Приписки върху старите книги

Вър­ху бе­ли­те по­ле­та на све­ще­ни­те бъл­гар­с­ки кни­ги

кни­жов­ни­ци са за­пис­ва­ли в при­пис­ки

све­де­ния за важ­ни съ­би­тия и за са­ми­те се­бе си.

Аз, греш­ни­ят Бе­лос­лав, гре­шен и дър­зък на зло, а на доб­ро ле­нив, чи­е­то оте­чес­т­во е гро­бът, а бо­гат­с­т­во, - гре­хо­ве­те, блуд­та – сла­ва, на­пи­сах за бра­та Йо­сиф стра­ни­ца от псал­ти­ра.

Бог да прос­ти Пир­со­вия син, кой­то ми до­не­се два лис­та от за­як.

По­ме­ну­вай­те, бра­тя, Ива­на, зе­тя на Ем­нос­ти­на, за то­ва, че ми да­ва­ше пря­сол и мле­чи­це.

Прос­ти, Гос­по­ди, Те­о­до­ра, кой­то ми ско­ва но­жи­ца, та си пе­ро нап­ра­вих.

Бог да прос­ти ка­лу­ге­ри­ца­та от грях, за­що­то ми до­не­се мек хляб и яй­ца да се на­си­тя.

Пи­ян пи­сах. Ох, що ми се до­са­ди. По­ме­ни, Бо­же, ра­ба сво­е­го Ра­ду­ла.

Ох, гла­ден съм, та ми е сър­це сму­те­но! 

Мал­ко за смерт да има­те на ума си, зер ще ни съ­ди Гос­под Бог наш и все­ки­му ще да­де спо­ред де­ла­та.

Ис­ти­на ме бо­ле­ше гла­ва, ко­га пи­шех тоя тет­рад, и зъб бо­ли, зъб мал­ка кост – ве­ли­ка бо­лест, оле ме­не греш­ния, ве­ли­ки мъ­ки са то­ва, а на оня свят как ще бъ­де с ме­не греш­ния.

Взе­мах пе­ро­то и мас­ти­ло и до­ле­те му­ши­ца, из­пи ми мас­тил­це.

Пад­на джа­ми­я­та „Све­та Со­фия”, та на Сул­тан Ефен­ди два си­на уте­па и то­га­ва из­ля­зо­ха две опа­ша­ти звез­ди – ед­на на за­пад, дру­га на из­ток.

От ед­но дър­во мо­же кръст и ло­па­та да се нап­ра­ви, от един ба­ща се раж­да и зло, и доб­ро; къ­де­то има мно­го ре­ки и се сбе­рат на ед­но, там мно­го во­да те­че.

Да се знае ко­га спе­ше Ста­мат в тем­ни­ца­та, а тия го би­е­ха, а той пла­че­ше и мо­ле­ше им се, и пре­па­сал бе­ше кра­тун­ка на кръс­та.

Свещ­та ми угас­на. Пи­ша на­мер­ки, бра­тя, прос­те­те.

Ръ­ка­та ми пи­ше, но прах ста­ва; кой­то пи­ше и кой­то че­те, по­ме­ну­ван би­ва; а тая по­у­чи­тел­на кни­га ос­та­ва на све­та.

Тая кни­га е ку­пе­на да учат де­ца­та от нея. Ко­е­то де­те я скъ­са, да я ку­пи ба­ща му.

Пи­сах аз, гра­ма­тик Да­го­та… 

Ма­нол гра­ма­тик пи­са…

Пи­сах аз, греш­ни поп Стой­ко…

Пак пи­сах аз, поп Да­го­та…

Гра­ма­тик Ян­кул…

Поп Сто­ян…

Те­зи бла­го­чес­ти­ви кни­ги,

на­зо­ва­ни Ата­на­сии,

пре­ве­де по по­ве­ля на на­шия княз бъл­гар­с­ки

Си­ме­о­на

от гръц­ки на сла­вян­с­ки език

епис­коп Кон­с­тан­тин,

уче­ник на Ме­то­дия,  ар­хи­е­пис­ко­па Мо­рав­с­ки,

в го­ди­на­та от на­ча­ло­то на све­та 6414 (907), ин­дикт 10,

а ги на­пи­са по по­ве­ля на съ­щия княз

Ту­дор чер­но­ри­зец Док­сов

на ус­ти­е­то на Ти­ча

в го­ди­на­та 6415 (907), ин­дикт 14,

где­то е съг­ра­де­на све­та­та Злат­на но­ва чер­к­ва

от съ­щия княз.

В съ­ща­та го­ди­на на вто­рия ден от ме­сец май,

в съ­бо­та ве­чер,

по­чи­на ра­бът Бо­жий — ба­ща­та на то­зи княз —

вели­ки­ят, поч­те­ни­ят и бла­го­вер­ни­ят наш гос­по­дар,

княз бъл­гар­с­ки, име­ну­ван

Бо­рис,

а хрис­ти­ян­с­ко­то му име е Ми­ха­ил,

кой­то жи­вя в бла­го­ве­рие и доб­ро из­по­ве­да­ние

на Гос­по­да наш Иису­са Хрис­та.

То­зи Бо­рис пок­ръс­ти бъл­га­ри­те

в го­ди­на­та етхь бех­ти (864).

В и­ме­то на От­ца и Си­на и Све­та­го Ду­ха.

Амин.

Приписка към „Слова против арианите“

от Атанасий Александрийски (IX в.)

  

И НИВГА ЛЕВСКИ ВЕЧ СЕ НЕ ВЪРНА...

КАЖИ МИ, ГОРО, КАЖИ НА МЕНЕ

Защо Балканът сърдито стене.

Там буря вие и кърши клони.

Защо жалее и сълзи рони?

Юнак ли някой там е поминал,

или тук храбро той е загинал?...”

„Юначе младо, какво да кажа,

та мойта болка да си изкажа...

Аскер ми страшен тук снощи беше,

юнак в окови напред вървеше

и мойте буки кога погледна

на мене тихом той си прошепна:

„Прощавай, горо, недей ти плака,

Бесило черно мен утре чака.

Кажи на всички, че тук аз минах,

за родни братя и род загинах.”

И НИВГА ЛЕВСКИ ВЕЧ СЕ НЕ ВЪРНА...

Песента е пята от Елена Момчева из  колибарските селища на Еленския балкан в в началото на ХХ век. Обнародвана е във в. „Земя” /бр. 41 от 18 февруари 2005 г./

Има народни песни за Левски!

Дълго време нашите  кабинетни учени са поддържали становище, че Апостолът Левски е останал извън фолклорното съзнание на народа ни поради своята изключителност. Това  тяхно  убеждение се оказа прибързано и невярно.

През 1962 г. фолкористът Илия Манолов от Благоевград – един от организаторите на първия народен събор „Пирин пее”, записва в село Полена край Симитли от Илинка Заякова народната песен „Е, комита, море, Васил Левски”. Изпята от мъжки хор върху основата на неговия нотен запис, тя многократно е излъчвана по Българското национално радио. Коментиранта бе от писател Генчо Стоев в седмичника „Антени”.  Друга народна песен Илия Манолов записва в село Мулетарово – тя е посветена на предателството на Дякона. Изпълняваше я камерният хор „Иван Кукузел” с художествен ръководител Таня  Христова, без да й бъде направен студиен запис.

През лятото на 1987 г. Младежката редакция на БНР и редакцията на в. „За буквите” предприеха символично пътешествие по повод на 150-годишнината от рождението на Левски с пътуващата книжарница „Матей Преображенски” . Анета Янакиева записа на магнетофон десетина неизвестни песни за Апостола от Южна България. Те бяха представени документално в поредица  радиопредавания и включени в скромна книжка на Младежкото издателсгво от Мирослав Иванов. Понастоящем се съхраняват в личен архив, като се нуждаят от допълнителна техническа обработка.

Народният певец Данаил Кехайов от Несебър изпълнява народна песен от Стрелча.

Оказа се, че в Софийско са пяти четири други  песни.

Вероятно другаде са същедствували и все още могат да се документират пряко или косвено подобни песни.

Но не е останал Левски извън фолклорното народно съзнание...

Даскал- Ботьовото училище

Мъжкото класно училище е открито през 1848 г. Изградено е изцяло с дарения и доброволната помощ на калоферци. В училището учат или учителстват видните български възрожденци: Ботьо Петков, главен учител до 1869 г., Димитър Фингов, Иван Чунчев, Спас Съйков, Никола Касапски, Иван Вазов, Христо Ботев, акад. Никола Начов и много други. През 1980 г. архитектурата на сградата е възстанове на във вида от 1865 г. и училището е превърнато в музей. В него се проследява развитието на просветното дело в България и конкретно в Калофер. /в. За буквите/

Празник на Народните будители

http://zabukvite.org/newspapers/48-Noemvri-2016.pdf

ГОЛЕМИЯТ ВЕСТНИК - ЗА БУКВИТЕ, ЗА БУДИТЕЛИТЕ И ЗА ВСИЧКО, КОЕТО ТРЯБВА ДА ЗНАЕМ И ПОМНИМ!
ЧЕСТИТ ПРАЗНИК!

Харесва ми

Любов

Ха-ха

Еха

Тъжно

Ядосана

Картина на Цанко Лавренов