Бог да учие бачо Киро
Писателят Светлозар Димитров /известен с псевдонима Змей Горяин/, родом русенец, записва на 16 юли 1929 г. от Рачо Туркинчевски, дряновец, в Дряновския манастир неизвестна народна песен, пята в търновските села скоро след Априлското въстание.
Паднала ми й слана есенна,
че й осланила дор три ми села:
първо ми село-село Мусина,
второ ми село-село Михалци,
трето ми село-Долни Турчета.
Старите баби на хоро излезли,
на хоро излезли във село Михалци.
Те като гледат, гледат и се маят,
жално-милно плачат,плачат и нареждат:
„Бог да убие тоз Даскал Киро,
тоз Даскал Киро и Поп Харитона,
че те събраха нашите момчета
бой да се бият със Пвер паша
горе на Балкана, в Дряновския манастир!...”
Долни Турчета е старо название на Бяла черква, а Пвер паша е генерал Фазлъ паша, командир на Втора Дунавска армия от Шуменската крепост, който разорява светилището край Дряново след 9-дневна ожесточена битка с 200 въстаници от търновските села.
Горната народна песен-проклятие е пята няколко години след събитието по хора и по седенки и сетне след Освобождението постепенно е изоставена.
По същото време съпругата на Змей Горянин Соня Димитрова записва от наследниците на Боби и Стефан Денчеви, дряновци, следния спомен:
„Чували сме от прабаба си Дена и от баба си Тодора, че старата майка на игумена Пахомий по време на обстрелването на манастира е ходела по двора до черквата при въстаниците да ги съветва и да превръзва ранените. Турците стреляли върху нея с пушките си. Сукманът й бил надупчен като решето на много места, а тя самата по Божие повеление остава незасегната. След Освобождението този сукман бил съхраняван в олтара като реликва и показван на много хора.”
Руса Павлова от Долни Вьрпища твърди, че всъщност става дума за прислужницата на игуменката Деша от това село. А сукманът й дълго време е стоял на тавана в родния й дом, окачен върху гвоздей на „попа”-главната отвесна подпора на покрива, за да пази родата според поверието от злини, като там с времето се е разпаднал.
Няма коментари:
Публикуване на коментар