ДОЙНО
ДАСКАЛА ПРЕПОДАВА ПО БЪРТ и ЛАНКАСТЪР
Разказвал
е известният наш педагог проф. Жечо Атанасов как негови колеги
по Европа са възприемали с удивление факта, че в поробена България
преди средата на ХІХ столетие училищата са ползвали системата на
английските философи Бърт и Ланкастър — най-напредничавия начин
на обучение за онова време. Въвежда го в Априловото училище Неофит
Рилски.
Преди време Националният музей на образованието
в Габрово изпрати чрез проф. Тодор Бояджиев оригинални взаимоучителни
таблици по искане на проф. Райнхолд Олеш от Кьолнския университет.
Известен славист, по произход полабски славянин, той считаше за необходимо
да представи пред съвременния европейски читател българската граматика
на падре Неофит Фон Рила. Книгата бе издадена през 1989 г. след смъртта
на професора. Крупен факт от битието на българското Възраждане стана
достъпен на днешните европейци.
А Учителят Дойно Цанков, родом от Горни Върпища, завършил
Педагогическото училище “Св. Св. Кирил и Методий” в Казанлък през
20-те години на отминалия век, години наред прилага Бърт-Ланкастъровата
метода на обучение в селцата около Царева ливада.
Понеже децата в тези
селища са малко, те учат заедно в обща класна стая. Големите помагат
на малките. Още повече, че учителят нерядко е закъснявал или отсъствал.
И като дойде Първа пролет, не се е говорило в клас за възраждането на
природата след зимния й сън, а са отвеждани децата край пенливото
поточе в близката гора да си наберат минзухар и синчец, да се наиграят
на воля. Същото подир време бе представяно като изобретение на украински
педагози. А моята баба Ирина от своя страна, също по внушение на своите
отдавнашни учители, ни водеше преди Великден на Манастира и на връщане
посядвахме сред цветна леха от иглики да си починем, като ни разказваше
пътем как петелът си е изгубил гащите в гората и оттам носи названието
си цветето “петлогащ”. Тя не бе чувала понятието “екология” и не ни
говореше с думи за обичта към природата и родството на човека към
нея. Само ни превеждаше всред цъфналите диви циклами, момини сълзи
и други цветенца като ни предупреждаваше да не ги късаме, понеже
те са крехки и неиздръжливи и бързо увяхват.
Като ученик в гимназията пишех дописки до търновския
вестник “Борба”. Първите ми кореспонденции носеха заглавия като
“Вършачка вършее на Горни Върпища”, “Радиоточка разглася народни
песни”, дори имаше и критични. Пратили съответен хонорар до читалището
и Дойно Даскала като негов председател бил задължен да ми го донесе.
Намери ни в слънчев пролетен ден да прекопаваме папуря на “Дългото”
— висок рид над Царева ливада, където мотиката лесно намираше камъните
в нивата. Майка ми разбра за какво става дума и неочаквано отсече:
“То затуй плащат житото с дребни стотинки…” Тя, милата, не можеше да
си представи, че за някакви измислици може да се заплати повече,
отколкото за хлебното зърно. След години главният редактор на “Антени”
Веселин Йосифов повтори подобен случай с неговия баща, печатар и
книжар. При първия му хонорар от вестника на Д.Б.Митов той заключил:
“Допусках, че си шпионин, но сега вече съм сигурен в това!” Трети път
го потвърди руският писател Виктор Астафиев със сроден коментар от
страна на своя баща.
Няма коментари:
Публикуване на коментар