Зажъдица

Една Димчова страница

През ля­то­то на 1916 го­ди­на, в раз­га­ра на Ев­ро­пейс­ка­та вой­на, Бъл­га­рия има в своя ка­лен­дар „бъл­гар­с­ка прос­ла­ва на хи­ля­до го­ди­ни от смърт­та на Св. Кли­мент Ох­рид­с­ки и на хи­ля­до го­ди­ни бъл­гар­с­ка прос­ве­та“.

На тър­жес­т­ве­но съб­ра­ние в БАН проф. Алек­сан­дър Те­о­до­ров-Ба­лан чете ака­де­мич­на реч „Св. Кли­мент Ох­рид­с­ки в кни­жов­ния по­мен и в научно­то ди­ре­не“. Има и дру­ги по­доб­ни тър­жес­т­ва по гра­до­ве и се­ла.

По Кли­мен­то­ва­та пъ­те­ка от Прес­лав до Ох­рид во­ю­ва 22-ри полк на Сед­ма тра­кийс­ка ди­ви­зия. Ос­ма­та ро­та на вто­ра дру­жи­на ко­ман­д­ва под­по­ру­чик Дим­чо Де­бе­ля­нов, ро­дом коп­рив­ще­нец, не­жен ли­рик, ко­го­то срав­ня­ват с Пол Вер­лен. Той се жал­ва в пис­ма до близ­ки­те си, че вой­ни­ци­те ня­мат цига­ри, а им се пу­ши мно­го – от мъ­ка ли, от ску­ка ли; спо­де­ля, че през про­лет­та на­ме­рил мин­зу­ха­ри в шуб­ра­ки­те край пъ­тя; из­по­вяд­ва стран­но­то си без­г­ри­жие в ста­рия би­вак под връх Бе­ла­си­ца; оп­лак­ва се, че по­ве­че­то офи­це­ри ве­че са си хо­ди­ли за вто­ри или тре­ти път в до­ма­шен от­пуск, а той все не мо­же да ви­ди близ­ки­те си. И на ед­но мяс­то въз­дъх­ва: „Как­ва е зажъ­ди­ца за пис­ма по тия чу­ка­ри...“. Не­поз­на­та ду­ма – ня­ма я и в речника на Най­ден Ге­ров.

В Де­ня на Све­ти­те Сед­мо­чис­ле­ни­ци – 27 юли под­по­ру­чик Де­бе­ля­нов го­во­ри пред вой­ни­ци­те си, ка­то пол­з­ва тех­ни­те поз­на­ния за мес­та­та, свързани със Св. Кли­мент, по ко­и­то те са во­ю­ва­ли. То­ва ста­ва под връх Кар­тал­те­пе, из­точ­но от връх Де­бе­лар, къ­де­то пол­кът прес­то­я­ва де­се­ти­на дни. Не са оба­че ви­де­ли с очи­те си са­ми­я Ох­рид, езе­ро­то и ма­нас­ти­ра край не­го, съ­ну­ва­ни от мно­зи­на в око­пи­те.

Уз­на­то от д-р Ни­ко­лай Сик­лу­нов. Дим­чо е но­сел от ля­ва­та стра­на на вой­ниш­кия си ши­нел кни­га със со­не­ти­те на Шек­с­пир, от ко­я­то пре­веж­дал в ча­со­ве на са­мо­та. Мо­же­ло е да за­ги­не и по-ра­но – един кур­шум за­ся­да точ­но в та­зи кни­га...

По­е­тът за­ги­ва на 2 ок­том­в­ри край Де­мир­хи­сар от ан­г­лийс­ки кур­шум. Не­го­вият брат Илия оти­ва да го пог­ре­бе в мес­т­на­та чер­к­ва. През 1932 г. кости­те му са пре­нес­е­ни в Коп­рив­щи­ца.