Роден съм навръх Игнажден и според традицията е следвало да приема името Игнат. Баба ми Ирина обаче ме кръщава на своя първи съпруг Илия, останал 18-годишен неопят в земята край град Гевгели през юли 1916 г. по време на Европейската война, без да види Охрид.
Оттук идва и псевдонимът ми Борислав Игнатов, с който най-вече в „Антени” съм подписвал не една своя публикация и е трудно те да бъдат разпознати за една още несъставена библиография.
По повеление свише преживях 70-ия си рожден ден в Одрин. Главният град на Южна Тракия има за свой символ пехливанските борби. Всяка година през юни тук стават многолюдни схватки между тукашни борци-млади и стари, намазани със зехтин, като за награда победителят получава един коч. А на десетина места в града могат да се видят паметници на тази тема.
Три български университета – Великотърновският „Св. Св. Кирил и Методий”, Плодивският институт по хранителна промишленост и Университетът по библиотекознание и информационни технологии в София откриха в местния Тракийски университет нов български мултимедиен културен център, където ще се преподава български език. Истината е, че измежду всичките си съседи най-успешно засега работим именно с „амуджите” – приятели от векове.
В Одрин са възстановени две православни църкви - „Св. Георги” и „ Св. Св. Константин и Елена”. В първата е подреден малък музей. Открито е и първото чуждестранно българско читалище. Съюзът на тракийските дружества в България вдигна нов паметник на Екзарх Антим Първи, роден в Лозенград.
В нея трябва да влезеш събут и да мълчиш, докато трае поредната молитва. Паметникът на нейния строител Синан може да се види северно в малка градинка. Не е с чалма, а с нещо като старобългарска шапка. Категорично е доказано, че той е родопчанин от Широка лъка и има рождено име Лалю, превърнат в еничарин. Пише за него Стилиян Чилингиров в своята забележителна книга „Какво е дал българинът на света”. В нея се съобщава знаменателен факт: при обсадата на Одрин през Балканската война цар Фердинанд, който лично отива да наблюдава битката, издава нарочна заповед да не се бомбардира джамията. Нашенци в атаките на непревзимаемата крепост като нищо са можели да я попилеят наистина!...
Синан е най-великият архитект на Османската империя. Той е построил и джамията
Селимие в Цариград. За него пише с възхита и нобелистът Орхан Памук.
Един потомък на дряновски строители задължително трябва да разгледа одринската джамия. Тя е разкошно украсена в синьо навсякъде с растителни мотиви, сред които на арабски език са изписани важни извлечения от Корана и имената на техните пророци.
Духът на архитектон Колю Фичето намира тук временно успокоение. А и самият той на път за Цариград е имал възможност да разгледа джамията, за да вдигне впоследствие десетки черковни куполи в Търновско, по-високи от минаретата.
Със Султан Селим джамия е свързана и легендата за Майстор Манол, който литва от нея с дървени криле. А защо тази забележителна черква е построена именно в Едерне? Сънувал бил Султан Селим как сам пророкът Мохамед му е посочил именно това място и той бил длъжен да построи най-голямата джамия в Империята тук, като потърсил за целта най-големия архитект на Империята. Лалю-Синан изгражда и „Черната джамия” в София, която след като дълго време е била затвор за видни държавници след Освобождението, впоследствие е превърната в черква, посветена на Светите Седмочисленици.
Не ща да пропусна случая да припомня, че на 12 април 1204 г. в битката при Одрин войските на цар Калоян погубват до крак цвета на западното рицарство и то повече не се опитва да ходи на поклонение до Божи гроб. Някои от тях облечени в тенекии оръженосци загубват ключовете от девствените пояси на своите западни Дулцинеи из гъстите гори на Магна Булгарика., като остават в прегръдките на нашите любвеобилни прапрабаби. Свидетелстно за това са названията на наши селища като Пасарел, Бов, Орландовци, Подуене, Кондофрей. В едно брезнишко село до неотдавна са ръчкали жаравата в домашншото огнище ...с ръждясала рицарска шпага. Един рядък веществн документ наистина! Запазени са и народни песни за пребиваването на кръстоносци по нашите земи. А в Бов показват и до днес отделни латински гробища.
Когато през 1918 г. в Ньой се подписва унизителния мирен договор, по разпореждане на нашия „благодетел”- френският премиер-министър Клемансо ритуалът става именно в залата, върху чиято стена е изобразена трагедията на кръстоносците при Одрин.
20 декември 2010 г.
София-Одрин-Дряново
