Похвално слово за Словото

Старинният театър представя драма-ритуал

на Радко Радков във Ватикана

През 1978 г., в навечерието на 1300-годишнината от основаването на Аспарухова България, по идея на Людмила Живкова към Комитета по култура е основан Старинен театър. През м. юни с.г. той представя за първи път в Криптата на храм-паметника „Св. Александър Невски“ с много голям успех нарочно написаната за него литургична драма-ритуал „Похвално слово за Словото“ от Радко Радков със сюжет от посещението на Константин-Кирил Философ и Методий в Рим. Ролите изпълняват: Константин-Кирил Философ – Илия Караиванов; Методий – Кирил Янев; Папата – Димитър Милев; Триезичната ерес – Цветана Дякова; Премъдростта – Меди Димитрова-Вуцова; цар Борис І – Любен Чаталов; Кирил (дете) – Ерофим Христов; Методий (дете) – Ивайло Попов. Режисьор-постановчик Александър Попов; сценография Нено Гюлев; костюми Венера Наследникова; пластика Асен Гаврилов. Хор – камерен ансамбъл „Йоан Кукузел Ангелогласния“. Худ. ръководител Димитър Димитров. Музикално оформление Юлия Христова. Помощник-режисьор Георги Везев.

Още същата година на 24 май, по случай празника на Светата двоица, драмата е показана по покана на Ватикана в базиликата „Сан Джорджо ин Велабро“ на римския форум. Тя предизвиква оживление сред ватиканското духовенство и италианската публика. На следващата година също по покана на Ватикана Старинният театър има турне в базиликите на Рим, Неапол, Сполето, Асизи и американската църква в Париж.

На 12 октомври 1985 г. във Ватикана е свикано тържествено заседание по повод 5-ата годишнина от провъзгласяването за вечни времена на Св. Св. Кирил и Методий за съпокровители на Европа редом със Св. Бенедикт Нурсийски. Спектакълът „Похвално слово за Словото“ е представен в залата „Папа Павел VІ“ пред папата, всички кардинали, духовни князе, владици от целия католически свят и хилядна космополитна публика. Драмата е играна на български език със симултанен превод на италиански. Главата на Римокатолическата църква е силно впечатлен от действото. Когато авторът заговорва с него на латински език, той остава изненадан – уверен бил, че е видял творба на неизвестен средновековен писател, а не на негов съвременник. …

Радко Радков (31.01.1940 – 1.09.2009). Роден в старата столица Търново, приел своето кръщение в историческия Дряновски манастир, прекарал детството и юношеството си в старинния квартал на Габрово Бичкинята, завършил Духовната семинария „Св. Иван Рилски“ и класическа филология в Свети-Климентовия университет, Радко Радков сътвори – по шекспировски – неповторимите „Византийски запеви“, заслужили авторитетни оценки като единствени по рода си за славянските литератури, поредица драми, посветени на цар Симеон Велики, Патриарх Евтимий Търновски, Балдуин Фландърски, „Всенародно бдение за Апостола Левски“, като по изключение дважди бе награден с престижната френска награда „Солензара“ и стана Кавалер на френската култура.

Достойно есть! Вечная память!

"За Буквите" Кирило-Методиевски вестни

Бр. 31/ ноември 2009 г.

р. 31/ ноември 2009 г.