"За Буквите" Кирило-Методиевски вестник 

 Бр. 21/Ноември 2005 г.

Бойо овчар си купува книга

През епохата на османското владичество дейно културно средище става карловското село Аджар (дн. Свежен). През XVII в. там се води оживен религиозен и културен живот.Има старинна черква и килийно училище при нея. Работят свещеници и учители. Най-изявени сред тях са поп Йовко сдаскал Недялко и неговият син Филип (единствен случай за съвместна книжовна деятелност на две поколения едновременно). Двамата са създали през 1652 г. Аджарско четириевангелие, което днес се съхранява в Националния археологически музей, и Рилски дамаскин, писан по същото време. Ръкописите на аджарци се отличават с особено богата украса в господстващия за епохата плетеничен балкански стил. Текстът е илюстриран изобилно от миниатюри.Твърде ценни са приписките към тях, които дават представа в подробности за живота и духовните тежнения на тогавашните българи.

„Да се знае как купи тая книга Бойо овчар от село Хаджар в Средна гора,околност Пловдивска, и я предаде в храма на църквата на светия великомъченик Георги да служи за душата на неговия баща Неделчо и на майчината му душа Мръза, и на баба му Йова Големица, и на дядо му Бойо, и на сестра му Рада, и на децата му Тодор и Дена и за своята душа Боюва и за съпругата му Рада, и на Боювия тъст Пейо и тъщата на Гечо Боюв Петкана, и на Боювата стринка и на Герчо, и на Боювата леля Рада, и на Чойна, и на Руса, и на неговия вуйчо Стейо и на Божа. И подари я в храма на светия великомъченик Георги да служи докле бъде селото. И предаде я на поп Боню на ръка да я пази, да знае къде тя ходи, кой я взема и кой я чете. Ако ли я вземе поп Боню и рече: „Моя е книгата“ и я занесе в друго село и рече поповото дете: „Бащина е книгата“, за да я предаде на другиго, или някой да я открадне, да е проклет от 318-те никейски отци и да му е свети Георги съперник на страшното съдилище. А ако се разтури селото, тази книга да служи за спасение на Бойовата душа и душата на неговите роднини. И който я чете, да помене: „Бог да прости онзи, който я купи или подари“. Помени, Господи, Стойча. И купи я Бойо от поп Йовко за 100 аспри в годината 1636.“

(Стр.26)