ДЕЯНИЯ МЕТОДИЕВИ

                               От Преслав до Сан Емерам

 Най-старата немска изповедна молитва  е дословен превод от  старобългарски език и  като белязан атом бележи странствуванията на Мора вския архиепископ Методий в Западна Европа след съдебния процес в Регенсбург през 870 година

                                                                 

Не само прочутото Реймско евангелие,  над  което са полагали клетва френски крале, носи като белязан атом следи от Преславската книжовна школа.

Когато солунските братя Кирил и Методий пристигат заедно със свои ученици във Велика Моравия като  византийски мисионери при княз Ростислав по негова молба, те съставят изповедна молитва за целите на славянското богослужение. Скоро след това този славянски образец е преведен на старонемски език.

През същия този Девети  век немската църква отменя строгото изискване всички проповеди да се произнасят единствено на латински език. За първи път вярващите християни, които скоро са приели човеколюбивата Христова вяра, получават възожност да търсят упование на своя роден немски език с изповедта си в неделната литургия.

Оказва се, че тази изповедна молитва всъщност е дословен превод от старобългарски. Нейните слова са били произнасяни и под сводовете на черквите във Велики Преслав в присъствието на книжовници от Симеоновата школа.

Горното става известно в резултат на дългогодишни проучвания  на слависти от различни страни – най-вече на българския изследовател на европейската старина от Софийския университет „Св. Климент Охридски” доц. Боян Джонов, работил в сътрудничество с учени от Германия и Швейцария.

Те откриват съвпадения с молитва от Синайския требник – един от най-старите книжовни паметници, писан на глаголица върху пергамент, който представя най-архаичния тип на славянската богослужебна  книжнина и

включва обреди и молитви и други текстове, близки със сходни текстове

от други глаголически ръкописи, достигнали до нас. Преписи от тази молитва са намерени в манастира „Обералтайх” в Бавария в един кодекс с молитви, посветени на крал Лудвиг Немски /828 – 876/, а също и в манастира Сан Емерам. И двата преписа са от втората половина на ІХ век. Сан Емерамската молитва се нарича още „Баварска изповед”. Препис от нейната изповедна част е открит в манастира „Сан Фльори” в Средна Франция. Друг неин препис произхожда от старинния манастир на о-в Райхенау в Боденското езеро.

Подобно „белязан атом” най-старите преписи  на тази молитва документират пътя на Моравския архиепископ Методий и неколцината негови ученици след  произнесената над тях присъда  по време на процеса в Регенсбург през 870 година.

В кондиките на манастирите Райхенау и Алтайх в Немско, френските Сант Фльори и Люксьой са запазени имената на Св. Методий и неговите придружители Игнатий, Лео /Лъв/, Лазар и Симеон, изписани с гръцки и латински букви. Сред тях е автентичият подпис на самия Методий, вероятно изписан с неговата ръка, без указание на църковния му сан.

Това сочи, че Св. Методий е освободен от заточение през май 873 г. благодарение на застъпничеството от страна на папа Николай І. На път за Велика  Моравия обаче той не минава  отново през Швабско, а заобикаля през Северна Франция. Монаси от посетените тогава манастири правят преписи от изповедната молитва, предоставяйки убежище на преследваните Кирило-Методиеви ученици.

Когато Климент, Наум, Сава  и Ангеларий пристигат в Плиска, призовани от българския княз Борис І, те донасят със себе си, наред с други начални творби на славянската книжнина, и изповедната молитва от Синайския требник. Още в края на ІХ век тя е внедрена на старобългарски език в богослужебната практика на новосъздадената българска християнска църква.

„ЗА БУКВИТЕ – О ПИСМЕНЕХЬ”

Брой 44/ април 2015 г.

Университетът по библиотекознание и информационни технологии издава специален брой на френски език, който ще бъде разпространяван по време на Тракийската изложба в Парижкия Лувър.

В броя са помeстени изявления на премиера Бойко Борисов, министъра на културата Вежди Рашидов, председателя на Комисията по култура и медии в 43 Народно събрание Полина Карастоянова и директора на Национлния исторически музей проф. Божидар Димитров.

Оповестено е подписването на меморандум за сътрудничество между ЮНЕСКО и УниБИТ.

Отпечатана е информация за съвместна научна среща във Френския Сенат по темата  „Модерният град и опазв нето на националната идентичност” .

Статия за делото на Кирил и Методий от проф. Роже Бернар в „Енциклопедия Универсалис” и неизвестни сведения за заточението на Методий с негови ученици в Северна Франция след съдебния процес в Регенсбург през 870 г.  с неговия собственоръчен  автограф от Кондиката на манастира на о-в Райхенау в Боденското езеро отбелзязват Годината на Методий, обявена официално от ЮНЕСКО по предложение на България с подкрепата на седем славянски страни от Европа.

Изложбата „Богомили, патарени, катари и лоларди  - предходници на  Реформацията в Европа през Средните векове /ХІІ-ХІХ в./”, подготвена от Българската академия на науките и показвана през 2012 г. във Франция, е обогатена със списък на селища в Южна Франция, които носят до днес  български наименования.

Рисунка на габровска черква от големия френски  архитект Льо Корбюзие – потомък на еретиците - албигойци със сензационн сведение за спасяването от разрушение на катедралата Нотр дам дьо Пари от Майстор Колю Фичето съдседстват със сентенции на Жан Жорес и  Мирча Илиаде и новата евробанкнота с надпис на кирилица.

Има също автограф на Жан Гитон – член на Академията на безсмъртните и  образец от златното съкровище от Вълчитрън.

Страница с глаголическо писмо и съвременна картина представят клетвата при коронацията на френски крале в катедралата на град Реймс.

В заключение е предаден текстът и нотите на българския възрожденски химн „Върви, народе възродени”.

Върху корицата на изданието е отпечатан бронзов портрет на одриския цар Севт ІІІ от ІV-ІІІ в. пр. Хр. – най-необикновеният експонат на Тракийската изложба в Лувъра.

Броят е отпечатан на най-високо полиграфично равнище  в 1500 тираж от Печатница „Демакс”.

Разпространява се като дарение в държавни инстуции, училища, университети, читалищ и по Интернет на  адрес

                                                                 WWW.ZABUKVITE.ORG

С ОГЪНЯ НА ЛЕВСКИ В СЪРЦЕТО

ГЕНЧО ДИНЧОВ

             Председател на революционния комитет в Елешница

„Догдето бях учител се запознах с  бае Иван Атанасов Арабаджията от Царацово, който често минаваше през Елешница за Старо ново село да си купува дървен материал за направа на кола. В същото време ние все споделяхме нещо за политиката и освобождението ни.

Един ден, като си връщах от Пловдив, по обичаят ни азе се отбих у моя бае Иван в Царацово и той на драго сърце ми каза:

-Добре че дойде, защото е тук Левски!

 Начаса Левски излезе изпод сайванта, гдето работеше бае Иван, и се поздравихме. Доста се разговаряхме, даде ни наставления как да работим и да се приготовляваме за общо въстание. Всеки беше облечен в потури, контош, пояс. Видях у него един револвер с десет  патрона  - отдоле с барут се пълнеше.

 Аз постоях та един-два часа и си тръгнах. И като направихме сбогом, каза ми:

-Аз съм навсякъде и никъде  така ще знаете  и  в случай на нужда пак ще казвате, че комитетът ни е навсякъде и никъде...”

Аз си заминах, но вече от него погълнах духа на свободата и вече почнахме да работим и убеждаваме населението, като му предупредявахме, че в случай да изкаже някой, то той ще бъде убит даже със семейството си от тайната полиция.

И така за всичко, което искахме да узнаем, то го научавахме от Васил Караиванов от Карлово, братовчед на Левски, или чрез бае Иван Арабаджията. Доста време Левски не се яви пре нас, но ние си работехме успешно.

Един ден, когато ни донесе бае Иван новината, че Левски е предаден от един поп и хванат тогава не беше малко страх, но мина, както мина и страхът по обира на тетевенската поща.

Както и да е, огънят от Левски ми гореше в сърцето и в околните села аз бях втора комитетска поща след бае Иван.

Октомври 1900 г.

ДA СЕ ПОМНИ!

Възрожденецът Минко Ивaнов Мaрковски, сподвижник нa комитетското дело, пише в спомените си скоро след Освобождението изрично следното:

„Когaто Левски зaклел членовите нa троянското съзaклятие кaзaл и следните думи:

„Зa дa можем дa се  сдобием по-скоро с пaрични средствa зa достaвяне нa рaзни боеви потреби, ще трябвa съглaсно член 1, глaвa 5 от Устaвa, дa дирим рaзни честни и нечестни нaчини.

НA МОЯ ЛИЧНA ОТГОВОРНОСТ ЗAПОВЯДВAМ:

ЛЪЖЕТЕ И КРAДЕТЕ ЗA НAРОДНОСТ!

 A оня, който под предлог зa нaродното дело крaде и лъже, ще бъде проклет от Богa и пронизaн с хлaднaтa кaмa .”

Кaмaтa нa Левски се съхрaнявa днес в Ловешкия исторически музей.

 В писмaтa си Aпостолът пише също:

”AКО ПОТРЯБВA ЩЕ СТAНЕМ ОРТAЦИ И С ДЯВОЛA.”

ТЪРСЕЙКИ КОНСТИТУЦИИТЕ НА ЛЕВСКИ

Писателят Генчо Стоев според оценката на видни европейски литературоведи е сред тримата най-ценни представители на изящната словесност за Стария континент от отминалия ХХ век. Неговата немногословна повест „Цената на златото”, която представя драмата на априлци, сродна на класически грагедии, е преведена на десетина езика.

Продължението на тази повест се нарича „Завръщане”.

Генчо Стоев я пишеше в Лафонтеновата къща на Стария Пловдив. Няколко пъти ходихме да го видим там с Милко Кръстев - перущенец родом, създал впоследствие трилогията „Виното на надеждите”. Видяхме как машинописката до 15 пъти преписваше някоя страница.

Повестта започва с последния ден на въстанието в Перущица. На оцелелия въстаник Павел Хадживранев му се привижда всред смесицата от светци с ореоли, които падат от стените на черквата „Св. Архангел Михаил” образът  на Дякон Левски. Останал пожален от ятагана на друговереца след време той се озовава  тайно в Цариград. Оттам, съпроводен от младата българка Марина - дъщерята на печатаря Тоор Киряков, той се тръгва отново за  родината. С каква цел я потърсва сега?

Воден от своите републикански въжделения, възрожденецът тръгва да дири Конституциите на Левски, за които бил чул, че са укрити ...някъде по таваните на стара къща в  Дряново. Донесъл ги бил преди време преписани и преведени бащата на Марина от Швейцария. Върху тях имало соственоръчни бележки на Апостола.

Генчо Стоев беше близък приятел и истински съредактор на седмичника „Антени”. Били сме заедно с него неведнъж в Перущица. Слушахме певците от хор „Кукузел” в историческата черква. С пътуващата книжарница „Матей Преображенски” пътувахме десетина дни из Пиринско по следите на новоткритата песен „Е, комита море, Васил Левски”.

За годишнина от обявяването на България за република той написа пространна публицистична ста тия /бях водещ дежурен реда ктор него брой/.

Единствен от българските писатели той писа проникновено за наследството на старата ни литера тура в Кирило-Методиевския вестник „З буквите”. Като негов пратеник  той участва в Празника на славянската писменост в северния руски град Вологда, където води разпален спор с писателя Василий Белов относно българо-руската взаимност в книжовност та.

През пролетта на 1987 година уговорих с дряновското читалище „Развитие” среща с читатели. Сам Генчо Стоев я пожела. Запитаха го тогава защо именно в Дряново - според неговото писателско прозрение - е възможно да има следи от Конституциите на Левски.

Отговорът бе:

”Когато бях преди години в Цариград, разговарях там с клисаря на българската черква „Св.Стефан” в квартала Фенер. Той ми каза, че е родом от Дряново. Само че е вече доста възрастен и едва ли ще може да види Дряново отново. Името му съм забравил...За мен е естествено в годините след падането на Търново някои родове от старата столица да са се придвижили към Балкана и да са останали да живеят именно тук.”

Беше на срещата и краеведката Бонка Тихова. Тя побърза да потвърди, че наистина има такива дряновски родове. Следователно писателското усещане не беше подвело автора на повестта „Завръщане”.

Стана дума и за Преображенеца Отец Матей. Двамата неведнъж са минавали през Дряново. А през пролетта на 1871 г. в хана на Иван Попянков край пътя за Манастира е основан местният революционен комитет.

Ходихме тогава и до Дряновския манастир. Съпровождаше ни Генчо Генев - наследник на Генчо Светогореца, строил крепости и манастири и в самия Цариград, в Силистра, и на Света гора, и дядо му Генчо, възстановявал манастира след битката, сравнявана от генерал Фазлъ паша с битката при Севастопол.

Като спряхме пред мавзолея с костите на избитите четници, пред италианската скулптура на въстаник, когото тукашните хора наричат свойски Бачо Киро, Големият Генчо изповяда:

„Какво ли му е било на белочерковския даскал да тръгне със свои ученици на явна гибел наистина...”

Отсъдено вкратце:

Големият съвременен възрожденец Генчо Стоев вгради трайно и неповторимо идеите на Апостола Левски в тъканта на новата българска литература.

ДОСТОЙНО ЕСТ!

Генчо Стоев е роден на 5 февруари 1925 г. в град Харманли.

Генчо Стоев