Хеский булгар

Ангел Кънчев в Табор – хубавият българин

Ангел Кънчев – един от най-доверените съдейници на Васил Левски при изграждането на Вътрешната революционна организация, постъпва като ученик в Областното земеделско и земеделско-индустриално училище на град Табор, Чехия, през учебната 1870/1871 година като „редовен слушател“. Заедно с него са учили българските младежи Димитър М. Наумов и Стефан Стоянов от Стара Загора, Христо Баларев от Калофер, Юрдан М. Симеонов от Русе. Общо в Табор – според писаното от самия Ангел Кънчев – са учили тогава „52 българановци“. Следва добавката: „Вървим добре и се надяваме да засрамим чесите...“. Той учи само една година, като взема всички годишни изпити върху изучаваните предмети с отличен успех и става първенец на випуска. Изнася сказки по различнитеми. Става любимец на млади и стари. Наричат го „хеский булгар“, сиреч хубавият българин. Без да дочака официалната церемония по закриването на учебната година, заминава за Белград и на 29 септември 1871 г. в Ловеч се среща с Левски.

Един негов съученик от Табор си спомня: „Ние, чешките студенти, обичахме веселите български младежи и често привечер в прекрасната долина на река Лужнице кънтяха „Шуми Марица“ и „Сутрин рано“, пеяни не само от български студенти, но и от чешките им колеги“. На 6 октомври 1870 г. Ангел Кънчев пише на Никола Обретенов в Русе:

„Вземеш ли в ръцете си някоя зоология, ботаника, геология или пък минералогия, ще видиш сума области и градове, в които казва да се намира този или онзи минерал, тази или онази билка или пък животно и др., а за България ни спомен. Защо ли? Дали е лишена тя от различни животни, скъпоценни камъни и от хубави и важни билки и цветя? Дали и тя няма хубави и потребни за человечеството неща, два пръста място в гореказаните книги? Не, братко, не е, не е лишена от нищо тя и е богата и пребогата, но кой е написал и изнесъл пред света европски нейните богатства? Кой е рекъл барем две словца за красното желязо и за красния мермер, що се намира в Рила и за богатата азиатска флора на южната страна на Балкана – никой, никой. Чия длъжност е да направи и извърши казаните работи – дали на европейците или на нас? Трябва да ни е срам...“.

Горното писмо има за повод един прелюбопитен случай. Учителят по зоология показва на учениците си някакви пеперуди и други животинки, като подчертава, че те се срещат само в Чешко. Нашите момчета се засягат отвътре. Те помолват своя приятел Обретенов да събере разни буболечки и да им ги изпрати. Учителят щял да полудее от радост, като ги видял. Синът на Баба Тонка пък впоследствие се обижда за тази далечна от революционното дело поръчка. Налага се Ангел Кънчев да го успокоява:

„Туй ще ти бъде доста, мисля, да се увериш, че не се подиграваме с тебе, но вършим това, което трябва като българи да вършиме“.

Е, да се попитаме ние днес: вършим ли онова,което като българи следва да извършим.

"За Буквите" Кирило-Методиевски вестник

Бр. 33/НОЕМВРИ 2010 г.