Вестник "Антени" бе уникален, харчеше се
като топъл хляб
„Дряновските
булки” популяризираха България по света, твърди известният журналист и писател
Лица 31 окт. 2015, 10:20
Любомир
Бахчеванов
Илия Пехливанов е роден на 2 януари 1941
г. в с. Горни Върпища, Дряновско. Завършва Априловската гимназия, а после СУ
„Св. Кл. Охридски”, специалност „Българска филология”. Като студент работи във
в. ”Средношколско знаме” заедно с Тошо Тошев, който оглавяваше
"Труд", а после ”Преса”, който бе закрит, а след това и във в.
”Народна младеж”. Дълго време се труди в популярния в миналото в. ”Антени”,
започнал там от сътрудник и стигнал до заместник главен редактор.
Сега е главен редактор на илюстрования вестник „За буквите – о писменех”. В
разговора ми с журналиста и писателя Пехливанов става дума за днешната
журналистика, за литературата, за „дряновска нишка” в престижен фестивал и за
още интересни неща.
- Всяко
лято ти идваш в родното си село Горни Върпища, където прекарваш известно време
на тишина и спокойствие, далеч от „софийската лудница”. Зареждаш се, така да се
каже, с положителна енергия?
- Смятам, че е висша привилегия на моята пенсионерска възраст да премина
по пътеките на детството и юношеството си, да намеря тези кладенчета, от
които съм пил вода като малък, да набера шипки, дренки и други билки и да
срещна хората, които преминават сега по екопътеката от Боженци за Дряновския
манастир. Тук съм срещал и холандци, и французи, а и млади хора, които обичат
чудната дряновска природа, и така наистина се зареждам с положителна енергия.
- Не може
да не спомена известния в миналото в. „Антени”, който се купуваше като топъл
хляб, щом излезеше. Сега вестникарският пазар е пълен с какви ли не издания,
които понякога не са за четене, но това е рискът на така наречената
демократична журналистика у нас. Е, има и добри вестници, които се прочитат с
внимание от българите, така ли е?
- Така е и вестник „Антени” наистина се свършваше бързо на будките, тъй като
ние, редакторите, обикаляхме цяла България и търсехме нещо интересно и
любопитно, което го няма в другата преса. И този факт правеше търсен в.
”Антени”. Имаше хора, наши случайни сътрудници, намираха близост с редакцията,
подсказваха ни интересни теми за писане, но, за съжаление, тях вече ги няма на
този свят. Голяма част от тези материали на хората бяха обнародвани в рубриката
„Разкази на очевидци” – под заглавието на Захари-Стояновите „Записки по
българските въстания”. Сега съм спокоен, защото предадох оригиналите с цялата
документация на съхранение в Агенция „Архиви” при Министерския съвет, а друга
част е в Държавен архив – гр. Габрово. А иначе днес има интересни вестници,
които будят хората, а и младите за достоен живот и за интересни начинания. Няма
да бъде колегиално, ако изброя заглавията на вестниците, които одобрявам,
защото ще помислят, че е тенденциозно, а само ще кажа, че между добрите наши
седмичници са в. ”Над 55” и в. ”Трета възраст”.
- Сега си
главен редактор на Кирило-Методиевия вестник „За буквите – о писменех”, който
май се разпространява само в столицата и по-малко в провинцията. Защо, г-н
Пехливанов?
- Защото вестникът е непазарно издание и не може да се продава, а само се
разпространява безплатно. Ние го разпращаме и в чужбина, а в 15 университета се
ползва при преподаването на български език и литература. Вестник „За буквите
...” също се търси и от българските училища в чужбина, които сега, ако не ме
лъже паметта, са близо 140. Нашият вестник може да се чете и в интернет и някои
читатели го следят от там. Пращаме го също и по читалищата у нас, за да може
библиотеките да го предлагат на своите читатели. Можем да се похвалим, че
наскоро, при откриването на изложбата „Епопея на тракийските царе:
археологически открития в България” в Лувъра в Париж, направихме специален брой
на френски език на в. ”За буквите - о писменех” и го разпространяваме сега в
именитата художествена галерия във френската столица.
- Преди
време ми донесе диск, на който е записан съвременен вариант и интересен
аранжимент на култовата песен за нашия град – „Тръгнали ми са дряновските
булки...” Нека да си припомним за този случай, защото така се популяризира и
Дряново по света.
- Наистина този съвременен вариант на „Дряновските булки” е творение, така да
се каже, на двама музиканти от БНР – кавалджията Константин Денчев и
перкусиониста Димитър Христов. Те са част от новата група „Дива река”, а
популярната дряновска мелодия е част от техния първи диск. Ще припомня, че
преди време групата „Дива река” участва в международен фестивал по
радиоразпръскване в Германия, под „шапката” на Българското национално радио,
като първо тяхно участие там. Благодарение и на Цвети Радева, която от години
води фолклорното предаване по БНР „Имат ли песните спиране?”. Съвременният
аранжимент на песента за дряновските булки е смесица на фолклора с други
жанрове, включително с джаз и рок, и е под заглавие „Куцото магаре”.
Любопитното е, че тази известна дряновска песен е впечатлила британски
журналист от Би Би Си и той е пожелал да разбере повече за нея. Наистина чрез
тези фестивали се популяризира и Дряново. Дай Боже и други фолклорни песни,
отразяващи житието и битието на дряновци, да попаднат на международната сцена.
- Какво ще
кажеш на младите българи, които са подтикнати от безизходицата и безработицата
да си търсят късмета по „белия свят” и не искат да останат в родината си?
- Дотам я докараха и политиците, и управниците, пък и ние, че младите хора да
бягат от тук и търсят прехраната си по света, а това е тъжно. Веднъж по БНТ
гледах млад българин, напуснал отдавна Отечеството ни, и той заяви: ... ”не
познавам емигрант, който да не е плакал за България!”. Ще им се доплаче и на
другите сънародници, защото, каквото и да правят в чужбина, все ще си останат
втора ръка хора. Човекът е повече от всичко родствен с растенията и може да
цъфти и върже плодове само на родна земя. Биолозите доказват, че в
клетките ни от рождение са вградени молекулите на всичко онова, което са яли,
пили и възприели по всякакъв начин нашите предци
Ял съм боб в Бирмингам, телешко месо в Абърдийн, борш в руския Димитровград и
като опитах техния вкус, видях, че не изпитвам телесна радост. Какво да се
прави, нашите псевдополитици, управниците, а и всички, които разрушиха
България, са виновни днес от така наречения Терминал 2 на летището да заминават
предимно млади българи, за да си търсят хляба извън България. Не ги упреквам,
защото сигурно имат да хранят баби, дядовци, майки и бащи, а и съпруги и деца.
А с тези мизерни заплати и безработица и със съсипана икономика скоро дереджето
ни няма да се оправи.
- Пожелай
нещо на твоите земляци, приятели от Дряново, а и на хилядите читатели на в.
”Над 55”.
- Дряново не е случайно място на картата на България и трябва да се получи
заслуженото самочувствие и за дряновци, а и за хората от нашия край. Тук, а и в
Дряновския манастир се зареждаш с положителна енергия, както сподели в едно
твое интервю именитият писател Дончо Цончев. Той също е с дряновски корен,
защото майка му е от дряновското село Керека, а баща му от съседно също
дряновско село Тъпанари. Така че не е случайно това презареждане, така да се
каже, за големия български творец Д. Цончев. Пожелавам от сърце на дряновци, на
моите приятели и съученици, на всички познати от Дряново и района, а и на
читателите на в. ”Над 55” да са живи и здрави и да са сигурни, че един ден
България ще бъде просперираща нация и ще възвърне предишната си слава. Нека
вярваме в доброто у човека!
Любомир БАХЧЕВАНОВ
·
