Местна народна песен
 |
| Дряновски манастир |
За игумена на Дряновския манастир по време на въстанието Пахомий Стоянов, родом от село Каломен, близо до Търново, е запазена една местна песен.
Бре гиди Пенчо, Пенчо ле,
Пенчо ле, Каломенчето!
Нема за Пенча занаят
терзия и чохаджия,
чехларин, я кожухарин.
А стана Пенчо, отиде
на Дряновския манастир
със леси риба да лови,
да яде Пенчо, да пие,
да става Пенчо бял-червен,
да го харесват момите,
момите - ВЪРПЕШЧАНКИТЕ.
Харесала го й Калинка.
Залюбил Пенчо Калинка,
залюбил и я залъгал.
Най-подир той я излъгал-
станала трудна, неволна,
родила мъжко детенце.
Та си я Пенчо остави,
остави и я забрави-
на своя рода да служи...
Пенчо ле, Каломенчето!
Нема за Пенча занаят
терзия и чохаджия,
чехларин, я кожухарин.
А стана Пенчо, отиде
на Дряновския манастир
със леси риба да лови,
да яде Пенчо, да пие,
да става Пенчо бял-червен,
да го харесват момите,
момите - ВЪРПЕШЧАНКИТЕ.
Харесала го й Калинка.
Залюбил Пенчо Калинка,
залюбил и я залъгал.
Най-подир той я излъгал-
станала трудна, неволна,
родила мъжко детенце.
Та си я Пенчо остави,
остави и я забрави-
на своя рода да служи...
Самият Пахомий Стоянов разказва за този случай в първата част на спомените си, които се съхраняват в Държавния архив-Габрово.
Илия Пехливанов – 2011г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар