Първи изпит по дюлгерство
Който мине по екопътеката от Боженците за Дряновския манастир, остава удивен от каменните къщи и дувари във Върпища, Дори и плевните тук са съвършени творби на неизвестни зидари. Дувари има дори в горите - вместо синори между отделните имоти.
Като поотраснах, баща ми Деньо – макар в ученическия ми бележник да имаше само шестици и в търновския окръжен вестник „Борба” да бяха вече отпечатали първите ми стихотворни опити – реши да ме прати като чирак при съседа ни дядо Герги който се зае да гради дувар край къщата си откъм улицата. Бърках цяла седмица кал, примесен с плява, и му я подавах с лопатата, а той редеше камъните. Дуварът седи и до днес. Една зима камиончето, което два пъти седмично кара хляб от Царева ливада, го закачи в снега открая и го събори. Цигани от Дряново го възстановиха.
Друго е забележителното в случая. Знаех, че дядо Герги дълго време бе работил в София. Беше паднал от някаква скеля и останал без крак. Неговата череша на Могилката узряваше най-рано. Той често ни заварваше покатерени на нея и ни гонеше, хвърляйки патерицата си подире ни. Сетне се оплакваше на майките ни.
Като станах студент, той ме срещна веднъж с думите: „Колко работи съм построил аз в тази София, да знаеш! Има там на центъра една голяма жълта сграда –аз съм й правил корнизите отвън и отвътре...”. ”Коя е тази сграда”, попитах. „Ами оная срещу Паметника на Царя Освободителя, точно насреща....”
Човекът строил Парламента и хич не го е еня какво се върши вътре в него. За него това бе една добра представителна сграда, чийто майстор заедно с мнозина други е и самият той.
А на самите парламентаристи, наричани народни избраници, идва ли им на ум кой им е построил сградата, в която те непрестанно се дърлят и даже посбиват, пред очите на цяла България.
Няма коментари:
Публикуване на коментар