Господнята нива

Ето отломка от много стар апокриф, излязъл изпод перото на старобългарския книжовник от X в. поп Йеремия, съвременник на Симеоновия Златен век:

„Един ден Иисус отиваше във Витлеем и намери човек, че оре и отхвърля пръстта и обикаля нивата. И видя Господ, че денят минава напразно и взе ралото в ръцете си, та изора три бразди, па обърна, даде му ралото и рече: „Сбогом, ори, брате!“. Чрез Повестта за кръстното дърво тази сцена достига източни и западни земи с добавката: „Как Христос орал с плуг е лъгано“ или „Как Христос с плуг орал, това излъга Йеремия, български поп, бил е между навите на дяволското хоро“.А Йеремия продължава:

„О, дивно чудо! Как дойде Господ и не отмина своя народ, но се яви орач! О, блажено дърво, което Господ взе в ръцете си! О, блажено рало и блажен остен! О, блажени волове, които вървяха пред Господа! О, блажена земя, която Господ ора! О, блажено семе, което Господ пося с ръката си! О, блажена нива! О, блажен път, по който Господ дойде! О, блажена е тая земя, по която Господ ходи с нозете си! О, блажено стадо, от което са тия волове, с които Господ ора! О, блажен орач, когото Господ видя и който отмени Бога!“.

И добавя някогашният ни прадядо с предчувствие за голяма беда:

„По-сетне ще кажем какво стана с нивата, която Господ ора“.

Изследователите твърдят, че подобна сцена, в която сам Бог застава след ралото като орач, не се среща никъде другаде тъдява, като изключим някои по-ранни творби, в които са представени Христовите апостоли как се трудят на нивата. А напоследък бяха открити дори рисунки върху керамични плочки чак оттатък Ламанша.

Е, и какво стана пред очите ни с тази десеторно блажена земя под древното ни небе? Ще понечи ли ръката ни да добави към прастария апокриф днешна приписка като тази:

„И дойде най-сетне една есен и една пролет, когато сред оглушителни препирни и несъгласия българската нива остана комай половината незасята“?

Впрочем такава е и Йеремиевата прокоба. В добавка към своята апокрифна повест нашият книжовник пише в края на X век:

„Да кажем сега какво стана с нивата, която Господ ора. Някой от силните отне това място и направи кошара за добитъка си, която съществува и до днес, ще бъде и до века. Амин“.

Прочете и преписа горното Илия Пехливанов в началото на XXІ век – отново с мисъл за кръстното дърво.

"За Буквите" Кирило-Методиевски вестник  Бр. 30/май 2009 г.