ЗАРЪКАТА НА ПОП БАЛЧО

Търновското село Вишовград, западно от старата ни столица, дава шестима четника за похода към Дряновския манастир през бунтовната пролет на 1876 година: Гено Маринов, Колю Недялков, Симеон Събев, Никола Радев и двамата братя Рачо Колев и Балчо Колев. Последният е свещеник, на 40-годишна възраст, решителин, любознателен, народомислящ. Той потвържадава евангелското правило „Пастир добрий душу свою полагает за овци”. По време на битката като член на въстаническия щаб той ръководи южната стража към пролеза при Голямата пещера към селцето Върпища.

Свещ. Петко Франгов, въстаник от Бяла черква, ученик на Бачо Киро, в своята книжка „Мирчо войвода и Узун Пенко”, издадена в Търново през 1923 г., споделя:

„Поп Балчо ме караше да държа всекидевни бележки като ми казваше: „Пиши, брате, пиши какво става всякой ден и пъхай под дюшемето /пода/. То се вижда, че всички ние тук ще измрем, но поне ако останат живи някои от калугерите, те да четат и да разправят на потомците, за да видят какво е ставало всеки ден тука.”

По време на деветдневната епична битка с Втора Дунавска армия на генерал Фазлъ паша от Шуменската крепост, въоръжена с крупови топове, двамата прекарват няколко дни в една от манастирските одаи като стрелят срещу нападателите, затулени зад дебели каменни плочи. Белочерковското момче изпълнявало волята на поп Балча, записвало върху бележки ставащото в манастира и ги завирало между таванските дъски и пода. Дали се е запазила някоя от тези бележки не е известно.

На 8 май завалява неочаквано сняг. Дърветата в гората създават с клоните си укрития. Десетина души се скриват в един подмол край рекатя е така се спасяват.

Край Вишовград през 1868 година води сражения четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. Сетне турците изсичат дърветата в корията за да не им напомня за неуспешната им битка с турците.

От Вишовград води по майчина линия Славейковият род, наричан „Бюлбюлите” /”бюлбюл” на турски -„славей”/.

Дряновски манастир