Крест начертав

Отец Матей – късен исихаст

Младият Моно Петров от търновското Ново село, останал кръгъл сирак през „голямото чумаво време“, приема монашески сан в Иван-Александровия манастир „Св. Преображение Господне“ в поречието на Янтра срещу Евтимиевия манастир „Света Троица“. На няколко пъти той обитава пещери наоколо, преписвайки жития на светци. Там прекарва няколко дни с Дякон Левски, съратник от Легията в Белград, в трескав размисъл върху идеята за тайна комитетска организация. В своя най-ранен ръкопис от 1840 г. той вписва извадки от проповеди на Св. Ефрем Сирин и Св. Григорий Синаит, добавяйки към тях своето „Чудное повествование щу са случи в наши дни сос един отец пустиннолюбний“. Прекарва десетина години на Света гора в молитви и бдение над стари книги в богатите манастирски библиотеки. Не се е забавил да пробва сам Гутенберговото изобретение. В новоткритата вилаетска типография на Митхад паша в Русчук той отпечатва шест свои книги. Едната от тях е „Подобни на осемтях гласове“ – избрани песнопения за най-честа употреба в богослужението по села и градове. Не се знаеше досега, че след половин столетие същата книга е издадена повторно. Съхранил я в личните си вещи отец Севастиян от Бачковския манастир. Ето нейното пълно заглавие: „Подобни на осемтях гласове“. Събрани из церковните книги от Матея Петров монах Св. Преображенский, а сега поправил, допълнил и издал игумен архимандрит Кирил Д. Святопреображенский. Второ издание“.Отпечатана е от печатница „Ст. Фъртунов и син“ в Търново през 1924 г. В нейните 127 странички може да се открият тропари за празниците Рождество Христово, Богоявление, Сретение Господне, Воскресение Христово, Света Троица, Възнесение Господне, Успение Богородично, Воздвижение на честния Кръст, Св. Димитър Солунски, Св. Николай Чудотворец. Забележително е, че са включени и песнопения за Св. Седмочисленици и Св. Св. Кирил и Методий. По такъв начин светлината на Търновската книжовна школа стига до върха на Възраждането ни. 

"За Буквите" Кирило-Методиевски вестник

БРОЙ 39/МАЙ 2013 Г.

Волностите на Павел Зограф

В навечерието на Новата година скоро откритата православна книжарница „Покров Богородичен“ на софийската улица „Асен Златаров“ №39 представи пред неслучайна публика книгата на проф. Иванка Гергова „Култът към Св. Богородица в българското възрожденско изкуство“. Като специалист в Института по изкуствознание на Българската академия на науките тя години наред обхожда десетки черкви и манастири, за да проучва стенописи и икони от Възраждането. Колегите ѝ я наричат „Асен Василиев в пола“, заради сравнението с видния изследвач от миналото, който бе обиколил цяла България пешком със същата цел.

Книгата бе представена отголемия днешен изкуствовед чл.-кор. Елка Бакалова – внучка на Георги Бакалов и снаха на скулптора Иван Лазаров, която оцени високо изследването на своята колега. Стана известно едно откритие – неизвестна икона от Соколския манастир „Св. Успение Богородично“ край Габрово, която украсява корицата на книгата. Тя представя как Дяволът се изкачва по стълба, за да смъкне на земята рисувач, изобразяващ Божията Майка върху стената на черквата, а Дева Мария посяга отвисоко да го издърпа нагоре. Необикновената сцена предизвика възхищение у присъстващите като нещо наистина изключително. Иконата е доста малка по размер и се намира отдясно в олтарния ред. Тя е дело на живописеца Павел и неговия син Николай Попович от Шипка. Двамата са оставили имената си в надпис от 1863 г. Тъкмо тогава в Европа е била тържествено почетена 1000-годишнината от Моравската мисия на първоучителите Кирил и Методий и създаването на славянската азбука. Това знаменателно събитие не е могло да бъде оставено без внимание и от нашите будители. Каквото са могли те да сторят, въпреки всичко, сторили са го.

"За Буквите" Кирило-Методиевски вестник

БРОЙ 39/МАЙ 2013 Г.

Най-старата азбука

През ІV век в Никополис ад Иструм

епископ Вулфила превежда Библията на готски език

Три азбуки са се появили за пръв път по нашите земи. Най-първата от тях е готската азбука. Готското царство е просъществувало десетилетия наред в Централна Северна България. В античния град Никополис ад Иструм край днешното търновско село Никюп епископ Вулфила превежда през ІV век Библията, като за тази цел създава оригинална писменост. Копие от нея, наричано „Codex Argenteus“ (Сребърна Библия), понеже е изписано върху покрити със сребро листове, след дълго странстване из Европа стига до северните страни и понастоящем се съхранява в Университета на град Упсала в Швеция. Тамошни учени изследват всестранно древния ръкопис. На три пъти те идваха в Свети-Климентовия университет да обсъждат тази тема с участието на австрийски и български учени. Появи се терминът „вулфилознание“. Те подариха днешно копие на скъпоценната книга на Народната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“.

На Симеоновското шосе край Витоша работи Дом „Вулфила“ с директор д-р Росен Милев, където се водят изследвания на делото му. А археологът Тодор Балабанов откри край Шумен готски погребения с позлатени предмети в тях.

В първите дни на декември 2012 г. в Софийския университет бе представена нова книга – дело на проф. Ларш Мункхамар с финансовото съдействие на Университетската библиотека в Упсала. Неин редактор е Вера Ганчева, ръководител на Катедрата по скандинавистика. Преведена е от шведски на български език от Живка Колева. Консултант е Росен Милев. Издадена е от „Хемус Груп“. Срещата уважи с присъствието си посланичката на Швеция. Дойдоха видни български учени медиевисти. Дългогодишната ръководителка на Катедрата по германистика проф. Емилия Стайчева – отскоро председател на Съюза на преводачите в България, бе удостоена с почетен медал „Вулфила“. Раздадени бяха като дар екземпляри от книгата – един от тях е предназначен за библиотеката на Националния музей на образованието в Габрово. Самият автор не успя да пристигне в София.

Календарът предложи удивително съвпадение. Беше Никулден – денят за почит на Св. Николай Мирликийски. Същият присъства на Никейския събор през 325 г. и зашлевява плесница на епископ Арий, който там огласява нова ерес. Тази сцена е изобразена като стенопис в Рилския манастир от Захарий Зограф. Остава за проучване въпросът, доколко Вулфила е бил привърженик на арианството, или само е бил набеден в това. Така или иначе, тъкмо поради това готската азбука не намира приложение в бъдеще. За разлика от кирилицата, на която и днес пишат милиони хора по света.

Забележка. Пръв оповести неизвестния факт, че готската азбука е създадена именно в Никополис ад Иструм, известният немски българист Норберт Рандов в рубриката „Българистика и българисти“ на седмичника „Антени“ (бр. 52, 25 декември 1985 г.).

"За Буквите" Кирило-Методиевски вестник

БРОЙ 39/МАЙ 2013 Г.

Кирилица край Крепча

След 1000 години оживява наново

скален манастир с каменен надпис от 922 г.

Манастирът се намира над левия бряг на река Каракочдере на 2 км от село Крепча, на 18 км северозападно от град Попово. Високо в скалния масив са изсечени килии, манастирска църква и църква гробница, които са много труднодостъпни. По стените на църквата, в гробницата и около килиите има врязани кирилски и староеврейски надписи, рунически знаци и разнообразни рисунки. Това е едно от най-значимите открития на големия чешки археолог Карел Шкорпил – неуморен изследвач на българската древност. Той публикува първото научно съобщение за открития от него надгробен каменен надпис през 1905 г. в албум под заглавие „Абоба-Плиска“ към том Х на виенско славистично издание (само с факсимиле на надписа без разчитане и коментар) и по-подробно през 1914 г. под заглавие „Опис на старините по течението на река Русенски Лом“. През следващите десетилетия за същия надпис съобщават Стефан Маслев, Цветана Дремсизова, Св. Нелчинов, Ара Маргос. През 1966 г. го проучва и студентска научна експедиция с проф. Иван Гълъбов.

През 1977 г. младият археолог Казимир Попконстантинов, който впоследствие направи забележителни открития в областта на средновековната епиграфика (науката за надписите), обнародва в кн. 3 на сп. „Археология“ пространна статия под заглавие „Два старобългарски надписа от скалния манастир при с. Крепча, Търговищко“. В нея към публикувания от Шкорпил надпис той съобщава за втори надпис, който открива при входа на скалната манастирска църква. Със своите палеографски особености надписът има близост със старобългарския надпис върху гроба на чъргубиля Мостич от Преслав, Самуиловия надпис, надписа от село Теке-Козлуджа край Плиска. Единствено в скалите над Крепча е стигнал до наши дни най-старият от известните днес старобългарски (и въобще славянски) надписи на кирилица с точно упоменаване на годината, в която е изсечен. Паметникът съдържа датата6430 година, според съвременното летоброене – 922 година.

През 1150-ата годишнина от Моравската мисия на светите братя Кирил и Методий, вписана в официалния двегодишен календар на ЮНЕСКО по предложение на 7 днешни славянски държави, това откритие придобива значение за културата на цяла Европа и заслужава да стане широко известно. Един деен съвременен духовник не чака да го подсещат какво да стори по този повод. На 27 ноември 2012 г., в деня, когато Българската православна църква почита паметта на Св. Теодосий Търновски, с благословията на Русенския митрополит Неофит архимандрит Серафим Геновски заедно със свещеници от духовната околия отслужи водосвет в скалния манастир край Крепча.

Серафим Геновски е родом търновец, завършил е с отличие богословие в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Пребивава известно време в българския манастир „Зограф“ на Света гора. Сетне е игумен на манастира „Св. Петка“ край Банкя и на древния манастир „Св. Троица“ край пернишкото село Дивотино. Изпълнява един мандат длъжността Рeктор на Софийската духовна семинария„Св. Иван Рилски“ и е след това протосингел на Варненско-Преславската митрополия. Участва в шествието за пренасяне на мощите на Св. Серафим Саровски – неговия небесен покровител, от град Саров в Москва. Понастоящем е предстоятел на възрожденската църква „Св. Архангел Михаил“ в град Попово, в която през 1877 г. са посрещнати с тържествена литургия руските освободители. Събитието е заснето на документален филм, който е награден на фестивал за документални филми във Варна. Оживелият след цяло хилядолетие български манастир се посвещава на Всички български светии, чийто празник е от 1962 г. насам.

В името на Отца и Сина и Светия Дух. Тук почива праведният отец Антони – ктитор на тази църква, който я направи дом-хранителница (житница), за да се приобщи към Бога. Това написах аз, Михаил Недостойний. Амин. В 6430 година месец октомври почина раб Божи Антон.

Най-старият известен засега кирилски каменен надпис.

Снимка!

Най-старият кирилски надпис от 922 г. Открит и изследван от Казимир Попконстантинов (факсимиле). В. „За буквите – О писменехь“, бр. 13, април-май 1987 

"За Буквите" Кирило-Методиевски вестник

БРОЙ 39/МАЙ 2013 Г.

Горда Стара планина!

Авторът на „Мила родино“

С Указ на Президиума на Народното събрание от 8 септември 1964 г. песента „Мила родино“ е утвърдена като български национален химн.

Призивно-страстната мелодия на този химн прозвучава за пръв път през есента на 1885 г. на борда на един кораб всред Дунава, с който български студенти от европейски университети бързат да се включат като доброволци в Сръбско-българската война. Неин автор е 22-годишниятстудент по история и филология във Виена Цветан Радославов.

Цветан Цветков Радославов е роден на 21 април 1863 г. в Свищов. Проявява отрано разнолики интереси и изключителна любознателност. Завършва класическа гимназия във Виена, сетне учи история и филология първоначално в австрийската столица, сетне в Прага. След участието си във войната учи философия в Лайпциг. Там през 1899 г. защитава докторска дисертация върху проблемите на човешката памет, която поразява със своята задълбоченост университетските преподаватели. При връчването на дипломата му ректорът заявява: „Честита е България с такъв син!“.

След като се завръща в България, Радославов става преподавател по логика, етика и психология. Години наред учителства в ІІІ мъжка образцова гимнази в София „Уилям Гладстон“. Негови ученици са първенците на българската култура Михаил Арнаудов, Тодор Герасимов, Петър Динеков, Ангел Балевски и мнозина други. Умира на 28 октомври 1931 г. в София.

Като късен български енциклопедист Цветан Радославов е философ, драматург, преводач полиглот, историк, филолог, художник, изкуствовед, композитор, пианист, писател, поет, деен общественик. Превел е либретата на оперите „Аида“, „Фауст“, „Лоенгрин“. Широка известност придобива неговата историческа драма „Яничарин“, която има две издания. Проучва титлите на българските царе, фреските от търновските черкви. Създава живописни творби. Неговият труд „Емоционалният фактор при мисленето“ е издаден година подир смъртта му от проф. Спиридон Казанджиев като бисер на световната философска мисъл.

Песента „Мила родино“ е поместена в европейски учебник по музика на Карл Махан. Композиторът Добри Христов прави хармонизацията ѝ. По-късно я обработват Филип Кутев и Александър Райчев. Направен е неин запис в изпълнение на Никола Гюзелев. На стената на дома на Цветан Радославов на ул. „Ангел Кънчев“ №3 в София е поставена паметна плоча.

 

"За Буквите" Кирило-Методиевски вестник

 БРОЙ 38/НОЕМВРИ 2012 Г.