешествие с този паметник и после да напише своето "До Чикаго и назад".