Похвално слово за Словото

Старинният театър представя драма-ритуал

на Радко Радков във Ватикана

През 1978 г., в навечерието на 1300-годишнината от основаването на Аспарухова България, по идея на Людмила Живкова към Комитета по култура е основан Старинен театър. През м. юни с.г. той представя за първи път в Криптата на храм-паметника „Св. Александър Невски“ с много голям успех нарочно написаната за него литургична драма-ритуал „Похвално слово за Словото“ от Радко Радков със сюжет от посещението на Константин-Кирил Философ и Методий в Рим. Ролите изпълняват: Константин-Кирил Философ – Илия Караиванов; Методий – Кирил Янев; Папата – Димитър Милев; Триезичната ерес – Цветана Дякова; Премъдростта – Меди Димитрова-Вуцова; цар Борис І – Любен Чаталов; Кирил (дете) – Ерофим Христов; Методий (дете) – Ивайло Попов. Режисьор-постановчик Александър Попов; сценография Нено Гюлев; костюми Венера Наследникова; пластика Асен Гаврилов. Хор – камерен ансамбъл „Йоан Кукузел Ангелогласния“. Худ. ръководител Димитър Димитров. Музикално оформление Юлия Христова. Помощник-режисьор Георги Везев.

Още същата година на 24 май, по случай празника на Светата двоица, драмата е показана по покана на Ватикана в базиликата „Сан Джорджо ин Велабро“ на римския форум. Тя предизвиква оживление сред ватиканското духовенство и италианската публика. На следващата година също по покана на Ватикана Старинният театър има турне в базиликите на Рим, Неапол, Сполето, Асизи и американската църква в Париж.

На 12 октомври 1985 г. във Ватикана е свикано тържествено заседание по повод 5-ата годишнина от провъзгласяването за вечни времена на Св. Св. Кирил и Методий за съпокровители на Европа редом със Св. Бенедикт Нурсийски. Спектакълът „Похвално слово за Словото“ е представен в залата „Папа Павел VІ“ пред папата, всички кардинали, духовни князе, владици от целия католически свят и хилядна космополитна публика. Драмата е играна на български език със симултанен превод на италиански. Главата на Римокатолическата църква е силно впечатлен от действото. Когато авторът заговорва с него на латински език, той остава изненадан – уверен бил, че е видял творба на неизвестен средновековен писател, а не на негов съвременник. …

Радко Радков (31.01.1940 – 1.09.2009). Роден в старата столица Търново, приел своето кръщение в историческия Дряновски манастир, прекарал детството и юношеството си в старинния квартал на Габрово Бичкинята, завършил Духовната семинария „Св. Иван Рилски“ и класическа филология в Свети-Климентовия университет, Радко Радков сътвори – по шекспировски – неповторимите „Византийски запеви“, заслужили авторитетни оценки като единствени по рода си за славянските литератури, поредица драми, посветени на цар Симеон Велики, Патриарх Евтимий Търновски, Балдуин Фландърски, „Всенародно бдение за Апостола Левски“, като по изключение дважди бе награден с престижната френска награда „Солензара“ и стана Кавалер на френската култура.

Достойно есть! Вечная память!

"За Буквите" Кирило-Методиевски вестни

Бр. 31/ ноември 2009 г.

р. 31/ ноември 2009 г.

   ПО  СЕСТРИНСКИ

   Животописно за Радко Радков

Книгата на Елена Богданова „Моят брат, поетът” / Изд. „Пропелер”, 2014/ бе удостоена с  Голямата Априловска литературна награда за 2014 г., която бе връчена за Деня на народните будители -1 ноември в Габрово.

Радко Радков е роден на 31 януари 1940 г. във Велико Търново. Баща му Васил Радков по това време е служил в старопрестолния град като трудов офицер. По негово съкровено желание първородният син приема свето кръщение в Дряновския манастир „Св. Архангел Михаил”, основан от цар Калоян при пренасяне мощите на Михаил Воин. Бащата уговаря десетина свои колеги офицери да го придружат. Когато отец Никифор потапя отрочето в купела, тръгва с него на ръце в двора на светилището край мавзолея-костница на  загиналите в 9-дневната битка с армията на Фазлъ паша през май 1876-а между шпалира на офицерите. Става това на  датата 25 април, около Гергьовден.

Горното многозначително посвещение  е  начална точка на един жизнен път, който достига до не съвсем безоснователното сравняване с драматургичното наследство на Шекспир и Иван Вазов, през Европейската награда „Солензара” на Френската академия, по изключение връчена дважди, до действото „Похвално слово за Словото”, представено пред 8 000 католически духовници и кардинали на Ватикана за годишнината от обявяването на Св. Св. Кирили Методий  като съпокровители на Европа и кратък разговор на латински език с папа Йоан Павел ІІ, до ритуала при обявяване почетните граждани на Габрово през 2007 година,  а и до цикъла-посвещение „Диктовката на ангела”, създаден от щерката Мария в далечния щат Илинойс.

Нека припомним някои обстоятелства за сведение на по-младите.

Като възпитаник на  Софийската духовна семинария в Черепишкия манастир Радко Радков е призован да служи в Трудови войски. Тръгва баща му да го търси някъде из родопските гори – едва успява да  го открие. И узнава тогава, че всъщност дневната му трудова норма я изпълняват войничета-турчета, а  той в същото време  вае своите „византийски запеви”, излегнат под  дебела сянка.

Завършил с пълно отличие класическа филология в Софийския Свети  Климентов университет, няколко години той редактира класически произведения в Издателство „Народна култура”.

Самият Радко Радков не е оставил почти никакви писмени следи за себе си, освен многобройни автографи, съставени по правило в рими. В замяна на това неговата сестра  е документирала тайно в подробности най-съществени събития от неговия живот. Удивително е това, че тя е запаметила и негови ранни стихотворения, които включва в книгата.

Поетът притежаваше феноменална памет – той можеше да рецитира наизуст всичките си хиляди стихове и  откъси от драми! Неговата племенница  Добрина Бадалова съхранява единствен по рода си магнитофонен запис на рецитал в Българския културен център в Братислава.

Сестрата не е спестила подробности и относно всякакви семейни премеждия и залитания на многообичния си брат, които е изстрадала сама и напомнят биографиите на не един световен поет.

Старинният габровски квартал Бичкинята, където прекарва детството и юношеството си Радко Радков, е представен със запомнящи се образи на негови жители, местности и събития. С пълно основание Габровската община реши тукашният площад по пътя за Шипка и Трявна да бъде назован на негово име.

Изданието е оботатено с много семейни фотографии.

Факсимилетата от Радкови ръкописи са отделени в самостоятелен раздел. Литературен  консултант на изданието е Петко Тотев, родом от Бичкинята.