Мисия средбаварците

Пътуващ манастир отваря нова страница

от българското присъствие в Европа

Изложението „Златен манастир – непознатото християнство“ бе подготвено от Българския Зелен кръст ООД – организация за екология, култура, комуникации, и Националния исторически музей в София под патронажа на министър-председателя на Бавария Едмунд Щойбер и Министерството на културата на Република България. Митрополитът на Българската православна църква за Средна и Западна Европа Симеон откри официално изложението „Златен манастир“ в старинния бенедиктински манастир Азбах край град Пасау, на Дунава (филиал на Баварския национален музей в Мюнхен) с думите: „Отваря се нова страница от българското присъствие в Европа“. Колекция от 264 икони, представящи българската християнска традиция от ІХ до ХІХ в., предприе единствено по рода си пътешествие в Бавария по местата, където е пребивавал Св. Методий със свои ученици след съдебния процес в Регенсбург през 870 г. Като съпътстваща програма бяха изнесени концерти на православния хор „Св. Св. Кирил и Методий“, показвани бяха експонати от ателието за зографско изкуство „Св. Теодор Стратилат“ и работилницата за приложно изкуство „Чипровец“ – килими, пана, национални носии. Пътуващата книжарница „Отец Матей Преображенски“ предлагаше нови издания на български, немски и английски език относно българската история и култура. Всичко това за пръв път бе подредено другояче, като в манастир, според естественото предназначение на експонатите. Един опит в музейното дело, който заслужава внимание!

Издаден бе и специален брой на Кирило-Методиевския вестник „За буквите – О писменехь“ на български, немски и английски език с посвещение на 1100-годишнината от Преславския събор, който бе разпространяван по време на изложението. Този необикновен храм бе посветен на Св. цар Борис Покръстител и на Св. Седмочисленици (както са вписани в православния календар братята Кирил и Методий и техните петима най-доверени ученици Климент, Наум, Ангеларий, Сава и Горазд). За целта след консултация с Богословския факултет на Свети-Климентовия университет бе създадена патронна икона, на която младият софийски зограф Иво Ковачев за пръв път изписа седмината ведно с княз Борис.

При откриването митрополит Симеон и неговият дякон Стефан Грос я осветиха с молитва на немски език. Младият немец е родом от Виена, женен е за българка, по професия дипломиран машинен инженер, отдаден на проповедническа дейност, който приема православието.

Телевизионната камера на „Наблюдател“ сводещ Тома Томов документира освещаването на иконата. След като митрополит Симеон произнесе българска молитва, неговият дякон прочете от псалтира нейното немско съответствие.

Лично министър-председателят на Бавария Едмунд Щойбер пое патронажа на това „висококаратово“ изложение. Сам министърът на образованието, културата и екологията на Бавария Ханс Цехетмайер изрази в словото си при откриването задоволство от това мащабно културно начинание, като подчерта значението на частния бизнес заради подхода му към съдбата на културата при днешни условия.

Изложението посетиха десетки хиляди души. След Пасау то бе показано в Милтенберг, Мюнхен, Бон и в замъка Шпандау край Берлин. Телевизия АRD излъчи репортаж за манастира, немски издания го представиха на читателите си, имаше интервю и по радио „Дойче веле“.

Духом бе съединена през хребета на вековете прекъснатата нишка на Кирило-Методиевата мисия. Нали тъкмо епископът на Пасау Херманрих навремето предизвиква съда над Моравския архиепископ Методий и заедно със Залцбургския епископВихинг прогонват Методиевите ученици от Немско след неговата кончина. Прозорливостта на княз Борис Първи осигурява духовна самостоятелност на България за векове напред.

 "За Буквите" Кирило-Методиевски вестник   

                 БРОЙ 45/МАЙ 2015 Г.

   От Плиска до Терачина

Разговор с проф. Надежда Драгова

– Една отдавнашна Ваша мечта и тегоба изискват неотложна наша намеса. Каква е причината за това?

– Понастоящем в музея „Лацио“в Рим е изложен експонат, намерен в притвора на катедралата на град Терачина – най-южния град под ведомството на Ватикана. Това е най-старият експонат, от VІІІ век. Предаден е там в депото за неактуални подаръци. Дълго време е бил обявяван за изгубен – може би незлонамерено. Сега е представен като образец на дърворезбено изкуство от областта Лацио. Десетина западни изкуствоведи – и един руски учен също – са гадали какъв е този паметник. И нито думичка, че той всъщност има български произход!

– А как е попаднал там?

– Раклата е изпратена от княз Борис I като дар за папа Николай заедно със 115 въпроса към него по повод покръстването на българите. Отнася го делегация от 70 велможи като доказателство, че България вече не е езическа. Тя спира в манастира на град Чивидале, където мнозина пратеници се разписват в едно евангелие. Пътуват около два месеца до Рим на коне. Знаят се точният ден и час на срещата с папата в Латеранския дворец.

– Кое определя нейната историческа ценност?

– Раклата е военен сакрален предмет. Българите го носят по време на сражение, за да правят с него жертвоприношение за успех. Тя е по размер дълга колкото ръката до лакътя и е висока две педи. Задната ѝ страна се прикрепя към коня по време на битка. Изработена е от орехово дърво. Папата отправя благодарствено писмо до княз Борис с отговори на запитванията до него, които подготвя началникът на неговата канцелария Анастасий Библиотекар. Осем въпроса обаче остават без отговор.

– А що се отнася до сведението във Фулденските летописи, че Борис I изпраща на папата своя меч, с който наказва велможите на своя син Владимир Расате, които искат да възвърнат езичеството?

– Според мен не е имало своего рода нова Иродиада. Борис не избива 52 прабългарскирода, а само наследниците на болярите, вдигнали бунт срещу него.

– Какво символизират изображенията на различни животни върху раклата?

– Върху нея има два типа образи: хищници нападатели и закрилящи сили. Според проф. Веселин Бешевлиев прабългарските ханове носят името на зодията, в която те са поели властта и имат по две имена – едно сакрално и едно акламационно. Това всъщност е отразено върху реликвиара.

– А как тази символика стига до съвремието ни?

– Тя стига и до хайдушкия ни фолклор. Всички образи с идеите за България са вградени и в Ботевата балада „Хаджи Димитър“. В нея са и орелът, и вълкът, който лиже кротко раната на юнака, и соколът – юнашка птица, която се грижи за него. Речено вкратце: ние късно проглеждаме за реалната стойност на най-важните си ценности, които сме наследили от далечната древност.

С проф. Надежда Драгова разговаря нейният отдавнашен студент Илия Пехливанов.

"За Буквите" Кирило-Методиевски вестник   
БРОЙ 45/МАЙ 2015 Г.

Признателност

България спасява делото на Кирил и Методий

Двамата братя Кирил и Методий са извършили дело със световно значение, като са изтръгнали от мрака стария език на славяните, за да издигнат презирано довчера слово до достойнството на писмен език. Тяхното дело след покръстването позволява на славяните да устоят срещу опитите да бъдат покорени или асимилирани от страна на немци и гърци – особено застрашени през Средновековието. В това дело основна роля изиграва България, спасявайки го от забвение. Тя приема преследваните ученици на Кирил и Методий. Създава богата религиозна книжнина – първата национална славянска литература, чрез която по-късно русите се приобщават към християнството. Животът на двамата братя Кирил и Методий – апостоли на славяните, е познат от няколко стари документа на латински и гръцки език, най-вече от славянски документи, от които заслужават доверие две анонимни жития, получили общо наименование „Панонски легенди“. Много места в тях остават неясни.

Знае се приблизително, че Кирил е роден около 827 г., че светското му име е Константин и че е по-млад от брат си. Житията осведомяват също, че преди мисията в Моравия Методий бил управител на една славянска провинция, а Кирил – изключително блестящ ум, получил високо образование при най-великите учители на епохата. След това той бил натоварен от правителството на Византия с важни религиозни и дипломатически мисии.

Мисия в Моравия

Тази мисия, обезсмъртила имената на Кирил и Методий, се извършва между 862 и 863 г., когато патриарх е Фотий, учител и приятел на Кирил. Един славянски княз от Моравия иска от Византия да му изпрати мисионери, способни да проповядват на славянски език, за да се отхвърли опекунството на немското духовенство, по-склонно да владее моравските славяни, отколкото да ги образова. За толкова трудна задача в момента не е имало по-подготвени хора от Кирил и Методий, доказали вече своите качества. Тъй като произхождат от Солун, те знаят езика на славяните. „Вие сте от Солун“, имказал вероятно византийският император, „а всички солуняни говорят чисто славянски“. Кирил и Методий дават на славяните тяхната първа азбука и първите религиозни текстове. Съвременната наука е склонна да смята, че азбуката, сътворена от Кирил, е глаголицата, а не оцелялата до наши дни кирилица. Тя допуска също, че първите текстове, написани на тази древна азбука, носят белезите на славянския диалект от български тип в една епоха, в която славянският език е все още доста единен и славянският говор от крайбрежието на Егейско море е бил лесно разбираем за славяните в Централна Европа.

След малко повече от три години, прекарани в Моравия, двамата братя продължават делото си в Панония. Сетне отиват в Рим, където биват приети с големи почести от папа Адриан ІІ, който признава славянската литургия. За нещастие след смъртта на Кирил – 14 февруари 869 г., Методий, назначен за епископ в Панония, среща в своя диоцез острото противодействие на немското духовенство. Когато през 885 г. той умира, неговите ученици са брутално изгонени от същото това духовенство. Те намират подслон и закрила в България, където са приети от княз Борис, новопокръстен в християнството. Мисията на Кирил и Методий в Моравия е сред най-големите културни епопеи, запомнени в историята. Двамата главни герои в нея – и по-специално Кирил – днес се открояват ярко с интелигентната си дързост и дълбоката си хуманност. Пред духовниците от Венеция, които претендират, че еврейски, гръцки и латински са единствените езици, на които може да се възхвалява Бог, Кирил високо заявява, че е срамно да се осъждат всички други народи „на слепота и глухота“. Малко преди смъртта си Кирил моли брат си да не предпочита тишината на манастирите пред трудното довършване на делото сред хората. Блестящ философ и теолог, умел дипломат, Кирил е същевременно учен със съвременна нагласа на лингвист, археолог и ерудит.

Проф. Франтишек Дворник (Чехия, САЩ)

„Делото на Константин-Кирил и Методий, отхвърлено от Запада, бива спасено от българите и става средство, чрез което Византия приобщава повечето славянски народи към християнството. Учениците на двамата братя, прогонени от Моравия, стават двигатели на това явление.“

Проф. д-р Линда Садник-Айцетмюлер (Австрия)

„Братята Кирил и Методий създават славянската азбука в средата на ІХ век и с техните преводи на най-важните богослужебни книги на старобългарски език те стават основоположници на няколковековната водеща роля на българите в духовния живот на цялата славянска Източна Европа.“

Проф. д-р Дмитри Оболенски (Великобритания)

„Делото на Кирил и Методий, претърпяло крушение в Моравия, бива спасено от България. Учениците на двамата солунски братя, най-вече Климент и Наум, продължават тяхното дело, като поставят начало на Преславската и Охридската книжовна школа.“

Енгелс Зиков (Русия)

„Българите са запазили от гибел и забрава наследството на великите славянски просветители. Неуспехът на Кирило-Методиевата мисия в западнославянските земи би могъл да заличи техния принос, ако той своевременно и в значителна степен не е бил пренесен в България, където получава блестящо продължение и развитие.“

Умберто Еко (Италия)

„Поразен съм от графичното съвършенство на глаголицата. Нейните символи – кръст, кръг и триъгълник, не могат да бъдат случайни.“

"За Буквите" Кирило-Методиевски вестник   

БРОЙ 45/МАЙ 2015 Г.

Певците на Добърско

Ослепени воини на Самуил намират приют в полите на Рила

Високо над Разложката котловина, по някогашен път за Рилския манастир, се намира древно селище. То е записано в грамотата (хрисовула) на цар Иван Шишман, дадена на Рилската обител в 1378 г. като Гнидобрадско. През първата половина ХІХ в. то вече се пише като Нидобрадско, Нидобърско, Недобърско, а днес се нарича просто Добърско. През 1610 г. тук е изградена и осветена черквата „Св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат“. Посвещението на двамата светцивоини и рядката стенопис „Христос изцелява слепец“ потвърждават легендарните сведения, че тук след битката при Беласица са били настанени ослепени бойци на цар Самуил. След време като странстващи гъдулари те създават певческа школа. В началото на ХХ в. тя е проучвана от известния фолклорист и етнограф Антон П. Стоилов. Следи от нея има до средата на века.Като пътуващи просяци заедно с децата си те са пеели и свирели по сватби, сборове и кръстопътища. Съчинявали Кралимарковски песни и ги обменяли с подобни песни, научени при непрестанните им скитания по села и паланки. Последният гъдулар и певец от тая школа е някой си дядо Божил, който се подвизавал докъм 1910 година. Певците са говорели на таен език. Образци от Добърската школа са обнародвани в „Сборник от български народни песни“. Книжка І. Събрал С. Ив. Б. Издават Ник. Ив. Съббов и Гаврил Семков. Обем на изданието 166 страници. Народна печатница Богдан Прошек. София, 1884.

Някои от заглавията са:

Юнашки песни за Кралевикя Марка І.Произхождението на Кралевикя Марка; ІІ. Кралевики Марко отнима взетата земя на Султан Мурат; ІІІ. Кралевики Марко избавя щерката на Султан Мурат да не стане сръбска кралица; ІV. Кралевики Марко убива сърбин добър юнак и Вида Охридчанка; V. Кралевики Марко убива Гина звездалин; VІ. Кралевики Марко убива богат и много юнак евреин; VІІ. Кралевики Марко убива дете Дукадинче; VІІІ. Кралевики Марко, Реля Шестокриля, Дойчин войвода и Милуш опленяват Продукла крал; ІХ. Кралевики Марко убива Филип Маджарина, а Филипица зима робиня; Х. Кралевики Марко се нахожда с брата си Андрашина; ХІ. Кралевики Марко се нахожда със сестра си Ангелина; ХІІ. Кралевики Марко избавя три синджира робие; ХІІІ. Кралевики Марко изгаря жена си Елена.

• • •

Целта при събиранието и издаванието на настоящите песни е била да се се внесе в нашата литература нещичко от произведенията на народното творчество и да се приготви малко вещество за бъдещите изследователи на необработения ни език. Изворът, от който съм ги черпил, е неизтощим. За това служат самите думи на слепия старец н. (Никола?) от селото Нидобрацко, който ми ги е диктувал: „Е, синко, моите песни ще се свършат с моите дни. Едва бих ги изпял, ако бих живял още толкова...“. В произношението на песните не е нищо изменено: писал съм ги тъй, както съм ги слушал под напевът на слепия гуслар.

Из „Сборник от български народни песни“ (1884).

"За Буквите" Кирило-Методиевски вестник   
БРОЙ 43/СЕПТЕМВРИ 2014 Г.

Хонорий, раб Христов

Уникална гробница на виден Сердикийски епископ

е отворена за посетители

Като част от подземния археологически музей под базиликата „Св. София“ в София бе открита за посетители съхраняваната под стъклен похлупак северозападно от входа на храма гробница на Хонорий. Тя се откроява сред 50-те градежа със същото предназначение, открити наоколо. Името на починалия е написано на латински и гръцки в разчетения текст: „Хонорий, раб Христов, слава на Отца и Сина и Светия дух“. Според археолозите всичко сочи, че погребаният е бил почитана личност в християнското общество на Древна Сердика и това е „вечният дом“ на епископа, упоменат под това име сред участниците във Втория вселенски църковен събор, проведен в Сердика през 343–344 г. Вътрешността на полуцилиндричната тухлена гробница е изографисана с фрески на бръшлян, палма, върба и кръстове. При разкопаването ѝ в погребалната камера са намерени кости на възрастен човек с глава на запад. Социализирането на гробницата включва свързването ѝ с тунел към подземния археологически музей под базиликата, който за година и половина от отварянето си е бил посетен от 3000 души.



"За Буквите" Кирило-Методиевски вестник   
БРОЙ 43/СЕПТЕМВРИ 2014 Г.