С ДАЛ­НО­ВИД­НОСТ И СИС­ТЕМ­НОСТ

Как в на­ши дни проф. Иван Доб­рев про­дъл­жа­ва – ду­хом и тя­лом –ап­ри­лов­с­ка­та про­зор­ли­вост

В Ка­тед­ра­та по ки­ри­ломе­то­ди­е­вис­ти­ка на Свети-Кли­мен­то­вия уни­вер­си­тет в Со­фия проф. Иван Доб­рев оби­та­ва  ка­би­не­та, в кой­то пре­ди не­го са ра­бо­ти­ли го­ди­ни на­ред про­фе­со­ри­те Лю­бо­мир Ан­д­рей­чин и Стой­ко Стой­ков – уче­ни мъ­же с го­ле­ми зас­лу­ги към бъл­гар­с­кия език. Пре­по­да­ва ста­ро­бъл­гар­с­ки език на сту­ден­ти­те фи­ло­ло­зи. По­гъл­нат е все­ця­ло от жаж­да­та да про­уч­ва първоизво­ри­те на на­ша­та ду­хов­ност. И то­ва във вис­ша сте­пен не е слу­чай­но.

Вмес­то ви­зит­ка – пог­лед в статията за него в Ки­ри­ло-Ме­то­ди­ев­с­ка­та ен­цик­ло­пе­дия.

Ро­ден е през 1938 г. в Сли­вен. За­вър­ш­ва сред­но об­ра­зо­ва­ние в род­ния си град и бъл­гар­с­ка фи­ло­ло­гия в Со­фийс­кия уни­вер­си­тет. Асис­тент и до­цент във Фа­кул­те­та по сла­вян­с­ки фи­ло­ло­гии. Спе­ци­а­ли­зи­рал в Мос­к­ва и Санкт Петербург. Ста­ва про­фе­сор през 1986 г.

Ези­ко­вед и па­ле­ог­раф, спе­ци­а­лист по ста­ро­бъл­гар­с­ки език и ис­то­рия на бъл­гар­с­кия език. Из­да­ва Зог­раф­с­кия и Бо­ян­с­кия па­лим­п­сест. Из­с­лед­ва глаголица­та, ка­то от­х­вър­ля хи­по­те­зата на Тей­лър–Ягич–Лес­кин за ней­ния прототип. Под­чер­та­ва на­род­нос­т­на­та при­над­леж­ност на Ки­ри­ло-Ме­то­ди­е­вия език. Тру­до­ве­те му се от­ли­ча­ват с ори­ги­нал­ност и са за­щи­те­ни с бо­га­та еруди­ция. При­веж­да но­ви до­ка­за­тел­с­т­ва за бъл­гар­с­кия пър­во­об­раз на „Изборни­ка“ от 1073 го­ди­на – де­ло на цар Си­ме­он, и на „Ма­ке­дон­с­кия ки­рил­с­ки лист“ – мно­го ра­нен па­мет­ник, създаден в Плис­ка или Прес­лав в края на ІХ век.

– Пър­во да по­тър­сим ду­хов­но­то род­с­т­во с Васил Ап­ри­лов.

– Ап­ри­лов си ос­та­ва ще­дър да­ри­тел и мно­го дал­но­ви­ден чо­век. Ако се изра­зим с днеш­ни ду­ми, но­во­то бъл­гар­с­ко об­ра­зо­ва­ние е не­гов ин­те­лек­ту­а­лен про­дукт. Той не са­мо е проз­рял пол­за­та от свет­с­ка прос­ве­та, но е нап­ра­вил всич­ко, ко­е­то е би­ло въз­мож­но, за да дой­де тя при нас, бъл­га­ри­те. Ка­то го­рещ ро­до­лю­бец, естес­т­ве­но е да по­мис­ли пър­во за род­ния си град Габ­ро­во. Но не са­мо за­що­то там е ро­ден той са­ми­ят, а по­не­же там жи­вее мно­го буд­но балканд­жийс­ко на­се­ле­ние с от­во­ре­ни очи за но­во­то. Ап­ри­лов да­ва фи­нан­со­ви сред­с­т­ва не са­мо за пос­т­ро­я­ва­не на сгра­да­та на учи­ли­ще­то, но е мис­лил сериоз­но и за пре­по­да­ва­те­ли­те в не­го, за учеб­ни­те прог­ра­ми. Щас­т­ли­во обсто­я­тел­с­т­во е, че в Габ­ро­во от по-ново вре­ме е има­ло ме­тох на Рил­с­кия манас­тир (още рус­ките мо­на­си са оце­ни­ли пре­ди не­го Габ­ро­во) – там имен­но поч­ва Въз­раж­да­не­то. Да спо­ме­нем гра­до­ве ка­то Бан­с­ко, Са­мо­ков, Копривщица и дру­ги. Жи­ва­та връз­ка с ма­нас­ти­ра в Ри­ла осъ­щес­т­вя­ва Не­о­фит Рил­с­ки, кой­то, ма­кар и в ра­со, е учи­тел от свет­с­ки тип. Пос­лед­ни­ят при­те­жа­ва вро­ден усет къ­де ще бъ­де люл­ка­та на но­ва­та бъл­гар­с­ка ду­хов­ност. За­ха­рий Зог­раф го ри­су­ва с гло­бус в ръ­ка, не с еван­ге­лие и кръст.

Две са пър­ви­те сре­ди­ща на но­во­бъл­гар­с­ка­та прос­ве­та: Ап­ри­лов­с­ка­та гимна­зия и – кол­ко­то и да е не­ве­ро­ят­но – учи­ли­ще­то на Не­о­фит до Рил­с­кия ма­нас­тир.

– А как­во зна­че­ние има Ап­ри­лов ка­то учен-сла­вист?“ – попитах.

– Не­го­ва­та „Ден­ни­ца“ е ед­на ве­ли­ко­леп­на кни­га. Нея след­ва по-чес­то да я раз­г­ръ­щат до­ри ис­то­ри­ци­те на Бъл­гар­с­ко­то сред­но­ве­ко­вие. От нея мо­же да се на­у­чи нап­ри­мер дос­та под­роб­но за съд­ба­та на Прес­лав­с­ка­та биб­ли­о­те­ка. Раз­ка­за­но е и за „Рейм­с­ко­то еван­ге­лие“, над ко­е­то в про­дъл­же­ние на це­ли векове са се кле­ли френ­с­ки­те кра­ле при ко­ро­на­ци­я­та им. Ап­ри­лов жи­во е следял как­во се пи­ше за бъл­га­ри­те глав­но в Ру­сия, бил е в те­че­ние на българска­та прос­вет­на ми­съл.

И не е слу­чай­но, че тък­мо си­нът на не­го­вия съ­миш­ле­ник Ни­ко­лай Палаузов Спи­ри­дон ста­ва пър­ви­ят бъл­гар­с­ки учен-ис­то­рик в ев­ро­пейс­ки смисъл. С не­го­ва­та ди­сер­та­ция, за­щи­те­на през 1852 г. в Санкт Пе­тер­бург, е въ­ве­де­но по­ня­ти­е­то „Си­ме­о­нов век“. То­ва не са ис­то­ри­чес­ки слу­чай­нос­ти. Ако Въз­раж­да­не­то ни не бе де­ло на най-буд­ни­те то­га­ваш­ни бъл­га­ри, България ед­ва ли ще­ше да я има изоб­що. След­ват ги уче­ни-ис­то­ри­ци ка­то Марин Дри­нов и Ва­сил Зла­тар­с­ки, а в об­ласттта на ези­коз­на­ни­е­то – Сте­фан Мла­де­нов. Тях­но­то го­ре­що ро­до­лю­бие е под­п­ла­те­но със здра­ва ев­ро­пейс­ка на­уч­на под­го­тов­ка.

По­доб­ни лич­нос­ти не се по­би­рат в на­ши­те из­д­реб­не­ли днеш­ни пред­с­та­ви за мяс­то и ро­ля в ис­то­ри­я­та. То­ва са хо­ра, ко­и­то са зна­е­ли как­во да нап­ра­вят, как да го нап­ра­вят и за­що да го нап­ра­вят.

Чу­дя се ед­но – за­що Габ­ро­во не е да­ло кни­жов­ни­ци от ве­ли­чи­на­та на Соф­ро­ний или Ра­ков­с­ки ка­то Ко­тел нап­ри­мер, или Бо­тев ка­то Ка­ло­фер, или Ва­зов ка­то Со­пот. Ос­та­ва ед­на за­гад­ка.

– А как­во оз­на­ча­ва Ап­ри­ло­вият из­раз „при­ро­ден бъл­га­рин“?

– Чо­век, кой­то си ос­та­ва с ми­съл и чув­с­т­во за ро­да си, къ­де­то и да се намира по све­та.

Стиг­нах­ме до кръв­на­та ро­до­ва връз­ка на проф. Доб­рев с Габ­ро­во. Майката на не­го­ва­та пра­ба­ба на име Иван­ка е каз­ва­ла „вуй­чо“ на Ва­сил Апри­лов. Той е би­вал у до­ма им, ко­га­то е по­се­ща­вал гра­да. Ней­на­та май­ка е мо­же би Ке­ра, сес­т­ра­та на Ап­ри­лов, ко­я­то е под­дър­жа­ла пис­мов­на връз­ка с не­го. А дъ­ще­ря ѝ Ки­на е же­не­на за Еким Гун­чев, тър­го­вец и ин­дус­т­ри­а­лец. Имат шест дъ­ще­ри, две от ко­и­то уми­рат не­о­мъ­же­ни. Вну­ци­те на ос­та­на­ли­те че­ти­ри са бра­тов­че­ди на про­фе­со­ра.

Най-го­ля­ма­та от дъ­ще­ри­те на ба­ба Ки­на на име Ган­ка е учи­ла фи­ло­со­фия в Швей­ца­рия. Дру­га се каз­ва Йор­дан­ка. Трета на име Иван­ка, кръс­те­на на ба­ба си, е же­не­на за проф. Сте­фан Бон­чев, един от на­ши­те пър­ви ге­о­ло­зи. Не­ин син е акад. Еким Бон­чев.

Дру­гата дъ­ще­ря на име Ма­рия има от своя стра­на три де­ца: най-го­ля­ма­та ѝ дъ­ще­ря Бой­ка е май­ка на проф. Доб­рев, кой­то има брат Ди­ми­тър, до­цент в Ма­те­ма­ти­чес­кия фа­кул­тет. Бой­ка има сес­т­ра Ка­тя с дъ­ще­ря Ма­рия Са­мо­ков­ли­е­ва, му­зи­ко­вед и про­фе­сор в Плов­див­с­кия уни­вер­си­тет. Бра­тът на Бой­ка е Бра­ни­мир Па­па­зов, про­фе­сор по ме­ди­ци­на. Не­го­ви­ят син Бо­ян Па­па­зов е ки­нос­це­на­рист – бе­ше на­пос­ле­дък в кул­тур­на­та служ­ба на на­ше­то по­сол­с­т­во във Ва­шин­г­тон.

Нас­лед­ни­кът на Ап­ри­лов не прес­та­ва из­дир­ва­ни­я­та си над древ­ни­те кирил­с­ки тек­с­то­ве. Тру­па но­ви от­к­ри­тия и до­гад­ки с на­деж­да ня­кой да от­де­ли вре­ме и сред­с­т­ва за тях­но­то об­на­род­ва­не, имай­ки ка­то жив при­мер Ва­сил Ап­ри­лов.

"За Буквите" Кирило-Методиевски вестник Бр. 32/Май 2010 г.