Гореща пепел

Между Дряновския манастир, Царева ливада, Трявна и Боженците има изчезнало село. За него е запазена следната легенда:

„Малко преди падането на Търново тайно от него е изнесена царската хазна, за да бъде спасена. Златни колесници с тежко имане заминават за Пепеляна, където имало стар манастир. Ковчежниците укриват в него хазната и дават огън на светилището, за да не остане никаква следа.

Една вечер, скоро след поругаването на столнината Търново от друговерците, жителите на Пепеляна виждат как в близката гора спират за нощувка конници. Изморени от пътя и необичайно мълчаливи, те наклаждат огън и сядат край него да похапнат. Сетне свалят от конете си някакви сандъченца, подлагат ги под главите си и заспиват... Селяни­те решили, че непознатите пътници карат някакво тежко имане. На­падат ги тайно през нощта и ги избиват до един. Грабват сандъчетата със себе си и побягват. Ала когато ги отварят, виждат, че в тях няма никакво злато, а във всяко - по шепа пръст. Родна пръст от опожарена­та столица Търново!...

Като разбират какво са сторили, те проклинат селото и самите себе си, подпалват всички къщи и ги превръщат в пепел. Оттам идва и име­то Пепеляна. Столетия наред всеки опит да се засели отново това прокълнато място завършва без успех. Щом новите къщи стават повече от три, избухва неочаквано пожар и те изгарят. Най-сетне, около началото на отминалия век, селяните се отказват да живеят тук и се разпръсват по околните селища. Техни наследници има и днес в Саботковци, Върпища, Чакалите и Доча. А на самото място може да се види кладенец със студена вода, порутени зидове, чешма, обиколена от дънери на стари дъ­бове. И още цъфтят сред шубраците градински цветя от някогашните дворове на селото - жълти лалета, бели нарциси, латинки...“

"За Буквите" Кирило-Методиевски вестник - Бр. 28/ 2008 г.