ХИЛЕНДАРЕЦЪТ
И СПИРИДОН ГАБРОВСКИ СТИГНАХА
ДО ЩАТА ОХАЙО

Два­ма­та ав­то­ри на бъл­гар­с­ка ис­то­рия, с ко­и­то за­поч­ва Бъл­гар­с­ко­то възраж­да­не – Па­и­сий Хи­лен­дар­с­ки и йе­рос­хи­мо­нах Спи­ри­дон Габ­ров­с­ки, за пър­ви път са съб­ра­ни в общ сбор­ник. Той се съх­ра­ня­ва  в Хи­лен­дар­с­ка­та науч­ноиз­с­ле­до­ва­тел­с­ка стая на ща­та Оха­йо, град Ка­лъм­бъс, САЩ, съз­да­де­на и ръ­ко­во­де­на от проф. Ма­тея Ма­те­ич и не­го­вия син Пред­раг Ма­те­ич. Българка­та от Габ­ро­во Та­тя­на Ни­ко­ло­ва-Хюс­тън, ко­я­то жи­вее от  го­ди­ни в Аме­ри­ка, ка­то пре­по­да­ва бал­кан­с­ки тан­ци, из­с­лед­ва под­роб­но то­зи ръ­ко­пис и из­не­се пър­во съ­об­ще­ние за не­го на на­уч­на­та кон­фе­рен­ция „Ма­нас­тир­с­ка­та кул­ту­ра на Бал­ка­ни­те“, уре­де­на от На­уч­ния цен­тър „Иван Дуй­чев“ при Софийс­кия уни­вер­си­тет „Св. Кли­мент Ох­рид­с­ки“.

Сборникът е от­к­рит през 1932 г. в Бол­г­рад от Джеймс Кларк – внук на един от аме­ри­кан­с­ки­те ми­си­о­не­ри, ко­и­то пов­тор­но се опит­ват да християнизи­рат бъл­га­ри­те още по вре­ме на Въз­раж­да­не­то ни. До края на живо­та си оба­че той не из­вес­тя­ва за не­го, ни­то се за­е­ма с про­уч­ва­не­то му. Нами­рат го след смърт­та му...

Сбор­ни­кът е съз­да­ден меж­ду 1807 и 1825 г. от два­ми­на пи­са­чи. Съ­че­та­ва т.нар. Рил­с­ка преп­рав­ка на „Ис­то­рия сла­вя­но­бол­гар­с­кая“ с от­къ­си от Спиридо­но­ва­та „Ис­то­рия во крат­це о бол­гар­с­ком на­ро­де сла­вен­с­ком“. По-емо­ци­о­нал­ни­те пуб­ли­цис­тич­ни стра­ни­ци на Хи­лен­да­ре­ца са за­ме­не­ни с по-ра­ци­о­нал­но под­не­се­ни­те Спи­ри­до­но­ви стра­ни­ци. С то­ва „Ис­то­ри­я­та“ ста­ва по-близ­ка на на­шия съв­ре­мен­ник.

от книгата  "Веселете се небеса" Илия Пехливанов - 2017г.

ХИЛЕНДАРЕЦЪТ И СПИРИДОН ГАБРОВСКИ

СТИГНАХА ДО ЩАТА ОХАЙО

Двамата автори на българска история, с които започва Българското Възраждане — Паисий Хилендарски и йеросхимонах Спиридон Габровски за първи път са събрани в общ сборник. Той се съхранява  в Хилендарската научно-изследователска стая на щата Охайо, град Калъмбъс, САЩ, създадена и ръководена от проф. Матея Матеич и неговия син Предраг Матеич. Българката от Габрово Татяна Николова-Хюстън, която живее от  години в Америка, като преподава балкански танци, изследва подробно този ръкопис и изнесе първо съобщение за него на научната конференция “Манастирската култура на Балканите”, уредена от Научния център “Иван Дуйчев” при Софийския университет “Св. Климент Охридски”.

Сборникът е открит през 1932 г. в Болград от Джеймс Кларк — внук на един от американските мисионери, които повторно се опитват да християнизират българите още по време на Възраждането ни. До края на живота си обаче той не известява за него, нито се заема с проучването му. Намират го след смъртта му...

Сборникът е създаден между 1807 и 1825 г. от двамина писачи. Съчетава т.нар. Рилска преправка на “История славяноболгарская” с откъси от Спиридоновата “История во кратце о болгарском народе славенском”. По-емоционалните публицистични страници на Хилендареца са заменени с по-рационално поднесените Спиридонови страници. С това “Историята” става по-близка на нашия съвременник.