Братята Миладиновци обнародват песента за цар Иван Шишман

Откак се й, мила моя майно льо, зора зазорила,

оттогаз се й, мила моя майно льо, войска провървяла:

кон до коня, мила моя майно льо, юнак до юнака,

кон до коня, мила моя майно льо, байряк до байряка;

пушките им, мила моя майно льо, като честа гора,

сабите им, мила моя майно льо, като ясно слънце,

 паласки им, мила моя майно льо, като дребни звезди,

пищови им, мила моя майно льо, като дребен гъстак,

дрехите им, мила моя майно льо, като тъмен гъстак,

 барутя им, мила моя майно льо, като тъмен облак,

 куршуми им, мила моя майно льо, като град по поле,

калпаци им, мила моя майно льо, като тъмен пушек.

 Като вървят, мила моя майно льо, през гора зелена,

 байряк носят, мила моя майно льо, със асланов образ,

 огън святка, мила моя майно льо, от добри катани;

кат препускат, мила моя майно льо, силен буен вятър,

дето стъпят, мила моя майно льо, кладенчета правят,

 дето стъпят, мила моя майно льо, калдъръми къртят,

 де кого си, мила моя майно льо, стигат и па срещнат,

все се питат, мила моя майно льо, за Софийско поле.

 Отишли са, мила моя майно льо, на Софийско поле,

бой да правят, мила моя майно льо, за българско име,

 бой да правят, мила моя майно льо, за Христова вяра,

 сам ги води, мила моя майно льо, цар Иван Шишман.

Излязоха, мила моя майно льо, тез грозни татари,

отговаря, мила моя майно льо, сам цар Иван Шишман:

 „Я идете, мила моя майно льо, та си повикайте,

повикайте, мила моя майно льо, бре младо юначе,

повикайте, мила моя майно льо, бре луда гидия.

Свариха го, мила моя майно льо, с булче под венчило,

че възседна, мила моя майно льо, хранена си коня,

 че отиде, мила моя майно льо, на Софийско поле.

Дет помина, мила моя майно льо, планина поломи,

дет помина, мила моя майно льо, гората окърши,

че завари, мила моя майно льо, войска разпръсната,

че завари, мила моя майно льо, войска ми българска.

 Разсърди се, мила моя майно льо, бре младо юначе,

 разсърди се, мила моя майно льо, бре луда гидия,

 че извади, мила моя майно льо, сабя френгияна,

 че разпръсна, мила моя майно льо, тез грозни татари.

„Българско народно творчество“.

Том 3. Исторически песни. София, 1961. По народно предание от Самоковско, извлечено от пътнически записки на Г.В.Чолаков

"За Буквите" Кирило-Методиевски вестник – Бр. 34/МАЙ 2011 г.