Защо Кирило-Методиевският празник е на 11 май

В края на ІІ в. и началото на ІІІ в. при управлението на Северите се осъзнава необходимостта от втори административен център на Римската империя поради смесването на понятията „грък“ и „римлянин“, останало от времето на Платон и Цицерон. Отначало е предвиден гр. Никомидия в Мала Азия за нова столица. Сетне император Константин І решава да обяви за столица град Византион на Проливите. Това става с тържествен ритуал на 11 май 330 г. с участието на майка му Елена. Тя вече е християнка. Самият Константин, без да е покръстен, също е изповядвал Христовата вяра. За да укрепи властта си, Констандин дава на новата столица своето име – Константинопол. През 325 г. император Константин свиква в Никея Първия вселенски събор, който приема някои основни постулати на християнството. През 391–395 г., при управлението на император Валентиан, християнството става официално вероизповедание на Източната Римска империя. През 381 г., по време на Втория вселенски събор в Константинопол, император Теодосий І Грациан сваля тогата на върховен жрец, което е символ на отказ от езичеството.

През Възраждането многобройните българи в Цариград (така се нарича от 1853 г.) решават да бъде отдавана чест всяка година на славянските първоучители Св.Св. Кирил и Методий в определен празничен ден. За тази цел те избират датата 11 май – обявяването на Константинопол за столица.
(Стр.17)

"За Буквите" Кирило-Методиевски вестник  Бр. 30/май 2009 г