МЕСЕЦ БЕЗ КОМПЮТРИ

Лято е вече. Оставям самичка Жени, секретарката на Издателство 
„За буквите – О писменехь”, и поемам за Балкана.

Който си иска нека вместо мен  да кликва /повиква/, да сейва /запаметява/, да делийтва /изтрива/, да даунлодва /извлича/, да ъпдейтва /осъвременява/, да линква /препраща/, да ътачва /прикачва/, да си чатва /разговаря по скайпа/ и всичко, каквото си ще.

Не съм от поколението Интернет, още по-малко от поколението Гугъл и се заселвам отново край екопътеката от Боженците за Дряновския манастир в компанията на рогато козе стадо. Това ми създава възможност заедно с доц. Мариана Дамянова от Университета на Света гора, която също прекарва лятото в майчината си къща над Голямата пещера, и сестрата Минка да си припомним речника на нашите забравени прадеди с думи като джуруляк /дървено пособие за джуркане на боба/, бобеница /дълга пръчка, която се забива край стъблото/, въркузун /усукана връзка от плат/, пезул /каменна ниша в стената/, гъбенище /постоянно място за гъби чучулетки/, обрешка /стръмна извита пътечка в гората/, расова /разклонение на дърво/, превезло /дръжка на кофа/, пращова /платняна дръжка на торба/, кипча /меден съд с дръжка за вода/, чукиче /малко чукче/, кривул /завой на път/, зъм и зъмчуга /едри гадове/; религиозни понятия като подавка, прощене, подадине; хорски особености като  начасничав човек: до обед се сърди на себе си, следобед на целия свят зависи с кой крак първо е стъпил като става от леглото, Мека Мария /слабохарактерен човек/, Пeтьо Маринкин /безхарактерен човек/, никаквец и пр.; древни думи – знак за търновско потекло като досущ, невям, договеждам се, народни названия на празници Уведине /Въведение Богородично/, Възнесене /Възнесение Господне/,  Обсичене /Отсичане главата на Йоана Кръстителя, лазарня /великденски сбор/ и прочие.

Тези разходки из езика съпътстват Националните Славейкови празници в Трявна с удовлетворението, че тази година благодарение на литертурната критичка Благовеста Касабова като член на журито са наградени пълноценни творби, разлиствайки пътьом юбилейния том „Избрано” на Стоян Цонев с поменаване на цар Петър като Белгун.

Остава да добавим понятието млекопийци, както са наричани древните траки, с прясно козе сиренце вместо лекарство, току що извадено от цедачката. За гъбобер да не говорим, защото той изисква повишена интелигентнот и не е за всекиго. Нека се знае: най-сигурен тест дали една гъба е ядлива или отровна прави дърта коза. И да спрем дотук засега.

/По същото време едни тръгват несемейно при фирмите си на Сейшелите, други поемат към Малдивите, трети хващат гората поединично с мерак да открият и царски гъби-булки в очакване на президентските избори наесен. А едно момче се обади по Радио „Хоризонт” от Ню Йорк и каза, че наши българи там носели върху дисплея на мобифоните си портрет на Васил Левски.../

Писа през Горещниците на сянка Козарят от Върпища -един от късноновоприетите габровци за  членове на СБП