Натемия - трижди!

В селата около Клокотница рядък народен обичай,
придружен с песен-проклятие,
предупреждава минали и днешни властници

Срещата на войските на цар Иван Асен II с войските на епирския владетел кир Теодор Комнин в полето при река Клокотница е звезден миг в българската история. Наред със своето значение за разширяване и укрепване на българската държава, тя съдържа и силен нравствен елемент - нару­шителят на дадената дума трябва да бъде възмезден. Търновските воини носели набучен на копие нарушения от епирците договор за мир - знае се това от учебниците.

Битката става на 9 март - деня, посветен на Светите 40 мъченици от Севастия. Почитта към тях се слива със спомена за Клокотнишката победа. На същия ден до наши дни в района на битката се правят народни събори.

На десния бряг на река Марица, между Първомай и Димитровград, край днешното село Сталево (пре­дишно Преслав) се издига хълм, който отстои на десетина киломе­тра северно от мястото на битката и река Клокотница. Според леген­дата тъкмо на този хълм е стоял цар Иван Асен II и оттам е ръково­дил съдбоносното сражение.

Върху хълма от незапомнени времена има църква, посветена на мъчениците от Севастия. В ней­ните стени са намирани зазидани стари български книги. Керамичен водопровод е свързвал крепостта с река Марица.

На Първа пролет на хълма ста­ва народен събор. Той вече е доста театрализиран. На отиване нагоре момите пеят определена песен. По време на хорото пеят друга. На връщане в селото пеят трета пе­сен. Слага се обща трапеза върху месали на земята. Сетне младо и старо се хваща около нея на хоро, като пеят песен-проклятие:

„Селяни черква черкуват, момите хоро играят.

Момците бял камен фьрлят, хем фьрлят и хем проклинят:

„Проклет да бъде кир Тодор, дето туй чудо направи...“

С очите си съм го видял - след свършване на хорото жени и мъже доближават до отвесна каменна стена, издълбана заради каменна кариера, и хвърлят камък в нея с думите „Проклет да е!“

Всъщност това е народният оби­чай „натемия“, известен от проуч­ванията на Димитър Маринов и увековечен от Иван Вазов в пое­мата „Грамада“.

Но защо проклятието се отпра­вя към бездната трижди?

Далеч не само кир Теодор заслу­жава да бъде анатемосан заради нарушаването на мирния договор. Патил-препатил от междуособици и размирици в своята държава, народът ни с безпогрешен исто­рически рефлекс е отсъдил своята нравствена присъда - дори в аванс. Той има предвид всякакви дър­жавници - чужди и наши, склон­ни да забравят своите обществени задължения към онези, които са ги овластили.

"За Буквите" Кирило-Методиевски вестник – Бр. 28/ 2008 г.