ПО  СЕСТРИНСКИ

   Животописно за Радко Радков

Книгата на Елена Богданова „Моят брат, поетът” / Изд. „Пропелер”, 2014/ бе удостоена с  Голямата Априловска литературна награда за 2014 г., която бе връчена за Деня на народните будители -1 ноември в Габрово.

Радко Радков е роден на 31 януари 1940 г. във Велико Търново. Баща му Васил Радков по това време е служил в старопрестолния град като трудов офицер. По негово съкровено желание първородният син приема свето кръщение в Дряновския манастир „Св. Архангел Михаил”, основан от цар Калоян при пренасяне мощите на Михаил Воин. Бащата уговаря десетина свои колеги офицери да го придружат. Когато отец Никифор потапя отрочето в купела, тръгва с него на ръце в двора на светилището край мавзолея-костница на  загиналите в 9-дневната битка с армията на Фазлъ паша през май 1876-а между шпалира на офицерите. Става това на  датата 25 април, около Гергьовден.

Горното многозначително посвещение  е  начална точка на един жизнен път, който достига до не съвсем безоснователното сравняване с драматургичното наследство на Шекспир и Иван Вазов, през Европейската награда „Солензара” на Френската академия, по изключение връчена дважди, до действото „Похвално слово за Словото”, представено пред 8 000 католически духовници и кардинали на Ватикана за годишнината от обявяването на Св. Св. Кирили Методий  като съпокровители на Европа и кратък разговор на латински език с папа Йоан Павел ІІ, до ритуала при обявяване почетните граждани на Габрово през 2007 година,  а и до цикъла-посвещение „Диктовката на ангела”, създаден от щерката Мария в далечния щат Илинойс.

Нека припомним някои обстоятелства за сведение на по-младите.

Като възпитаник на  Софийската духовна семинария в Черепишкия манастир Радко Радков е призован да служи в Трудови войски. Тръгва баща му да го търси някъде из родопските гори – едва успява да  го открие. И узнава тогава, че всъщност дневната му трудова норма я изпълняват войничета-турчета, а  той в същото време  вае своите „византийски запеви”, излегнат под  дебела сянка.

Завършил с пълно отличие класическа филология в Софийския Свети  Климентов университет, няколко години той редактира класически произведения в Издателство „Народна култура”.

Самият Радко Радков не е оставил почти никакви писмени следи за себе си, освен многобройни автографи, съставени по правило в рими. В замяна на това неговата сестра  е документирала тайно в подробности най-съществени събития от неговия живот. Удивително е това, че тя е запаметила и негови ранни стихотворения, които включва в книгата.

Поетът притежаваше феноменална памет – той можеше да рецитира наизуст всичките си хиляди стихове и  откъси от драми! Неговата племенница  Добрина Бадалова съхранява единствен по рода си магнитофонен запис на рецитал в Българския културен център в Братислава.

Сестрата не е спестила подробности и относно всякакви семейни премеждия и залитания на многообичния си брат, които е изстрадала сама и напомнят биографиите на не един световен поет.

Старинният габровски квартал Бичкинята, където прекарва детството и юношеството си Радко Радков, е представен със запомнящи се образи на негови жители, местности и събития. С пълно основание Габровската община реши тукашният площад по пътя за Шипка и Трявна да бъде назован на негово име.

Изданието е оботатено с много семейни фотографии.

Факсимилетата от Радкови ръкописи са отделени в самостоятелен раздел. Литературен  консултант на изданието е Петко Тотев, родом от Бичкинята.