Чертеж на Леонардо Да Винчити |
В бр. 33 на в. „Пулс”
от 15 август 1989 г. под заглавие „Ехо от вехти чаркове” Росен Тахов съобщава неизвестно сведение:
„През 1942 г. софийската
антикварна книжарница „Васил Друмев /на
ъгъла на ул. „Екзарх Йосиф” и ул. „Княз Борис І” със съдържател Иван
Тахов/ продава екземпляр от книгата
„Месецослов или календар вечний” /Белград, 1857/. Изданието носело подписа на
Отец Матей монах Светопреображенски. На
последните страници били пришити десетина листа с чертежи.”
Машината на всички времена е движила по своему диалектиката на прогреса.
Търсили са я великият Леонардо да Вштчи, Йохан Бернули, Уйлям Конгрев, Йохан
Бехер, Дени Папен, Дейвид Брюстер и мнозина други. И правят открития във физиката,
химията, математиката, около използването на парната тяга и книгопечатането.
Кристоф Шейнер предлага идея за гравитационно „перпетуум мобиле”, а открива
слънчевите петна. Юлиус Майер се е трудил над „вечна” водна мелница, а свързва
името си с прочутия „Закон за съхранение и превръщане на енергията.”
Преображенецът не е чел единствено исихастки съчинения из богатите светогорски библиотеки. Неговият
буден ум улавя и идеята за „вечно движение” . Той се заема да построи на брега
на Бяло море някаква „морска мелница”, която неговите братя во Христе потрошават
една нощ с особено ожесточение. Тя напомня
идеята за използване на енергията от приливите и отливите, която е осъществена
повече от век по-късно на Ламанша и край северния град Мурманск.
Тръгвайки си за родината, Матей получава като дар 8 000 гроша от
умирающия игумен на българския манастир.
В Батошевския манастир той продължава
опитите си за модели на „вечен двигател”. А в долината на река Янтра, между
Преображенския манастир и Евтимия манастир „Св. Троица”, построява цяло здание
за тайни опити.
На тайно комитетско събрание в
Мусина разказва с увлечение за своя
„перипетомобил” / негова дума/.
На една чешма между Кръвеник и Ново село оставя някакъв чертеж. По него
чак до Втората свтовна война Петър Драгнев от махалата Шопите прави двигател с
пясъчни колелета. Честит бях да открия преди време останки от него в мазето на родната му къща и ги предадох в
Националния политехнически музей.
Странно изобретение, движено с магарешка сила, построява в севлиевското
село Градница Нешо Радков. На брега на река Боазка той монтира две успоредни
колелета – първото трябвало да се върти с пясък като задвижва второто, което да черпи вода за
зеленчуковата му градина.
Матей е показвал на комитетски хора от Видинско и чертеж на черешов топ!
Една чиста проба от духа на нашето Възраждане – едно от чудесата на ІХ
век, когато дедите ни са сторили възможно невъзможното.
Няма коментари:
Публикуване на коментар