ПРЕПИСА НИКОЛА ГАБРОВЕЦ

Не го откриваме него в авторитетната Енциклопедия  „Българска възрожденска енциклопeдия”, която върху  739 страници представя учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни и всякакви други будители - дело на Държавно издателство „Д-р Петър Берон”, София, 1988. В нея има  76 –ма Николовци – него обаче го няма.

А той е направил нещо, което никой друг не е направил. Съчетал е по единствен начин Делото на Братята Миладиновци и Делото на Хилендареца Паисий.

Откритието принадлежи на Злати Еленков, който в бр. 34 от 26 август 1961 г. на в. „Народна култура” и в кн. 6 от 1976 г. на сп. „Векове” публикува следната приписка върху бележития Миладинов сборник:

„Този екземпляр от Сборника „Български народни песни” е принадлежал на свещ. Христо Вълчев Черновалиев от село Калипетрово, Силистренско, и е преписан – НА ДВА ПЪТИ  – от учителя Никола Габровец до 25 май 1869 г. в село Айдемир с приписка „Да живеят Г-да Братя Миладинови”.

Върху преписа има строга забрана срещу всеки опит книгата да бъде открадната или унищожена, защото похитителят „ще се съди според законите”. Това напомня заклинанието на поп Стойко Владиславов от Котел върху първия препис на „История славяноболгарская” от 1765 година.

А Миладиновият сборник има цели 562 страници! В случая следва да ги умножим по две, за да  представим подвига на габровския възрожденец.

Съобщи този единствен по рода си факт  Елисавета Миладинова, далечна родственичка на Миладиновците, дългогодишна служителка в Народната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий” в София, която издирва и съхранява всякакви сведения относно бележития Сборник, в съботно предаване по Програма „Хоризонт” на Българското национално радио,  повторено и потретено от  водещата Цвети Радева като същностна взаимовръзка  между Миладиновата 2011-а и Паисиевата 2012-а година.

Трудно може да се определи наистина кой от двата паметника повече е допринесъл за свестяването на българския народ, за да се избави  той от тъмата на вековното робство – с чудодейното българско слово и чудодейната българска песен.