Както съобщи „Сибирская православная газета”, първият паметник на славянските първоучители Св. Св. Кирил и Методий оттатък Урал е издигнат пред новосъздаденият университет на град Сургут, Тюменска област, край бреговете на голямата сибирска река Об. Там преди години работеха български строители, има богати залежи на нефт, на ценни дървесни видове.
По повод поставянето през май 1990 г. на паметник на Светите братя в град Мурманск, на Баренцово море в Колския полуостров, кай бреговете на Северния ледовит океан, където на 24 май 1986 г. двадесетина руски писатели възродиха Кирило-Методиевския празник в Русия, акад. Дмитрий Лихачов, наричан още Българолюбец, сподели свое очакване и внушение: подобен паметник да бъде издигнат и край бреговете на Тихия океан, за да бъде означен по такъв начин върху картата на света „Кирилският материк” – обсега на приложение на кирилицата. През 2008 г. такъв паметник наистина бе открит във Владивосток, красив и съвременен на вид. Стенопис и икона на двамата солунски братя има отпреди век в черквата на източния град Хабаровск.
След нашествието на друговерците в България в края на ХІV век Киевският и Литовски митрополит Григорий Цамблак, „приучен на грамотност от ранно детство”, пише в своето Похвално слово за Патриарх Евтимий, че търновските книги са достигнали „на север до Ледовития океан и на изток до Илирик , сиреч до Адриатика”. Да се знае от несведущите, изкривили врат да гледат само на запад.
А нали „Светлината идва от Изтока” – речено евангелски първом на латински.
Ние, българите, продължаваме да водим своята хилядолетна битка с триезичниците на НУЛЕВИЯ меридиан между Рим и Константинопол, между кирилицата и латиницата, между християнството и исляма. С променлив успех и в епохата на Интернет.
Писано на Рождество Христово в 2011 година
Няма коментари:
Публикуване на коментар