Съ нами Богъ

Евангелско откровение върху сабите на освободителите

Пространно слово под название „Духът на източното православие, западната цивилизация и папизма в борбата на славяните с турците“ произнася в храма на Минската духовна семинария през 1876 г. нейният ректор архимандрит Атанасий, в което изтъква и следното: „Да обърнем своя поглед преди всичко натам, накъдето сега са обърнати погледите на целия свят – към бреговете на Дунава и планините на Балкана, обагрени с кръв. Там живеят родните ни по кръв славянски племена. Да си спомним, че оттам дойде при нас светата православна вяра – тази духовна храна, с които израсна Русия и неведнъж ни предлагаха тази храна братята славяни, те дълго ни храниха с нея от времето, когато Светите братя Кирил и Методий ни дадоха писмената на славянската реч и преведоха словото Божие на славянски език“.

През есента на 1876 г. архиерейският наместник на Първи Богородички окръг, село Висотское, Тулска епархия, свещеник Иван Кутепов в свое поучение към местните енориаши говори: „Славяните не са ни чужди, а свои, родствени. Те имат една и съща православна вяра с нас, един и същ произход и език. Ние, русите, от тях сме научени на славянски език и славянско богослужение. От тях сме получили богослужебни и свещени книги на роден език. Ние имаме с тях едни и същи славянски просветители Светите Кирил и Методий. Те, славяните, са наши братя, а словото Божие ни заставя да правим добро на всички, а най-вече на своите по вяра“.

При засяване на есенниците свещеник Адриан Мухин от Санкт-Петербургска епархия произнася слово за подпомагане на южните славяни: „Нашите братя и сестри по кръв и вяра страдат на юг в славянската земя, откъдето ние, русите,първоначално получихме това наречие, на което са написани всички наши църковни книги, по които в нашите храмове се извършва богослужение, откъдето сме получили, така да се каже, духовния хляб. Свято задължение поемат сега русите да облекчат тяхната жалка участ“.

Под влияние на духовенството и мирянибогослови и учители са произнасяли беседи в подходящи случаи. Например Михаил Николски заявява в своя беседа: „Страдащите наши братя преди нас са станали християни, преди нас са чели Евангелието на свой роден език и предадоха това Евангелие на нас, когато на брега на Днепър се извърши кръщението на руския народ. Преди нас те са имали книги, когато ние не сме знаели, не сме виждали дотогава нито една“.

На 20 ноември 1876 г., след обявяване на мобилизация на армията, на молебен в град Виница, преди тръгването на военен поход свещеникът на 48-и Одески полк Михаил Георгиевски, който придружавал воините и по време на войната, заявява: „Ние отиваме натам, откъдето преди почти хиляда години внашето отечество блесна лъчът на евангелската истина, направил нашите прадеди православни християни. Там, отвъд Дунава, е родината на нашите първоучители Светите братя Кирил и Методий, които са донесли в нашето отечество, което днес е славно и велико, самите основи на неговата слава и величие: светлината на Христовото учение и грамотността, сиреч семето на науката и просветата...“.

На 13 април 1877 г., в Неделя на Св. Православие, протойерей Йаков Бурлуцки произнася вдъхновените слова:„Българската църква ни предаде на роден език драгоценния залог за спасение, Словото Божие...“.

На същия паметен ден във величествения Исакиевски събор на Санкт Петербург, в присъствието на всички членове на Св. Синод на Руската църква, в това число на трима митрополити и четирима епископи, била отслужена тържествена Света литургия и прочетен Височайшият манифест за встъпването на руските войски в пределите на Турция. Протойерей Йоан Янишев, ректор на Санкт-Петербургската духовна академия, произнася голяма реч, в която казва: „Ако ли никой от другите християнски народи не дължи на западните християни толкова, колкото ние, то и никой не е призван от Самия Бог да им помогне толкова, колкото ние, и никой толкова не е призван от Самия Бог да им помогне по дълг на взаимност, колкото ние. Като посяха в нас духовното, те нямат никакво основание да пожънат телесното от някого друг, а най-вече от нас, русите. Руският ли народ ще се отвърнеот своя благодетел, когато той се оказва в невинно унижение, страдание и мъченичество?...“.

На 24 април 1877г. по случай обявяването на манифеста за войната Пензенският епископ Григорий свидетелства: „Източните християни, за които е вдигнато сега нашето руско оръжие, са били в свое време наши просветители: от тях ние сме приели светата вяра и кръщение. Те ни предадоха св. Евангелие. Те ни научиха на грамотност и ни дадоха писменост. Техните светоотечески съчинения и в наше време имат велико ръководствено значение в изясняване на християнската истина и в живота по Христа. По волята на Провидението те хвърлиха в някогашната ни груба народна почва светите семена, от които покълна и израсна и все повече и повече се разраства настоящата цивилизация на руския народ и руската държава, за удивление на западните народи. Между това нашите просветители се намират, особено в настояще време, в крайно тежко състояние...Успехите на нашето оръжие в разрешаване на тази задача ще бъдат изпълнение на нашите заветни, вековни мисли, осъществяване на заветните ни вековни симпатии към източните християни – наши просветители“.

В самия ден на паметта за славянските просветители – 11 май 1877 г., отново в присъствието на Св. Синод на Руската православна църква, преди молебена в Исакиевския събор, възглавен от Петербургския митрополит Исидор, празнично слово произнася свещеникът от Спасо-Бочаринската църква Василий Михайлов.

На 3 март 2008 г. Руският патриарх Алексий II и Варненският и Великопреславски митрополит Кирил отслужиха тържествена литургия в катедралния храм на Московската патриаршия „Христос Спасител“ за 130-годишнината от Освобождението на България.
(Стр.10)

 "За Буквите" Кирило-Методиевски вестник 

                   Бр. 27/Май  2008 г.

Хилендарецът Паисий – свидетел в Сан Стефано

Днешни американци, дори най-просветените, ще кажат, че България е създадена от Русия в края на ХІХ век. Ватикана обаче чрез своя официален орган „Осерваторе романо“ твърди, че най-старата държава в Европа е България (създадена преди повече от 13 века). При това тя никога не си е менила името. Вещи познавачи на далечното минало настояват да я считаме с няколко века по-стара.

Подобен въпрос възниква и на срещата в Сан Стефано в началото на 1878 година, когато се обсъжда мирният договор между Русия и Турция. И тогава като свидетел за стародавността на българската държава се явява не някой друг, а сам Паисий Хилендарски със своята „История“. Нейният Еленски препис е направен от Дойно Граматик през 1784 година. Възрожденският учител и свещеник Дойно Граматик прави своя дом истинска крепост на духа. Слага началото на голяма библиотека. Създава много ръкописи. Прави надписи върху каменни плочи, които се пазят и до днес. Общува със съзаклятници по Велчовата завера, с Неофит Бозвелията, с Отец Матей Преображенски, с Дякона Левски и Ангел Кънчев. Преписвайки Паисиевата книга, Дойно Граматик добавя сведения, които не са били известни на Хилендарския монах. Включва и две песни от хърватския поет Антон Кашич-Миошич, радетел за южнославянско обединение – „Песен за Владимир и Косара (Самуиловата дъщеря)“ и „Песен за цар Крум и цар Никифор“. Общо преписът съдържа 112 листа. Книгата е подвързана от създателя й заедно с отпечатаната през 1741 г. във Виена „Стематография“ на Христофор Жефарович, която представя изображения на български и сръбски владетели с 56 герба на славянски и други страни. Неизвестен предвидлив сънародник доставя своевременно този препис на „Историята“ в Сан Стефано и тя попада върху масата на преговорите. Паисиевото слово, старинните гербове, историческите сцени и надписи показват, че България е била в продължение на векове самостоятелна държава и заслужава да бъде отново свободна и независима. Представителите на Великите сили, които са решавали съдбата ни, не могли да извадят нищо насреща и слагат подписите си под Санстефанския мирен договор. Уви, за твърде кратко време.

Горният знаменателен факт известява инж. Стоян Рабов (Робовски), преподавател във ВМЕИ– София, наследник на Стоян Робовски, възрожденски учител от Елена. Обнародвано е за първи път в бр. 2 на в. „За буквите“ през декември 1979 г. и многократно препредавано в други издания.

Франсис Милет ангажира световното обществено мнение с пламенните си статии, които и до днес се считат за едни от най-обективните и задълбочени свидетелски анализи на събитията от онова време. Потресен от жестокостите над българското население и съдбата на Балканите под властта на Отоманската империя, през 1878 г. рисува композицията „Башибозук“. Тя не се нуждае от обяснение, освен от уточнението, че в нея няма нищо от модното през XIX в. преклонение пред екзотиката на Ориента. Напротив, Милет успява да изрази психологията на зверствата, тяхната верска мотивация.
(Стр.15)

"За Буквите" Кирило-Методиевски вестник 

Бр. 26/ Ноеври 2007 г.

Грамота добро естъ

Княз Борис І освобождава учителите от данъци

Княз Борис I приобщава чрез приемането на християнството „дадения му от Бога народ“ и новосъздадената славянобългарска държава към Европа. Той дава закрила на прогонените от Моравия ученици на Кирил и Методий, осигурява им подслон и условия за плодотворна книжовна работа по превода на богослужебните книги от гръцки на старобългарски език. Те създават училища из цяла България, ограмотяват нови и нови българчета – само учениците на Св. Климент Охридски надхвърлят 3000. Сетне те на свой ред стават учители и сеят семето на славянската писменост.

Нека не се считат длъжни спрямо държавата с друго, освен с грижата да създават грамотни люде! Преди десетина години археолози проучват селище от X век край древна крепост около днешното село Хумата, Разградско. Не откриват никакви следи от каменни сгради или нещо друго по-трайно като градеж. Жителите на това селище по всяка вероятност са били от най-бедните и са живели в землянки. Но сред остатъците от техния бит – керамични съдове, метални острила и прочие, неочаквано са намерени... три метални писалà! Вероятно неизвестен книжовник от Плиска или Преслав е намерил убежище край крепостта и се е трудил здравата! И не е бил по всяка вероятност сам.

Нещо забележително: княз Борис I освобождава всички учители от данъци!

Нека и в чуждестранните университети, когато млади българи се нареждат сред най-добрите студенти още в самото начало на следването си, знаят как княз Борис І е почитал учителите. Според пресмятанията на шуменски археолози през Х век на сто българи около десет души са били грамотни! Нещо изключително затогавашна Европа.

Шишмановият бряст на Царевец

Казват, че в последните дни от отбраната на Търново цар Иван Шишман тръгнал да направи последна обиколка на Царевец. Видял стражите на крепостта, заспали пред голям огън. Умората ги надвила, тъй като през целия ден се сражавали да опазят столицата на българското царство. Царят тихо прошепнал: „Спете, спете още малко в мир“. Взел една от горящите главни, забол я в земята и произнесъл: „Ако тая главня покара зелени листи, пак ще имаме свое българско царство“. Думите му се предавали от уста на уста. След столетия главнята се разлистила, от нея израснал голям бряст и българският народ повярвал, че скоро ще възвърне свободата си.

Говорят също, че и отец Матей Преображенски е ходил да види бряста. Сетне разказвал, че той вече е пуснал зелено клонче. Турската стража гърмяла по него, когато наближавал до дървото. Ала куршумът не го хванал.

(Народно предание от Търновския край)

"За Буквите" Кирило-Методиевски вестник 

Бр. 26/ Ноеври 2007 г.

Усещане за вечност

„Ето това е Европа!“

Тези думи изрича американският астроном и писател Карл Сейгън, когато чува за пръв път българската песен за Дельо войвода.

Американските космически сонди „Вояджър-1“ и „Вояджър-2“, изстреляни през 1977 г., вече напуснаха пределите на Слънчевата система в търсене на наши „братя по разум“ във Вселената. Според изчисленията на компютрите след около 50 хиляди години те ще достигнат една звезда в съзвездието Вега, където се предполага, че има живот. На борда си двете станции носят позлатена плоча с послание от земните жители. Когато международният съвет от експерти избира мелодии за междузвездния запис, известен като „Шепоти от Земята“, прозвучава българската песен за Дельо войвода, изпята от Валя Балканска. Тогава Карл Сейгън възкликва: „Ето това е Европа!“. А секретарката на комитета Ан Драйан е обзета от спонтанен порив за танц.

„За малки същества като нас безкрайността на Вселената става поносима единствено чрез любовта.“

(Мото на книгата „Космос“ от Карл Сейгън)

Астероид „Кирил и Методий“ №2609

Открит в съзвездието Водолей от семейството астрономи в Кримската астрономическа обсерватория Людмила и Николай Черних на 9 август 1978 г. Наблюдаван на 31 август и 5 септември с. г. Движи се във вътрешните части между планетите Марс и Юпитер по-близо до Земята на разстояние 330 милиона километра от нея. Има диаметър около 8 километра. Прави една обиколка около Слънцето за 3,3 земни години. Наименованието е утвърдено на 28 март 1983 г. от Международния център по малки планети при Смитсъновата астрофизическа обсерватория в Кеймбридж (САЩ). В съответния документ е записано:

„Астероидът е назован на братята Кирил (827–869) и Методий (815–885), апостоли на славяните, велики славянски просветители, почитани главно заради създаването на славянската азбука“.

Името на Методий е предадено според неговото българско произношение (а не Мефодий – както е на гръцки и руски език) – по изричното настояване на откривателите на астероида.

"За Буквите" Кирило-Методиевски вестник 

   Бр. 25/ Май 2007 г.

Каменна библиотека от Х век

През 1978 г. край гара Равна, на 70 км западно от Варна, българските археолози откриват останки от манастир, построен през втората половина на ІХ век. Той обхваща площ от 8 дка. Разкрити са църква, осветена през 889 г., скрипторий, жилищни сгради, баня. Върху стените им са издълбани 200 каменни надписа и 600 рисунки, което далеч надвишава известното до наши дни на славистичната наука в областта на епиграфиката. Надписите и рисунките са шест вида: рунически знаци; на гръцки език; с латински букви на гръцки език; глаголически; на кирилица; двуезични – на гръцки и старобългарски език. Те нагледно илюстрират началния период от създаването на старобългарската книжнина – първата литература на славянските народи. Рисунките изобразяват езически жреци, символите “кон“ и „кръст“ като белег от драматичната среща на езичеството и християнството на Балканския полуостров, християнски светци като Св. Василий и Св. Алексий, сцената на Възнесението. Върху отломките от варовик са изписани винетки и гравюри, украсявали най-ранните старобългарски ръкописи – със същия размер и начертания, както върху пергамента.

Според археолога Казимир Попконстантинов в този манастир са работели ученици на Кирил и Методий. Планът на църквата точно копира плана на Голямата базилика край Плиска – най-значителния архитектурен паметник от това време на Балканите. Всички сгради на манастира са строени едновременно, което потвърждава наличието на щедри държавни инвестиции. Върху един каменен надпис е упоменат Св. Климент І Римски – третият по ред папа, чийто култ е възстановен през ІХ в. от братята Кирил и Методий. Проф. Фредерик Кортланд от Лайденския университет (Холандия) обобщава заключението на вещи познавачи на старата европейска писменост при едно тяхно посещение на разкопките:

„Материалите, открити в Равна, променят нашите представи за ранната история на славяните“.
Сп. „Куриер ЮНЕСКО“, бр. 9/1983 г.

"За Буквите" Кирило-Методиевски вестник 

 Бр. 25/ Май 2007 г.