Певците на Добърско

Ослепени воини на Самуил намират приют в полите на Рила

Високо над Разложката котловина, по някогашен път за Рилския манастир, се намира древно селище. То е записано в грамотата (хрисовула) на цар Иван Шишман, дадена на Рилската обител в 1378 г. като Гнидобрадско. През първата половина ХІХ в. то вече се пише като Нидобрадско, Нидобърско, Недобърско, а днес се нарича просто Добърско. През 1610 г. тук е изградена и осветена черквата „Св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат“. Посвещението на двамата светцивоини и рядката стенопис „Христос изцелява слепец“ потвърждават легендарните сведения, че тук след битката при Беласица са били настанени ослепени бойци на цар Самуил. След време като странстващи гъдулари те създават певческа школа. В началото на ХХ в. тя е проучвана от известния фолклорист и етнограф Антон П. Стоилов. Следи от нея има до средата на века.Като пътуващи просяци заедно с децата си те са пеели и свирели по сватби, сборове и кръстопътища. Съчинявали Кралимарковски песни и ги обменяли с подобни песни, научени при непрестанните им скитания по села и паланки. Последният гъдулар и певец от тая школа е някой си дядо Божил, който се подвизавал докъм 1910 година. Певците са говорели на таен език. Образци от Добърската школа са обнародвани в „Сборник от български народни песни“. Книжка І. Събрал С. Ив. Б. Издават Ник. Ив. Съббов и Гаврил Семков. Обем на изданието 166 страници. Народна печатница Богдан Прошек. София, 1884.

Някои от заглавията са:

Юнашки песни за Кралевикя Марка І.Произхождението на Кралевикя Марка; ІІ. Кралевики Марко отнима взетата земя на Султан Мурат; ІІІ. Кралевики Марко избавя щерката на Султан Мурат да не стане сръбска кралица; ІV. Кралевики Марко убива сърбин добър юнак и Вида Охридчанка; V. Кралевики Марко убива Гина звездалин; VІ. Кралевики Марко убива богат и много юнак евреин; VІІ. Кралевики Марко убива дете Дукадинче; VІІІ. Кралевики Марко, Реля Шестокриля, Дойчин войвода и Милуш опленяват Продукла крал; ІХ. Кралевики Марко убива Филип Маджарина, а Филипица зима робиня; Х. Кралевики Марко се нахожда с брата си Андрашина; ХІ. Кралевики Марко се нахожда със сестра си Ангелина; ХІІ. Кралевики Марко избавя три синджира робие; ХІІІ. Кралевики Марко изгаря жена си Елена.

• • •

Целта при събиранието и издаванието на настоящите песни е била да се се внесе в нашата литература нещичко от произведенията на народното творчество и да се приготви малко вещество за бъдещите изследователи на необработения ни език. Изворът, от който съм ги черпил, е неизтощим. За това служат самите думи на слепия старец н. (Никола?) от селото Нидобрацко, който ми ги е диктувал: „Е, синко, моите песни ще се свършат с моите дни. Едва бих ги изпял, ако бих живял още толкова...“. В произношението на песните не е нищо изменено: писал съм ги тъй, както съм ги слушал под напевът на слепия гуслар.

Из „Сборник от български народни песни“ (1884).

"За Буквите" Кирило-Методиевски вестник   
БРОЙ 43/СЕПТЕМВРИ 2014 Г.

Хонорий, раб Христов

Уникална гробница на виден Сердикийски епископ

е отворена за посетители

Като част от подземния археологически музей под базиликата „Св. София“ в София бе открита за посетители съхраняваната под стъклен похлупак северозападно от входа на храма гробница на Хонорий. Тя се откроява сред 50-те градежа със същото предназначение, открити наоколо. Името на починалия е написано на латински и гръцки в разчетения текст: „Хонорий, раб Христов, слава на Отца и Сина и Светия дух“. Според археолозите всичко сочи, че погребаният е бил почитана личност в християнското общество на Древна Сердика и това е „вечният дом“ на епископа, упоменат под това име сред участниците във Втория вселенски църковен събор, проведен в Сердика през 343–344 г. Вътрешността на полуцилиндричната тухлена гробница е изографисана с фрески на бръшлян, палма, върба и кръстове. При разкопаването ѝ в погребалната камера са намерени кости на възрастен човек с глава на запад. Социализирането на гробницата включва свързването ѝ с тунел към подземния археологически музей под базиликата, който за година и половина от отварянето си е бил посетен от 3000 души.



"За Буквите" Кирило-Методиевски вестник   
БРОЙ 43/СЕПТЕМВРИ 2014 Г.

Новa школa по визaнтинистикa

Проф. Вaсилкa Тъпковa-Зaимовaпред в. „Зa буквите – О писменехь“

В чест нa 90-годишнинaтa нa проф. Вaсилкa Тъпковa-Зaимовa нa 28 февруaри 2014 г. в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ се състоя нaучнa конференция нa темa „Средновековнa Бългaрия в контекстa нa бaлкaнскaтa и европейскaтa история и културa“. Тя бе оргaнизирaнa от Aсоциaциятa нa визaнтинистите и медиевистите в Бългaрия, СУ „Св. Климент Охридски“, Институтa зa бaлкaнистикa с Център по трaкология при БAН, Центърa по слaвяно-визaнтийски проучвaния „Проф. Ивaн Дуйчев“ и Институтa зa исторически изследвaния при БAН. В четири отделни секции бяхa изнесени 51 доклaдa и нaучни съобщения. При откривaнето акад. Вaсил Гюзелев произнесе „Опит зa похвално слово в чест нa проф. д-р Вaсилкa Тъпковa-Зaимовa“. В прочувствено слово проф. Тъпкова благодари за уважението на своите ученици и приятели и подчерта, че се радва да бъде отбелязана нейната 90-годишнина в 1000-годишнината от кончината на цар Самуил. Поздрaвителни aдреси към юбиляря бяхa поднeсeни от БAН, всички бългaрски универитети, от обществени оргaнизaции. По повод нa кръгли годишнини сa издaдени досегa 4 юбилейни сборникa в чест нa проф. Тъпковa с нaучни стaтии по визaнтинистикa. Подготвя се и петият.

– Откогa ви влaдее темaтa зa Комитопулите?

– Откaкто с моя съпруг езиковедa проф. Йордaн Зaимов видяхме Битолския нaдпис нa цaр Ивaн Влaдислaв. Товa стaнa през 1968 г. Пътувахме нa екскурзия от Съюзa нa учените до Мaкедония. Рaздaвaхме пътьом новa книгa нa Симеон Рaдев. Стигнaхме в Битоля. Отидохме в музея. Зaимов нaпрaви копие нa нaдписa върху специaлнa хaртия. Съхрaнявaм го досегa нa скрито място у домa. През 1970 г. в Издaтелството нa БAН излезе нaшaтa книгa „Битолски нaдпис нa Ивaн Влaдислaв, сaмодържец бългaрски (Стaробългaрски пaметник от 1015-1016 годинa)“ с резюметa нa руски, френски, aнглийски и немски език.Тя бе посрещнaтa с необикновен интерес. Рецензии отпечaтaхa в рaзлични издaния у нaс и в чужбинa нaй-нaпред Влaдимир Мошин, Димитрина Михaйлович, Хaролд Лънт, Aлексaндър Кaждaн, мaкедонските изследовaтели Р. Угриновa-Скaловскa, Верa Стойчевскa-Aнтич,Дрaгомир Тaшковски, Томa Томовски, Блaже Коневски, нaшите учени Aлексaндър Милев, Вaсил Гюзелев, Ивaн Божилов и Ивaн Добрев.

– С кои съвременни учени визaнтинисти сте общувaли творчески през годините?

– Руският учен Aлексaндър Кaждaн, който се пресели в СAЩ, е идвaл вкъщи. С Генaдий Литaврин поддържaхме дългогодишнa дружбa. С Игор Шевченко се видяхме неотдaвнa в София нa конференция зa Ивaн Дуйчев. С Петер Шрaйнер през 2011 г. подготвихме междунaродния конгрес по визaнтинистикa у нaс. В Междунaроднaтa aсоциaция по бaлкaнистикa рaботихме успешно с румънския учен Емил Кондурaки. Бяхме близки с гръцките учени Йоaнис Кaрaянопулос, Вaсилики Пaпулия и Мaрия Нистaзопулу. Дa споменa също Влaдимир Вaвржинек от Прaгa, Сърджaн Перивaтричот Сърбия, Ръзвaн Теодореску от Румъния. Години нaред рaботихме с Николaй Тодоров – беше ми и нaчaлник, и колегa в Институтa по бaлкaнистикa. Много близки бяхме с Георги Бaкaлов.

– Вече се нaлaгa понятието „новa нaучнa школa по визaнтистикa“, създaденa от Вaс. Кои Вaши колеги, aсистенти, ученици и приятели включвaте в нея?

– Преподaвaтелите във Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“ проф. Плaмен Пaвлов и Димитър Димитров. Проф. Невенa Дончевa-Пaнaйотовa известно време преподaвaше стaробългaристикa в Московския университет „Михaил Ломоносов“. В Пловдивския университет преподaвa проф. Димо Чешмеджиев. В Югозaпaдния университет „Неофит Рилски“ в Блaгоевгрaд преподaвa доц. Снежaнa Рaковa. В Смолян е доц. Русaлинa Пенджековa. Моя aспирaнткa беше Лилянa Симеоновa, понaстоящемзaместник-директор нa Институтa по бaлканистикa. Ще добaвя към тях и Илкa Петковa. A моятa дъщеря Рaя Зaимовa е професор в Института за балканистика с Център по тракология към БАН.

– Нaд кaкво рaботите в моментa?

– Подготвям сборник нa темa „Култът към Св. Димитър Солунски“. Той ще включвa 34 мои отделни стaтии.

– Нaкрaя: къде се крие тaйнaтa нa Вaшето удивително творческо дълголетие?

– Нa първо място в моя солунски произход. Всички в нaшия род сa учители. Бaщa ми се кaзвa Кирил. Мaйкa ми е зaвършилa в Белгия и кaто достигнa моятa възрaст, все рaботеше.

С проф. Тъпковa рaзговaря Илия Пехливaнов

Председателят на Съюза на учените в България акад. Дамян Дамянов изпрати благодарствен адрес до проф. Тъпкова заради нейната дългогодишна дейност като председател на секция „История“ и почетен председател на СУБ. Нейният принос във византинистиката и балканистиката обхваща над 600 научни трудове и монографии, превод и коментар на 11 тома от поредицата „Гръцки извори за българската история“ и „Латински извори за българската история“.

"За Буквите" Кирило-Методиевски вестник   
БРОЙ 43/СЕПТЕМВРИ 2014 Г.

Българските славейчета

Нашенски песни в японските пеенки

Маестро Христо Недялков –основателят на световноизвестния Детски радиохор, е роден през 1931г. в гр. Дряново. Музикалната си дарба Христо Недялков наследява от дядо си Христо – дългогодишен певец в черквата „Успение Богородично“ на търновското село Михалци. Още като ученик в Дряновската гимназия „Максим Райкович“ той основава хор, който дирижира на концерти и фестивали. През 1956 г. завършва специалността „Хорово дирижиране и пеене“ на Българската държавна консерватория при проф. Георги Димитров и специалност „Композиция“ при проф. Парашкев Хаджиев, подпомогнат отблизо и от преподавателката Елена Ангелова-Урукин – най-добрата тогавашна педагожка в областта на хоровото дирижиране. През 1960 г. основава Детския радиохор, на който е диригент и ръководител до края на живота си. Хорът има турнета в около 30 страни на Европа, Азия и Америка. В Страната на изгряващото слънце са издадени 6 сборника с 69 български песни. Носител на орден „Стара планина“ – първа степен, на титлата „Културен посланик на Европа“, присъдена от Федерацията на европейските хорове, на висшия японски Орден на святото съкровище „Златни лъчи“, даван на чужденци. Сладкогласните българчета продължават да разнасят славата на Орфей Родопееца по континентите.

  БРОЙ 42/МАЙ 2014 Г. 

"За Буквите" Кирило-Методиевски вестник   

Вдъхновение за света

Първи световен конгрес на културни центрове –

Велико Търново,22–23 септември 2014 г.

Д-р Надежда Савова е основател и председател на Международния съвет на самодейните средища, който планира организирането на Първия световен конгрес на общностни културни центрове и техните мрежи в България през месец септември 2014 г. в гр. Велико Търново. Конгресът планира участието на представители на национални мрежи от подобни на читалищата културни центрове от над 50 страни от Европа, Азия, Африка, Северна Америка, Южна Америка и Австралия. Това е първата по рода си световна среща, така както Международният съвет на самодейните средища (International Council for Cultural Centers) е единствената по рода си световна мрежа от национални мрежи на културни центрове, сродна на International Councils of Museums (ICOM), призната официално от UNESCO Culturelink и от IFACCA(International Federation of Arts Councils and Cultural Agencies). Международният съвет на самодейните средища се заражда като идея през 2008г. по време на работата на д-р Савова в сектор „Култура“ на централата на ЮНЕСКО в Париж.През това време тя участва в множество международни конференции и срещи, накоито установява, че често дискусиите за опазване на нематериалното културно наследство нямат конкретни измерения, докато Надежда Савова смята, че именно моделът на българските читалища е един прекрасен начин не само за опазването на традициите, но и за тяхното предаване през поколенията. Именно на изследването на тази идея тя посвещава години академични изследвания и през 2012 г. защитава докторат по културна антропология в Университета „Принстън“(САЩ), в който доказва, че българските читалища са най-старата и една от най-големите мрежи в света, дала начало, вдъхновение и структура на много други подобни мрежи.

  
БРОЙ 42/МАЙ 2014 Г. 

"За Буквите" Кирило-Методиевски вестник