"За Буквите" Кирило-Методиевски вестник 

  Бр. 23/Септември 2006 г.

Ръка Илиева писа

Какво е името на Боянския майстор

ЗАГОРЧИНОВ, Стоян (1889 – 1969) – белетрист и драматург. Учи история на философията в Швейцария, завършва история в Софийския университет. Участва във войните 1912 – 1918 г. Развива се като писател под влияние на френската и руската класическа литература. Автор е на историческата повест „Легенда за Света София“ (1926), на историческите романи „Ден последен – ден Господен“ (1934), „Празник в Бояна“ (1950) и „Ивайло“ (1962), на пиесите „Ръка Илиева“ (1943), „Байрактарят“ (1950), „Пленникът от Мундрага“ (1965). Прониква дълбоко в духа на Средновековието, с колоритен и пластичен език рисува характерни за епохата конфликти и душевни драми. За пръв път поставя в центъра на повествованието темата за народната съдба, стреми се да изясни причините за социалните протворечия и ролята на народните маси в събитията, разкрива силата на народа – борец и създател на художествени ценности. Продължава традицията на Иван Вазов, като издига на ново равнище българския и историческия роман.
(„Енциклопедия България“. Т. 2, стр. 649, София,1981г..)

Веднъж, като обикаля и оглежда отвън зидовете на Боянската черква, Стоян Загорчинов открива върху един от мраморните късове на южните ѝ стени издълбан с не особено дълбоки букви надпис:

„ПИСА ИЛИЯ“

Въображението бързо го отвежда към стенописването на бележития средновековен паметник. През 1943 г. се ражда пиесата „Ръка Илиева писа“, според която търновският зограф се е наричал Илия. Пиесата е играна с голям успех в Народния театър „Иван Вазов“. Същият сюжет е представен в повестта „Празник в Бояна“, издадена през 1950 г. По нея големият майстор на българското кино Захари Жандов засне през 1981 г. игралния филм „Боянският майстор“. Ролята на Илия в него изигра актьорът Петър Десподов, а на Десислава – Бойка Велкова. Съдбата на Търново е основна тема в творчеството на този позабравенбългарски писател.
(Стр.6)

"За Буквите" Кирило-Методиевски вестник 

  Бр. 22/Май 2006 г.

Преправен по ботйовски

Светци народни редом с православни светци

Този календар е единствен по рода си поради съчетанието на православните дейци с борци за национално освобождение и свестяване. Сам Ботев го е съставил собственоръчно в Каравеловата печатница „Свобода“ срещу новата 1875 г. В него за първи път е отпечатана баладата „Хаджи Димитър“ с графичен портрет на народния войвода. До нас е стигнал един-единствен екземпляр, който се съхранява понастоящем в Народната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ в София. Седмичникът за политика и култура „Антени“ го разпространи в 200-хиляден тираж. Сетне календарът бе издаден фототипно като приложение на Ботевите вестници. През април 1979 г. Ботевият календар летя като символ с първия български космонавт Георги Иванов на кораба „Союз-33“ и изгоря в Космоса при аварийното завръщане на Земята. Следващата 1876 година Ботев отпечатва повторно същия календар, като помества в него за първи път своето стихотворение „Обесванието на Васил Левски“. От него засега не е открит запазен екземпляр. Възможно е да се намери някъде в Румъния или Бесарабия. В календара за 1877г.,отпечатан в типографията на Болградската гимназия от бесарабския българин Танас Киров, участник в Българското опълчение, е вписано: „10 юни – Великомъченик Христо Ботйов“. В него е поместен графичен портрет на войводата, рисуван по неговата последна фотография с братята му Стефан, Кирил и Боян. Календарът е осъществен с дейната подкрепа на Киро Тулешков, един от най-близките Ботеви другари, който по онова време е управител на печатницата на Болградското училище. Опазен е единствен неясен отпечатък, който придружава публикация на Иван Хаджов в сп. „Българска книга“ (кн. 2 от 1930 г., стр. 188).

„21 март – Св. 40 мъченици и Васил Левски мъченик 20 януари –Евтимий Велики и Евтимий последни патриарх Търновски 1 февруари – Трифон мъченик и Ангел воин Български; 11 февруари – Теодор Тирон и паметта на умрелите в диарбекир 25 февруари – Танаси Цариградски и Иван, пострадал от турците; 25 март – Благовещение и братия Константин и Димитър Миладиновци, родом от Струга 30 април – Апостол Яков и паметта на Свищовските мъченици, които са пострадали за народа си; 24 юни – Рождество предтечи и Св. Ангеларий, просветител български 30 юни – Събор на 12-те апостоли и Климент епископ и просветител български; 10 юли – 45 мъченици от Никопол; 27 юли – Св. седмочисленици български, Методий, Кирил, Климент, Наум, Горазд, Ангеларий и Сава, Св. Пантелеймон и Пафнутий Калоферски, именуем Пано; 31 юли – великомъченик Стефан Караджа и праведни Евдоким; 5 август – великомъченик Хаджи Димитър Асенйов и Евсигний мъченик; 19 август – мъченик Трендафил Загорски, стар хайдутин; 29 септември– Киряк отшелник и Св. Райна Българска; 5 октомври – Харитина мъченица и дядо Трендафил, мъченик български; 30 ноември– Андрей апостол Первозванни и Св. Ангел войвода 16 декември – Пророк Антей и 15 000 мъченици, ослепени от гърците“
(Запазен е оригиналният правопис и словоред)
(Стр. 29)

"За Буквите" Кирило-Методиевски вестник 

 Бр. 21/Ноември 2005 г.

Бойо овчар си купува книга

През епохата на османското владичество дейно културно средище става карловското село Аджар (дн. Свежен). През XVII в. там се води оживен религиозен и културен живот.Има старинна черква и килийно училище при нея. Работят свещеници и учители. Най-изявени сред тях са поп Йовко сдаскал Недялко и неговият син Филип (единствен случай за съвместна книжовна деятелност на две поколения едновременно). Двамата са създали през 1652 г. Аджарско четириевангелие, което днес се съхранява в Националния археологически музей, и Рилски дамаскин, писан по същото време. Ръкописите на аджарци се отличават с особено богата украса в господстващия за епохата плетеничен балкански стил. Текстът е илюстриран изобилно от миниатюри.Твърде ценни са приписките към тях, които дават представа в подробности за живота и духовните тежнения на тогавашните българи.

„Да се знае как купи тая книга Бойо овчар от село Хаджар в Средна гора,околност Пловдивска, и я предаде в храма на църквата на светия великомъченик Георги да служи за душата на неговия баща Неделчо и на майчината му душа Мръза, и на баба му Йова Големица, и на дядо му Бойо, и на сестра му Рада, и на децата му Тодор и Дена и за своята душа Боюва и за съпругата му Рада, и на Боювия тъст Пейо и тъщата на Гечо Боюв Петкана, и на Боювата стринка и на Герчо, и на Боювата леля Рада, и на Чойна, и на Руса, и на неговия вуйчо Стейо и на Божа. И подари я в храма на светия великомъченик Георги да служи докле бъде селото. И предаде я на поп Боню на ръка да я пази, да знае къде тя ходи, кой я взема и кой я чете. Ако ли я вземе поп Боню и рече: „Моя е книгата“ и я занесе в друго село и рече поповото дете: „Бащина е книгата“, за да я предаде на другиго, или някой да я открадне, да е проклет от 318-те никейски отци и да му е свети Георги съперник на страшното съдилище. А ако се разтури селото, тази книга да служи за спасение на Бойовата душа и душата на неговите роднини. И който я чете, да помене: „Бог да прости онзи, който я купи или подари“. Помени, Господи, Стойча. И купи я Бойо от поп Йовко за 100 аспри в годината 1636.“

(Стр.26)

"За Буквите" Кирило-Методиевски вестник 

 Бр. 21/Ноември 2005 г.

Църквата „Св. Иван Богослов“

Наричана е още и „Св. Иван Летни“. Построена е върху Пчелин камък между XIV и XVI в. Историческата и културната стойност на тази скромна църква разкри за науката проф. Стамен Михайлов, като я описа и спаси част от изчезналите вече художествени образи в нея. В тази църквица той е успял да фотографира сцената „Причастието на апостолите“. Относно образа на Св. Богородица в църквата проф. Михайлов пише:

„Дело на талантливи майстори, образът привлича нашето внимание и със своята художественост и главно със светлата си колоритна гама, с необикновената свежест на палитрата и с постигнатата всред този колорит изразителност... Образът ... е обърнат към една нова епоха – епохата на нашето закъсняло приобщаване към светското изкуство на европейските народи“.

Също така, като разглежда другата спомената сцена и нейната динамичност, той пише:

„Ние сме изненадани, че в малката селска църквица при Пчелинци тази сцена е запазена с първичната си чистота, с нейния подчертан монументално-експресионистичен характер. Със силното си емоционално въздействие, което упражнява върху нас, тя ни напомня за тържествената монументалност на Божествената литургия в църквата Перивлиптос в Мистра (XIV в.)“.

Своята студия проф. Михайлов завършва с думите:

„С обнародването на църквата при с. Пчелинци ние изнасяме на показ един незаслужено пренебрегнат и забравен паметник от нашето късно средновековие, който отсега нататък ще заема, надяваме се, мястото, което заслужава между скромните паметници на религиозната ни архитектура и живопис в Западна България от ранната епоха на турския феодализъм у нас“.

От своя страна Димитрина Джонова, която преди двадесетина години също подробно е проучвала тази църква, пише следното:

„Декоративните орнаменти и класическите палмети допълват представата ни за художествената стойност на монументалната стенопис. Стиловите особености, живописната техника и застъпеният живописен канон дават основание да отнесем църквата към XV–XVI в. и да я свържем с редките произведения на средновековната българска живопис от горнострумските и знеполските земи, дело на местни, югозападни живописни школи“.

Благодарение на тези изследвания църквата е обявена за паметник на архитектурата и изкуството.
(Стр.13)

"За Буквите" Кирило-Методиевски вестник 

 Бр. 21/Ноември 2005 г.

НОВИ СВИДЕТЕЛСТВА ЗА ПОЧИТ

На 18 август и 19 октомври Българската православна църква се прекланя пред паметта на Св. Йоан (наричан по народному Иван) Рилски. Той си отива от този свят през 946 г., оставяйки завет към последователите си като основател на източноправославното монашество и първи южнославянски светец. Напоследък почитта към Рилския светител намира нови географски измерения. На о-в Ливингстън в Антарктида, близо до българската научна база „Св. Климент Охридски“, бе съграден православен параклис, носещ името на Св. Иван Рилски. В град Рилск, близо до Курск в Руската федерация, който е основан от българи през X век (за защита срещу нападенията на татарите от изток), млади предприемачи са изградили нова църква, посветена на славянските първоучители Св. Св. Кирил и Методий. Църква със същото посвещение е била вдигната в началото на отминалото столетие, сетне разрушена в годините на държавния атеизъм. В нея е била съхранена дясната ръка на Рилския светител. През Втората световна война руски подвижници я отнесли тайно до Гърция. Днес тя се съхранява в църква на о-в Кихровуни на Цикладите, в която всяка година Успението на Св. Йоан Рилски се почита според правилата на Православната църква с нарочна литургия, единствена за южната ни единоверна съседка. В Санкт Петербург е възстановен Йоановският манастир. Той също е посветен на Св. Иван Рилски. Там е погребан Св. Йоан Кронщадски, роден в деня на българския светец и приел неговото посвещение. Новосъздадена мозайка върху стените на този манастир представя Св. Йоан Рилски.
(Стр.12)