ЗЛАТОРЪКИЯТ ОТ БУСИНЦИ

Двадесет години от кончината на бележития майстор-грънчар Петър Гигов

„В първата странична долина на южните поли на Знеполе се вижда село Бусинци - център на особена грънчарска индустрия, която изработва зелено гледжосани съдове по форма и орнаментика съвършено старинни.”

Константин Иречек

                                  Из книгата „Пътувания по България /1899/

Преди години няколко пъти ходи доБусинци японският професор Бониширо Моришита – изследовател на керамичното изкуство. Бусинската керамична школа е най-автентична не само за Европа – според неговата оценка. Той уреди в Токио  изложба  с подбрани образци.

 Минават оттука много американци, французи, италианци, коитомогат да видят същите грънчарски изделия и в града, но предпочитат да си ги закупят от самото място, като разгледат и специализирания музей съседно с родната къща на Петър Гигов.

Бусинска керамика има в нй-престижни световни хранилища на паметта: Лувъра и Музея на човика в Париж,  Британския музей в Лондон, различни музеи в Япония и Китай, Япония и Индия, Италия и Австралия, дори на Канарските острови. Има я и в нашия Национален исторически музей под Витоша.

Централна фигура на Бусинската школа е Майстор Петър Гигов.

В Бусинци отново запя грънчарското колело. В сградата на някогашното керамично училище -  най-голямото в България, създадено в края на ХІХ в. от австриеца Франц Урбан,  Александър Кожухаров – братов син на Петър Гигов, по професия авиатор, сега пенсионер, създаде работилница „Бусинска керамика”.  В нея започна производство на местна керамика. Отскоро в нея работи с истинско вдъхновение   Захари Благоев – възпитаник на специализираното училище в Троян, участник в състезание  по време на Международния панаир на занаятите в Етнографския парк на открито „Етъра” край Габрово.

 Бусинци лежи върху глина. На метър под повърхността на земята десетилетия наред се копае глина с най-различни качества, на цвят червена, синя, бяла, която няма свършване. Умели ръце я превръщат в единствени по рода си съдове –стомна дудулка с къркавче, стомна любеничарка / вид на диня/, крондир за ракия, стомна – геврек,  съдове за печене на гювеч, за варене на боб чорба. Младият майстор почва да си измисля нови предмети за бита и разни сувенири. Правят се вече и керамични фенери за комин, каквито никъде другаде не се правят и предизвикват доста поръчки.

С природният си ум и вродена интелигентност трънчанинът е успял през столетията да вземе онова, което му е дадено от Бога, и да му вдъхне душа. Урок по оцеляване не  само за българи и балканци.

Додатък

Запазен е керамичен бокал за вино  -  спомен за Майстор Ваклин от 1907 година.

Неврокопският зограф Сергий  Георгиевич е оставил надпис върху нарисувана от него през  август 1869 г . икона с имената  на десетина изкусни ваятели на глина – равноценни на другите възрожденски творци.

В Народната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий” се съхранява Бусинското евангелие - илюстрован ръкопис от ХVІІІ век. В него е запазена летописна приписка на Велико Грънчар от 1784 година. Особеното е, че  миниатюрите, заставките и началките в ръкописа имат същия вид и цветове, както и по грънчарските изделия на местните майстори. Това отвежда към наследството на Преславската художествена школа от Златния век на българската култура през Х век. Рисувани керамични икони от това време във Византия няма. На конгрес по българистика в София археологът Тотю Тотев показа в цветни диапозитиви най-ценните от тях. Видя ги пратеничка на сп. „Кайе аршеоложик” – издание на Лувъра. В един от следващите броевена това списание  се появи статия, посветена на тях.

Тогавашният френски министър на културата Андре Малро нарече керамичния образ  на Св. Теодор Стратилат от Х век „Българската Джоконда”. Негово изображение стоя седмици наред на огромни билбордове по улицште на   Париж. Не се намери за жалост наш фотограф да документира тази единствена по рода си гледка.

А ББ - защитничката на мечките, като дойде скоро след това на нашето Черноморие, взе такси в един неделен ден и отиде в  Преслов да види с очите си нашенската Мона Лиза. Пазачът на музея бай Стайко обаче не остана впечатлен никак от Бридитката.

Или както казва художникът Никола Манев, чирпанлия по рождение, който от години обитава Париж, ЕВРОПА НЕ НИ ЗАСЛУЖАВА.