Забележителен паметник

 Предвъзрожденски интерес към историческото минало на българския народ

Високо в Рила планина по стария път за Рилския манастир се намира древното село Добърско, което е записано в дарствената грамота на цар Иван Шишман. В него намерили приют ослепени Самуилови воини, които създават певческа школа с юнашки кралимарковски песни

Черквата „Св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат“ в Добърско, построена през 1614 г., е единствен по рода си паметник на необикновеното ХVІІ столетие. Многостранното художествено майсторство на стенописите в нея представят едно от най-значителните ансамбли в българските земи за целия османски период. Те показвот особено ярко запазването на българската художествена традиция, нейното обогатяване, висотата и сложността на цялостното съдържание и развитие на българската монументална живопис, културата на художниците и цялото тогавашно общество. Пръв описва паметника Васил Кънчов в „Сборник за народни умотворения“ (кн. ХІІ от 1895 г.). Кап. Кирил Николов призовава Министерството на просвещението да вземе мерки за копирането и запазването на стенописите в нея, преди те да бъдат изцяло унищожени. По-сериозно научно изследване извършва историкът Георги Баласчев, придружен от фотограф на Народния музей в София (Известия на Българското археологическо дружество,том ІІІ,1913 г.).

През 1913 г. Никола Алексиев проучва езика на надписите при стенописите. Пръв оценява значението на светилището в художествено отношение Асен Василиев (в.  Зора“, бр. 54-62 от 15 септември 1937 г.), като се обръща с повик към обществеността за неговото опазване, който обаче остава без отклик. Нему принадлежи и първият анализ на ктиторските портрети в отделно издание от 1960 г. Доста по-широко описание в първото научно представяне на черквата прави Стоян Михайлов („Известия на Археологическия институт, том ХХІХ, 1966). Той предлага графични схеми за разпределението на стенописите, придружени от подробна легенда за сюжетите и изображенията. В своя статия и в обобщителния си монументален труд  върху българската живопис на немски език през 1966 г. и 1969 г. дава най-висока оценка на добърските стенописи Атанас Божков.

 "За Буквите" Кирило-Методиевски вестник - бр.43