ПАИСИЙ – СВИДЕТЕЛ В САН СТЕФАНО

Или как Еленският препис на „История славянобoлгарская“

се явява при подписването на мирния договор между Русия и Турция

Поп Дойно Станев от Елена, известен възрожденски учител и книжовник, е заслужил още приживе висше признание чрез старобългарската титла “Граматик”. Роден през втората половина на ХVІІІ в. той живее докъм 1820 г. Отначало е златар, сетне става учител и свещеник.

Неговият дом е истинска крепост на духа. Там се слага начало на богата за времето си библиотека. Сам Дойно Граматик създава много ръкописи. Дори прави изкусно надписи върху каменни плочи, които днес продължават да удивляват посетителите на града. Приема в дома си съзаклятници на Велчовата завера, Неофит Бозвелията, Панайот Хитов, Отец Матей Преображенски, Васил Левски, Ангел Кънчев.

През 1784 г. Дойно Граматик прави препис на Паисиевата История. В него той прави свои добавки за събития, които Хилендарецът не е представил, въз основа на непознати сбирки. Включва и две песни от хърватския поет-радетел за южнославянско обединение А. Кашич-Миошич: “Песен за Владимира и Косара /Самуиловата дъщеря/” и “Песен за цар Крум и цар Никифор”. Общо преписът съдържа 112 листа. Книгата е подвързана от създателя й заедно със “Стематографията” на Христофор Жефарович /печатана във Виена през 1741 г./, която представя изображения на български и сръбски владетели и светци с 56 герба на славянски и други страни — един от източниците на Паисий.

При подписването на мирния договор в Сан Стефано на 19 февруари (3 март) 1878 г. възниква въпроса имало ли е самостоятелна българска държава в миналото и каква е била тя. Толкова богати са били познанията на европейските политици и дипломати, които са решавали съдбата ни. Еленският препис на “История славянобoлгарская”, направен от Дойно Граматик, попада своевременно върху масата на преговорите. Паисиевото слово, старинните гербове, историческите сцени и надписи показват, че България е била векове наред силна самостоятелна държава и заслужава отново да бъде свободна и независима.

 Отнася Пасиевата история в Сан Стефано Петър Димитров – преводачът  на Дженюариъс Макгахан и Юджин Скайлър по време на тяхната анкета за турските зверства след Априлското въстание. Той е завършил през 1872 г. Робърт колеж в Цариград и 4 години е бил в него  учител. Превежда на български език памфлета на Уйлям Гладстон „Уроци по клане”. След  Освобождението изпълнява диломатически мисии в Лондон, Цариград, Санкт Петербург, Кайро.

Този факт  извести в. „За буквите-О писменехь”, който помести в бр. 2 от декември 1979 г. писмо на доц. Стефан Рабов /Робовски/- праправнук на Дойно Граматик и наследник на  революционен род от Елена.