Една несподелена тайна

Добре е да се знае това. Аз го знам  от архимандрит Серафим, родом търновец, който известно време прекара като монах в Дряновския манастир, разпределен там, завършвайки  с отличие Духовната академия в София. Обгрижваше тогава и колюфичевата черква ”Св. Никола” в Дряново. Година време престоя в българския Зографски манастир на Света гора /Атон/. Беше ректор на Софийската духовна семинария „Св. Иван Рилски”. Сетне беше за няколко години протосингел на Варненската и Великопреславска митрополия. Понастоящем е предстоятел на църквата „Св. Архангел Михаил” в град Попово. Той възстанови през миналата година един хилядолетен скален манастир край близкото село Крепча, където се намира най-старият датиран надпис на кирилица в Европа от 922 година. Неслучаен човек, искрено вярващ днешен българин.

Бил е самият той свидетел как в определен ден игуменът на Дряновския манастир Никифор излизал сам нагоре по скалите, за да види някакво тайно хранилище, където се пазели книги. Никого не вземал със себе си и никому нищо не казал  за това приживе.

Известно е, че Манастирът „Св. Архангел Михаил” е дейно книжовно средище. Според записките на игумена Пахомий Стоянов по време на битката през май 1876 г. оттам са изнесени ЧЕТИРИ КОЛА КНИГИ, сред които имало писани на пергамент и старопечатни руски евангелия. Там е направен препис на „История славяноболгарская” от Паисий Хилендарски по поръка на Васил Априлов, който се съхранява в книгохранилищата на Руската държавна библиотека в Москва и все още чака своите изследователи.

Краеведът Мойсей Мойсеев от Царева ливада е научил преди време от Нестор Георгиев, жител на село Върпища, че в една малка пещера край селото бил намерен пакет с книги, писани върху кожа, които се били повредили и разложили от влагата, а сетне били захвърлени.

Неговият съселянин Генчо Георгиев, епитроп на манастира, също е давал да се разбере, че има нещо подобно.

Защо ли тези хора не са доверили тази тайна на следващите!...

Дряновски манастир

ДОБЪР Е ГОСПОД, ЧЕ НИ ТЪРПИ!

Религиозен фолклор

ПОМАГА БОГ! ПОМОЗИ БОГ! (Общонароден поздрав по време на работа)

„Нека запива Света Богородичка!” „Света Богородица ходи с леки кости и пълни ръце!” (Благослов за родилка с богородичен хляб от Тревненско)

В чужд манастир със свой устав не влизай.

Беден като черковна мишка. Тлъст като манастирски котарак.

Да го премолитвиш (сиреч да извършиш едно  духовно обезателство набърже и по чиновнически).

Заради наш Илия – намразих и Светаго Илия.

Българинът пали една свещица на Бога, а две на Дявола. (Емилиян Станев)

Един зина – друг се причасти. (От Славейковия сборник с пословици)

Всички пророци подир Христа са магарета. (Авксенти Манастирски)

Сей свят магарешкий ест . (Поп Гуйо Бански, заклинателят на оборищенци)

Дякон Левски: „Манастирът тесен за мойта душа е...” (Иван Вазов, „Епопея на забравените”)

Питане: Как е влязъл Христос в Йерусалим – на ослица с малко осле или  на осел?. Евангелистите го пишат различно. А за честта на магарешкия род е съществено да се знае това, нали?

Господ върви пред него – пази го... А този дебелак Господ съвсем го е забравил.

Нашенски билки: богородична лъжичка, богордини свещи, великденче лечебно, гергьовденче, еньовче, лазаркиня, почудиче, свещен трън, свещилник, седефче, стамболски здравец, черковно цвете

Господ Бог създаде крокодила, погледна го, изпълни се с ужас, но нищо вече не можеше да се направи. (Африканска пословица)

И пак ще кажа: Добър е Господ, че ни търпи! (Баба Ирина от Царева ливада)

ДАЛ БОГ ДОБРО! (Общонароден поздрав)

ЦЯР ЗА СЪРЦЕ

Възрожденски лековници

„Така аз презрях своето главоболие, от което много време страдах, така и от стомах много време боледувах – това презрях поради голямото желание, което имах да напиша тая историйца.”

Паисий Хилендарски

Послесловие към „История славяноболгарская”

За да не бъдеш гладен: диви смокини размеси с нитром, и да ги изядеш. / /Ръкопис от 

XVвек/.

Когато човек го боли сърцето или стомаха: нека да яде плодове от капина, и то истина е, и от турунче корен нека изсуши и нека гризе и нека гълта
/Ръкопис от ХVІІ век/.

За болестта за сърце или стомах: вземи кърмъз и от 9 братя кръв, и жълта боя от табаците, стълчи ги и пий с ракия. /Попгригориев ликовник, 1800 г./

За сърце, когато боли челяка на нов месец, или на вехт, или на разсип: 3 оки от бъзак корени с 5 оки вода, да ври водата 1 ока, да туриш 5 денка гюверджиле фино и 5 денка замк, а че да пие сутрина, на пладне и вечер по1  чаша. /Самоковски лековник/

Трева като ягнешки език, чукай с листата и сипи малко вода, па цеди, да пие. Вари сакъз с вода да пие. /Лековник на Илийчо Данаилов/

Копър вари с шикер, да пие. /Лековник на Иванчо Килифар, 1835 г./

Овчарска чубрица чукай, вари да пие с шекер. Дива чубрица чукай и вземи смокини да топи, да яде 5 дена. Чубрица вари с вода, да пие. /Лековник на Любен Кефалов/

Седеф оту и на праскови семките, печи ги, па ги чукай като брашно прави, да пие. /Лековник от Сборник на Новакович, Белград/

Из книгата „Средновековни лековници и амулети. Съставителство и редакция Анисава Милтенова, Ани Кирилова. Изд. „Време”, София, 1994.

НЕВЕРОЯТНИЯТ ПИТЪР О,ТУУЛ

„Вие представяте ли си – моят приятел чете книги! Вчера двамата с него ходихме до Лондон и той през цялото време мислеше...”

Тези думи изрича английският крал Хенри ІІ за Томас Бекет, когато решава да го направи архиепископ на Кентърбъри, пред разкапаните от чревоугодие барони на държавната трапеза. Става това в началото на ХІ век. Сто години по-рано България е управлявал възпитаник на школата Магнаура в Константинопол и е сравняван с древния Птоломей, изградил Александрийската библиотека. Осъзнали ли сме ние докрай какво именно означава това?

През далечната 1968 г. българският кинозрител се радваше на срещата си със знаменитите актьори Питър О, Туул и Ричард Бъртън във филма ”Томас Бекет”, посветен на основополагащи за британската история конфликт между кралската власт и църквата. Киноведите определят тази творба като пример за двойна главна роля, изпълнена блестящо. Пиесата на Жан Ануи е пренасяне на големия екран наистина с ненадминато майсторство. Кинокритиците определят играта на двамата актьори като истинско чудо. Все още Холивуд не се бе заел с дълготрайно представяне на исторически сюжети по своему чрез т. нар. „блок-бастъри”.

Питър О,Туул по народност е ирландец. Роден е през 1934 г. в градчето Канимара. Пробвал е разни професии. Занимавал се е на младини и с журналистика. Две години плавал по морета и океани. На двадесет години като възпитаник на Кралската академия за драматическо изкуство в Лондон става партньор на сцената с именити актьори. Във водещия лондонски театър „Олд уик” за три години изпълнява осемдесет и три /!/ роли, включая и на датския принц Хамлет. Самият Лоуренс Оливие след  едно представление признава пред него:

 „Питър, ти го играеш дори по-добре и от мен!”

Запомнящи са ролите и във филмите „Лъвът през зимата” с  Катрин Хепбърн и „Войната на Мърфи” за един моряк, който след края на Втората световна война воюва с укрити  в Бразилия нацисти със своя малък кораб.

Питър О,Туул поучи награда „Оскар” за цялостно творчесгво. При връчване на заветната статуетка той заявява:

„Досега играех неизменно ролята на „шаер” в сватбата /сиреч втора поддързаща роля/. Дойде време най-сетне да изиграя и първата роля.”

ЗА БУКВИТЕ ПО БНТ

И защо следваше да се харчи цял един час скъпоценно телевизионно време на първото предаване по Първа програма  относно основния български влог в европейската култура, за да се води безсмислен разговор с един господин, който си позволавя да не уважи търсенията на поколения учени и изследователи на Средновековието  от разни страни в продължение на два века!

Маргарет  Димитрова, като един от най-дейните днешни кирилометодиевисти  и Пламен Павлов с опита си на водещ телевизионно предаване по друга гледана и в странство  телевизия се опитаха да насочат донякъде  разговора към главното: двете старобългарски азбуки са  създадени като средство за християнизация на половин Европа; в тях е закодирано Христовото учение по неповторим начин; с изкования по такъв начин нов език са пренесени от Византия към славянския свят ценности от най-сложните философски творби на древната литература. (А дали братята Кирил и Методий имат български произход е второстепенен и третостепенен въпрос наистина.)

Появява си реална опасност  предстоящият Трети конгрес по българистика в София, който ще заседава тъкмо около Кирило-Методиевия празннк, да бъде отклонен в погрешна и непродуктивна посока!

/Не за пръв път се отваря дума: „Българи ли са Кирил и Методий?”. Някои твърдят дори, че те са от рода  Дуло. Наши приятели от чужбина се гаврят по този повод с нас: „Добре, Кирил е българин, а Методий - грък...”/

Написано на ранина във вторник сутринта, 14 май 2013 г.

                                                                   

УМБЕРТО ЕКО

Виден писател и философ-семиотик, преподавател в Болонския университет

„Изпитвам голямо любопитство към древните български букви. Поразен съм от графическото съвършенство на глаголицата. Нейната символика – т ТРИЪГЪЛНИК, КРЪГ, КРЪСТ – е твърде многозначителна. Това не може да бъде случайно.

Средновековният „Физиолог” е истински бестселър за онези времена, когато  всички хора са четели книги. Той представлява своеобразна енциклопедия на животните, разглеждани като религиозни и морални символи. Особено ценни са онези животни, които вече са изчезнали от земите ни. Например лъвът, подгонен от ловци, заличава дирите си с опашка.

Не е ли това символът на Христос, който изкупва нашите човешки грехове?

Целият средновековен свят вярва, че животните от „Физиолога” наистина съществуват.  Тогавашните хора са убедени, че лъвът има по-голямо въображение от своя преследвач. Това е една много уместна метафора на средновековната култура.”

Умберто Еко е провъзгласен за почетен доктор на Софийския университет „Св. Климент Охридски”, декември 1992 г.

АНТОАН МЕЙЕ

Френски славист /1866-1936/

 „Кирилицата е една от най-съвършените писмени системи в света.”