Даскал- Ботьовото училище

Мъжкото класно училище е открито през 1848 г. Изградено е изцяло с дарения и доброволната помощ на калоферци. В училището учат или учителстват видните български възрожденци: Ботьо Петков, главен учител до 1869 г., Димитър Фингов, Иван Чунчев, Спас Съйков, Никола Касапски, Иван Вазов, Христо Ботев, акад. Никола Начов и много други. През 1980 г. архитектурата на сградата е възстанове на във вида от 1865 г. и училището е превърнато в музей. В него се проследява развитието на просветното дело в България и конкретно в Калофер. /в. За буквите/

Празник на Народните будители

http://zabukvite.org/newspapers/48-Noemvri-2016.pdf

ГОЛЕМИЯТ ВЕСТНИК - ЗА БУКВИТЕ, ЗА БУДИТЕЛИТЕ И ЗА ВСИЧКО, КОЕТО ТРЯБВА ДА ЗНАЕМ И ПОМНИМ!
ЧЕСТИТ ПРАЗНИК!

Харесва ми

Любов

Ха-ха

Еха

Тъжно

Ядосана

Картина на Цанко Лавренов

ЗАЩО МУРМАНСК?

                                                            
НА 11 юли 2016 г.  беше представен сборникът "Мисия без край", посветен на първия в СССР Ден на славянската писменост, който стана на 24 май 1886 г. в северния руски град Мурманск благодарение на съвместните усилия между руски писатели и журналисти и кръга около българските издания "Антени" и "За буквите-О писменехь".
По време на обсъжданията направих кратко изказване.

Защо наистина този духовен порив дойде именно откъм Северния ледовит океан?
Мурманск е най-голямото пристанище на Арктика, което никога не замръзва заради топлото морско течение Голфстрийм, което достига до него. Там дебаркират по време на Великата отечествена война оръжията, с които Съединените щати подпомагат разгрома на хитлеризма.
Според разработен план за трета световна война там е трябвало да бъде нанесен и първият ядрен удар срещу СССР.
В Мурманск е стоянката на първите съветски атомни ледоразбивачи. Писателят Виталий Маслов - вдъхновителят на Празника служи 20 години като началник на радиостанцията на атомохода "Ленин", превърнат неотдавна в музей.
В свое радиопредаване той представя трактата "За буквите" на Черноризец Храбър.
В библиотеката на Соловецкия манастир, който отстои недалеч на юг, се съхранява препис на това съчинение, открит от българския изследвач проф. Куйо Куев, който включва изречението
                   "ЖИВИ СА ОЩЕ ОНЕЗИ, КОИТО СА ВИДЕЛИ КИРИЛА И МЕТОДИЯ",
което доказва неговата първичност.
В своето "Похвално слово на Патриарх Евтимий" Киевският и литовски митрополит Григорий Цамблак, родом българин от Търновград, потвърждава , че неговите книги са познати
                          "НА СЕВЕР ДО ОКЕАНА И НА ЗАПАД ДО ИЛИРИК"
Ирилик в древността е наричана  е днешна Албания.
През 17 в. руският митрополит Никон предприема мащабна ревизия на славянските книги, за да ги отдалечи от техния старобългарски първоизточник и да ги доближи съзнателно към гръцки съчинения. Той обаче не е успял напълно да стори това - и на север българските книги са останали непроменени. Запознава се с някои от тях и Дмитрий Лихачов по време на своето 4-годишно заточение в лагера Соловки, за да стане след години един от най.големите изследователи на Търновската книжовна школа, оценявайки нейното общоевропейско и световно значение.
По откровение свише радиостанцията на на първия руски атомоход улавя духовното излъчване на търновските книги.
Следва да се има горното предвид на всяка цена. Понеже преди време група български журналисти се бъха възмутили, виждайки паметника на Кирил и Методий пред библиотеката в Мурманск и написаха без смущение за това...

Първият руски атомЕн ледоразбивач " ЛЕНИН"

Св. Патриах Евтимий - българска икона

Не е свършил пътят на Кирил и Методий

Васил Попов  - вестник "Дума" от 27.05.2016г.

Измина четвърт век, откакто България подари паметник на Кирил и Методий на руския град Мурманск. По този повод наскоро се появиха публикации за историята на монумента, издигнат в далечния северен град. В тях е допусната една груба фактологическа грешка за осъществяването на дарението. Посочено е, че идеята и реализирането са дело на мурманския писател Виталий Маслов. Това не е точно така. Огромната заслуга на мурманските писатели, начело с Малсов, е в това, че там за първи път преди повече от 30 години в бившия СССР 24 май е честван като Ден на славянската писменост и култура. В съветското време за подобна дързост се изискваше много кураж и мъжество. Мурманчани го проявиха, което даде повод няколко години по-късно в София да се роди идеята да подарим паметник на Кирил и Методий, който да е точно копие на монумента пред Народната библиотека в София. Тази идея я изрекоха журналистите Калина Канева, Илия Пехливанов, Петко Тотев и още някои и тя бе прегърната от тогавашния министър на културата Георги Йорданов.
В много кратки срокове бе направено копие с участието и на скулптора Владимир Гиновски, който е автор на оригинала. Монументът от 8 тона бронз бе натоварен на руски камион "Камаз" и транспортиран по шосе от София до Мурманск. Това пътешествие продължи 18 дни през април 1990 г. Единственият журналист, който придружи паметника от първата до крайната точка, бе Васил Попов. Така преди четвърт век този паметник стана първата лястовица на нескончаемата съвременна мисия на светите братя Кирил и Методий. След него в различни точки на света се появиха още около 70 паметника, от които около 20 на територията на бившия СССР. Мурманският паметник е уникален и с това, че е единственото копие на софийския в мащаб едно към едно. Същия паметник, но в умален мащаб, е издигнат в Рим.
Обръщаме внимание на това събитие заради неговия огромен културен и исторически заряд, защото едва ли в близко бъдеще може да се случи нещо подобно. Освен ако държавното ръководство на днешна България не реши да подари подобно копие на същия паметник някъде по света, където има огромна българска диаспора. Например в Чикаго живеят повече от 200 000 българи. Нека не забравяме, че над 300 милиона земни жители използват кирилицата като своя писменост. Може би ще се намери млад български репортер, който да направи едно подобно пътешествие с този паметник и после да напише своето "До Чикаго и назад".

ЧИТАЛИЩЕ ДА ОСНОВАТ

Народна песен от Бяла Черква

Събрали ми са, събрали

трима-четирма даскали

във село Бяла Черкова.

Първият беше – кой беше-

Бачо ви Киро Петрович,

вторият беше Ивончо,

Иванчо - млодо търговче,

третият беше Цанката,

Цанката Дюстабанова,

четвърти беше – кой беше –

Георгито Македончито.

Голям са сговор правили

читалище да основат,

народа да си повдигнат.

Народа да си повдигнат,

мила свобода да търсят.

Че събра Киро и отбра

от село Бяла Черкова

сто и трима млади юнаци,

женени и неженени,

отде по двама, по трима-

от дяда Марча четирма.

На всеки пушка подаде

и ги на талим учеше..

Ах,че ги Киро заведе

във Дряновския манастир!

Киро на Илия думаше:

„Я отвори, Илия джамове

и към гората погледни,

гората-черно чернило,

дали са черни гарвани

или са наште душмани...”

Че отвори Илия джамове

и към гората погледна.

Пушка от гора пукнала,

че си Илия убива...

/Това била първата жертва в битката. Вторият син на дядо Марчо загива, а останалите двама – Иван и Тодор се завърнали в село./

Тази народна песен за битката в Дряновския манастир е изпята от певицата Станка Христова, 57-годишна. Тя я била научила от баба  Гина Владимирова, пяла я в чшталището, ходила с нея и на събор в София. И от майка си я била чувала като малка. Записана е на магнитофон от Илия Пехливанов на 26 февруари 1971 г.