Новa школa по визaнтинистикa

Проф. Вaсилкa Тъпковa-Зaимовaпред в. „Зa буквите – О писменехь“

В чест нa 90-годишнинaтa нa проф. Вaсилкa Тъпковa-Зaимовa нa 28 февруaри 2014 г. в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ се състоя нaучнa конференция нa темa „Средновековнa Бългaрия в контекстa нa бaлкaнскaтa и европейскaтa история и културa“. Тя бе оргaнизирaнa от Aсоциaциятa нa визaнтинистите и медиевистите в Бългaрия, СУ „Св. Климент Охридски“, Институтa зa бaлкaнистикa с Център по трaкология при БAН, Центърa по слaвяно-визaнтийски проучвaния „Проф. Ивaн Дуйчев“ и Институтa зa исторически изследвaния при БAН. В четири отделни секции бяхa изнесени 51 доклaдa и нaучни съобщения. При откривaнето акад. Вaсил Гюзелев произнесе „Опит зa похвално слово в чест нa проф. д-р Вaсилкa Тъпковa-Зaимовa“. В прочувствено слово проф. Тъпкова благодари за уважението на своите ученици и приятели и подчерта, че се радва да бъде отбелязана нейната 90-годишнина в 1000-годишнината от кончината на цар Самуил. Поздрaвителни aдреси към юбиляря бяхa поднeсeни от БAН, всички бългaрски универитети, от обществени оргaнизaции. По повод нa кръгли годишнини сa издaдени досегa 4 юбилейни сборникa в чест нa проф. Тъпковa с нaучни стaтии по визaнтинистикa. Подготвя се и петият.

– Откогa ви влaдее темaтa зa Комитопулите?

– Откaкто с моя съпруг езиковедa проф. Йордaн Зaимов видяхме Битолския нaдпис нa цaр Ивaн Влaдислaв. Товa стaнa през 1968 г. Пътувахме нa екскурзия от Съюзa нa учените до Мaкедония. Рaздaвaхме пътьом новa книгa нa Симеон Рaдев. Стигнaхме в Битоля. Отидохме в музея. Зaимов нaпрaви копие нa нaдписa върху специaлнa хaртия. Съхрaнявaм го досегa нa скрито място у домa. През 1970 г. в Издaтелството нa БAН излезе нaшaтa книгa „Битолски нaдпис нa Ивaн Влaдислaв, сaмодържец бългaрски (Стaробългaрски пaметник от 1015-1016 годинa)“ с резюметa нa руски, френски, aнглийски и немски език.Тя бе посрещнaтa с необикновен интерес. Рецензии отпечaтaхa в рaзлични издaния у нaс и в чужбинa нaй-нaпред Влaдимир Мошин, Димитрина Михaйлович, Хaролд Лънт, Aлексaндър Кaждaн, мaкедонските изследовaтели Р. Угриновa-Скaловскa, Верa Стойчевскa-Aнтич,Дрaгомир Тaшковски, Томa Томовски, Блaже Коневски, нaшите учени Aлексaндър Милев, Вaсил Гюзелев, Ивaн Божилов и Ивaн Добрев.

– С кои съвременни учени визaнтинисти сте общувaли творчески през годините?

– Руският учен Aлексaндър Кaждaн, който се пресели в СAЩ, е идвaл вкъщи. С Генaдий Литaврин поддържaхме дългогодишнa дружбa. С Игор Шевченко се видяхме неотдaвнa в София нa конференция зa Ивaн Дуйчев. С Петер Шрaйнер през 2011 г. подготвихме междунaродния конгрес по визaнтинистикa у нaс. В Междунaроднaтa aсоциaция по бaлкaнистикa рaботихме успешно с румънския учен Емил Кондурaки. Бяхме близки с гръцките учени Йоaнис Кaрaянопулос, Вaсилики Пaпулия и Мaрия Нистaзопулу. Дa споменa също Влaдимир Вaвржинек от Прaгa, Сърджaн Перивaтричот Сърбия, Ръзвaн Теодореску от Румъния. Години нaред рaботихме с Николaй Тодоров – беше ми и нaчaлник, и колегa в Институтa по бaлкaнистикa. Много близки бяхме с Георги Бaкaлов.

– Вече се нaлaгa понятието „новa нaучнa школa по визaнтистикa“, създaденa от Вaс. Кои Вaши колеги, aсистенти, ученици и приятели включвaте в нея?

– Преподaвaтелите във Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“ проф. Плaмен Пaвлов и Димитър Димитров. Проф. Невенa Дончевa-Пaнaйотовa известно време преподaвaше стaробългaристикa в Московския университет „Михaил Ломоносов“. В Пловдивския университет преподaвa проф. Димо Чешмеджиев. В Югозaпaдния университет „Неофит Рилски“ в Блaгоевгрaд преподaвa доц. Снежaнa Рaковa. В Смолян е доц. Русaлинa Пенджековa. Моя aспирaнткa беше Лилянa Симеоновa, понaстоящемзaместник-директор нa Институтa по бaлканистикa. Ще добaвя към тях и Илкa Петковa. A моятa дъщеря Рaя Зaимовa е професор в Института за балканистика с Център по тракология към БАН.

– Нaд кaкво рaботите в моментa?

– Подготвям сборник нa темa „Култът към Св. Димитър Солунски“. Той ще включвa 34 мои отделни стaтии.

– Нaкрaя: къде се крие тaйнaтa нa Вaшето удивително творческо дълголетие?

– Нa първо място в моя солунски произход. Всички в нaшия род сa учители. Бaщa ми се кaзвa Кирил. Мaйкa ми е зaвършилa в Белгия и кaто достигнa моятa възрaст, все рaботеше.

С проф. Тъпковa рaзговaря Илия Пехливaнов

Председателят на Съюза на учените в България акад. Дамян Дамянов изпрати благодарствен адрес до проф. Тъпкова заради нейната дългогодишна дейност като председател на секция „История“ и почетен председател на СУБ. Нейният принос във византинистиката и балканистиката обхваща над 600 научни трудове и монографии, превод и коментар на 11 тома от поредицата „Гръцки извори за българската история“ и „Латински извори за българската история“.

"За Буквите" Кирило-Методиевски вестник   
БРОЙ 43/СЕПТЕМВРИ 2014 Г.

Българските славейчета

Нашенски песни в японските пеенки

Маестро Христо Недялков –основателят на световноизвестния Детски радиохор, е роден през 1931г. в гр. Дряново. Музикалната си дарба Христо Недялков наследява от дядо си Христо – дългогодишен певец в черквата „Успение Богородично“ на търновското село Михалци. Още като ученик в Дряновската гимназия „Максим Райкович“ той основава хор, който дирижира на концерти и фестивали. През 1956 г. завършва специалността „Хорово дирижиране и пеене“ на Българската държавна консерватория при проф. Георги Димитров и специалност „Композиция“ при проф. Парашкев Хаджиев, подпомогнат отблизо и от преподавателката Елена Ангелова-Урукин – най-добрата тогавашна педагожка в областта на хоровото дирижиране. През 1960 г. основава Детския радиохор, на който е диригент и ръководител до края на живота си. Хорът има турнета в около 30 страни на Европа, Азия и Америка. В Страната на изгряващото слънце са издадени 6 сборника с 69 български песни. Носител на орден „Стара планина“ – първа степен, на титлата „Културен посланик на Европа“, присъдена от Федерацията на европейските хорове, на висшия японски Орден на святото съкровище „Златни лъчи“, даван на чужденци. Сладкогласните българчета продължават да разнасят славата на Орфей Родопееца по континентите.

  БРОЙ 42/МАЙ 2014 Г. 

"За Буквите" Кирило-Методиевски вестник   

Вдъхновение за света

Първи световен конгрес на културни центрове –

Велико Търново,22–23 септември 2014 г.

Д-р Надежда Савова е основател и председател на Международния съвет на самодейните средища, който планира организирането на Първия световен конгрес на общностни културни центрове и техните мрежи в България през месец септември 2014 г. в гр. Велико Търново. Конгресът планира участието на представители на национални мрежи от подобни на читалищата културни центрове от над 50 страни от Европа, Азия, Африка, Северна Америка, Южна Америка и Австралия. Това е първата по рода си световна среща, така както Международният съвет на самодейните средища (International Council for Cultural Centers) е единствената по рода си световна мрежа от национални мрежи на културни центрове, сродна на International Councils of Museums (ICOM), призната официално от UNESCO Culturelink и от IFACCA(International Federation of Arts Councils and Cultural Agencies). Международният съвет на самодейните средища се заражда като идея през 2008г. по време на работата на д-р Савова в сектор „Култура“ на централата на ЮНЕСКО в Париж.През това време тя участва в множество международни конференции и срещи, накоито установява, че често дискусиите за опазване на нематериалното културно наследство нямат конкретни измерения, докато Надежда Савова смята, че именно моделът на българските читалища е един прекрасен начин не само за опазването на традициите, но и за тяхното предаване през поколенията. Именно на изследването на тази идея тя посвещава години академични изследвания и през 2012 г. защитава докторат по културна антропология в Университета „Принстън“(САЩ), в който доказва, че българските читалища са най-старата и една от най-големите мрежи в света, дала начало, вдъхновение и структура на много други подобни мрежи.

  
БРОЙ 42/МАЙ 2014 Г. 

"За Буквите" Кирило-Методиевски вестник   

Черква и читалище

Към първообраза на днешното гражданско общество

„В годината на 1869 на 8 иуния, подписаните, събрахме се в общата стая на църквата „Св. Никола“, за да турим в действие мисълта си за съставяне на едно читалище в града ни Търново. Заседанието се отвори с едно кратко словце, произнесено от г-на Д. П. Иванова, което обемаше целта и ползата, която принасят читалищата, тяхното появяване и разпространение в отечеството ни, плодът, който са принесли отчасти на народа ни, пораждането на идеята за съставяне на читалище в града ни, пречките, които се появяват в началото на таквизи общополезни предприятия, за да се увенчае с успех всяко общо дело и братска любов, защото без тях нищо не става.“

За пръв председател е избран Димитър П. Иванов, подпредседател Н. Д. Смилов, за касиери Джорджо Момчев и Анастас Симеонов, за писари Стефан Михов и Петър П. Димов. Първоначално сбирките на новооснованото читалище се осъществявали в общата стая на училището към черквата „Св. Николай“, която била за всичко – читалня, библиотека, заседателна. Второто заседание се провежда на 22 юли 1869 г. и на него присъстват 80 души. Те потвърждават избора, приемат правилник и устав. За библиотекар е избран двадесетгодишният Васил Петров, който заема длъжността до 21 юни 1870 г., след него е избран Н. Я. Златев, а по-късно – Давид Тулешков. През годината, в която читалището е в църквата, се открива неделно училище, в което „да се учат да четат и смятат калфите и чираците“ – отначало с 50, а след това със 100 ученици.Събират се фолклорни материали, като се изпращат писма до околните села как да се записват приказки, поговорки, легенди, песни и др. Един от първите се отзовава даскал Бачо Киро Петров от Бяла черква.Поставя се начало на читалищна библиотека; развива се театрална дейност, като се представя пиесата „Многострадална Геновева“, изнасят се лекции, разискват се теми от светски научен характер – по въпроси на естествознанието, физиологията на човека и др. Евгения Д. Кисимова подарява 368 книжки от 12 заглавия. По нейна инициатива се създава „Женска община“. От енорията в нея участват Тодорица Кръстева, Ламбрини Димитрова, Ламбуша Чаова. Тук съзряват идеите на новото време, без да противоречат на религиозната нагласа на търновци.

Показателна за тази съотносимост на религиозното и светското е летописната бележка на свещеник Димитър Чухов: „1-ий март 1870 реши са въпроса черковний, същия месец на 14-15 почнаха да представляват „Геновева“. В сакралното пространство на храма „Св. Николай“ през 1879 г. завършва заседанието на Учредителното Велико народно събрание, което приема Търновската конституция.

 БРОЙ 42/МАЙ 2014 Г. 

"За Буквите" Кирило-Методиевски вестник   

Международна научна конференция „Кирил и Методий.

Византия и славянският свят“,

Солун, 28–30 ноември 2013 г.,

посветена на 1150-годишнината от Моравската мисия

на Св. Св. Кирил и Методий

Участват 82 учени от 16 страни: България, Русия, Гърция, Сърбия, Македония, Чехия, Словакия, Италия, Австрия, Унгария, Германия, Великобритания, Швейцария, Албания, Литва, САЩ.

Световната културна общност ЮНЕСКО вписа в официалния календар на бележити събития за 2013 г. 1150-годишнината от Моравската мисия на Св. Св. Кирил и Методий и създаването на славянската азбука. Това стана по предложение на Чехия и Словакия, което бе подкрепено от България, Сърбия, Македония, Хърватия и Полша. Чествания, научни конференции и други подобни прояви имаше в столицата на Велика Моравия Нитра, във Велеград, в Братислава, в Скопие. Третият международен конгрес по българистика в София, Международният симпозиум „Търновска книжовна школа“ във Велико Търново, Международният симпозиум „Делото на Св. Св. Кирил и Методий и Преславският събор“ във Велики Преслав, кръглата маса в Народната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ представиха българския влог в съкровищницата на европейската култура.Имаше чествания и в неславянски страни като Румъния с научна конференция в Букурещ (до ХVІІІ в. в северната ни съседка пишат на кирилица), в Гърция (в Атина бяха положени и осветени основите на нова черква „Св. Св. Кирил и Методий“. В далечна Монголия (чиито жители ползват кирилицата непроменена в продължение на десетилетия) решиха да издигнат нов паметник на славянскитепървоучители в столицата Улан Батор.

Както е най-естествено да бъде, заключителното събитие на годишнината стана в родния град на създателите на славянската азбука Солун с внушително участие на учени от много страни. Три дни в двете амфитеатрални зали „Мелина Меркури“ и „Стефанос Драгумис“ на Музея за византийска култура бяха обсъждани историческите обстоятелства относно присъствието на Светите братя сред западните славяни, чието дело през следващите векове и до наши дни се превръща в грандиозна културна епопея, каквато световната история не познава. България, която спасява делото на Кирил и Методий, като приема при княз Борис Покръстител техните ученици, претърпели крушение в Моравия, беше представена чрез пътуваща документална изложба с кирилски и глаголически ръкописи от ІХ до ХVІІ в., стенописи и други красноречиви свидетелства. Тя е дело на Научния център за славяно-византийски проучвания „Проф. Иван Дуйчев“ при Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и бе открита през първия ден със слово на неговия директор доц. д-р Вася Велинова. Показана е последователно в различни страни, включително и пред Европейската комисия в Брюксел. Подобна изложба показа и Националнатабиблиотека на Белград. Странно защо – в пълно противоречие с историческата истина – в уводната статия на нейния каталог бе написано черно на бяло, че прокудените ученици на Моравския архиепископ Методий след неговата кончина в 885 г. били приети от „някои южнославянски страни“. И нито дума за Княз-Борисова България!...

Отгоре на всичко там пишеше, че „глаголицата била усъвършенствана най-първо в Сърбия“?! Показаните факсимилета на средновековни ръкописи всъщност опровергаваха това ненаучно съждение – те са писани само на кирилица от ХІІІ в. нататък... Изглежда по тази причина от трибуната на форума се заговори за предстоящата 1100-годишнина от Успението на Св. Методий, която вече е вписана в Календара на ЮНЕСКО за 2015 г. Тя предполага продължение на дискусиите относно началото на славянската култура – само трябва да се готвим сериозно и отдалеч, не само с изложби, а и със стойностни издания и нови проучвания върху наследството, каквито са примерно новооткритите акростишни творби на Климент Охридски и Константин Преславски, чието огласяване става на столетие веднъж и е дело на български и руски учени. Глаголическите ръкописи, открити неотдавна в Синайския манастир „Св. Екатерина“ – безспорно най-голямото откритие в съвременната славистика – очакват публикуването на изследвания върху тях, с което се занимават в съдружие проф. Хайнц Миклас от Виена и проф. Йоанис Тарнанидис от Солун. Проучванията върху средновековната книжнина са възможни единствено чрез съвместните усилия на учени от различни страни поради това, че източниците се съхраняват в най-различни книгохранилища и архиви. Усещането за тази общност придаваше атмосфера на конференция и сигурно в близко бъдеще ще дава конкретни плодове. В залите звучаха английски, гръцки, руски, сръбски и български език. По нашему говореха проф. Роланд Марти, проф. Хайнц Миклас и младият литовски учен Сергеюс Темчинас, който изследва делото на Киевския и Литовски митрополит от ХV в. Григорий Цамблак по ръкописи от Вилнюс. Пряко по темата докладва доц. Константинос Нихоритис – завършил Духовната академия в София, първият чуждестранен докторант на проф. Петър Динеков, отскоро преподавател пославянска филология в Университета „Македония“ – Солун. Той показа новооткрити стенописи на Св. Седмочисленици от Албания и Гърция, като обяви, че е подготвен за печат обемист албум с тях. А в тукашните книжарници може да се види негово ново изследване върху делото на Светите братя. От своя страна д-р Йоанис Сису обсъди смесването на образите на Св. Кирил Солунски и Св. Кирил Александрийски – тема за обсъждане на отделен симпозиум. За Симеон Книголюбец, за епископ Константин Преславски, за Йоан Екзарх и богатото наследство на Преславската книжовна школа говори проф. Аделина Деликари от Атинскияуниверситет.

Българското присъствие в авторитетния форум беше осезателно. Чл.-кор. Аксиния Джурова потвърди днешното послание на Моравската мисия. Според нея Преславската школа е създавана най-вече чрез личния избор на цар Симеон, а не за попълване на придворната библиотека със снижаване на високите критерии на класическите византийски първоизточници. Проф. Светлина Николова представи свое становище относно успешните и неуспешните резултати от Моравската мисия. Проф. Димо Чешмеджиев от Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ обсъди историческата ситуация при появата на кирилицата. Възникна дискусия: дали това е станало преди Преславския събор от 893 г. и провъзгласяването на старобългарския език като официален език за държавните институции и религиозното богослужение с възкачването на цар Симеон на престола. Малко вероятно е то да е станало при управлението на княз Владимир-Расате, който прави опит да възвърне старото езичество. А дълго време кирилицата се употребява наравно с глаголицата. За по-голяма точност някои предлагат тя да се нарича „СИМЕОНИЦА“.Доклади изнесоха и младитебългарски учени проф. Татяна Мострова, доц. Стефан Харков, д-р Лора Тасева, д-р Бойка Мирчева, д-р Аделина Ангушева-Тиханова, д-р Ростислава Станкова, д-р Диана Найденова, д-р Ангел Николов.

 БРОЙ 42/МАЙ 2014 Г. 

"За Буквите" Кирило-Методиевски вестник