Засаждане на дъб

по Климентовата заръка

              Ново село, от пратеника за в. „За буквите–О писменехь“

В Търновското Ново село – вдясно от магистралата от София за Варна – се е родил Преображенеца Отец Матей, довереник на Дякона Левски, една личност и от ХІХ-я, и от ХХІ-я век. През 1870 г. той слага там начало на читалище, като му дава името „Наука“. Да се знае, че преди да тръгне да гради комитетската мрежа, е основал около двадесетина огнища на знанието не само около старата ни столица, но и в Шуменско, та и в Казанлъшко. Макар и твърде оредели, днешните новоселчани не престават да се грижат за духа. Те направиха невероятен народен събор на храмовия празник на своята черква с патрон Св. Николай Летни. При мавзолея с паметника на Отец Матей редом със знамето на Европейския съюз и националния трибагреник вдигнаха флаг с емблемата на родното си място. Петима свещеници, изпратени от търновския митрополит, отслужиха молебен. Главното събитие беше засаждането на млад дъб при чешмата на площада, при стария студен извор, при корените на петвековен дъб, все още със зелени клони. Дядо Димитър, стар новоселчанин, и неговият внук Станислав извършиха това свещено дело. А кметът Христо Христов поясни в краткото си слово, че става дума за завещаното от първоучителя Св. Климент Охридски, който преди 11 века е учел стотиците си питомци да засаждат дъбове. И не го беше чул човекът от писателя Антон Дончев, а по-издълбоко се бе запознал със символа на славянския дух – нали дъбът е Перуново дърво и неслучайно в минали времена на много места е имало светилища с курбан на такова място. Например край годечкото село Чепърлянци... А който е ходил в Охрид, сигурно е видял край брега на Бялото езеро новия паметник на Св. Св. Кирил и Методий – те са поседнали край дъбов дънер с дълбоко впити в земята корени.

Сетне в читалището пяха и играха с нескриван мерак младежи от горнооряховския ансамбъл „Сидер войвода“, а тукашната фолклорна група развесели публиката с местната песен „Блазе на баба Ганюйца, че се е с шикер наяла“. Като се стъмни, започна аудио-визуалният спектакъл на площада. Компютърна програма, изработена от Тодор Кънчев от Телевизия „Царевец“ във Велико Търново, млад новоселец, изпъстри с подвижни светлини огромната черква. Зазвучаха хорова музика и рецитал, изпълнен от търновския актьор Сава Димитров. Стана по-интересно дори от панорамата на хълма Царевец. В ролята на Отче Матея се показа в расо дългогодишният директор на местното училище Мошо Мошев. Стихове от търновския писател Христо Медникаров, почетен гражданин на възрожденска Елена, придадоха емоционална свежест на празника със своята злободневност.

Гърмежите и пироефектите бяха дело на момчета турчета. В селото открай време живеят до една трета турци, имат си и джамия – тя също беше подходящо осветена. Диалогът между християнството и исляма намираше днешни продължения – без разпри и кръвопролития, причинявани от политици. А един истински български празник винаги завършва с хоро. Заловиха се на него и млади, и стари, деца също. Под звуците на Дико-Илиевото Дунавско хоро разбира се.

Тези дни кметът Христо Христов потвърди по телефона: „Дъбчето се хвана, въпреки че мнозина лесовъди не вярваха да го бъде. А до него сега подновихме и стогодишната чешма, чиято вода никога не е спирала да тече. Мястото наистина е свещено. Духът на Отче Матея е жив“.

Климентовки, наумовки, матейки, каравеловки

Според Теофилактовото житие на Св. Климент ОхридскиСветителят е бил не само лекар предимно за душевни болести, но се е занимавал със селекционерство, като е учил хората да присаждат плодни дръвчета. Проф. Александър Милев, изследовател на Климентовото творчество, твърдеше, че и до днес в Охридско има сорт череши, наречени „климентовки“. Оказа се, че преди години те са били пренесени и в Плевенско, но за жалост вече са загубени. Известната македонска изследователка на фолклора за Свети Седмочисленици Вера Стойчевска-Антич разказва, че Св. Наум е поддържал същата традиция, като един сорт круши носят неговото име – „наумовки“.

Дейци на Българското възраждане продължават след векове същата традиция. Най-ярък пример е Отец Матей Преображенски, който разпространява по градове и села най-вече в Търновско сорт сладък пипер, наричан от народа „матейки“. През годините на кооперативното земеделие той преживява всякакви превратности, за да попадне чак в далечна Куба. Спасява семената един тракторист от с. Янтра, а баба Мара Гълъбова от софийското село Чепинци ги засади в домашната си градина. Нейният син Николай Ликовски ги разпрати на 40-ина градинари от страната.

В средата на ХІХ век Любен Каравелов донася от Анадола фиданка круша, която засажда в двора на родната си къща в Копривщица. Служителите от Градския исторически музей, който се помещава там, твърдят, че тя продължава да ражда вкусни плодове и днес (те могат да се нарекат „каравеловки“).

Възрожденските книжовници са били и лекари, и селекционери, и пътуващи книжари.

 "За Буквите" Кирило-Методиевски вестник

Бр. 33/НОЕМВРИ 2010 г.