ЗАРОВЦИ ГОВОРЯТ С НОСОВКИ
ДО ДНЕС
Как древният славянски говор
е достигнал до наши дни
В Пиринския
край живеят преселници от солунското село Зарово – в село Илинденци,
Крупник и Благоевград. Техният диалектен говор е съхранил старобългарските
носови гласни. Те и сега все още произнасят „зънб“ вместо „зъб“, „пънт“
вместо „път“, „дънб“ вместо „дъб“, „кънт“ вместо „кът“ (огнrще) и пр. Не казват „ние“, а „нъй“, нито „ръка“,
а „рънка“; „ензик“ – не „език“.
Горните особености дават основание
на заровци да считат себе си – ни повече, ни по-малко – за далечни роднини
на братята Кирил и Методий, понеже тяхната азбука е създадена върху
основата на славянското наречие от околностите на Солун.
Пространно историко-фолклорно
и езиковедско изследване на село Зарово е направил в началото на миналия
век Антон Попстоилов. Родом от село Лешко, той е бил учител и директор
на Солунската мъжка и на Солунската девическа гимназии, на гимназиите
в Сяр и Одрин, главен екзархийски училищен инспектор в Цариград, уредник
в Народния етнографски музей в София, също и негов директор. Считайки
себе си за последовател на Иван Шишманов и Любомир Милетич, Попстоилов
проучва старинния говор неотделимо от неговата естествена среда.
Настоява преселниците от Зарово да бъдат събрани на едно място, за
да поддържат живи обичаите и наречието
си. Открива следи от Кирило-Методиевия език и у хората от селата Висока
и Сухо, също в околностите на Солун.
Преди време на един от фолклорните
събори „Пирин пее“, на Предела, възрастна жена от Илинденци изпя стари
песни с носовки.
Няма коментари:
Публикуване на коментар